Брой 02, 2014

Тема: ПРЕМИЕРА

Предисловие


Здравейте, приятели!

Чрез стиховете, публикувани в тази книжка, вие ще надникнете в моята душа. Тук съм събрала стихотворения, писани през двата най-важни етапа от живота ми. Времето, когато не познавах Иисус Христос, когато се лутах без път и надежда и живеех като изгнаница в този свят, без да знам откъде съм дошла и накъде отивам. Единствено дългът към децата ми – да ги отгледам и възпитам, да им дам майчината грижа и любов, ме държеше жива.
Когато Иисус ме срещна и ме призова, всичко се промени. Аз разбрах, че наистина съм от друг свят, но вече знам, че съм Небесна принцеса, изпратена на земята да изпълня мисията на моя Баща. Да работя за разширяването на Неговото царство, да нося Неговата светлина до хората, Неговата правда и радост.
Като прочетете стиховете от двете части, ще разберете как вярата в Бога променя мисленето и ценностната система на човека, когато той е предал живота си на Него. Божията светлина огрява всички тъмни кътчета и тъмните и грозни неща стават светли и красиви.
Така се случи и при мен. Божията слава осия живота ми и Неговата ръка постоянно бди над мен. Дори и в най-трудните моменти от живота ми аз имам увереността на Божията любов и тогава долината на мрачната сянка се превръща в долина на цветя и радост.
Елате и предайте живота си на Иисус и ще усетите промяната. Той ще ви приласкае с прегръдката Си и ще ви утеши с безусловната Си любов.

Стефка СТОЙЧЕВА

ПЕСИМИСТИЧНО

Все по-дълбоко в бездната навлизам,
притиска ме опасен лабиринт,
каквото почна на добро обричам,
а краят е безмилостно един.

Садя цветя и вече се усмихвам -
представям си красивия им цвят.
Обръщам се - бодили там надничат
и кикотът им дяволски познат.

И пак започвам отначало
със Сизифовски заряд,
но винаги ли тъй ще се повтаря
всичко във безкраен кръговрат.

АВВА, ОТЧЕ!

Захвърлена в света се лутах дълго,
връхлитаха ме унижения отвред.
Обидите натрупани преглъщах мълком,
въртях се в омагьосан кръг.

Избирах винаги погрешната посока,
каквото правех беше прах.
Извършвах винаги неправилната стъпка,
отново хлъзвах се назад.

Така между земята и небето бродех -
живот неустановен.
Заключена с веригите на земните тревоги,
не знаех, че ключът е в мен.

Към светлината се стремях неудържимо,
без да знам къде е тя.
Заливаше ме мрак необозримо
и в бездната пропадах пак.

Внезапно тъмнината лъч проряза,
насочих се към него и видях -
Звездата Витлеемска път показа
и истината в нея аз прозрях.

Изправих се и тръгнах озарена,
издигнала молитвено ръце.
Духът ми вика: - Авва, Отче! Устремена
съм към твоето божествено сърце!

Иисус живее в мен и аз съм в него,
изпълнена съм с вечна светлина.
Зная - ще отида там, където
е моят дом в небесните места.



Назад

Всички статии на Брой 02, 2014

ЕСЕ
С Пупи няма нищо страшно
ИСТОРИЯ
Помен за Васил Иванов Кунчев
Личности, допринесли за Освобождението на България
Смисълът на Великия пост
ЛИТЕРАТУРА
Внимавайте, девойки, с любовта!
ЛЮБОПИТНО
Звукова система за незрящи пешеходци - проектът на Бургас за "Предизвикателството на кметовете"
МУЗИКА
Смесен хор на слепите "Академик Петко Стайнов" при ССБ - вече история или...?
НЕЗРЯЩИ ЗНАМЕНИТОСТИ
Хосе Фелисиано
ПИСМА ОТ ЧИТАТЕЛИ
Златна сватба
На колко години е ТСО в Добрич
ПРЕМИЕРА
Авва, Отче!
Предисловие
ПРОЕКТИ
Национална кампания "Запази зрението си"
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
За по-безопасното придвижване на незрящите в столицата




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017