Брой 02, 2014

Тема: ЕСЕ

С Пупи няма нищо страшно

Румяна КАМЕНСКА

Есе, спечелило наградата на "БГАсист" в конкурса "Тифлосредството на моите мечти"

Както е казал народът - малките камъчета преобръщат колата. Това е валидно за всички сфери на живота, а пък за нашего брата, хората с нарушено зрение, още повече, защото камъчетата буквално обсипват пътя ни на всяка крачка. Ден след ден малките стресчета се натрупват, неусетно от всичко това ни писва и ставаме кисели като лимони с повод и без повод. Но тук няма да ви занимавам с тези досадности. Напротив, ще ви запозная с едно малко сладурче, което има задачата да ни облекчи и подслади живота. Думата ми е за наскоро създадения уред "Зорко око". Не се чудете, че го пиша на български. Той е творение на група млади нашенски ентусиасти, добре запознати с проблемите на слепите. И цената му е напълно поносима, защото е спонсориран от неизвестен бизнес ангел, готов да вложи парите си в такъв проект с почти идеална цел. Откакто имам този уред, е, няма да кажа, че съм напълно щастлива, но ми е значително по-комфортно и весело. Той е малко по-малък от мобилен телефон, има дисплей, камера и няколко копчета. Под дисплея се издърпва елегантна клавиатура, на която при нужда можем да пишем нещо. Явно в групата са участвали и жени, защото дизайнът му е много симпатичен. Предлага се в три варианта – обикновено правоъгълно устройство с големи копчета, удобно за мъжките пръсти, по-фин уред за деловите и сериозни дами, а моят е направо приказка. Сигурно е създаден за тийнейджърки. Копчетата му са като камъчета, а в долната му част има джойстик във формата на четирилистна детелина. Не е особено ергономичен, но затова пък е истинска наслада за пипане. В повечето случаи уредът трябва да се носи на врата, затова са предвидени различни видове шнурчета и верижки. Задачата на устройството е да замести, доколкото е възможно, функциите на окото. То може да се ползва както у дома или в офиса, така и на улицата. Предвидени са няколко режима на работа, които според желанието и фантазията си можем да пригодим за всякакви случаи.
"Зорко око" се управлява предимно с глас. Но когато по някаква причина ни е по-удобно да не говорим, можем да го управляваме и с копчета като мобилен телефон. За да различава кога се обръщат към него, всяко устройство трябва да си има уникално име. Моето се казва Пупи в памет на баба ми, която беше винаги с мен. Наричах я галено Пупи, защото бяхме като приятелки. Та моята сегашна Пупи работи в следните режими:
- Цвят и светлина. Разпознаването на цветове при "Зорко око" достига до съвършенство. Не само че казва точно какъв е фонът и десенът на дадения предмет, но има и чудесната възможност да сравнява два предмета. Сигурно се сещате, че става въпрос за прословутите мъжки чорапи. Ако са повече от един чифт в пералнята, почти никога не може да се разбере кой към коя двойка принадлежи. Сега казвам на Пупи "Цвят", показвам й единия чорап, след това казвам "Сравни" и й показвам втория. Тя отговаря дали това е желаният чорап или не. Когато искам да завърша сравняването на цветове за дадена двойка, казвам: "Край на сравняването".
- Пупи има много прецизно изработен режим "Измерване". Той включва измерване на температура, кръвно налягане, кръвна захар и тегло. За всяко от тях се задава команда, например "Измери кръвно". Поставям Пупи срещу апарата и тя ми казва появилите се стойности. При измерване на захарта първо казва дали има капка кръв и накъде точно трябва да се насочи, за да не се разлее. Хубавото е, че отпада нуждата от говорещи апарати за всяко нещо поотделно.
