Брой 01, 2014

Тема: ИНТЕРВЮ

С любов, извираща от душите ни

С Николай НИКОЛАЕВ (Бате Николай) разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

Едва ли има някой в България, който да не знае кой е Бате Николай. От много години той е един от най-любимите телевизионни водещи на детски предавания. Ето защо и първият ми въпрос към него беше именно за причините за тази негова трайна и неугасваща привързаност към децата.
- Никога ли не Ви се е искало да промените своето амплоа и да се докоснете до популярността на други водещи като например водещите на различни политически предавания?
- Аз през целия си живот съм се занимавал най-вече с деца, не за друго, а защото това са най-чистите създания на света. За съжаление нашата държава от много време е абдикирала от своите задължения към тях, което с двойна сила се отнася за болните деца, а според мен именно тези ангажименти трябва да бъдат сред нейните основни приоритети. И пак казвам - за нещастие през последните 25 години точно такава държавна политика в България няма, не се прави, а и не виждам никакви признаци това да започне да се променя.
- Как стигнахте до идеята за създаване на Вашата "Клиника по смехотерапия"?
- Това е една съвсем лична история. Преди 6 години ме оперираха от рак на дебелото черво. Оказа се, че когато се стигна до операцията, заболяването беше вече в напреднал стадий, т. е. ракът беше се разпространил и имаше доста метастази в тялото ми. Не знам точно какво ме подтикна към това решение, но когато излязох от болницата, аз реших да се опитам по някакъв начин да помагам на болните деца на България. Така се оформи идеята, която после се реализира в създаването на единствената в Европа клиника по смехопсихотерапия към "Пирогов".
- В чисто човешки план, какво Ви дава работата в тази клиника?
- Не зная какво точно давам на децата, нито пък знам точно какво те ми дават, но с тази си работа аз заживях моя втори живот. И знаете ли, да не чуе дяволът, вече нямам никакви метастази. За това може да има всякакви научни обяснения, лично за мен обяснението е само едно - няма нищо по-висше от това да обичаш с истинска любов, а когато обичаш с истинска любов - много невъзможни неща стават възможни.
- А какво става с Митко?
- През 1999 г. осинових едно сираче, което живееше и учеше в Училището за незрящи деца в София "Луи Брайл". Така Митко стана моето пето дете, освен него имам още четири.
Той е наистина изключително дете. Митко вече е голям, двадесетгодишен, работи като санитар в Правителствена болница. Гордея се с него. Той сам е постигнал това, а не благодарение на моите връзки. В болницата имаше конкурс и Митко се яви на него като всички останали, одобриха го и го взеха на работа.
- Митко ли беше нишката, която толкова здраво Ви свърза с училище "Луи Брайл"?
- Да, благодарение на това аз станах вътрешен човек за училището. И пак благодарение на това през 2008 година случайността ме запозна с незрящия преподавател по музика Георги Холянов и с ръководения от него вокален състав от пеещи ангелчета, които станаха част от моята система за лечение. Вземах ги в "Пирогов" и те пееха и танцуваха с болните деца, и така, с музикотерапия, бяха много полезни. Те се представяха като още един вид лекари и бяха мои най-добри помощници. Много се зарадвах, като разбрах, че Ванчето и Катрин вече учат музика във висши учебни заведения. Това са деца с изключителен дух.
- Продължавате ли по някакъв начин партньорството си с тях?
- О, да! Неотдавна с композитора Георги Холянов и Катрин направихме диск с дванадесет песни за любовта. Надявам се скоро да намерим необходимото финансиране, за да можем да го издадем.
- Вече имате солиден личен опит в общуването си с хора със зрителни увреждания, има ли нещо по особено, което може да се каже за тях?
- Мисля, че в процентно отношение незрящите са много по-стойностни хора от виждащите. В своята книга "Диагностика на кармата" Лазарев казва, че днес ние сме изправени пред една много по-страшна опасност от ядрената - това е разпадането на духа. Забелязвате ли, че днес ние, зрящите, се движим като биомашини без душа. Животът ни стана немислим без презервативи и картечници. Ние непрекъснато страдаме от някакви неврози - дали като изляза на улицата няма да ме гръмнат, дали няма да ми оберат апартамента, въпреки че е с решетки като на затвор, дали няма да обезчестят дъщеря ми, дали няма да я направят наркоманка и какво ли още не. Всичко това води до едно невероятно опасно заболяване - депресията. Тя е много по-страшна от СПИН, защото се лекува много по дълго и по-трудно от него. Убеден съм, че изцелението на душата ще се окаже проблем номер едно не само в България, но и в света. Знам, че това, което се опитваме да правим с помощта на моите незрящи лекарки, е капка в морето, но то все пак е частичка от борбата за духовното здраве на детето. Отдавна е известно, че заболяването на духа води до разрушаване на физическото тяло на човека.
