Брой 11, 2013

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив


Организираният спорт набира сили

На 3 октомври преди обяд около 25 съюзни членове на РСО Пловдив изпълниха едно от помещенията на клуба на организацията в старата административна сграда на ПП "Успех", за да се запознаят с новите моменти от развитието на спорта в нашата организация и възможностите си за участие. В интерес на истината, макар че през 2006 г. бе учреден спортен клуб "Изгрев", той практически нямаше дейност и много от нашите съсъдбеници с активно отношение и възможности в тази област, които членуваха и в НАСГБ, отдаваха своите усилия и енергия в реално функциониращия им клуб "Марица". През декември миналата година се направи опит за възстановяване на клуба с оглед пълноценната му работа, но обстоятелствата показаха, че по-добрият вариант е учредяването и регистрацията на ново сдружение, с нов устав и ръководство, което да предложи нова визия за бъдещата му дейност. Силните изяви на пловдивчани през последните години, особено в шахмата, спортната табла и канадската борба, неотклонно налагаха ускоряването на този процес.
На 6 юни тази година седем учредители – Андон Кисьов, Георги Генов, Петър Кисьов, Велик Атанасов, Митко Демирев, Данаил Караджов и Милко Кичуков, в присъствието на юриста Емил Узунов – председател на Контролния съвет на ССБ, обсъдиха и приеха новия устав и избраха ръководство на спортния клуб, който ще носи старото си име. За председател на клуба бе избран Андон Кисьов – млад юрист, наскоро започнал адвокатска практика. Набелязани бяха мерките, свързани с регистрацията на дружеството в Пловдивския окръжен съд и Агенцията по вписванията, както и в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието, последвани от подаване на документи за членство във федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания". Тези етапи са вече преминати. Цикълът ще завърши с лицензирането на клуба в Министерството на физкултурата и спорта. Председателят на спортната федерация Иван Янев е обещал съдействие за ускоряване и на лицензията – надяваме се, че тежката пътна злополука с него няма да забави нещата, като му пожелаваме преди всичко бързо възстановяване.
През втората половина на септември започна приемането на заявления за участие в клуба. До деня на сбирката - 3 октомври включително, бяха подадени 30 заявления с тенденция за по-нататъшно увеличаване на желаещите. Мероприятието беше открито от председателя на РСО Велик Атанасов. Председателят Кисьов представи пред присъстващите устава на клуба, след което им бе дадена думата за въпроси и предложения с оглед бъдещата дейност. Въпросът, който тревожеше най-вече хората, беше свързан с участието на някои от тях и в двата клуба – "Изгрев" на РСО на ССБ и "Марица" на НАСГБ. Отговорено им беше, че в устава не е залегнало такова ограничение, но хора от ръководството на единия клуб не могат да участват и в ръководството на другия.
Членът на управителния съвет на клуба Г. Генов прочете списъка на подалите заявления, като подчерта че той не е окончателен – всички желаещи могат да подават заявления за членство и занапред. По-подробно той се спря на два аспекта от бъдещия клубен живот – въпросите около отчетността и структурата на клуба. Това е просто крайно наложително – до момента при провеждането на първенства от съюзен или друг характер основната тежест за организиране на нашите участници падаше върху ръководството на РСО – едва ли не от днес за вчера се търсеха хора, които да бъдат изпратени за участие. Идеята е за структуриране на спортния клуб по секции – по шахмат, спортна табла, канадска борба, лека атлетика, риболов, по-късно и по други спортове. В отделните секции хората могат да се събират, да обменят опит и умения, да обсъждат проблеми и да поставят искания към ръководството на клуба, да тренират, да правят вътрешни турнири, където да се излъчват най-достойните представители за общосъюзни и национални състезания, първенства и олимпиади. Генов направи и първоначална номинация за отговорници на секциите, като след окончателното им конструиране членовете им могат да предложат и друг свой отговорник - стига той успешно да ги представлява и оперативно да комуникира както с ръководството на клуба, така и с отделните членове на секцията.
На новото издание на клуб "Изгрев" към РСО Пловдив от сърце можем да пожелаем на добър час.

Георги ГЕНОВ

Любопитно

На 12 октомври от 11 до 18 часа в градската градина зад Природо-научния музей в Пловдив фондация "Център за визуално и мултисензорно изкуство" представи тактилен проект "Скритите монументи – непреживените тела на града". Проектът е реализиран с подкрепата на Национален фонд "Култура". Той е базиран върху тактилността като художествено изразно средство и цели представянето на концептуални произведения – обекти, пърформанс инсталации, акции на млади автори – дебютанти от АМТИИ Пловдив, НХА София и Факултета по изобразително изкуство към ВТУ Велико Търново. Автор на художествената концепция на проекта е проф. д-р Петер Цанев.
Пърформънс инсталациите и обектите са изложени на открито в градска среда пред любопитните и любознателни погледи на широката пловдивска публика. Всеки желаещ имаше възможност сам да се докосне до един свят на усещания и емоции, за които не е подозирал или просто не е обръщал внимание. "Скритите монументи – непреживените тела на града" не оспорва хегемонията на "визуалното", а има за цел да постави невизуалното (в случая тактилното) в центъра и сърцето на визуалното. Акцентът е поставен върху преместването на фокуса на вниманието от визуалното възприятие към възприемането на света чрез и през осезанието.
От 14 октомври до 12 ноември тактилните произведения се експонираха в изложбените пространства на Центъра за визуално и мултисензорно изкуство на бул. "Източен" в Пловдив.

