Брой 09, 2013

Тема: ПРОЕКТИ

С чувство за национална принадлежност

На 9 и 10 септември 130 човека с увредено зрение – членове на ССБ, посетиха исторически обекти в град Пловдив и областта. Всички те бяха бенефициенти по проект "Чувството за национална принадлежност стимул за развитие на личността", финансиран от Агенцията за хора с увреждания и съфинансиран от ССБ. Проектът бе на стойност 18 хиляди лева.
През първия ден от пребиваването си в града на тепетата внушителната група от незрящи посети Стария Пловдив. Потопихме се в атмосферата на Българското Възраждане. Архитектурно-историческият резерват "Старинен Пловдив" е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Затова често е наричан и Трихълмието.
Пловдив е един от най-старите градове в Европа - по-древен от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. След завладяването му от Филип Македонски получава името Филипопол. Гръцкият писател Лукиан не без основание възкликва: "Това е най-големият и най-красивият от всички градове. Отдалеч блести красотата му".
След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. след Христа римска провинция Тракия. Заради уникалното и красиво разположение на градския акропол върху 3-те хълма римляните го наричали Тримонциум.
Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен "златен век" в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради - огромен форум, впечатляващ стадион, красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, терми, акведукти, аристократични домове.
Античните, средновековните и възрожденските паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на историческото Трихълмие.
В края на XVIII и особено през XIX век богати търговски фамилии, търгуващи с Европа и Ориента, притежаващи кантори във Виена, Истанбул, Одеса и други, с обяснима амбиция решават да демонстрират своето богатство и икономически възможности чрез големите си разкошни къщи. Българските майстори - изкусни архитекти, строители, зидари, дърводелци, резбари и зографи, са разкрили своето умение, което се е оказало изключително полезно за процъфтяването на строителното изкуство в Пловдив през епохата на Възраждането. Сред известните архитектурни забележителности на Стария Пловдив са Балабановата къща, Дановата къща, Куюмджиевата къща, къщата на д-р Стоян Чомаков, къщата на д-р Сотир Антониади и други.
Групата ни посети и Античния театър, след което се отправихме към паметника на хан Крум в жилищен комплекс "Тракия". Той е дело на скулптора Николай Савов.
Хан Крум е изобразен в цял ръст върху кон, с пълно бойно снаряжение и доспехи, с извадена сабя в ръка.
На следващия ден с автобус изкачихме стръмния път до местността Кръстова гора. В началото на ХIХ век, когато е премахнато кърджалийството, в Средните Родопи започват да пристигат светогорски монаси, преоблечени в арнаутски или турски дрехи. Мнозина от тях загиват мъченически. След изграждането на храмове в почти всички селища, през 1838 г. пристига атонският йеромонах Григорий, впоследствие почитан от населението като светец, а от краеведите наричан "родопския Паисий". С малко прекъсване от три години той остава в Средните Родопи до 1872 г. Йеромонах Григорий открива почти във всички населени места училища, в които дава образование на бъдещите свещеници, учители и родопски възрожденци. В своите проповеди отец Григорий наричал Средните Родопи "Кръстогорие" или "Кръстата гора". Той непрестанно убеждавал християните, че няма от какво да се боят и тревожат, тъй като те живеят в Кръстатата гора, която се закриля от Честния Кръст, и Господ и Света Богородица ще ги пазят!
Христо Попконстантинов (1858 - 1894), чийто баща свещеник Константин е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи "Кръстогорие" и "Кръстата гора" е свързано с връх Кръстов.
Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по времето на масовата ислямизация. За това ясно говорят запазените зидове, обработените камъни, разкритите основи на старата църква, камъните със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор. Трябва да се отбележи, че впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси върху руините на почти всички църкви и манастири.
Поверието гласи, че там се намира частица от Светия Кръст, което става причина цар Борис ІІІ и подполковник Величков да си поделят средствата за отливането на железен 66-килограмов кръст, който на 1 май 1936 г. е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев.
Изкачихме се до кръста по път, осеян от двете страни с малки параклиси, изградени с даренията на благочестиви българи. Почувствахме магическата атмосфера на това свято място и дишахме до насита животворния му въздух.
