Брой 02, 2014

Тема: ИСТОРИЯ

Личности, допринесли за Освобождението на България


Граф Николай Павлович Игнатиев

Граф Николай Игнатиев, чието име днес носят десетки села, улици и учреждения в България, е имал значителна тежест при определянето на руската политика в Азия и на Балканите при управлението на император Александър II. Той е роден на 29 януари 1832 г. в Санкт Петербург, в семейството на потомствен дворянин, който е близък на императорския двор. Ориентира се отрано към военното поприще. Както е известно, на 26 години графът става най-младия генерал в Руската империя. А дипломатическата му кариера започва на Парижкия конгрес след Кримската война, където участва активно като военен аташе в преговорите за корекциите на руската граница по река Дунав. Посланик е в Цариград от 1864 до 1877 г. Оттогава в негова основна цел се превръща освобождението от турска власт на християнските народи на Балканите и най-вече на българите. Неуморната му дейност в тази насока е предимно полуофициална и тайна. Чрез непосредственото си застъпничество пред Високата порта той изиграва голяма роля за успешния край на църковно-националната борба на българския народ. След жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г. той става един от главните инициатори за свикването на Цариградската конференция, на която за пръв път Великите сили признават, че има България. Тогава именно Николай Игнатиев изстрелва своя забележителен ултиматум - "Или автономия, или анатомия".
След енергичната му мисия на преговори с Великите сили и завършването на освободителната за българите Руско-турска война от 1877 - 1878 г. на граф Игнатиев се пада историческата задача да преговаря с турските представители и да подпише Санстефанския мирен договор.
По-късно, през същата година, поради разногласия с руския канцлер княз Горчаков, графът не взима участие в Берлинския конгрес, което се оказва и пагубно за българските интереси. След като войната, подкрепяна от него, не донася на Русия предимствата, които биха компенсирали направените жертви, видният политик изпада в немилост и се оттегля от активна служба. От юни 1882 г. и до края на живота си той не заема официални длъжности. Но по случай 25-ата годишнина от Руско-турската освободителна война през 1902 г. с огромна радост и вълнение граф Николай Павлович Игнатиев се връща в обичаната от него България. Включен в официалната руска делегация, той посещава София и други български градове. Тогава като иниицатор и председател на строителния комитет по изграждането на архитектурното чудо църквата "Рождество Христово" на връх Шипка граф Игнатиев заедно със жена си - Екатерина Игнатиева (по баща княгиня Голицина, от известния род Кутузови), и сина им Николай Николаевич присъстват на освещаването на храма. По време на тържеството, след службата, едно момиченце, поднасяйки букет цветя на графа, му казва: "Баба ми нареди никога да не те забравям и като стана баба същото да го казвам и на внуците си".



Назад

Всички статии на Брой 02, 2014

ЕСЕ
С Пупи няма нищо страшно
ИСТОРИЯ
Помен за Васил Иванов Кунчев
Личности, допринесли за Освобождението на България
Смисълът на Великия пост
ЛИТЕРАТУРА
Внимавайте, девойки, с любовта!
ЛЮБОПИТНО
Звукова система за незрящи пешеходци - проектът на Бургас за "Предизвикателството на кметовете"
МУЗИКА
Смесен хор на слепите "Академик Петко Стайнов" при ССБ - вече история или...?
НЕЗРЯЩИ ЗНАМЕНИТОСТИ
Хосе Фелисиано
ПИСМА ОТ ЧИТАТЕЛИ
Златна сватба
На колко години е ТСО в Добрич
ПРЕМИЕРА
Авва, Отче!
Предисловие
ПРОЕКТИ
Национална кампания "Запази зрението си"
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
За по-безопасното придвижване на незрящите в столицата




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10