ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2013

Тема: IN MEMORIAM

Простихме се с Георги Струмски

След тежко боледуване на 8 юли 2013 г. почина поетът Георги Струмски. Роден в кюстендилското село Слокощица и завършил средното си образование в кюстендилската гимназия "Неофит Рилски", той остана верен докрай на родното си място. Написал е десетки стихотворения за деца и възрастни, както и художествена публицистика, разкази, повести, поеми, песни. Поклон пред светлата му памет!

Георги Струмски (псевдоним на Георги Асенов Йорданов) е роден на 25.11.1932 г. в село Слокощица, Кюстендилско. Завършва гимназия в Кюстендил и българска филология в СУ "Свети Климент Охридски" (1955). Учител е в Пирдоп, Кюстендил и София (1955-1960). Печата за пръв път стихове през 1958 г. във вестник "Народна младеж". Редактор е в Радио София, главен редактор на вестник "Пулс", завеждащ отдел "Детско-юношеска литература" в издателство "Български писател" (1966-1970), заместник главен редактор на списание "Обзор" (1971-1973), главен редактор на списание "Славейче" в продължение на 14 години.
Незабравими са книгите на поета: "Две поеми" (1958), "Три писма. Малка поема" (1962), "Напред, другари млади!" (повест, 1963), "Моите пролети и зими" (1964), "Пионерската държава" (1964), "Барабанчик. Стихове за пионери" (1965), "Слънце, дай ръка!" (стихове, 1966), "Слово за комуната" (1967), "Огънят, на който съм се грял" (стихове, 1968), "Писма до твоето детство" (1968), "Голямото пътешествие" (1969, 1979), "Горната земя. Стихотворения за пионери" (1969), "Владения" (1970), "Космонавт Хиляда и едно" (стихотворения за деца, 1970), "Наско Защото" (повест за деца, 1970, 1973, 1986), "Прегръдката на Димитров" (1971, 1972, 1974), "Хиляда и един Ивановци. Новите приключения на Наско Защото" (повести, 1971), "Бяло, зелено, червено. Стихотворения за деца" (1972), "Големият и Малкият. Стихотворения за пионери" (1972), "Книга за Майстора" (1972), "Безсмъртното звено" (1973), "Добър ден, Альоша!" (стихове за деца, 1973), "Художникът и слънцето" (1973, 1981, 1997), "Майстора" (разказ за деца, 1974), "Пътници с червени връзки" (стихотворения за деца, 1974), "Техни величества децата" (очерци, 1974), "Докато живея, докато обичам" (стихове, 1975, 1979), "Пролетна въртележка" (1975), "Едно море край нас синее" (в съавторство с Дафина Попова, 1976), "Имаше един вълшебник" (1976, 1979), "На мач" (поема за деца, 1976), "Детелина" (стихове за деца, 1977, 1981), "Застават синовете до бащите" (есета, 1977), "Земята на огъня. Пътепис за Азърбайджанската ССР" (1978), "Рисувам своята родина" (поема, 1978), "Сърце като слънце" (стихове, 1978), "Альоша" (поема за деца, 1979), "Приказка хилядолетна" (1979), "Великото преселение на децата" (1980), "Владимир Димитров-Майстора. Творчески и жизнен път" (1980), "Златна българска земя. Стихове за родината" (1980), "Син на Костадина" (стихове, 1980), "Песен за чудесната страна" (1981), "Съвременници на бъдещето. Статии, есета, портрети" (1981), "Данчо и Ванчо" (поема за деца, 1982), "Димитров, Пионерия, Родина" (стихотворения за деца, 1982), "Под листопад и цветопад" (избрани стихове, 1982), "Портрети на момичета и на момчета" (1983, 1996), "Училище номер едно" (1983), "Моя пионерия" (стихотворения за пионери, 1984), "Рилска тетрадка" (стихове, 1984), "Книга за Майстора" (ІІІ изд. -1985), "Под знамето на мира" (разказ за деца, 1985), "Татко, мама и ние" (стихове за деца, 1985), "Големият малък човек" (статии, есета, творчески портрети, страници от бележник, 1986), "Вълшебници от моето детство" (1987), "Песен, приказка, палитра" (1987), "Трицветно знаме" (стихове, 1987), "Безсмъртният отряд. Книга за деца-герои" (1990), "Питка от Стражица" (поема, 1990), "Дете с ябълка" (стихове, 1993), "Сред картините на Майстора" (стихове, 1993), "Театър Славейче: Диалози, въртележки, сценки и стихотворения за малките артисти от 5 до 10 години” (1994), "Гатанки, броилки, въртележки" (стихотворения за деца, 1998), "Гъливер и Лилипутия, или Кръстев пише мемоари" (публицистика, 2000), "Божествена искра живот. Избрани стихотворения и поеми" (2003), "Българчета" (избрано, 2007), "Майстора: художникът и слънцето" (2007), "Отвесна светлина", "Ангел Златоуст. Книга за Ангел Каралийчев" (2008).
Големият поет е носител на наградата "Петко Рачев Славейков" (1972), почетен диплом "Ханс Кристиан Андерсен" на Международната организация за детска литература, орден "Народна република България" - I степен, орден "Кирил и Методий" - І степен. Заслужил деятел на културата. Почетен гражданин на Кюстендил (2003). Творбите му са превеждани на 12 езика.