Следващата спирка от нашето пътуване беше прочутият Бачковски манастир. Обителта е основана през 1083 г. от видния ромейски сановник грузинеца Григорий Бакуриани - севаст и велик доместик на войските в западните владения на империята при император Алексий Комнин (1081 - 1118). През 1084 г. Бакуриани дава Устав (типик) за устройството и управлението на манастира, в който е заложен грузинският народностен състав на монасите, освобождаването му от данъци, а също и неговата независимост спрямо епархийската власт. Тази древна традиция намира своето продължение и в днешния ставропигиален статут на обителта. Така е положено началото на най-ранния, грузинския период в историята на манастира. От това време са съхранени две важни сгради - Бакуриановата костница (ХI в.) и църквата "Св. Архангели" (ХII в.). Костницата е световнозначим паметник на православното изкуство от времето на Комнините.
През следващите векове манастирът няколкократно преминава в пределите на Второто българско царство и е даряван от българските владетели. Голям негов ктитор и покровител става през ХIV век цар Иван Александър, чийто стенописен портрет виждаме в преустроения по това време притвор на Костницата.
В края на ХIV век, след завземането на Търново от турците, Свети патриарх Евтимий Търновски е пратен на заточение в манастир в южните български земи. Почти всички учени приемат, че това е била именно Бачковската света обител, където той е прекарал последните години от своя живот. Тук той е починал, най-вероятно на 4 април 1404 г., тук е бил и погребан.
Малко се знае за историята на манастира през ХV и ХVI век. Това са трудни времена, когато обителта изпада в криза и разруха. Въздигането започва в края на ХVI век като част от едно възрожденско движение, което обхваща всички български земи. Възстановени са жилищните сгради и трапезарията. Кулминацията на този подем е въздигането на главния манастирски храм през 1604 година. Това е сграда, която впечатлява не само с размерите си, но и с красотата и хармоничността на архитектурното решение. Тя е най-високото постижение на храмовата архитектура по нашите земи през първите четири века на турското иго.
От ХVІІІ-ХІХ век са великолепният иконостас в главния манастирски храм, както и прекрасните бачковски икони и църковни утвари, които понастоящем се съхраняват в националните колекции. Все от този период е изграждането на втория (южния) голям манастирски двор със сключено двуетажно застрояване и храма "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в средата. Храмът е строен от 1834 до 1838 г., а стенописите са дело на самоковския живописец Захарий Зограф, който ги завършва през 1840 г. Това е първият манастирски храм, изписан от художника, който за пръв път в нашето изкуство прави свой стенописен автопортрет. След приключването на тази работа зографът изписва и откритото преддверие (аркадата) пред съборния храм "Успение на Пресвета Богородица", което завършва през 1841 г.
Известно време след Освобождението манастирът остава в цариградския диоцез. От 1895 г. той вече има игумен българин и е ставропигия към Светия Синод на Българската православна църква, какъвто продължава да е и досега.
Знаменателно е, че именно тук пожелават да бъдат погребани екзарх Стефан (починал през 1957 г.), първият признат от цялото Православие предстоятел на възстановената самостоятелна Българска православна църква, и патриарх Кирил (починал през 1971 г.) - първият български патриарх след Свети Евтимий Търновски. Така обителта се превръща в единственото съхранено упокойно място на българските патриарси и в символ на приемствеността в българската духовна йерархия.
За огромно съжаление, по независещи от нас причини, не успяхме да посетим Асеновата крепост, но с огромен интерес изслушахме подготвената за този исторически паметник беседа. Асеновата крепост е средновековна крепост, която се намира в Родопите и е отдалечена на 2 км от Асеновград. Тя е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от Устава на построения тогава Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски. Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването й.
По време на заключителната галавечеря, която се състоя в ресторанта на "Новотел Пловдив", където бяхме отседнали по време на нашия престой, бе проведена викторина, включваща въпроси за всеки от посетените обекти.
Всичките 130 членове на ССБ от цялата страна останаха изключително доволни както от самата екскурзия, така и от отличната й организация.

Марина ПЕТКОВА,
Кеворк КАБЗАМАЛЯН

Назад

Всички статии на Брой 09, 2013

АБОНИРАЙТЕ СЕ!

Започна абонаментната кампания за изданията на ССБ за 2014 година

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Силистра
Добрич
София
Левски

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Незрящите от "Острова на благословените"

ОБЯВА

От 16 септември се приемат молби за включване в Хранителната банка

ПРЕМИЕРА

Пловдивчанин с нова поетична книга

ПРОЕКТИ

С чувство за национална принадлежност
По-достъпен кадастър за незрящите

СПОРТ

Европейско първенство по голбал
Турнир по канадска борба в Поморие