Брой 01, 2014

Тема: ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Коминът на станция "Поп Харитон" пуши


Седя в едно приятно ресторантче в самия двор на Дряновския манастир. Пия черен чай, а гърбът ми се напича от огъня в камината. Мисля си за чаша коняк, защото навън е мразовит декемврийски ден, но не е моментът за това. Дошли сме на семинар и сме първите посетители на възстановената станция на Съюза на слепите в Дряново. Работната програма е натоварена. Първата сесия започва веднага след пристигането на участниците, а участниците са специалисти от центровете за социална рехабилитация и интеграция на хора със зрителни увреждания от цялата страна. Без много официалности пристъпихме към първата точка от дневния ред – "Конвенцията за правата на хората с увреждания, приета от ООН и ратифицирана от Българския парламент". Ратифицирането й от България означава, че тя важи с пълна сила за инвалидите в нашата страна. Презентатор бе Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите. От краткото разяснение по този основен документ стана ясно, че предстои още много работа хората с увреждания да се запознаят с него, защото той ще бъде в основата на цялото социално законодателство. В момента работят няколко комисии по привеждането на всички закони, касаещи инвалидите, в съответствие с Конвенцията. Незрящите граждани могат да се запознаят с този документ на сайта на Съюза на слепите.
В рамките на тази сесия г-н Долапчиев представи брошура, популяризираща трудовите възможности на слепите и слабовиждащите хора в нашата страна. Така също в нея са дадени указания как да се оформи автобиография и мотивационно писмо. Брошурата е направена по проект на Съюза на слепите. Ориентирана е към обществото и към хората с намалено или напълно загубено зрение.
Проблемът с трудоустрояването на тази категория граждани е основен и най-труден за решаване. Той не е решен в много по-напреднали държави от България, но всичко, което се прави, е една крачка напред. Според статистиката у нас безработни са 90% от незрящите в работоспособна възраст. Във Великобритания тази цифра е 75%, а в Съединените щати 70%.  Нека да не звучи носталгично, но пълна трудова заетост за слепите в България имаше само при социализма. Рухването на мрежата от специални предприятия, в които те работеха, ги обрече на безработица без алтернатива.  Господин Долапчиев изрази мнение, че центровете за социална рехабилитация и интеграция могат да консултират незрящите за тяхното професионално ориентиране и трудова реализация. Тази идея е абсолютно осъществима, защото специалистите от центровете би трябвало да знаят какви са трудовите възможности на техните потребители, по какъв начин и къде те могат да ги развият.
След пътуването и първата сесия от семинара вечерта имаше малко парти за затопляне атмосферата в новата къща. В такъв разширен състав не бяхме се събирали с колегите от страната и неформалните разговори вървяха непринудено и оживено на фона на тиха музика. Станцията предлага добри условия за ползотворна работа и почивка.
Красотата на района, където се намира почивната база, е неповторима. Тя се чувства даже от хората, които не могат да я видят.
Втория ден започнахме с проблемите на достъпната среда. Водещ на дискусията бях аз. Нямах специална презентация. Просто очертах проблемите и ги поставих за обсъждане. Те са много и много сериозни. Не можех да не отбележа, че София за незрящите пешеходци се превърна в бойно поле, където борбата е на живот и смърт. За два месеца имаме два тежки инцидента с невиждащи граждани на пешеходни пътеки. Друг основен проблем са разбитите тротоари, откраднатите капаци на шахтите, неправилно паркираните автомобили и така нататък. Най-разгорещена дискусия имаше около звуковия сигнал на светофарите. Веселина Стоилова - директор на Центъра във Варна, обясни, че законово тази сигнализация въобще не е регламентирана. В законовата уредба се третира единствено звуковият сигнал на железопътните прелези. Поради тази причина всичко, което се прави за озвучаване на светофарите, е самодейност. Въпросът беше дали светофарите да звучат 24 часа в денонощието или само когато преминава незрящ пешеходец. Ако се приеме второто, има две възможности - слепият пешеходец да задейства звука с дистанционно управление или като натисне бутон на самия светофар. Веднага възникна въпросът как ще намерим светофара, за да натиснем бутона. Предложенията бяха светофарът да излъчва тих непрекъснат ориентировъчен звук или да бъде очертано неговото местоположение с релефна линия на тротоара. Болшинството от участниците в семинара се обединиха около мнението, че използването на дистанционни устройства не е подходящо. 
Беше засегнат и въпросът за въвеждането на водещи линии с по-различен релеф от тези, които очертават ръба на перона в метрото. Те няма да обозначават препятствия или опасни зони, а ще показват къде незрящият човек може да се движи безопасно. Подобни водещи линии се използват в големи обществени сгради и гари. Те са с надлъжни черти и лесно се следват с помощта на белия бастун. Ако има подобен ориентир и в средата на тротоара, ние няма да се блъскаме в цветарници, колчета против паркиране на автомобили и други безразборно разпилени препятствия.
