Брой 09, 2013

Тема: СПОРТ

Европейско първенство по голбал

Великобритания, 4-8 септември 2013 г.

В периода 4-8 септември 2013 г. българският национален отбор по голбал взе участие на европейското първенство по голбал в група C. Отборът ни изпадна в тази група през миналата година, когато в град Асколи, Италия не успя да се пребори за оставане в група B и заедно с отборите на Русия и Италия отпадна от тази по-горна дивизия.
Отборът ни беше в състав - Александър Стоянов, Димо Ангелов, Ивайло Вътов, Станислав Йорданов и Веселин Кушнеренков - играещ треньор. В делегацията бяха включени още Михайл Илиев - масажист и помощник-треньор, Ресмие Ибрахимова - съдия по голбал, и Иван Янев - водач.
Преди да отпътуват за Обединеното кралство момчетата направиха сериозен подготвителен лагер на високопланинската база "Белмекен" в периода 1-12 август. След това продължиха усилената си подготовка в столицата. Така на 4 септември националите ни поеха към това предизвикателство, като задачата беше възможно най-добро представяне, но в никакъв случай класиране след шесто място.
Очевидно финансовата криза в голбала е сериозна, защото само 9 отбора участваха в първенството в град Уорчестър, близо до Бирмингам. Това бяха отборите на Азербайджан, България, Великобритания, Гърция, Италия, Русия, Португалия, Холандия и Хърватска. Липсваха отбори като Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина и други.
Националите ни пристигнаха в Уорчестър към полунощ на 4 септември. Делегацията ни беше настанена в кампуса на местния университет, където впрочем щеше да се проведе и първенството. Всички бяха настанени в единични стаи и разполагаха с обща кухня. Достъпът до 8-те стаи и кухнята беше с електронни карти, а всеки имаше карта и ключ от собствената си стая. При загубване на ключа трябваше да се заплатят 50 паунда. Всеки имаше персонален достъп до интернет посредством име и парола. На 5 септември най-напред абсолютният дебютант Станислав Йорданов, който за пръв път щеше да участва на такова високо ниво, трябваше да мине медицинска класификация и да попадне в една от групите – Б1, Б2 или Б3. В противен случай нямаше да бъде допуснат да се състезава. За щастие класификацията мина добре и той получи група Б3. След това се проведе техническата конференция, на която в общи линии се разказа всичко известно, което беше пуснато като информация до отборите. Жребият се тегли половин час по-рано, за закъснение за жребий се отсъждаше дузпа. Отборите имаха право да ползват тренировъчна зала час преди началото на съответния двубой. Залата беше отлична, с дървен под. Тренировъчната зала също беше много добра - с изцяло построено голбално игрище с врати. У нас можем само да си мечтаем за такава зала, в която да тренират голбалистите. Първенството се излъчваше онлайн с коментар. Резултатите се актуализираха почти веднага след края на мачовете, а тези на нашия отбор се публикуваха на http://www.vitoshabg.com, което е традиция от няколко години.
Отборите имаха право на официална тренировка. Всеки от тях разполагаше с половин час да се запознае със залата. Нашата тренировка беше определена за 12.00 ч. местно време или 14.00 ч. българско време. Както се и очакваше, момчетата останаха твърде доволни от игрището.
Схемата на състезанието беше всеки срещу всеки. За победа се даваха 3 точки, а за равен 1. Първите 4 отбора, събрали най-много точки, образуваха финална четворка, където играха полуфинали, малък финал и финал.
На 5 септември българите имаха 2 мача. Първият двубой беше срещу Русия. Това беше и най-добрият мач на нашите. Те поведоха с 2:0, но до края на първото полувреме братушките изравниха. През второто полувреме играта също беше повече от равностойна, но в крайна сметка руснаците надделяха с 6:4. От тази среща българите заслужаваха поне едната точка.
Вторият двубой за деня беше срещу Португалия. Отново добро начало за нашите. Открихме резултата, но след това португалците обърнаха до 3:1. Ние успяхме да изравним и дотук ни стигнаха силите. Първото полувреме беше за Португалия - 5:3. В крайна сметка загубихме с 8:5.
На 6 септември беше и най-тежката програма на българите. Имахме цели 3 срещи. Най-напред с Азербайджан, с които трябваше да се справим на всяка цена. Обаче мачът предложи изключително много голове при твърде ниско качество. Първото полувреме приключи с 8:7 за азерите, а в крайна сметка те победиха с резултат 13:12. Накрая не ни стигнаха нито физическите сили, нито концентрацията да обърнем резултата. Вторият мач за деня беше срещу домакините. Нашите се бяха стегнали до краен предел и първото полувреме играха повече от добре. То завърши 2:1 в наша полза. А ако си бяхме вкарали и дузпите, то островитяните щяха съвсем да го закъсат, но Фортуна беше с тях. През второто полувреме ситуацията коренно се промени. Поданиците на кралица Елизабет ІІ се разиграха и нанизаха цели 4 попадения в нашата врата, а ние не успяхме да реализираме нито едно. Така с 5:2 загубихме и този сблъсък. Последната среща на българите за този ден беше срещу южните ни съседи от Гърция. Много трудно начало. Резултатът дълго време се запазваше 0:0, но след това българите дръпнаха с 2 гола. Последва кошмарно отпускане и гърците обърнаха резултата до 4:2. Така приключи първото полувреме. През втората част нашите се мобилизираха. Изравнихме от 2 дузпи, след това отново омировите потомци дръпнаха с 1 гол, но това беше всичко за тях в този мач. Българските момчета се разиграха и набързо вкараха 3 гола в противниковата врата. Така със 7:5 България постигна дългоочакваната победа на европейското първенство.
