Брой 06-07, 2007

Тема: СЛЕПИ ГЕНИИ

Хорхе Луис Борхес - геният от Буенос Айрес

Хорхе Луис Борхес е роден на 24 август 1899 в Буенос Айрес, Аржентина. През 1914 г. младият Борхес се установява в Женева, където завършва Калвинисткия колеж. По време на престоя си в Швейцария той се запознава с идеите на Шопенхауер, с творчеството на Уолт Уитман и на френските символисти Рембо, Верлен и Маларме. От 1919 г. е в Испания, където попада в кръговете на местните писатели. През 1921 се завръща в Аржентина и взема участие в основаването на различни литературни и философски издания. През 30-те години, вследствие на наследствено заболяване, зрението му започва прогресивно да се влошава, докато остава напълно сляп. Работи в Националната библиотека, от която е уволнен за антиперонистки изказвания, а при новия режим е назначен за неин директор. След това преподава в университета в Буенос Айрес. Пътува из целия свят. Започва творчеството си с поезия, но славата си на световно признат автор дължи на своите кратки разкази и литературни есета. Умира през 1986 в Женева.

ЛОТАРИЯТА ВЪВ ВАВИЛОН
 
Хорхе Луис Борхес
 
Превод от испански: Анна ЗЛАТКОВА
 
Като всички мъже във Вавилон бях проконсул; като всички бях роб; познах и всемогъществото, и позора, и тъмницата. Погледнете, на дясната ми ръка липсва показалецът. Погледнете, през тази дупка на плаща се вижда алена татуировка на корема ми - това е втората буква, Бет. В пълнолунните нощи тоя знак ми дава власт над хора, чийто знак е Гимел, но ме прави зависим от хората с Алеф, които в безлунните нощи трябва да се подчиняват на хората с Гимел. В предутринен здрач в едно подземие клах пред черен камък свещени бикове. В продължение на една лунна година бях обявен за невидим - виках, а не ми отговаряха; крадях хляб, а не ме наказваха със смърт. Познах това, което не знаят гърците - несигурността. В бронзова стая пред нямата кърпа  на удушвача не ме напусна надеждата; в море от наслаждения - страхът. Хераклид Понтийски разказва с възхищение как Питагор си спомнял, че е бил Пир, а преди това Евфорб, а още по-преди - друг някакъв смъртен; аз пък, за да си спомня подобни превращения, няма защо да викам на помощ смъртта, нито дори лъжата.
Тази почти чудовищна изменчивост дължа на една институция, която в други държави не е позната или съществува под скрита и несъвършена форма - лотарията. Не съм проучвал нейната история; знам, че по този въпрос магите не могат да постигнат съгласие; знам за нейните грандиозни цели толкова, колкото знае за луната човек, непосветен в астрологията. Роден съм в една умопомрачаваща страна, където лотарията е съществена част от действителността; до днес за нея не съм мислил повече, отколкото за поведението на загадъчните богове или на сърцето ми. Сега, далеч от Вавилон и от неговите любими нрави, аз мисля с известно удивление за лотарията и за кощунствените догадки, за които шепнат в здрача забулените мъже.
Баща ми разказваше, че някога - преди векове или преди години - във Вавилон лотарията била плебейска игра. Разказваше (не знам доколко е вярно), че срещу медни монети бръснарите давали правоъгълни парченца от кост или от пергамент, изпъстрени със знаци. Теглели печалбите посред бял ден; щастливците получавали - по волята на случая - сечени от сребро монети. Както виждате, процедурата била съвсем елементарна.
Естествено, тези "лотарии" претърпели неуспех. Те нямали никаква морална стойност. Не били насочени към способностите на човека, а само към неговата надежда. Поради всеобщото безразличие търговците, които въвели тези комерчески лотарии, започнали да губят пари. Някой се опитал да направи реформа, като включи в числото на печелившите номера няколко губещи. В резултат на тази реформа купувачите на номерирани правоъгълници разполагали с две възможности: или да спечелят някаква сума, или да заплатят глоба, и то понякога много голяма. Тази незначителна опасност (на всеки тридесет печеливши номера се падал по един губещ номер), естествено, събудила интерес сред хората. Вавилонците се увлекли от играта. Онзи, който не купувал билети, бил смятан за малодушен, страхлив. С течение на времето това напълно оправдано презрение започнало да се проявява двояко. Презирали онзи, който не играел, но презирали също и онези от загубилите, които плащали глобата. Компанията (така почнали да я наричат по това време) трябвало да защитава интересите на печелившите, тъй като те не можели да получат спечеленото, ако в касите не е постъпила почти същата сума от глоби. Започнала да предявява иск срещу загубилите; съдията ги осъждал или да заплатят първоначалната глоба заедно със съдебните разноски, или на няколко дни затвор. За да измамят Компанията, всички избирали затвора. Така от предизвикателството на неколцина се ражда всемогъществото на Компанията - нейната религиозна, метафизическа власт.
Скоро след това при теглене на жребие престанали да обявяват глобите, а само посочвали по колко дни затвор предвижда всеки губещ номер. Този лаконизъм, почти незабелязан навремето, бил от решаващо значение: За пръв път в лотарията се появявали елементи, несвързани с пари. Успехът бил огромен. По настояване на играещите Компанията трябвало да увеличи броя на губещите номера.
Всички знаят, че вавилонският народ е влюбен в логиката и още повече в симетрията. Нелепо било на щастливите номера да се падат лъскави монети, а на лошите - дни и нощи затвор. Някои моралисти изказали мнението, че парите не винаги носят сполука и че други форми на щастие са може би по-надеждни.
Друго вълнение се ширело в кварталите на простолюдието. Членовете на жреческото съсловие залагали все повече и повече и се наслаждавали на всички превратности на страха и надеждата; бедняците (с основателна или неизбежна завист) виждали, че са изключени от тези тъй възхитителни обрати на съдбата. Справедливият стремеж всички - и бедни, и богати - наравно да участват в лотарията предизвикал вълна от негодувание, спомена за което не са изличили годините. Някои твърдоглавци не разбирали (или се престрували, че не разбират), че става дума за нов ред, за необходим исторически етап... Веднъж един роб откраднал червен билет и при тегленето му се паднало да му изгорят езика. Законът предвиждал същото наказание за кражба на лотариен билет. Едни вавилонци смятали, че заслужава да го накажат с нажежено желязо като крадец; други великодушно твърдели, че палачът няма да му изгори езика, защото тъй е отредил жребият... Имало безредици, имало печални кръвопролития; но в края на краищата вавилонският народ наложил своята воля въпреки съпротивата на богаташите. Народът напълно постигнал благородните си цели. Първо, извоювал Компанията да поеме цялата обществена власт. (Подобна централизация била необходима, като се имат предвид размахът и сложността на новите начинания.) Второ, извоювал лотарията да бъде тайна, безплатна и всеобща. Продажбата на билети срещу пари била премахната. Всеки свободен човек, посветен в тайнствата на Бел, автоматически ставал участник в свещената лотария, която се разигравала в лабиринтите на този бог веднъж на шестдесет нощи и определяла съдбата до следващото теглене. Последствията били невъобразими. Щастливият жребий можел да издигне един човек до съвета на магите, давал му права да хвърли в тъмница свой враг (таен или явен) или му отреждал да се срещне сред тихия мрак на спалнята с жената, която започва да го вълнува или която не се е надявал да види вече; лошият жребий можел да донесе осакатяване, всякакъв вид позор, смърт. Понякога един-единствен факт - гнусното убийство на B, загадъчният възход на Б - бил гениален завършек на тридесет или четиридесет тегления. Подобни комбинации не се постигали лесно; но трябва да помним, че членовете на Компанията били (и са) всемогъщи и хитри. Съзнанието, че някои блага са просто каприз на случая, нерядко можело да намали тяхната стойност; за да изключат тази нежелателна възможност, агентите на Компанията прибягвали към внушения и магия. Техните действия, техните машинации се пазели в тайна. За да проучват съкровените надежди и съкровените страхове на всеки човек, се ползували от услугите на астролози и шпиони. Имало някакви каменни лъвове, имало едно свещено отходно място, наричано Qaphqa, имало пукнатини в един занемарен водопровод - всички те според всеобщото мнение служели за връзка с Компанията; и зли, и добронамерени хора оставяли там доноси. Тези повече или по-малко достоверни сведения, подредени по азбучен ред, се съхранявали в архив.
Макар и да изглежда невероятно, някои негодували. Компанията със свойствената си дискретност не отговорила открито. Предпочела да надраска върху руините на една работилница за маски кратко разяснение, което днес е част от свещените писания. Този канонически текст гласял, че лотарията е включване на случайността в космическия ред и че наличието на грешки не противоречи на случайността, а я потвърждава. Отбелязвало се е и това, че макар и да не са отречени от Компанията (която не се отказвала от правото да се допитва до тях), лъвовете и свещеният съсъд функционират без официална гаранция.
Това изявление успокоило тревогите на населението. То имало и други последствия, може би непредвидени от неговите автори. Коренно променило духа и действията на Компанията. Нямам много време; съобщават ни, че корабът скоро ще вдигне котва; все пак ще опитам да се доизясня.
Колкото и да е невероятно, дотогава никой не се бил опитвал да създаде обща теория на игрите. Вавилонецът не е склонен към умозрителни построения. Прекланя се пред волята на случая, отдава й своя живот, своята надежда, своя панически страх, но и през ум не му минава да изследва заплетените закони на случайността или движението на въртящите се топки, които му я разкриват. И все пак споменатото официално изявление предизвикало многобройни спорове от правно-математически характер. В един от тях възникнало следното предположение: ако лотарията засилва случайността и вкарва периодично хаос в космоса, не трябва ли тази случайност да участва във всички етапи на тегленето, а не само в един-единствен? Нима не е абсурдно, че случаят отрежда някому смърт, а обстоятелствата около тази смърт: дискретност, гласност, срок - след един час или след един век, не са подвластни на случая? Тези напълно основателни съмнения предизвикали в края на краищата значителна реформа, чиято сложност (увеличена от многовековната практика) е достъпна само за неколцина специалисти, но въпреки това ще се опитам да я изложа поне в общи черти.
