Брой 02, 2014

Тема: ИСТОРИЯ

Смисълът на Великия пост


Великият пост е най-важният и най-древният от всички пости, подготовка за главния православен празник – светлото Христово Възкресение.
Повечето хора вече не се съмняват в благотворното влияние на поста върху душата и тялото на човека. Постът като вид диета се препоръчва дори от светските лекари – те отбелязват благотворното въздействие на временното въздържане от животински белтъци и мазнини върху организма. И все пак смисълът на поста съвсем не е в това – да поотслабнем или да се попречистим телесно. Св. Теофан Затворник нарича поста "спасителен лечебен курс за душите, баня за умиване от всичко вехто, невзрачно, нечисто".
Но ще се очисти ли душата ни, ако не хапнем кюфте или салата с майонеза в сряда или петък? Ще влезнем ли в Царството Небесно само защото не вкусваме блажно? Едва ли. Твърде лесно и просто бихме се сдобили тогава с това, за което Спасителят е приел страшна смърт на Голгота. Не, постът е преди всичко духовно упражнение, той е възможност да се съразпънем с Христос и в този смисъл – да поднесем нашата малка жертва на Бога.
Важно е да чуем в поста призив, изискващ усилие и отговор от наша страна. Заради детето си, заради близките ни хора бихме гладували, ако трябваше да решаваме кому да дадем последното си парче хляб. И заради тази любов сме готови на всякакви жертви. Постът също е доказателство за нашата вяра и любов към Бога, заповядано от Него Самия. Така че обичаме ли Бога? Помним ли, че Той е в центъра на нашия живот, или сме Го забравили във всекидневната си суета?
А ако не сме го забравили – в какво тогава е смисълът на поста, тази малка жертва, която поднасяме на нашия Спасител? Жертва Богу – дух съкрушен (Пс. 50:19). Смисълът на поста не е в това – да се откажем от някои видове храна или развлечения и дори от всекидневните си дела (както жертвата се разбира от католиците, юдеите, езичниците), а да се откажем от всичко, което поглъща вниманието ни и ни отдалечава от Бога. Преп. Исайя Отшелник казва: "Душевният пост е изоставяне на житейските грижи". Постът е време да послужим на Бога с молитва и покаяние. Постът прави душата по-фина и открита за покаяние. Когато се усмиряват страстите, просветлява се духовният разум. Човек започва да вижда своите недостатъци, душата жадува да се очисти и да се покае пред Бога. По думите на св. Василий Велики постът дава крила на молитвата и я възнася към Бога. Св. Йоан Златоуст пише: "Молитвите се четат с особено внимание най-вече по време на поста, защото тогава душата е по-лека, не е натоварена с нищо и не е потисната от гибелното бреме на удоволствията". За такава покайна молитва постът е най-благодатното време.
"Ако се въздържаме, доколкото ни стигат силите, от страсти по време на поста, тогава ще имаме полезен телесен пост – учи преп. Йоан Касиан. – Създаването на мъчнотии за плътта, съединено със съкрушеност на духа, води до приятна жертва на Бога и достойна обител за светостта". И наистина, "може ли да се нарича пост само спазването на правилата за неядене на блажно през постните дни? – пита св. Игнатий Брянчанинов. – Ще бъде ли постът пост, ако променим само храната си, а не помислим нито за покаяние, нито за въздържане, нито за пречистване на сърцето чрез усилена молитва?".
Сам Господ Иисус Христос, за да ни даде пример, е постил четирийсет дни в пустинята, откъдето се е завърнал в пълна сила на духа (Лука 4:14), надвил всички изкушения на врага. "Постът е оръжие, дадено от Бога – пише преп. Исаак Сириец. – Ако Самият Законодател е постил, тогава как няма да пости някой от длъжните да спазват закона?... Преди поста човешкият род не е познавал победата и дяволът никога не е търпял поражения... Господ бе нашият вожд и първенец в тази победа... И когато дяволът вижда това оръжие у някой човек, тогава този противник и мъчител веднага изпада в страх, спомняйки си за своето поражение в пустинята срещу Спасителя, и силата му пропада".
Постът е установен за всички: и монаси, и миряни. Той не е принуда или наказание. Трябва да го разбираме като спасително средство, като своего рода лечение и лекарство за всяка човешка душа. "Постът не отблъсква нито жените, нито старците, нито младежите, нито дори малките деца – казва св. Йоан Златоуст. – Той открива дверите си пред всички, приема всекиго, за да го спаси".
"Виждаш ли какво прави постът? – пише св. Атанасий Велики – Болестите лекува, бесовете изгонва, лукавите помисли изличава и прави сърцето чисто".
"Хранейки се обилно, ставаш плътски човек, който няма дух, ставаш бездушна плът; а постейки, привличаш Духа Светаго и ставаш духовен", пише св. прав. Йоан Кронщадски. Св. Игнатий Брянчанинов отбелязва, че "укротеното от поста тяло дава на човешкия дух свобода, сила, трезвеност, чистота, финост".
Но при неправилно отношение към поста, без разбиране на истинския му смисъл, той може, напротив, да стане вреден. При неразумно прекарване на постните дни (особено по време на многодневните пости) често се появява раздразнителност, озлобеност, нетърпение или пък тщеславие, самомнение, гордост. А нали смисълът на поста е тъкмо в това – да се изкоренят тези греховни качества.
