Брой 01, 2014
Тема: ЛЮБОПИТНО
Есперанто – удивителният мост между незрящите от цял свят
Според преданието за вавилонското стълпотворение хората на земята са говорели на един общ език. Но когато Господ узнал за тяхното намерение да построят стълба за да стигнат до неговите небесни владения, той ги направил разноезични. Те се пръснали по земята, понеже престанали да се разбират помежду си и много от бедите, които ги сполетели след това, се дължали и на тяхното разноезичие. Затова от най-дълбока древност културното човечество мечтаело за създаването на един общ език, на който всички хора да се разбират и живеят в мир. В различни епохи отделни национални езици, в зависимост от политическото и икономическото влияние на дадена държава, доминират като език за международни контакти - като се започне от древногръцкия в дълбока древност и стигнем до наши дни, когато сме свидетели на инвазията на английския език. Това обаче поставя останалите езици в неравностойно положение и има негативно отражение върху националните ценности. Според специалисти езиковеди това явление отначало се наричаше езиков империализъм, а в последно време - езикова дискриминация. Още през XIX в. френският философ и математик Декарт лансира идеята за създаване на международен език. Правени са и опити в тази насока. Досега са известни 1200 такива опита. Може да се каже обаче, че революцията в реализирането на тази идея прави полският офталмолог от еврейски произход д-р Людовик Лазар Заменхоф (1859-1917). Роден е в град Бялисток, Полша (тогава в пределите на Руската империя). В него са живеели хора от няколко националности: поляци, руси, украинци, евреи, белоруси, литовци и естонци. Заменхоф е свидетел на разпри, нерядко поради езикови различия, завършващи понякога с кръвопролития. Затова той отрано заживява с идеята за създаването на общ език за всички хора, на който те да се разбират. Доктор Заменхоф е изключителен полиглот - ползва основните западноевропейски езици и езиците от източнославянската група, естествено иврит и полски, а също и литовски. Ползва и класически езици – латински и старогръцки. През юли 1887 г. във Варшава Заменхоф издава своя учебник за руснаци в 40 страници: предговор, пълна граматика, речник, пояснения за ползване на учебника, подписан с псевдонима Доктор Есперанто, тоест човек, който се надява. Задачата на автора е този език не само да е годен за практически контакти в определени среди, но като всеки език да може да предава нюансите на мисълта и чувствата, да създава образци във всички жанрове на човешкото творчество, с две думи - да не отстъпва по качества и свойства на съществуващите национални езици. Есперанто е създаден на базата на германските, романските и славянските езици и е с елементи от някои други езици. Авторът включва думи с международна употреба и сам създава много думи. Езикът е лек за усвояване. Множеството наставки и представки дават възможност за богато словообразуване. Есперанто е с много опростени граматически правила. Един курс от около 40 учебни часа дава възможност за усвояване до степен водене на битов разговор и кореспонденция и ползване на печатни източници с помощта на речник. Заменхоф превежда на Есперанто Библията и други произведения и сам твори поезия на него. По убеждения д-р Заменхоф е демократ и хуманист. Той не се счита за автор и инициатор на създаването на езика, който ще се развива и обогатява като всички останали езици. Днес на есперанто е създадено богато оригинално творчество във всички сфери на човешката култура. На него са преведени произведения на много световноизвестни автори. От есперантски преводи се правят преводи на други национални езици. Например поемата "Септември" на Гео Милев и други произведения на български автори от есперанто са преведени на китайски и японски. Новият език се разпространява много бързо. Преминава границите на Русия и прониква в Европа и други континенти. Още същата година той намира привърженици и в България.
В края на XIX в. есперанто привлича вниманието на хората без зрение. Известният шведски сляп и почти глух есперантист и издател Харалд Тиландер (1877-1958) казва, че слепите въобще копнеят за контакти и че ако есперанто не съществуваше, би трябвало да бъде създаден специално за тях. Това е така, защото международният език дава изключителни възможности за получаване и обмен на информация, за контакти във всички сфери на живота.