Да си представим едно теглене, което отрежда на някого смърт. За да се изпълни присъдата, се пристъпва към второ теглене, което предлага (например) девет възможни изпълнители. От тези изпълнители четирима може да участват в трето теглене, което ще посочи името на палача, двама може да заменят неблагоприятното решение с щастлив жребий (намиране на съкровище например), един ще направи смъртта по-мъчителна (тоест ще прибави към нея позора или ще я украси с изтезания), други двама може да се откажат да изпълнят присъдата... Това е просто схема. В действителност броят на тегленията е безкраен. Нито едно решение не е окончателно, всички се разклоняват, давайки начало на други. Невежите смятат, че безкрайният брой тегления изисква безкрайно време; всъщност достатъчно е времето да е безкрайно делимо, както учи знаменитата притча за състезанието с костенурката. Тази безкрайност чудесно се съгласува с капризните числа на Случая и с Небесния образец на лотарията, на който се покланят платониците... Някое деформирано ехо от нашите обичаи вероятно е отекнало край бреговете на Тибър - Елий Лампридий съобщава в "Живопис на Антонин Хелиогабал", че този император пишел върху раковини късметите, предназначени за неговите гости, и така един получавал десет фунта злато, друг - десет мухи, десет съсела, десет мечки. Добре е да напомним, че Хелиогабал е бил възпитаван в Мала Азия сред жреците на бога-епоним.
Има и тегления с неопределена цел, при които жребиите не засягат хора: един отрежда да се хвърли във водите на Ефрат сапфир от Тапробана; друг - да се пусне от върха на кула птица; трети - на всеки сто години да се изважда (или да се прибавя) по една песъчинка от безбройните песъчинки на речния бряг. Понякога последствията биват ужасни.
Благодарение на Компанията нашият живот е наситен със случайности. Купилият една дузина амфори с дамаско вино няма да се учуди, ако в една от тях открие талисман или пепелянка; при оформянето на договор нотариусът рядко ще пропусне да вмъкне някое невероятно сведение; самият аз в тоя набързо изложен разказ тук-там съм притурил блясък; тук-там - жестокост. А може би и някаква тайнствена монотонност... Нашите историци, най-проницателните на света, са измислили метод за корекция на случайността; говори се, че операциите по този метод заслужават (общо взето) доверие; макар и, естествено, да се разгласяват с известна доза измама. Прочее няма нищо по-проникнато от измислица от историята на Компанията... Един палеографски документ, изровен в някой храм, може да се окаже плод на едно теглене от вчера или отпреди век.  Между отделните екземпляри на всяка книга винаги има някаква отлика. Преписвачите полагат тайна клетва, с която се задължават да пропускат, да прибавят, да променят. Използва се и замаскираната лъжа.
Компанията с божествена скромност избягва всякаква гласност. Нейните агенти, естествено, са тайни; заповедите, които издава постоянно (а може би и непрестанно), не се отличават от онези, които разпращат измамниците. А и кой може да се похвали, че е просто измамник? Пияният, който набързо стъкмява безсмислен декрет, мъжът, който се пробужда внезапно и собственоръчно удушва спящата до него жена - не изпълняват ли случайно някакво тайно решение на Компанията? Тази безшумна дейност, сравнима с божия промисъл, поражда всевъзможни догадки. В една от тях се съдържа гнусният намек, че Компанията не съществува вече от векове, а свещеният безпорядък е чисто наследствен, традиционен; според друга версия Компанията е вечна и ще просъществува до последната нощ, когато последният бог ще унищожи света. Трета гласи, че Компанията е всемогъща, но влияе само върху незначителни неща: върху крясъка на някоя птица, върху оттенъците на ръждата и праха, върху утринния полусън. Според четвърта версия, излагана от маскирани ересиарси, Компанията никога не е съществувала и не ще съществува. Пета, не по-малко долна, гласи, че е безразлично дали ще утвърждаваме, или ще отричаме реалността на тази тайнствена корпорация, защото самият Вавилон не е нищо друго освен безкрайна игра на случайности.

Разказът е препечатан от сайта на "Литературен клуб"



 

Назад

Всички статии на Брой 06-07, 2007

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
XV общо събрание на пълномощниците на ССБ
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Мария Захариева - един от най-практичните гласове
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Мездра
Горна Оряховица
Добрич
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРОГРАМА ФАР, Проект "Развитие на мрежа от центрове за обучение на възрастни"
НАСЛУКА
Състезание
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Всеки трябва да има лекар, на когото да довери проблемите си
ОЧЕРК
Душата на всяка компания
ПРИЗНАНИЕ
Седма литературна награда "Георги Братанов"
Аз винаги съм служил на човешкия дух
Издателствата от птичи поглед
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Отваряне на очите
СЛЕПИ ГЕНИИ
Хорхе Луис Борхес - геният от Буенос Айрес
СПОРТ
Българските голбални национали - номер едно в Сърбия
СТИХОВЕ ОТ ЧИТАТЕЛИ
Поезия от гр. Попово




Архив на изданието
1 2 3 4