Брой 06-07, 2007
Тема: СТИХОВЕ ОТ ЧИТАТЕЛИ
Поезия от гр. Попово
Хората от град Попово отново ни зарадваха с прекрасните си произведения. Пожелаваме на нашите читатели от другите краища на България да се осмелят и да ни покажат поетичните си заложби. Редакцията на списание "Зари" твърдо вярва в таланта на българите. Ние сме един безусловно одухотворен народ, който има нужда от по-голяма вяра в собствените си сили и умения.
Малка мома Дена
Всяка сутрин рано малка мома Дена
за водица ходи край гора зелена.
С менци бодро стъпва и си песен пее,
а лице й красно като слънце грее!
Край чешмата вехта сварва тя ергени,
искат да отпият от вода й ледна.
Тя цветята взема, благо се усмихва,
но отказва хитро момкова напивка.
Всеки я раздумва, с нея се задява,
в тази надпревара весело й става.
Менците да носят, тримата предлагат,
тя се съгласява и й става драго.
Менците се плискат, всички се изреждат,
с весели закачки вкъщи я отвеждат.
Ти не се задявай, малка моме Дено,
с буйните момчета - младите ергени!
Върла е кръвта им, с тях шега не бива,
тя е като вино, руйно и пенливо!
Твойто лице, моме, като сняг е бяло,
като слънце пролет над света огряло!
От уста-малини думи сладки лееш,
но си най-чаровна, щом се кръшно смееш.
Старите ергени гледат те с наслада,
като им говориш, на сърце им падаш.
С доброта лъчиста всекиго пленяваш,
с красотата своя всички подлудяваш!
Твойта дивна хубост в селото я няма!
С нея ще откриеш щастие голямо!
Христо ХРИСТОВ - гр. Попово
Какво ми липсва
Есен, ти си пъстра, дъжделива
и тъжно стелиш листи покрай мен.
Ветре, пак плачевен стон извиваш,
душата ми е в хладния ти плен...
Беше пролет! Пеех като птица,
политнала с невидими крила.
Младост, аз през теб обичах -
време златно бързо отлетя...
Живея с близки и под тяхна грижа -
родители със предани сърца,
щастлива съм със тях и ги обичам,
те са най-скъпите ми същества!
Аз някога другари верни имах,
но те отлитнаха от мен далеч.
Сега ликът им ясен само милвам,
в съня ме навестяват с нежна реч.
Приятел нямам и не се надявам
към мене да простре гореща длан.
Как искам светла обич да дарявам
да тръгнем двама в път неизвървян.
Другари верни тука имах.
Дали пред някого не прегреших?
В кое сърце отново да повярвам,
щастливо да се лее моят стих...
Мариана ХРИСТОВА - гр. Попово
Химн на жътвеното лято
Драги сте ми, огнени лъчи!
Щастлива съм, че пак е лято!
С мен радват се пшеници и треви,
разплита слънцето коси от злато.
А вятърът играе волно с тях,
смехът му се разлива бодро, леко.
Добър вълшебник непознат
дарява хлад в гората и полето.
И чучулиги пеят в син простор,
и благославят жътвеното лято,
комбайните пригласят им във хор,
край тях потрепва знойна маранята.
А хората на трудов пост стоят.
И колко щедро сипят се зърната!
Прекрасен е трудът на този свят!
Как весело си, мое плодно лято!
Мариана ХРИСТОВА - гр. Попово
Всички статии на Брой 06-07, 2007
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
XV общо събрание на пълномощниците на ССБГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Мария Захариева - един от най-практичните гласовеИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ПловдивМездра
Горна Оряховица
Добрич
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРОГРАМА ФАР, Проект "Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни"НАСЛУКА
СъстезаниеОФТАЛМОЛОГИЯ
Всеки трябва да има лекар, на когото да довери проблемите сиОЧЕРК
Душата на всяка компанияПРИЗНАНИЕ
Седма литературна награда "Георги Братанов"Аз винаги съм служил на човешкия дух
Издателствата от птичи поглед