Почти във всички режими ползвам команди, подобни на тези за кучетата-водачи. Основната команда е "Търси". Към нея според случая добавям необходимия обект за търсене. Например - въпросът къде е вратата е жизненоважен за всички слепи. Когато се качвам или слизам от автобуса, казвам тихо "Търси врата" и Пупи ми описва къде се намира вратата. Когато стигна пред нея, се чува кратък звук. Същото се отнася за "Търси номер", когато автобусът е спрял пред мен и "Търси светофар". При тази команда Пупи издава звук, докато е зелено. За ходене по улиците Пупи има режим "Препятствия". Тогава тя следи всякакви препятствия – ниски, високи, дори локви и ги изговаря. Пази ме успешно от стълбове, табели, пътни знаци и разните колчета или пънчета, които сега са наслагани по тротоарите. С локвите не се справя много успешно, но това не е болка за умиране. Ако пред мен има изкоп, изговаря думата на около два метра преди него и с приближаването му започва да пищи.
Но най-сладостен за мен е режимът "Четене". По известни причини дори със съпруга ми, който вижда малко, не можем да пазаруваме сами в големите магазини. Няколко пъти опитахме и резултатите бяха трагични – избирахме неща с цени, от които ни се плачеше. А сега вземам дадената стока и казвам "Търси цена". Разбира се, обръщам стоката пред очите на Пупи. Когато намери цената, тя издава кратък звук, за да спра мърдането. Най-добре е, ако има поставени големи етикети с цените – тогава няма никакъв проблем. Ако пък искам по-подробна информация, казвам "Търси етикет". Пупи намира етикета на стоката с описанието на нейното съдържание и ми го прочита. Ако искам да го запазя, казвам "Запиши" и папката, в която да се запише текстът.
Освен всичките си достойнства Пупи има и 32 мегабайта памет, USB и блутуут връзка за прехвърляне на данните. Ако искам да си приказвам дълго с нея, без да преча на другите, ползвам безжичните слушалки, които също са в комплекта. Първата ми работа беше с детски възторг да проуча какво пише на хранителните продукти, парфюмите, кремовете и шампоаните вкъщи.
Режимът "Четене" служи и за други ценни неща. Насочвам Пупи срещу дистанционното на климатика и тя ми казва колко градуса е температурата в стаята – преди това никога не бях сигурна дали съм улучила точния градус. Казва ми и на коя програма е пералнята, без да има нужда да лепя етикетчета по програматора й.
Режимът "Обучение" е особено ценен и се ползва при всякакви случаи. Аз често си губя чехлите из стаите и коридора. Ако в режим "Обучение" задам на Пупи команда "Търси", а след това й покажа моите чехли и кажа думата "чехли" или някаква друга дума, при повторно изговаряне на тази команда тя ще търси (с камерата си) точно къде са моите чехли. Разбира се, трябва да я разходя из къщата. Такива команди могат да се създават за намиране на конкретен човек, предмет или сграда. Може да се присвои име на даден цвят, който не е включен в списъка с цветове по подразбиране. Тайно въведох и образите на няколко мои познати. Сега ги поздравявам първа, те се стряскат и ще си помислят хубавичко преди да ме отминат като пътен знак.
Разработчиците на "Зорко око" все още са много ентусиазирани и отворени за всякакви предложения. Дадох им идея да направят възможно, докато пътувам в превозно средство, Пупи да ми казва спирките, за да не си правя труд да ги броя и да следя маршрута. А когато ми е скучно, да ми описва хората около мен – как са облечени, стари ли са или млади, какво правят в момента и така нататък. Разбира се, без второто спокойно мога да мина, но ще ми бъде забавно. Защо да не се възползвам от случая, щом още ги държи творческата треска?

Уважаеми читатели, убедени сме, че мечтите от есето на Руми Каменска за подобен услужлив и многофункционален уред скоро ще се превърнат в реалност!

Назад

Всички статии на Брой 02, 2014

ЕСЕ

С Пупи няма нищо страшно

ИСТОРИЯ

Помен за Васил Иванов Кунчев
Личности, допринесли за Освобождението на България
Смисълът на Великия пост

ЛИТЕРАТУРА

Внимавайте, девойки, с любовта!

ЛЮБОПИТНО

Звукова система за незрящи пешеходци - проектът на Бургас за "Предизвикателството на кметовете"

МУЗИКА

Смесен хор на слепите "Академик Петко Стайнов" при ССБ - вече история или...?

НЕЗРЯЩИ ЗНАМЕНИТОСТИ

Хосе Фелисиано

ПИСМА ОТ ЧИТАТЕЛИ

Златна сватба
На колко години е ТСО в Добрич

ПРЕМИЕРА

Авва, Отче!
Предисловие

ПРОЕКТИ

Национална кампания "Запази зрението си"

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

За по-безопасното придвижване на незрящите в столицата