Георги ГЕНОВ

Денят на белия бастун – празник или ден за размисъл

Всяка година 15 октомври се отбелязва като Ден на белия бастун от слепите граждани на България.
Някои от нас му се радват толкова много - все едно на този ден е настъпила Коледа. Други, затворени между четирите стени на старите олющени и неугледни общежития, не знаят дори кога и кой се е сетил да посвети един ден от годината на верния помощник на незрящите хора.
Ако трябва да бъда честен, дори и аз не съм много наясно с това - не толкова кога и кой, а защо.
От позицията на сляподвижещ се човек с почти 20-годишен стаж напоследък се замислям кому е нужна цялата тази помпозност.
Събираме се на този ден някъде сред природата, хапваме, пийваме, организираме състезания, за да покажем колко сме силни и как добре умеем да скачаме на въженце. Минаваме като на конвейер определен маршрут, показвайки способностите си по ориентиране с бял бастун и демонстрираме малко повече от нужното самочувствие. И никой не се замисля дали не е по-добре парите, които се дават за тези два-три часа уж разнообразен живот, да се вложат в нещо по-необходимо от бирата и кебапчетата. Като например подобряването на околната среда, в която живеем, пътната настилка в нашите комплекси, в течащите покриви на общежитията.
Накрая си тръгваме весели и засмени към домовете. На другия ден за съжаление всичко започва постарому. Тротоарите пак са трудно проходими и недостъпни не само за нас, слепите, ами и за здравите хора. Колите са заели нашето място за движение по тях. Ние се опитваме да се придвижваме, ходейки по платното, и за тази високопроявена храброст получаваме от шофьорите за награда цветисти благословии по адрес на родните ни майки, а за десерт мръсна вода и кал от умишлено изплисканите локви. В големите хипермаркети се луташ из наблъскани щандове и се чудиш как да се самообслужиш в този хаос от стоки. Как никой досега не се сети да отвори работни места за слепи брайлисти в тях!? Хем щеше да се облекчи нашето и без туй напрегнато ежедневие, като на всеки артикул се направи и брайлов надпис. При толкова много програми за заетост и преференции за работодателите, наемащи на работа хора с увреждания, умът не ми стига да разбера защо е така.
В градския транспорт положението не е по-розово. Колко малко трябва при днешните технологии, за да се инсталират звукови уредби, които при отваряне на вратите да съобщават кой номер е превозното средство и как се казва спирката, на която се намираш в момента.
Проблемът със сигнализиращите звуково светофари може да се каже, че е почти преодолян поне в по-големите градове. Но пък в подлезите все още има какво да се подобрява и усъвършенства. В тях липсват обозначителни релефни линии, по които слепите могат да се ориентират, без да се блъскат в изнесените извън павилионите маси и разположените по земята стоки на пишман продавачите.
Вървиш си и преодоляваш препятствие след препятствие, а когато се прибереш у дома жив и здрав, чудиш се изобщо как си оцелял. Някои от нашите колеги и приятели по съдба обаче нямаха този шанс. Нели Камбурова от Кърджали беше премазана на пешеходна пътека и почина след много мъки в болницата. Наскоро на прав път в София блъснаха председателя на Спортната федерация на слепите Иван Янев, който в момента лежи прикован на легло с два счупени прешлена и дузина тежки травми по цялото тяло.
Обикновено ние, българите, в такива случаи за собствено оправдание и успокоение казваме: "Когато ти е писано нещо да стане – не можеш да го избегнеш, каквото и да правиш!". Звучи оправдателно, извинително, но не оправя нещата. Самите ние имаме вина цялата тази ситуация да ни обгръща и задушава. Малко се борим за правата си и като че ли сме се отдали на апатията, която ни е обзела напоследък. Всеки се грижи за собственото си оцеляване и не вижда колко трудно е да се бориш сам с административните и бюрократични недоумици.
През изминалите една-две години се хвърлиха милиони за рекламиране на какво ли не - за фабрики за грънци, за декодери, за още куп неща. Колко ли щеше да струва да се направи едно телевизионно предаване, в което хората два-три пъти в седмицата да бъдат запознавани с проблемите на слепите!? Да се разясни по подходящ начин какво е предназначението на белия и червено-белия бастун в нашия живот. Да разбере гледащото общество, че тази "пръчка" не служи за прогонване на лоши духове, а за помагане при придвижването на слепите. Белият бастун е и предупредително средство за околния свят, показвайки му, че на улицата ние сме по-уязвими и понякога може да имаме нужда от съдействие. Само да можехме малко и ние да се понапънем и да поискаме това онова! Но не като ходим по парковете и градинките, чакайки някой да дойде и да ни реши проблемите, а като хванем бастуните и излезем на улицата. Там, където са отворените шахти, разбитите тротоари и неработещите светофари. Да видят живеещите в нашия град, в нашата страна с какво сме принудени да се сблъскваме ежедневно.
Няма никаква полза от покорното премълчаване на фактите. Време е ние, слепите, да разберем, че спасението на давещия се наистина е дело на самия давещ се.

Кирил ДАМЯНОВ



Назад

Всички статии на Брой 11, 2013

ГОДИШНИНА
5 години ЦСРИ - Габрово
Васил Долапчиев: "На хората с увреждания в Европа се гледа като на значим национален капитал"
Добре дошли в ЦСРИ - Габрово
Въпреки окопите и траншеите
Поздравителен адрес
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велики Преслав
Пловдив
Добрич
Бургас
Горна Оряховица
Левски
Червен бряг
Асеновград
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
За живота на незрящите французи
ОЧЕРК
Лало Павлов - злободневен сатирик и отявлен Дон Жуан
ПРОЕКТИ
Разработен е софтуер за генериране, провеждане и оценяване на тестове, достъпен за хора с увреждания
За новия проект на фондация "Хоризонти"




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017