На 7 септември имахме 2 срещи. Първата беше срещу нашия кошмар Холандия. Този мач беше и най-слабият, който изиграхме. Първото полувреме приключи 6:1, а крайният резултат - 12:5 за жителите на ниската земя, е красноречив. Няма какво да се пише за тази среща. Пълна доминация на лалетата и отчайваща игра на нашите.
Мачът с Италия започна добре за нас, вкарахме гол, но много бързо допуснахме изравняване, а след това противникът дръпна с комфортна преднина. Българите се стегнаха и в крайна сметка първото полувреме приключи при резултат 7:5 за почитателите на макароните. През втората част отново играта беше добра, а българите епизодично проявяваха сърцатост и в тези мигове успяваха да догонват в резултата, но в края на срещата отново допуснаха елементарни голове и загубихме с 15:9.
Последната среща на българите се състоя на 8 септември срещу отбора на Хърватска. Пълното безверие, което беше обхванало нашите, не им позволи адекватна реакция. Въпреки надъхването, въпреки липсата на какъвто и да е залог от изхода на двубоя! Нищо не помогна на момчетата да разгърнат своя потенциал. Първото полувреме завърши 3:0 за хърватите, а в крайна сметка без никакви затруднения те победиха с 8:0. И в тази среща пропускахме с лекота наказателните удари, отсъдени в наша полза.
До плейофите се добраха отборите на Великобритания, Португалия, Русия и Италия. В първия полуфинал, който беше изключително оспорван, Португалия победи домакините със 7:5. В другата полуфинална среща руснаците се разправиха безкомпромисно с италианците с 10:3. Финалният сблъсък беше преди малкия финал, защото и двата финалиста отиваха в по-горната група Б, а единствено победителят от малкия финал или бронзовият медалист щеше да ги последва. Така на финала един срещу друг излязоха отборите на Русия и Португалия. Рядко безинтересен финал беше това, защото Русия беше с класа над противника и с 9:3 завоюва златото. В двубоя за последното място, даващо промоция в по-горната група, излязоха домакините от Великобритания и сънародниците на Адриано Челентано. Поданиците на Короната не успяха да се преборят и загубиха със 7:2. Така Русия, Португалия и Италия се изкачват едно ниво по-нагоре.
На 9 септември отборът ни се прибра обратно в родината.
Участието на европейското по голбал стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Българската параолимпийска асоциация, която финансира лагера в "Белмекен", самолетните билети и заплати таксата за участие. Това беше най-скъпоструващото европейско първенство от 2007 г., откогато бяха възстановени участията на България на европейски първенства.
Няма съмнение, че в момента българският голбал се намира в дълбока криза, която е съпоставима единствено с онази от 2003-2004 г., след участието на световните игри в Канада, когато стана ясно колко много сме изостанали в тенденциите в този вид спорт. Но сега основните потребности са 3 – спешна необходимост от дългосрочен треньор, амбициозни млади хора, които желаят да се развиват в голбалното поприще и условия за водене на пълноценна и адекватна подготовка.
Към момента и трите потребности са по-скоро химера, тъй като дългосрочен треньор е трудно да се намери, след като няма дългосрочно финансиране, а желаещи младежи е също кауза пердута, защото в училищата в София и Варна все по-малко остават децата, които могат да бъдат спортно обучавани. Много от малчуганите стават интегрирани ученици и огромната част остават напълно спортно неграмотни, защото никой не се занимава с тях в часовете по физическо възпитание. Тук е ролята на федерацията "Спорт за хора със зрителни увреждания" и членуващите в нея клубове - да работи за физическата активност на тези деца и да популяризира спорта сред тях. Но федерацията не разполага нито с организационния, нито с кадровия, нито с финансовия ресурс за извършването на тази колосална дейност. А и клубовете, членуващи във федерацията, с малко изключения нямат традиции в развитието на адаптираната физическа активност. За съжаление предпочитаните спортове са по-скоро статични, което се явява пречка за придобиване на физическа култура от страна на зрително затруднените хора.
Не на последно място е липсата на условия за упражняване на спорт сред хората с увреждания. Много години се поставяше въпросът за изграждането на спортен център за хора с увреждания. В един момент илюзията беше толкова ярка, че помислихме, че тази мечта ще се сбъдне и центърът ще бъде изграден, но с лека ръка той беше изхвърлен от дневния ред на Министерството на младежта и спорта.
Българският национален отбор по голбал разполага с 2 години до следващото европейско първенство коренно да се преобрази и да намери своето лице отпреди няколко години. Всички, които не са полезни на отбора, трябва да бъдат отстранени, а всички, които имат желание и възможност да помогнат, трябва да бъдат приобщени, за да се получи работещ механизъм, какъвто беше неотдавна.
Един национален отбор е спойка от спортисти, треньори и ръководство, ако една от тези съставни части не е на ниво, то цялата машина зацикля.

Иван ЯНЕВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2013

АБОНИРАЙТЕ СЕ!

Започна абонаментната кампания за изданията на ССБ за 2014 година

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Силистра
Добрич
София
Левски

МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

Незрящите от "Острова на благословените"

ОБЯВА

От 16 септември се приемат молби за включване в Хранителната банка

ПРЕМИЕРА

Пловдивчанин с нова поетична книга

ПРОЕКТИ

С чувство за национална принадлежност
По-достъпен кадастър за незрящите

СПОРТ

Европейско първенство по голбал
Турнир по канадска борба в Поморие