Брой 06-07, 2007

Тема: ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ

Мария Захариева - един от най-практичните гласове

Наистина много от читателските аплодисменти са за нея. Стилът й на четене се отличава с бързина, ясен изговор и почти липсващи елементи на актьорска игра. Затова читателите я харесват и търсят книгите, които са прочетени от нея.
Мария Захариева е родена във Варна на 15 февруари 1943 г. Няма навика да помни дати, освен рождената си, но в студиото на ССБ чете повече от 20 години. По образование и по призвание е журналист. Завършила е журналистика в Софийския университет и се е пенсионирала като редактор в кореспондентската мрежа на програма "Хоризонт". Маниерът й на четене издава, че е радиожурналист.
Всъщност Мария има няколко професии. Средното й образование е педагогическо. Завършила го е в педагогическо училище в Стара Загора. Една година е била начална учителка в едно турско село. След това завършва Държавния библиотекарски институт с квалификация библиография. По разпределение работи в градската читалищна библиотека в гр. Елин Пелин.
По-късно започва да следва руска филология, но мечтата й е била да учи журналистика. Тогава тази специалност е била периодично откривана и закривана, и след трети курс късметът на Мария проработил, защото специалността журналистика за пореден път била открита. Не са й позволили да се прехвърли, поради което се е наложило да кандидатства отново и така мечтата й се сбъднала.
След дипломирането си Мария Захариева работи в различни вестници. Била е програмен ръководител в градския радиовъзел в Елин Пелин. Близостта му до столицата й позволява да започне работа в редакцията на вестник "Рудничар", където остава 10 години. Това са най-хубавите, интересните и вълнуващите години в журналистическата практика на Мария. Благодарение на професията си, тя е била във всички рудници на България. Познава Балканския басеин, рудниците в Бобовдол, Източномаришкия басейн, Кърджали, Маджарово, изобщо влизала е във всички рудници, които съществуват у нас. В качеството си на журналист Мария се е срещала с миньорите, разговаряла е с тях и е писала материали. Тогава вестникът е бил орган на федерацията на миньорите, металурзите, енергетиците и геологопроучвателите - много сериозен вестник, с дългогодишна история, а и до днес той съществува, макар и със затихнали функции.
Успоредно с работата си в "Рудничар" Мария Захариева е нещатен кореспондент на Българското национално радио, след което се установява изцяло там като водещ на новините в "Предаване за столицата".
По-късно става редактор в кореспондентската мрежа на "Хоризонт".

- Често ли ти се е налагало да работиш с гласа си?
- Не просто често, през целия ми живот.

- Как попадна в нашето студио?
- Тогава още бях в "Предаване за столицата" и една моя приятелка ми каза, че има такава възможност. Реших да видя за какво става дума. Стана ми любопитно, освен това аз съм свързана с книгата още от най-ранна детска възраст. За мен книгата е най-великото човешко постижение и смятам, че книгите са всичко, което може да ползва един човек в живота си. Жаждата за знание ми е завещана от баща ми и аз твърдя, че това е най-важното за човека.
Дойдохме с приятелката ми, явихме се на прослушване, одобриха ме и започнах да чета. Оттогава, с едно малко прекъсване, постоянно идвам тук, защото за мен това е огромно удоволствие. Срещам книги, които иначе надали ще прочета. В къщи имам библиотека от над 1500 тома, подбирана според собствените ми интереси. Тук попадам на книги, които не бих прочела, не защото нямам време, а просто, защото нямам интерес към такъв тип литература. Въпреки това, и в тях аз намирам нещичко за себе си.

- Каква литература предпочиташ?
- Предпочитам сериозна литература. Още от детството си съм имала възможност да чета най-различни книги и да се срещам с много хора, тъй като баща ми беше железничар и често пътувахме. Така че природното ми любопитство е било задоволявано. По-късно имах един дълъг период, в който четях сериозна историческа литература, което означава творби, посветени на историята на Франция, на Англия и на други страни. Занимавала съм се и с литература, отнасяща се до исторически и археологически открития. Чела съм и много световни класици като Дюма, Драйзер, Юго - неща, които са задължителни и които днешните хора почти не четат. В библиотеката ми присъства и цялата българска класика. Между другото, когато искам да си отдъхна, чета криминалета, но не обичам любовни романи. Гледам на тях със смях, защото те са много наивни, написани са елементарно и не ме удовлетворяват като стил. Много обичам изискания стил. На времето малко хора харесваха Богомил Райнов, докато аз съм чела изкуствоведските му произведения и ме е поразявал неговият изтънчен стил на автор, който може да ти предаде цялото богатство на езика и те кара да изпитваш невероятно удоволствие от съприкосновението с начина му на писане. Обичам автори като Балзак, от който може да се научи цялата история на Франция и който дава възможност да се насладиш на неговото владеене на езика и начина му да борави с него.

