Брой 09, 2013

Тема: МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Незрящите от "Острова на благословените"


След много сложни перипетии при организирането на пътуването на 10 август в София се състоя среща между председателя на Съюза на слепите в България и дванадесетчленна делегация, представяща Националната федерация на хората със зрителни увреждания от Шри Ланка.
В самото начало на срещата председателят на Съюза на слепите в България г-н Васил Долапчиев запозна гостите с историята и съвременната ангажираност на нашата организация.
Посещението на представителите на незрящите от Шри Ланка беше организирано по тяхна инициатива, защото, както се изразиха по време на проведените срещи, са искали да се поучат от достиженията на нашата организация в областта на рехабилитацията, образованието и социалната интеграция.
Няколко думи за тази екзотична страна. По-възрастните наши читатели вероятно си спомнят, че преди да започне да се представя с новото си име - Шри Ланка беше известна като Република Цейлон. Но от 1972 г. нейните жители се отказват от натрапеното от европейските колонизатори наименование и започват да наричат своята страна така, както тя е била известна в региона векове наред.
Шри Ланка е малко парче земя – 65 хил. кв. км, но въпреки ограничените си размери, островът предлага безкрайно разнообразие от природни забележителности. Гостите остават изумени от кристалночистите плажове по крайбрежието. Трудно е да си представи човек по-диво място за сърф и леководолазни спортове. Съвсем наблизо са гъстите гори и националните паркове Гал Оя, Лахугала, Вилпау, Бундалу - необезпокоявани царства на леопарди и на стада диви слонове. Безкрайни са и плантациите от чай и екзотични подправки.
Шри Ланка има невероятно културно наследство. В централната част на страната са запазени паметниците на нейното минало архитектурно величие.
Един от най-живописните археологически обекти е Полунарува - древната столица на Шри Ланка от X век, с изящните си скулптури и зашеметяващи пагоди. Тук е съграден и най-високият храм на острова - високият 55 метра Ранкот Вихара.
Населението на Шри Ланка се състои основно от синхали (74%) - предимно будисти, и тамили (18%) - индуисти. Синхалите са потомци на индуси, които към V в. преди Христа се преселили на острова и постепенно се смесили с местното население. Тамилите започнали да нахлуват в Цейлон преди около 1500 години. Напрежението между двата етноса трае вече няколко века, като през 1983 г. то прераства в поредната ожесточена гражданска война. Много тамили, особено в северните и източните части на страната, искат да се отделят в независима държава. Във въоръжения конфликт между синхалските правителствени сили и тамилската бунтовническа групировка, наречена "Тигри за освобождението на Тамил Елам" или "Тамилските тигри", загиват над 60 000 души. Поддържането на мощните правителствени военни сили, както и въобще негативното влияние, което гражданската война оказва върху всички сектори на стопанския и обществения живот в Шри Ланка, доведоха страната до много тежка икономическа криза. Криза, която засегна цялото население на острова и може би точно поради това преговорите за прекратяването на огъня и постигането на мирно урегулиране на конфликта, които започнаха през 2002 г., като че ли дават своите положителни резултати. Военните действия спряха, спряха и ужасните терористични нападения. Постигнатото примирие вече дава своите плодове и Шри Ланка отново стана желана туристическа дестинация, а животът на острова започна постепенно да се подобрява и нормализира.
"Серендиб" – така наричали острова арабските мореплаватели. На техния език името означавало "Земята, която предлага удоволствия". Днес, след толкова размирни и кървави години, и коренните жители, и любознателните пътешественици в Шри Ланка могат най-сетне да преоткрият смисъла на това блажено име. Из острова вече е възможно да пътуваш свободно и без риск за живота, да ходиш бос по девствените плажове на югоизток, където рибарите хвърлят мрежи за сардини от невъзможните си пилони, да се натъкнеш на стадо диви слонове в непроходимите гори или да попаднеш в древни столици с 20-вековна история зад гърба си. Но най-изненадваща като че ли се оказа преоткритата възможност за мирно съжителство между различните религиозни общности. Въпреки кървавата гражданска война, противопоставила синхали на тамили, днес в Шри Ланка може да се види една почти невероятна обществена реалност. Ислям, индуизъм, християнство, протестантство и будизъм си общуват културно и уважително като в изискан бридж клуб. А в столицата Коломбо някои от вярващите делят дори едни и същи храмове. Сега изглежда е налучкан пътят на помирението. Поне така се надяват всички. И бързат да се нарадват на крехкия мир, като се стараят да не обръщат внимание на изпонадупчените с куршуми стени. Останалите живи местни жители благославят съдбата, че не са станали курбан в безумната касапница, и се надяват на по-добри дни.