За изучаването на есперанто от невиждащите хора през 1901 г. Тиландер адаптира есперантската азбука към брайловата система. През 1905 г. той започва да издава първото брайлово списание на есперанто "Есперанта лигило" ("Есперантска връзка"), което излиза и сега. През 1921 г. е създадена първата международна организация на слепите есперантисти (днешната Международна лига на слепите есперантисти ЛИБЕ - Лиго интернациа де блиндай есперантистой). Първият български сляп, който изучава есперанто през 1900-1902 г., е Стефан Ненков (1880-1967). През 1907 г. друг български сляп - Никола Торбов, който изучава есперанто във Виена, постъпва в Държавния институт за слепи в София. По негова инициатива негови съученици започват да изучават есперанто. Отначало това се посреща негативно от директора, но скоро става ясно, че международният език е един прозорец към света за невиждащите млади хора. Езикът започва да се изучава факултативно, а от 1926 до 1945 г. е редовна учебна дисциплина. През 1924 г. се поставя началото на организираното есперантско движение сред невиждащите в България. В София е основано есперантско дружество "Балкана стело" ("Балканска звезда"). Една от задачите на дружеството е изучаването на езика чрез организиране на курсове и чрез самообучение, а също така и отпечатване на брайлова литература на есперанто и създаване на международни контакти. Българските слепи есперантисти са едни от най-активните в обществения и културен живот на невиждащите в нашата страна. През 1998 г. бе създадена Асоциацията на невиждащите есперантисти в България – АНЕБ. Тя е продължител на добрите традиции в есперантското движение сред невиждащите, асоцииран член на Съюза на слепите в България и Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928", с които АНЕБ издава съвместно списание "Есперанта файреро" ("Есперантска искра"). Списанието излиза в две версии - на брайл и на компактдиск във формат mp3. Разпространява се официално в над 20 страни в света. Слепите есперантисти са и сред основателите на ССБ и НЧС. Асоциацията на невиждащите есперантисти в България сътрудничи и с фондации като "Съпричастие" и "Артфорум 01". Въпреки инвазията на английския език, млади хора и у нас проявяват интерес към есперанто. По интернет текат потоци от информация по най-различни проблеми. В Япония, Русия и други страни функционират международни скайп клубове на невиждащи есперантисти. Радиостанции в Канада, Ватикана, Куба, Австралия и други страни излъчват предавания на есперанто. Българското есперантско движение сред невиждащите е важен фактор в световното есперантско движение. Българските слепи есперантисти участват в международни форуми - конгреси, конференции, симпозиуми, срещи, литературни конкурси и печелят награди. Тодор Шошев получи награда на международен литературен конкурс в Испания, а Данчо Данчев в Китай. Владимир Желев няколко мандата беше член на ръководството на ЛИБЕ, а сега член на ръководството е Димо Димов. С изключителната помощ на ССБ в България са проведени пет международни конгреса на слепите есперантисти – първият през 1963 г. в София, а петият през 2013 г. в хотел "Хоризонт" – почивна база на ССБ.
От 28 август до 3 септември миналата година в малкия крайморски град Обзор се състоя Седемдесет и деветият Международен конгрес на слепите есперантисти. Участваха 72 души от 11 страни. За пръв път нашата страна бе домакин на този най-висш световен форум на невиждащите есперантисти през далечната 1963 година, когато в София е проведен 31-ият Международен конгрес на слепите есперантисти. Следват 46-ият Международен конгрес през 1978 г. във Варна, 66-ият през 2000 г. в Пловдив, 72-ият през 2007 г. в курортен комплекс "Албена" и тазгодишният – 79-и, в Обзор. Освен това през 2003 г. във Варна се проведе Международна среща на невиждащите есперантисти от балканските страни и техни приятели. С провеждането на миналогодишния конгрес на слепите есперантисти в Обзор Асоциацията на невиждащите есперантисти в България за шести път бе домакин на международна среща от такъв ранг. Този факт красноречиво говори за високия авторитет, с който българските слепи есперантисти се ползват сред своите съидейници в чужбина.
Конгресът бе тържествено открит на 29 август в 10 ч. и 30 мин. в салона на хотел "Хоризонт". Изправени на крака, присъстващите запяха химна на есперантистите "Ла есперо". Конгреса откри председателката на Международната лига на слепите есперантисти Неделка Лозаич. След като поздрави участниците, тя предложи ръководство на конгреса в състав: председател – Владимир Желев (България), заместник-председатели – Антун Ковач (Хърватска) и Ливи Чобану (Румъния), секретари – Керанка Милушева (България) и Юлия Коряк (Германия). Официални гости на конгреса бяха Васил Долапчиев – председател на Съюза на слепите в България, Никола Узунов – представител на Българския есперантски съюз и заместник-кметът по култура към Община Несебър. Те поздравиха участниците и пожелаха плодотворна работа на конгреса.