Следващата тема на семинара беше обучението по ориентиране и мобилност с водещ Гергана Бързакова – преподавател по мобилност в софийския Център, а така също и в Училището за деца с нарушено зрение в столицата, където работи с деца с множество увреждания. След кратка презентация госпожица Бързакова постави на дискусия въпроса как се преодолява страхът у незрящия човек от самостоятелното движение. Този страх е естествен инстинкт за самосъхранение, но при всички хора той е изразен в различна степен. Когато е повече от допустимото, обучението по ориентиране и мобилност става невъзможно. В процеса на разискванията разговорът се измести върху качествата на предлаганите у нас бастуни за слепи. Бяха дадени препоръки за някои конструктивни изменения на най-масово продавания в България бастун на фирма "Фори" – Габрово. Председателят на Съюза на слепите Васил Долапчиев предложи да бъдат внесени няколко от най-добрите бастуни в света и да се види може ли подобни да се произвеждат и у нас.
Следобедната сесия с водещ Румяна Димитрова - преподавател по информационни технологии и брайл в София, беше на изключително интригуваща тема – "Езиковото и компютърното обучение – предпоставка за по-широка трудова реализация". Както беше споменато по-горе, 90% от слепите и слабовиждащите в работоспособна възраст у нас са безработни. Преди около 20 години младежи от двете специализирани училища в София и Варна заминаваха на едногодишно обучение в Съединените щати. Училище "Оувър Брук скул" във Филаделфия имаше международна програма, по която се обучаваха деца от цял свят. Статистиката показва, че 90% от заминалите незрящи българчета в Съединените щати по тази програма сега са много успешно трудово реализирани. Основните неща, които те изучаваха в "Оувър Брук скул", бяха английски език и компютри. Какъв по-красноречив пример от това, че в тази насока трябва да се работи усилено. В почти всички центрове се извършва обучение по компютри. На повечето места то е индивидуално. В Бургас е бил проведен и курс по програмиране. В него са се включили трима души и е завършил един от тях. В София се провеждат курсове по английски език на три нива. В някои от центровете  е имало и курсове по есперанто. Особено вълнуващ беше въпросът каква ще бъде следващата крачка на Националния център за рехабилитация на слепи в Пловдив след организирането на курсовете за придобиване на Европейски сертификат за компютърна правоспособност (ECDL). Очакванията са там да започне подготовка и на мрежови администратори. Стефан Данчев - директор на Центъра, в неформален разговор обясни, че за това обучение е необходим специален лиценз. В България има слепи хора, които изкарват прехраната си като програмисти и ние трябва да видим по какъв начин тази пътечка може да бъде направена по-широка, та повече незрящи да минат по нея и да се ориентират към тези високоплатени професии.
Румяна Димитрова направи представяне на софтуер за водене на документацията на центрове за социална рехабилитация и интеграция, подготвен по холандски модел от фондация "Depasarel" – България. Използването му улеснява индивидуалното планиране за работа с потребителите. През настоящата година този софтуер ще се използва в софийския Център. 
На 13 декември Стефан Данчев запозна участниците в семинара с международен класификатор за хората с увреждания, одобрен от Световната здравна организация. Това е документ, в който много подробно се описват потребностите на инвалида и се прави оценка на неговите възможности за рехабилитация. Документът все още не е приет в България, но това предстои да стане.
Стефка Пенчева - директор на Центъра в Габрово, направи заключителната презентация. Тя говори за новата методика за предоставяне на социални услуги на Агенцията за социално подпомагане. Обясни подробно как трябва да се планира работата на всеки специалист и как да се отчита извършената работа. Възникна дискусия по въпроса трябва ли или не трябва да се попълва потребителската карта на клиента. Според г-жа Пенчева това не е необходимо да се прави. Проблемът остана отворен, защото доставчиците на социални услуги за слепи у нас са различни и всеки от тях има различни изисквания към центровете.
Програмата на семинара беше много натоварена. Никой от участниците не смяташе, че е дошъл до Дряново на екскурзия. Оказа се, че има много неща, които бихме искали да си кажем и да споделим като опит. Взето беше решение в началото на септември ежегодно да се провежда такъв семинар.
Какво прави впечатление? Разнообразието от услуги, които предоставят центровете, е голямо. То е съобразено и с нуждите на незрящите хора в съответния регион. Мрежата от подобни центрове е уникална за Балканския полуостров. Ние пък имаме уникалния шанс да работим за нейното развиване и да предоставим максимално ефективни услуги на незрящите хора в България.
Преди отпътуването от Дряново участниците от семинара от София и Перник посетиха Центъра в Габрово. Всички бяха впечатлени от топлото посрещане и добрата материална база, с която разполагат колегите. Подобни гостувания са изключителни ценни за обмяна на опит и добри практики.

Йордан МЛАДЕНОВ,
директор на Центъра за социална рехабилитация
и интеграция на хора със зрителни увреждания
в София


Назад

Всички статии на Брой 01, 2014

В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС
10 години съвременна технология на звукозапис
Списък на записаните нови заглавия през 2013 г.
Списък на възстановените заглавия през 2013 г.
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
За завършека на една одисея и още нещо
Коминът на станция "Поп Харитон" пуши
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
Година, изпълнена с радост и щастливи мигове
ИНТЕРВЮ
С любов, извираща от душите ни
ЛЮБОПИТНО
Есперанто – удивителният мост между незрящите от цял свят
ПРОЕКТИ
Подкрепа за равен старт чрез интегрирано обучение
Хармония на идеи и практики




Архив на изданието
1 2 3 4