От разговора, който проведох с президента на Националната федерация на хората със зрителни увреждания в Шри Ланка - г-н Вижератна Мудиянселаге Дон, разбрах, че в тяхната организация членуват хора и от трите религиозни общности в страната, но те са успели да намерят съгласие и работят заедно за решаването на проблемите на незрящите. Ръководената от него организация има повече от 3000 членове и свои подразделения във всички главни градове на деветте провинции, които са основните административни единици на държавата. Населението на Шри Ланка е около 21 милиона души, от които около 400 000 са лица със зрителни увреждания. Има и други по-големи или по-малки организации на незрящи и хора със зрителни увреждания, които също така работят за подобряването на положението на лицата от тази социална група. А като цяло това положение съвсем не е добро. На практика незрящите в Шри Ланка не се ползват с каквато и да е сериозна държавна помощ. Те се пенсионират на 60-годишна възраст - възрастта, на която се пенсионират всички граждани на острова. От страна на държавата може да се получи някакво материално подпомагане на базата на доходите на цялото семейство. В случаите, в които това е възможно, държавата им предоставя и жилища под наем. За тях картата за градски транспорт (или някакво друго транспортно облекчение) е непознато нещо.
В сферата на рехабилитацията имат съвсем незначителен напредък. Като цяло незрящите не са много мобилни. Мнозина използват бял бастун, но тотално липсват кадри, които да се занимават с тяхното обучение по ориентиране и мобилност. Всъщност в страната има само един специалист в тази област и неговата основна задача е да обучава други инструктори, които пък от своя страна да обучават други и т. н. Ясно е, че при такава постановка на работата сериозни и трайни постижения на практика не могат да се очакват. От друга страна хората са изключително добронамерени и се отнасят много добре към невиждащите си съграждани.
Неслучайно основната част от програмата на посещението на делегацията от Шри Ланка беше ориентирана към изучаване на опита и начините на работа в Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив. По думите на някои от гостите - те са изключително удовлетворени от това, което са научили, и се надяват успешно да приложат наученото в техните условия.
Тежкото положение на незрящите от Острова на благословените се задълбочава и от факта, че процентът на работещите слепи е твърде малък. Няма никакви специализирани места за работа на незрящи и всеки се спасява сам и доколкото това му е по силите. Някои от хората със зрителни увреждания се пробват успешно в собствен сравнително дребен бизнес в сферата на туризма – хотелиери, ресторантьори и т.н. Неголям брой от тях успяват да се интегрират на работа в обичайна трудова среда. Така например президентът на Националната федерация на хората със зрителни увреждания работи като учител в масово училище. Активна роля в работата на организацията играят и десетина човека, които упражняват адвокатска професия. Една дама със зрителни увреждания е достигнала доста високи ръководни позиции в една шриланкска радиостанция.
В Шри Ланка вече се пробват и в областта на интегрираното обучение на незрящите деца, но към момента основна роля в тяхното образование все още играят 14-те специализирани училища, които функционират на различни места в страната. Официални езици в Шри Ланка са синхалски и английски, но поради наличието на голямо езиково многообразие езикът на преподаване в специализираните училища е английският.
В училищата децата се обучават на брайл, а с помощта на приятели от Холандия, Швеция и други предимно северноевропейски страни те имат сериозен напредък и в компютърните технологии за слепи и слабовиждащи. Имат също така разработен речеви синтезатор на синхалски език и младото поколение все повече и повече започва да се ползва от възможностите на новите технологии. Отделно, Националната федерация издава и две специализирани издания за проблемите на незрящите. Всичко това е подчинено на техния стремеж да създадат възможности за своите членове да повишават образованието си и да се подготвят така, че да могат да имат повече шансове за трудова реализация.
В края на срещата г-н Долапчиев подари на всички участници в делегацията по един диск с хубава българска музика и награди президента на Националната федерация на хората със зрителни увреждания от Шри Ланка с почетния плакет на Съюза на слепите в България.
В своето заключително изказване г-н Вижератна Мудиянселаге Дон благодари за проявената от наша страна изключителна отзивчивост и за готовността на специалистите по рехабилитация да ги въведат във всички подробности на своята работа. Той увери българските домакини, че в тяхно лице те вече имат своите искрени и верни приятели, които винаги ще бъдат готови да помогнат с всичко, с което могат. Накрая отправи покана към всички присъстващи да посетят тяхната красива родина и обеща, че от страна на федерацията им на всеки ще бъде оказан много радушен прием. Той не пропусна да изрази и своята увереност, че сътрудничеството между нашите организации ще се развива и задълбочава, за да можем всички ние да бъдем максимално полезни на хората със зрителни увреждания в България и Шри Ланка.

Димитрина МИХАЙЛОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2013

АБОНИРАЙТЕ СЕ!
Започна абонаментната кампания за изданията на ССБ за 2014 година
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Силистра
Добрич
София
Левски
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
Незрящите от "Острова на благословените"
ОБЯВА
От 16 септември се приемат молби за включване в Хранителната банка
ПРЕМИЕРА
Пловдивчанин с нова поетична книга
ПРОЕКТИ
С чувство за национална принадлежност
По-достъпен кадастър за незрящите
СПОРТ
Европейско първенство по голбал
Турнир по канадска борба в Поморие




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9