ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2013

Тема: ЛИТЕРАТУРА

Руската поетеса Ела Крилова за пръв път на български

Ела Крилова е автор на повече от сто публикации в известни руски списания като "Знаме", "Дружба на народите", "Арион", "Нов свят”, "Златен век", "Ден и нощ" (Красноярск), "Вестник на Европа", "Звезда", "Алманах на Всемирния клуб на петербургците", "Ковчег" (Ростов на Дон), "Далечният изток" (Хабаровск), "Зинзивер", "Децата на Ра"; във вестниците: "Цирк "Олимп" (Самара), "Литературная газета", "Поетоград"; в антологиите: "Строфи на века", "Земляци", "Аничков мост" (Санкт Петербург), "45-ият паралел" (Ставропол), "Целувката на Ерато", а също и в чуждестранните издания: "Вестник на руското християнско движение" (Франция), "Времето и ние" (САЩ), "Millelibri" (Италия), "Tuli & Savu" (Финландия), "Russian women poets" (Великобритания, САЩ), "Borussia" (Полша), "Бостънски куриер" (САЩ), "Кестенов дом" (Украйна), "Отражение" (Украйна), "Руско списание в Атланта" (САЩ), "Съгласуване на времената" (Германия), "Поезия на третото хилядолетие" (Германия), "Edita" (Германия), "Слово" (Германия).
Крилова е автор на осемнадесет книги - стихове и проза. Стиховете й са преведени на италиански, фински, английски, полски език и на иврит.
Творчеството на Ела Крилова са забелязали и оценили Йосиф Бродски и Вислава Шимборска. Римският папа Йоан Павел ІІ я е удостоил с писмено благословение.
Ела е лауреат на международния конкурс "Съгласуване на времената" (Германия, 2011), носител е и на наградата на вестник "Поетоград" (Москва, 2012).

Ангелът на Магдалина

Светна фенерът и след миг угасна
в смръзналата, безлюдна галерия.
По-добре да се хвърля под колелата,
вместо да гълтам този въздух холерен.
Да живея без Тебе не мога, а с теб -
невъзможно е, кой е изкусител?

В купола син и бездушен, и сляп
ти вгради Възкресенска обител.
Огледай се - пустота, празнота -
нито мост, нито брод, нито сал.
На раменете ти кръстопътят на кръста,
ето я всъщност цялата свобода.
И ще те събори в праха,
ако не го държиш вертикално.
Не от болка, от безсмислие е страхът,
страх от жертва, нелепа, случайна.
Отиде си Ти, но остана войната,
вилнее смъртта, не ни оставя на мира.
Кому е нужна Твоята святост
в скандалната комунална квартира
на битието? Нека ме водят
(Дори в ръкавици, пръстите леденеят),
докато дойде новият ден,
На унижението ми да се посмеят.

Востряковски проезд
С.

А когато умрем, ще се върнем пак вкъщи.
У дома всичко ще си е същото,
само кленовете зад прозореца ще са малко пораснали,
върху нещата като пудра ще легне прахта.
Цветята все така ще мъдруват на прозореца,
бюфетът ще се украси със старинност.
Същите картини ще проблясват на стената.
Само че едва ли ще можем да пийнем
златисто вино
и в цигарения дим
да четем Манделщам като молитва.
Защото ни няма, вече отдавна ни няма.
Но аз вярвам, упорито вярвам,
че когато умрем,
ще се върнем пак в нашия дом.

Рождество

Падна сняг. Станаха по-светли нощите.
И свещта свети по-зорко.
Дева Мария ме гледа с мамините очи
и лъчите в тях са същите.
През прозорчето влиза бодлива свежест,
прегръща ме от краката
до главата и такава нежност
владее в света, сякаш секретният ключ
за райските съкровища е открит
и съдържанието им весело се сипе
надолу със снежна светлина
в нашия прост живот.
Ако снежинката е толкова съвършена,
какво остава за нас, живите?
Нека сме като нея мигновени и тленни
и по-недоверчиви от Тома.
Но тайната на празника винаги
на душите жадни е ясна -
Светлината да роди у всеки
Светлина
от Създателя на всички нас.

Преведе от руски: