Брой 11, 2013

Тема: ГОДИШНИНА

Въпреки окопите и траншеите


Международният ден на белия бастун не е празник. 15 октомври е камбана. И в този ден камбаната бие за всички. И в нейния звън отеква най-смисленото човешко послание: "Най-важната ни мисия е да съхраним живота и здравето на хората!".
През цялата година, но най-вече около този ден, ние се опитваме да говорим за безопасността на незрящите и слабовиждащите граждани. Очакваме някой да ни чуе. Въпреки наглия рев от форсираните двигатели, въпреки шума от мръсната газ, въпреки грохота на машините от водния цикъл, въпреки глухото и страшно мълчание на звуковите светофари. Всяка година изпращаме на електронните пощи на държавните и общинските институции, организациите от неправителствения сектор и медиите списък на правилата за осигуряване на свободно, безпрепятствено и безопасно придвижване на зрително затруднените хора. Досега нито един от нашите адресати не е потърсил обратна връзка с нас. Пак ще го направим. Може пък тази година някой "ключов фактор" да реши, че нашите консултации ще бъдат от полза.
Ние, българите, сме абсолютно индиферентни към всякакви правила. Може би, защото твърде дълго са ни натрапвали безсмислени, направо идиотски норми за всичко. Нарушаването е някакъв вид протест. За съжаление дисидентството на пътя е равно на катастрофа.
Ние сме безотговорни към себе си - пресичаме набързо малко преди или след пешеходната пътека, не ползваме подлезите, макар че с изтръгнатите решетки и липсата на осветление те са и по-опасни, не поставяме предпазни колани…
"Толерантност" е чужда дума и "Дас ист болгар, маине кинде, болгар!" се бие в гърдите и я кара по нашенски. Не ни стряскат черните статистики за пострадалите и загиналите на пътя. Докога ще воюваме помежду си!?
Всички си задаваме тези въпроси. Знаем и отговорите. Няма ги решенията. Една от основните дейности за подкрепа в Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Габрово е обучението по мобилност и ориентиране в малкото и голямото пространство. Специалистите правят диагностика на двигателните умения, степента на самостоятелност, обективното здравословно състояние и индивидуалната нагласа за обучаемост на хората с увредено зрение. Самостоятелното придвижване на тотално сляп човек с бял бастун в градска среда е труднопостижим резултат. С всеки клиент се работи индивидуално. Нужни са пълно доверие, висок професионализъм и силна мотивация. Често близките на потребителите предпочитат да придружават незрящия, водени от желанието да осигурят неговата безопасност. В други случаи зрително затруднените с частично съхранено зрение изпитват страх, а почти винаги и срам от околните. Все повече клиенти, насърчени от нашата подкрепа, мотивирани от възможността да бъдат самостоятелни и независими от чужда помощ, приемат предизвикателството. Специалистите от нашия екип предлагат и услугата "Обучение на придружителите в умения за адекватно, умело и безопасно водене на хора с увредено зрение". Асистирането на сляп човек изисква концентрация, емпатия и отдаденост. Създаването на тандем от незрящ човек и неговия водач е висшият пилотаж в рехабилитацията. Ако искате да разберете за какво точно иде реч, спомнете си изумителното танго на Ал Пачино в "Усещане за жена".
Фундаментално право на незрящите, а и на всички хора с увреждания, е правото на равнопоставен достъп – архитектурен, социален, информационен. Според Закона за интеграция на хората с увреждания от 1 януари 2006 година България трябваше да е създала достъпна околна среда за своите граждани с увреждания. Миналата година Народното събрание ратифицира Конвенцията за правата на хората с увреждания. В нея цял раздел е посветен на правилата за достъпност.
Струва ми се нелепо да говоря за достъпна градска среда през есента на 2013 година в Габрово. Така нареченият "воден цикъл" превърна нашия град във военен полигон - окопи и траншеи, впечатляващ арсенал от високопроходима бойна техника, милитаристи в светлоотразителни жилетки. В тази извънредна, кризисна ситуация придвижването от една точка до друга в града ни прилича на приключенско реалити от типа на "Сървайвър". Но, както е казал философът, когато вече не знаел какво да каже: "И това ще мине".

Стефка ПЕНЧЕВА



Назад

Всички статии на Брой 11, 2013

ГОДИШНИНА
5 години ЦСРИ - Габрово
Васил Долапчиев: "На хората с увреждания в Европа се гледа като на значим национален капитал"
Добре дошли в ЦСРИ - Габрово
Въпреки окопите и траншеите
Поздравителен адрес
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велики Преслав
Пловдив
Добрич
Бургас
Горна Оряховица
Левски
Червен бряг
Асеновград
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
За живота на незрящите французи
ОЧЕРК
Лало Павлов - злободневен сатирик и отявлен Дон Жуан
ПРОЕКТИ
Разработен е софтуер за генериране, провеждане и оценяване на тестове, достъпен за хора с увреждания
За новия проект на фондация "Хоризонти"




Архив на изданието
1 2 3