Брой 10, 2013

Тема: МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ

По пътя на приятелството


От 13 до 15 септември 2013 г. след дълга подготовка 100 души - членове на ССБ и представители на Столична община, посетиха Турция за среща-семинар и обмяна на опит с представителите на Федерацията на слепите и отговорните фактори от общината в Истанбул.
Днес Турция е страна с мощна икономика и обширна територия, разположена на 2 континента. Наследник е на древни култури - римска, византийска, тракийска, християнска, ислямска, съхранява техните традиции и се развива и модернизира успешно. Истанбул е космополитен град с около 20 милиона население. Общата дължина на азиатската и европейската част е около 200 км. Предстои изграждане на тунел между Европа и Азия под Босфора. Планира се и метро в тунела, вече се изгражда първата метростанция. Големи градски магистрали са изградени за убийствения трафик. Днес има и новост – по средата на платната между двете посоки се движат метробуси в ограничени коридори, недостъпни за останалото движение. Единственият начин за сравнително нормално придвижване в задръстванията е именно с метробусите. В Истанбул особено красив е кварталът на небостъргачите с високи над 150 м сгради от стъкло и метал, с красивата "Сеир терасъ", която се върти бавно на 360 градуса, откривайки несравними, спиращи дъха гледки. Олимпийският стадион е с формата на космически кораб – символ на новата модерна държава, каквато Турция иска да бъде. Автогарата на Истанбул е с 4 подземни и 4 надземни нива - едно огромно съоръжение, което бълва пътници отвсякъде и за всички посоки на света.
В Истанбул ни посрещна Рамадан Кочак – зам.-председател на Федерацията на турските слепи. Той отправи топли думи към българската делегация и ни пожела много приятни моменти заедно с турските ни колеги. Добри пожелания отправи и Нурсен Йоздемир – също зам.-председател на Федерацията на турските слепи. Домакините ни поведоха на панорамна обиколка в Истанбул към "Айя София" или базиликата "Света София", построена в днешния си вид по времето на император Юстиниан през VІ век след Христа. В нея са вградени колони от древни езически храмове на римската империя, както и останки от храм на Артемида. Базиликата е превърната в музей от Ататюрк през 1929 г. в желанието му да сложи край на спомените за войните и насилието на верска основа в миналото на Османската империя и да впише съвременна Турция в демократичните традиции на модерна Европа. Разглеждаме и Цистерната – водохранилището на Юстиниан. Космополитният град е бил обсаждан многократно и необходимостта от достатъчно запаси от вода е била жизнено важна. Затова още в древността са изграждани такива подземни водохранилища. В тази Цистерна са вградени 365 колони от езически храмове, някои от тях с разлика във височината, та са се наложили доста интересни укрепвания. Запазена е и статуя на горгоната Медуза, с коси от сплетени змии, чиито очи вкаменявали, когото погледнели. Затова сега са я обърнали обратно, да не би да пострада някой турист. А те от своя страна се тълпят да докоснат плачещата колона, по която постоянно се стичат капки вода. Поверието гласи, че който докосне колоната и се помоли искрено за нещо – желанието му се изпълнява. Някои хранят с трохи от сандвичи плуващите във водата под подземните алеи риби, защото гидът обяснява, че колкото повече риби се хранят от пуснатите от теб трохи, толкова по-голям успех и берекет получаваш. Всички екскурзоводи, които повеждат групата през историческите забележителности на града, говорят български. Немалка част от тях са родени и израсли в България и това още веднъж доказва, че тук на Балканите сме от едно тесто и само егоистични политици могат да се опитват безуспешно да прокарват противоречия, каквито между хората всъщност няма.
Следобед потеглихме за среща с представителите на община Истанбул и на Федерацията на турските слепи. Предстоеше сериозен и ползотворен семинар с интересна дискусия между многото участници от българска и турска страна. Поднесоха се приветствия от името на Бейлик Узун - председател на общината, и неговия заместник Ибрахим Гемиш. Акцентирано бе върху желанието да се създаде общ орган – съвет между ССБ и Федерацията на слепите в Турция, който в тясно взаимодействие с общинските власти да решава проблемите по осигуряването на достъпна среда, рехабилитацията и интеграцията на хората с увредено зрение.
Ахмед Джантюрк – председател на Федерацията на турските слепи, не пропусна да отбележи, че правата на инвалидите следва да бъдат ясно защитени и разширени. Това е целта, която си поставяме, а заедно можем да я постигнем.
Асен Алтънов - председател на РСО София и член на УС на ССБ, благодари за топлото посрещане, представи дейността на ССБ и конкретно работата в Софийската регионална организация. От българска страна дейността на ССБ представи и председателят на КС Емил Узунов, който се спря на проблемите и трудностите при тяхното решаване, благодари за топлия прием и отлично организираното от домакините посещение. Обща е надеждата за ползотворно бъдещо сътрудничество.
Драгослава Лунджова от Столична община представи дългосрочните цели и политиките на Столична община за социална интеграция, социализация и активно включване на хората с увредено зрение в обществения живот. Тя подчерта, че потенциалът на тези хора е огромен и обществото е длъжно да го използва.
В дискусията се включиха активно много участници, проведе се интензивна обмяна на опит, дискутираха се предлаганите социални услуги, възможностите за квалификация и трудова реализация, стремежът да се води политика за информиране и привличане на обществото към решаването на проблемите на хората със зрителни увреждания.