В памет на Поета!

ДЕТСТВО МОЕ

Георги СТРУМСКИ

1.
Детство мое, първо и последно,
разлюлявай крехко стъбълце.
Детство мое, детство ненагледно,
разтуптявай моето сърце.

Ставайте момичета, момчета.
Алена зора зори за нас.
Стрелва се зелената планета,
заживяла звездния си час.

Дай ми, детство, думи сладкогласни
и небе за полет вдъхновен.
Няма твойто слънце да угасне.
Няма да се свърши твоят ден.

2.
Живее момче непознато
на другия край на света
и то се събужда, когато
над мене се спуска нощта.

За него в лъчи разжарени
угасва оная звезда,
която изписва над мене
дълбока и ясна следа.

И същото слънце го жари,
и същият чист небосвод.
И можем да бъдем другари
през нашия дълъг живот.

И може над белите друми
безкрай да си пишем писма.
И най-благородните думи
да учим от свойта земя.

И време ще дойде, когато
за дружба ръце ще прострем.
Далечно момче непознато,
да бъде щастлив тоя ден!

3.
Понесла на рамо просторите сини,
сред стари и млади слънца,
Земята е само на десет години -
връстница на всички деца.

Земята е тънко балонче, подето
от вятъра в синята вис -
все по-нависоко и дръзко, и светло.
Очи отвори и я виж!

Тя твоя ще бъде - със всяка поляна,
със всяка долчинка и връх,
със сладката песен, с горчивата рана.
Носи я до сетния дъх.

Затичай през нейните пролети лудо.
Люлей се на звънки лъчи.
Загледай се мълком във земното чудо
на двете човешки очи.

Диви се на крехкото стръкче на мака.
Сред птиците литвай и ти.
Несметни години Земята те чака
и щедро за тебе цъфти.

4.
Може ли в едно да се сберат
Юг и Север, със Сибир Сахара,
Виетнам със Огнения път,
Дунава със Ниагара?

Може ли като другар с другар
Витоша да поговори
с Филипините, с Мадагаскар,
с австралийските простори?

Може ли огромния ни свят
до ухото си да сложиш?
Пионерът с морзов апарат
отговаря:
- Можеш, можеш!

Сбъдната е смелата мечта,
изковали са я вещо
две очи, открити за света,
и едно сърце горещо.

На планетата гласът е чист
и голямата земя е малка,
щом като във своята слушалка
я държи поне един радист.

5.
Някъде, във някоя дружина,
някъде, във някое звено,
вързал си е връзка от коприна
космонавт хиляда и едно.

Близо ли е той или далече?
Черноок ли или синеок?
Станал ли е петокласник вече?
Нисък ли е той или висок?

Той сега безгрижно си играе
и дори във същото звено
никой се не сеща, че това е
космонавт хиляда и едно.

Нека звездолети гонят мрака
и дълбаят блеснала бразда.
Чакала е и ще го дочака
неговата ласкава звезда.

Важно е, че някъде живее,
важно е, че в някое звено
по земята ни върви и пее
космонавт хиляда и едно.

6.
Наведи се с небе ясносиньо.
Залюлей се със златния клас
и в очите ни взри се, Родино.
Ти си класната стая за нас!

Твойте чинове тъмнозелени
се подреждат лъка до лъка.
А полето се ширна пред мене -
неизписана черна дъска.

Аз прелиствам, отдето премина,
твойта книга. Прочитам оттам
светли страници на Пирина
и легенди на моя Балкан.

В час по пеене пращат горите
през сърцето ми като стрели
свойте славеи най-гласовити,
свойте петстотинлетни орли.

Аз потъвам в селцата ти мили,
в твоя поглед и нежен, и строг.
И от тихите братски могили
уча своя най-труден урок.

Своя изпит пред тебе да взема,
ти, Родино, и мен преведи
от букварчето на чернозема
до зенита на свойте звезди.

7.
Дай ми, детство, думи сладкогласни
и небе за полет вдъхновен.
Няма твойто слънце да угасне.
Няма да се свърши твоят ден.

Детство мое - пъстропера птица,
към света понесло песента.
Детство мое - грейнала зорница,
весела усмивка в утринта.