- Да разбирам ли, че на тази мисия сте посветили днешната си артистична дейност?
- Сигурно знаете, че аз съм и по професия, и по призвание артист. 30 години играх в Народния театър, работил съм в телевизията. За известно време бях даже и художествен ръководител на тази медия. Но в един момент почувствах, че ми трябват нови предизвикателства и така през 1999 г. напуснах Народния театър и заминах за Италия. Там заедно с моя сегашен партньор в клиниката по смехопсихотерапия доц. Роко в продължение на 3 години изучавахме изкуството на клоуна в най-големия цирк на Италия "Нандо Орфей". Клоунът това не е толкова професия, колкото призвание. Клоунът е нещо, което е много по-различно от актьорската професия. Той не е човек, който може само да прави смешки, а е човек, който с усмивка приема трудностите и радостите в живота. И точно това нещо се опитваме да вселим в душите на болните дечица в детските клиники на "Пирогов". Смятам, че в душата на всяко дете дреме по един добър клоун и нашата задача е да го събудим. Това става именно с музикотерапия, смехотерапия и вълшебства. Лично аз им правя всякакви фокуси. Всячески се опитваме да внушаваме на болните деца, че те са вълшебниците на своя живот, че страшното е минало, че оттук нататък всичко е в техните ръце… Ако спазват, разбира се, десетте рецепти на докторите Коко и Роко – а това са съвети, които нито болят, нито горчат. Трябва детето да повярва на тези съвети и няма повече да влезе в болница.
- Къде провеждате Вашите сеанси? Казвам сеанси, защото разбирам, че тук не става дума за обикновени представления за деца.
- Болница "Пирогов" има 120 легла за болни деца. Засега провеждаме нашите сеанси в коридора на "Коремна хирургия". Там от всички детски отделения се събират до 50 дечица, чието състояние им позволява да дойдат. За тези, които не могат да дойдат, е предназначена втората част от нашата терапия. В този случай ние самите ходим по леглата на тежкоболните дечица дори в реанимацията. На нас двамата с Роко това ни носи много психически натоварвания, защото има такива случаи, в които дори и Господ ще се разплаче, а ние като клоуни трябва да разсмеем детето, да го прегърнем, да му кажем, че няма нищо страшно и да го убедим, че то е победител и ще остане победител.
Ние, разбира се, осъзнаваме, че всъщност двамата клоуни - Коко и Роко, са помощници на истинските вълшебници - хирурзите. И когато лекарите извършат оперативната намеса, се хвърляме ние, защото резултатите показват, че със смеха човек оздравява два пъти по-бързо. Смехотерапията помага на децата да напуснат болничната обстановка с 4-5 дни по-рано, което е нашата голяма награда за нечовешките понякога психически натоварвания. Това ни прави много щастливи.
В клиниката по смехопсихотерапия има и трети "лекар" - големия български художник Иван Гонгалов. Това е бившият председател на Съюза на художниците в България. Той в момента е на 82 години, но всяка сряда и петък идва при болните дечица. От нас тримата той единствен влиза при тях с бяла престилка. Тя е нарисувана с папагали, усмихнати слънца и всякакви забавни картинки. Появява се с голяма шапка и още по-голяма торба, пълна с хартии, флумастери и бои. Той учи децата да рисуват. Показва им магията и красотата на цветовете. Това е друг компонент от нашето лечение.
- Щастливи хора ли сте?
- Да! Ние сме трима щастливи човеци, защото това, което правим, го правим с истинска любов, извираща направо от душите ни.

Назад

Всички статии на Брой 01, 2014

В СТУДИОТО ЗА ЗВУКОЗАПИС

10 години съвременна технология на звукозапис
Списък на записаните нови заглавия през 2013 г.
Списък на възстановените заглавия през 2013 г.

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

За завършека на една одисея и още нещо
Коминът на станция "Поп Харитон" пуши

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Пловдив
Година, изпълнена с радост и щастливи мигове

ИНТЕРВЮ

С любов, извираща от душите ни

ЛЮБОПИТНО

Есперанто – удивителният мост между незрящите от цял свят

ПРОЕКТИ

Подкрепа за равен старт чрез интегрирано обучение
Хармония на идеи и практики