Петър Стайков сподели за трудностите при осигуряването на лични асистенти за слепите в България, за ограниченото време за ползване на такива асистенти поради недостига на финансови средства в програмата, за необходимостта от обучение за ползване на компютри и въобще електронни средства за комуникация, за важността на обучението по чужди езици, без което е немислима достойната професионална реализация. Тъжно е, че в прехода към пазарна икономика специализираните предприятия за работа на хора с увредено зрение стигат до фалит, защото държавата е абдикирала от своята роля. Днес нивото на трудовата заетост и доходите на слепите в България е изключително ниско, а инвалидните пенсии са твърде мизерни, за да гарантират дори и скромно съществуване. С огромни усилия в ССБ се търсят възможности за осигуряване на добри условия за спорт, туризъм, участие в художествена самодейност и културни мероприятия.
Домакините от турска страна споделиха, че и при тях има подобни проблеми. Емин Демирджи - отговарящ за международната дейност, дори е написал книга, в която разказва за бита и проблемите на хората с увредено зрение. Очаква се книгата да бъде преведена на български и предоставена на нашите библиотеки. Обща е констатацията, че има какво да догонваме в световния опит за адекватна закрила и социална политика за слепите.
Йордан Младенов се включи в дискусията, като сподели опита на Центъра за рехабилитация в София, на който е директор, и поясни, че в България има общо 12 такива центъра. В софийския център се обучават 60 човека годишно на социална мобилност, полезни умения, чужди езици и работа с компютър и съвременни средства за комуникация. В Пловдив е Националният център, където има възможност за пансионатно обучение.
Всички участници в срещата благодариха на един от основните спонсори на мероприятието от българска страна - младия бизнесмен и политик г-н Васимир Радулов, който пътуваше с нашата делегация и се включи със заслужаващи внимание предложения.
На следващия ден желаещите се отправиха на организираната допълнително разходка с кораб по залива Златният рог. Той разделя полуострова на Истанбул на 2 части - и двете в европейската част на Истанбул. Слънцето хвърля златисти отблясъци в спокойните води, отразява се в тях и може би затова заливът е наречен златен. А формата му е като рог на козел. От двете страни на залива се редуват султански дворци, сгради на университети, джамии, обществени сгради с развети национални знамена, къщи на богати истанбулци. Красиво и романтично. В залива плуват яхти, корабчета, лодки и дори огромни круизни кораби.
В гористите хълмове на азиатската част на Истанбул се проведе съвместен концерт-пикник. Концерта откри представител на домакините с лирични балади, които много ни харесаха. Последва дует "Феникс", а танцова група "Витоша" предизвика бурни овации с изпълнение на салса. Обстановката се нагорещи с изявите на вокална група "Люлин", танцова група "Шоплука" и песните на Десислава Иванова, на която припяваше вече и публиката - както гостите, така и домакините. Дойде ред и на Орхан Мурад, който сякаш взриви планината с изпълненията си. Всички се хванаха на хорото, което в три реда огласяше боровете. С включването на Нено Илиев градусът на веселбата стигна до небето. Часове наред музика, смях, настроение и десетки нови приятелства! Турските изпълнители ни подариха много романтика, показаха ни и така нареченото турско хоро, което всъщност са научили от нас и са му придали свой аранжимент. Всички пяха и танцуваха заедно до късните часове на вечерта, когато турските домакини, бурно аплодиращи изпълненията на нашите представители, ни подариха по една червена роза в знак на топлите приятелски чувства. Българската делегация също отвърна с подаръци – ръчно изработена керамика от наши незрящи членове.
Г-н Емин Демирджи - завеждащ международните отношения на Федерацията на турските слепи, заяви, че ще настоява за много общи европейски проекти.
На следващия ден спряхме в Одрин - град средище на много религии и култури. Тук е имало 7 православни храма, днес са оцелели само два – и двата български. Отправихме се към църквата "Свети Свети Константин и Елена". Реставрирана и обновена, тя ни посреща с китен зелен двор, красива порта, нови стенописи, нов иконостас и няколко прекрасни камбани в двора, които всички се втурнаха да бият и да се снимат пред тях. Звънът на камбаните ни караше да се чувстваме сякаш вкъщи и може би не без основание. Уредничката Мария, дъщеря на Александър Чакърък, е потомка на поколения българи, запазили духа ни в Одринска Тракия, от която насилствено са прогонени хиляди наши сънародници.
В Одрин е оцеляла и джамията на Султан Селим ІІ, наричана Селими джамия, една от най-внушителните исторически забележителности на града, която имахме възможност да посетим.
В днешни дни атмосферата е различна и когато отидохме на пазарчето-борса в Одрин, местните ни посрещнаха, говорейки на български и с рекламни пана пред магазините също на чист български език. Това, за което някога се е воювало с огън и меч, днес търговията върши сякаш на шега. Алъш-веришът върви, гостите от България се посрещат с дружелюбното "Комшу", а на изпроводяк ухаещите вече на локум и баклава автобуси са изпратени с шпалир от усмивки от турските търговци, които ни приканват: "Пак елате, винаги сте добре дошли!".

Даниела ДАМЯНОВА



Назад

Всички статии на Брой 10, 2013

15 ОКТОМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Препятствията ни нараняват, но ни правят и по-силни
Да подадем ръка
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на Съюза на слепите в България
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Хасково
Асеновград
Добрич
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
По пътя на приятелството
ПРОЕКТИ
Пореден диалог на съюзното ръководство с младите хора
Да надскочиш себе си
СПОРТ
Реквием за една мечта
След четвърт век гребането отново е на мода




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017