- Разбрах, че не понасяш цинизмите и не можеш да ги четеш на глас...
- Не мога да ги понасям, но наскоро ми се наложи да чета една такава книга, от която бях направо травматизирана. Това беше книгата "Голият обяд", в която ставаше дума за наркомании и това ме изкара извън нерви. Знам какво нещо е наркоманията, знам какви могат да бъдат последствията от нея, но така поднесено, с такъв вулгарен език не мога да го приема. Поначало аз не обичам гаврата с езика. За мен езикът е нещо сериозно, както всяка сериозна работа и макар че животът на наркоманите е отвратителен, не виждам какъв е смисълът да се поднася по този начин. Изобщо съм против писането на такива книги.

- Смяташ ли се за смел човек и донякъде за авантюристка?
- Ако имаш предвид влизането ми в рудниците, това не е авантюризъм, а си е пак човешко любопитство. Там съм срещнала най-искрените, най-честните и най-смелите хора, които съм познавала през живота си. Миньорите са най откритите хора, те са честни, защото самата им работа ги принуждава да бъдат такива. Всеки от тях знае, че ако той е нечестен, това може да коства живота на всички. Там долу хората са различни.

Мария Захариева определя себе си като най-обикновен човек. Не пие, не пуши, води изключително здравословен начин на живот откъм хранене. Като по-млада е била невероятно избухлива, дразнела се е от всяка нередност, реагирала е директно и спонтанно. Смята, че най-големият й недостатък е склонността й да се противопоставя на всички началници.

- Според тебе какви качества трябва да притежава четецът?
- Не съм завършила актьорско майсторство и смятам, че за четенето на глас не е необходимо да си актьор. Актьорът, така или иначе, дори без да иска, играе. Според мен четенето на книга не трябва да бъде игра, то трябва да бъде четене - с ясна дикция, с нормална скорост, така че човек да може да го възприеме. Чела съм учебници и съм се старала да не чета бързо, както съм свикнала. Освен това, четенето на глас трябва да бъде ясно, не само като дикция, но и като фраза, и като израз, за да може прочетеното да се възприема точно. Особено това важи за учебниците, защото информацията би могла да бъде предадена неточно. Безкрайно съм благодарна за това, че съм имала възможност да чета учебници по история и икономика, които са дали и на мен познания, а и вероятно съм помогнала на студентите, които са ги слушали.
Така че, не, защото аз не съм, но личното ми мнение е, че не е необходимо да си актьор, за да четеш разбираемо и правилно. Важното е да поднесеш книгата така, както я възприемаш самият ти, когато я четеш на ум.

- Изпитваш ли чувство на удовлетворение от това, че си полезна?
- Да, винаги съм го мислила и може би затова съм се съгласила да дойда тук. Поначало съм такъв човек - ако мога да помогна на някого, независимо как, аз го правя. Оставайки толкова дълго тук, съм си мислила, че мога да докосна света на един човек, лишен от зрение и да му дам нещо, което той не може да получи сам, без странична помощ. Ако съм успяла и ако хората одобряват това, което съм им поднесла като четене, аз бих била доволна.

- Чувала ли си, че много те харесват как четеш?
- Не съм чувала, но бих искала да ме харесват. Старая се да го правя добре и винаги се притеснявам, че в един момент гласът ми може да ми изневери, че несъзнателно мога да допусна грешка. Особено ми беше притеснено, когато четох онази книга с наркоманите, или пък "Лолита", с педофилите, а за капак "Лудостта на кралете", където човек остава с впечатлението, че светът се управлява от луди. Та като ти се струпат няколко такива книги, изпадаш в някаква депресия и си казваш: Господи, дано тази книга да не я четат!

За финал на нашия разговор Мария Захариева пожелава: "Всички да бъдат добри, да знаят, че и хората около тях са добри, да помогнат на някого, ако могат и да знаят, че докато мога да чета, аз ще чета за тях.".
А ние за финал ще кажем - дано това да е по-дълго!

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 06-07, 2007

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
XV общо събрание на пълномощниците на ССБ
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Мария Захариева - един от най-практичните гласове
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Мездра
Горна Оряховица
Добрич
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРОГРАМА ФАР, Проект "Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни"
НАСЛУКА
Състезание
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Всеки трябва да има лекар, на когото да довери проблемите си
ОЧЕРК
Душата на всяка компания
ПРИЗНАНИЕ
Седма литературна награда "Георги Братанов"
Аз винаги съм служил на човешкия дух
Издателствата от птичи поглед
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Отваряне на очите
СЛЕПИ ГЕНИИ
Хорхе Луис Борхес - геният от Буенос Айрес
СПОРТ
Българските голбални национали - номер едно в Сърбия
СТИХОВЕ ОТ ЧИТАТЕЛИ
Поезия от гр. Попово




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017