2013 г. бе обявена от Организацията на обединените нации за година на гражданите. Във връзка с това бе решено основна тема на нашия конгрес да бъде "Невиждащите в гражданското общество". Основния доклад по темата представи Веселина Стоилова - главен експерт по социална интеграция на хора с увредено зрение към Община Варна. Същите проблеми засегнаха докладите на Антун Ковач – "Равноправни граждани ли са невиждащите в Хърватска", и на Неделка Лозаич – "Образование и възпитание на невиждащите в гражданското общество". Бяха изнесени доклади и по други не по-малко интересни теми. Заслужава да се спомене докладът на Кунио Танабе от Япония – "Последни новости за слепите в Япония", както и докладът на Юлия Коряк на тема "Интеркултурна психиатрия и психотерапия". Жив интерес предизвика докладът на Мариана Евлогиева "Интернет – източник на информация и вдъхновение". Доклад за дейността на ССБ и предлаганите услуги за отдих на хората с увредено зрение представи председателят на Съюза Васил Долапчиев.
В рамките на конгреса се проведе и традиционната Генерална асамблея на Международната лига на слепите есперантисти (ЛИБЕ), на която бяха обявени резултатите от изборите за ново ръководство на организацията. На своето първо заседание новото ръководство избра за председател на лигата Анатолий Масенко (Русия), заместник-председател Наталия Касимова (Германия), генерален секретар Олена Пошивана (Украйна), втори секретар – Драган Штокович (Хърватска), съветници Неделка Лозаич (Сърбия) и Димо Димов (България).
Богата и разнообразна беше и културната програма. Незабравима за участниците ще остане вечерта, посветена на есперантския поет и преводач Никола Узунов. Той разказа за своята есперантска дейност и богато творчество и декламира свои стихове. Негови творби представи и внучката му Николета Куманова. Песни, чиито текстове преведе Никола Узунов, изпълниха неговата дъщеря Марина Куманова и невиждащите есперантистки Елена Николаева и Надежда Стойнова. Националната вечер бе посветена на българския фолклор. Присъстващите се насладиха на изкуството на Народния оркестър с ръководител Николай Докторов и фолклорната група с ръководител Теодора Манева към Центъра за интеграция и рехабилитация на хора с увредено зрение във Варна. Международната вечер, която винаги е била част от културната програма на нашите конгреси, дава възможност на самите участници да покажат своите дарби в различни области на изкуството. Тази година своя певчески и рецитаторски талант проявиха Кунио Танабе от Япония, Наталия Касимова от Германия, Малина Павлович от Сърбия, Роб Мурбейк от Холандия, Елена Николаева и Надежда Стойнова от България и други. За нашето добро настроение допринесоха група "Еделвайс" от Варна с ръководител Недялка Стойнова и група за есперантски песни "Есперо" от Разград с ръководител Радка Стоянова.
Бе проведена полудневна екскурзия до Несебър с посещение на Археологическия музей и разходка в старата част на града, където участниците имаха възможност да се запознаят с древната и съвременна история на нашата страна.
По време на нашите международни конгреси, с цел повишаване езиковото ниво на невиждащите есперантисти, се провеждат курсове за начинаещи и за напреднали. Тази година те бяха ръководени от опитните педагози Пиер-Луиджи Да Коста от Италия и Наталия Касимова от Германия и се радваха на добра посещаемост от страна на участниците.
Работата на Седемдесет и деветия Международен конгрес на слепите есперантисти бе отразена от редица печатни и електронни медии.
Владимир ЖЕЛЕВ,
Димо ДИМОВ
Всички статии на Брой 01, 2014
В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС
10 години съвременна технология на звукозаписСписък на записаните нови заглавия през 2013 г.
Списък на възстановените заглавия през 2013 г.
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
За завършека на една одисея и още нещоКоминът на станция "Поп Харитон" пуши
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричПловдив
Година, изпълнена с радост и щастливи мигове
ИНТЕРВЮ
С любов, извираща от душите ниЛЮБОПИТНО
Есперанто – удивителният мост между незрящите от цял святПРОЕКТИ
Подкрепа за равен старт чрез интегрирано обучениеХармония на идеи и практики