"Само телесният пост не е достатъчен за добиване на съвършенство на сърцето и чистота на тялото, ако той не е съединен и с душевен пост – казва преп. Йоан Касиан. – Защото и душата си има своя вредна храна. Натоварена от нея, душата и без излишък на телесна храна изпада в сладострастие. Злословието е вредната храна на душата - и приятна при това. Гневът също е нейна храна, макар и съвсем не лека, защото често я храни с неприятна и отровна храна. Тщеславието е нейна храна – тя се услажда за известно време на душата, а след това я опустошава, лишава от всякаква добродетел, оставя я безплодна, така че не само убива заслугите, но и навлича още по-голямо наказание".
Целта на поста е да изкореним лошите качества на душата и да придобием добродетели, за което помага молитвата и честото посещаване на богослуженията в храма (по думите на преп. Исаак Сириец – "будуване в службата Божия"). Св. Игнатий отбелязва по този повод: "Както на нивата, която е била старателно обработена със земеделски сечива, но не е била засята с полезни семена, бурените избуяват особено силно, тъй и в сърцето на постника, ако той се задоволява само с телесен подвиг и не огражда ума с подвиг духовен, тоест с молитва, израстват гъсто и силно бурените на самомнението и високомерието".
"Много християни смятат за грях да хапнат, дори и при телесна немощ, нещо блажно в постен ден и при това без угризение на съвестта презират и осъждат ближните си, например своите познати, обиждат или мамят хората, отдават се на плътска нечистота – пише св. прав. Йоан Кронщадски. – О, лицемерие, лицемерие! О, неразбиране на духа Христов, на духа на християнската вяра! Нима не вътрешна чистота, нима не кротост и смирение иска преди всичко от нас нашият Господ Бог?”. Подвигът на поста не ни се зачита за нищо от Господа, ако ние, както казва св. Василий Велики, "не вкусваме месо, но изяждаме брата си", тоест не спазваме Божиите заповеди за любов, милосърдие, саможертвено служене на ближните – всичко, за което ще бъдем питани в деня на Страшния съд (Мат. 25:31-46).
"Който ограничава поста само с въздържане от храна, той твърде много го безчести – наставлява ни св. Йоан Златоуст. – Не само устата трябва да пости – и окото, и слухът, и ръцете, и цялото ни тяло трябва да постят... Постът е отдалечаване от злото, обуздаване на езика, отхвърляне на гнева, укротяване на похотите, прекратяване на клеветата, лъжата и клетвопрестъплението... Ти постиш? Нахрани гладните, напои жадните, посети болните, не забравяй затворените в тъмница, смили се над измъчените, утеши скърбящите и плачещите; бъди милосърден, кротък, добър, тих, дълготърпелив, състрадателен, незлопаметен, благоговеен и благочестив, та Бог да приеме твоя пост и да ти дари в изобилие плодовете на покаянието".
Смисълът на поста е да развиваме любовта си към Бога и ближните, защото тъкмо върху нея се гради всяка добродетел. Преподобният Йоан Касиан Римлянин казва: "Не възлагаме надеждата си само върху поста, а искаме да добием сърдечна чистота и апостолска любов чрез него". Постът е нищо, подвижничеството е нищо, ако липсва любов, защото е писано: Бог е любов (1 Йоан 4:8).
Казват, че когато св. Тихон живеел в уединение в Задонския манастир, той веднъж посетил по време на Великия пост манастирския схимник Митрофан. В този момент схимникът имал гост – човек, когото и светителят обичал заради неговия благочестив живот. Случило се тъй, че през този ден познат рибар донесъл на отец Митрофан жива риба за Връбница (това станало в петък на шестата седмица от поста). Тъй като гостът не възнамерявал да остане до неделя в обителта, схимникът се разпоредил веднага да приготвят чорба и пача от рибата. Тъкмо били седнали зад масата, когато се появил св. Тихон. Схимникът, който се уплашил от това неочаквано посещение, паднал в краката на светеца и го молел за прошка. Но св. Тихон, който знаел строгия живот на двамата приятели, им казал: "Седнете, аз ви познавам добре. Любовта е над поста". С тези думи той сам седнал зад масата и вкусил от чорбата.
За св. Спиридон Тримитунтски чудотворец се разказва, че по време на Великия пост, който светецът спазвал много строго, той бил посетен от някакъв пътник. Виждайки, че пътникът е много изтощен, св. Спиридон казал на дъщеря си да донесе храна. Тя отговорила, че в къщата няма нито хляб, нито брашно, тъй като преди започването на строгия пост домашните не се запасили с храна. Тогава светецът се помолил, поискал прошка от Бога и наредил на дъщеря си да опече соленото свинско месо, което им останало от Неделя Месопустна. След като го приготвили, светецът сложил до себе си странника и започнал да яде сам и да гощава госта си с месо. Странникът се отказвал с думите: "Не мога, аз съм християнин". Тогава светецът му рекъл: "Щом е тъй, не трябва да се отказваш, защото Словото Божие гласи: за чистите всичко е чисто (Тим. 1:15)".
Апостол Павел казва: "Ако някой от неверните ви покани, и вие поискате да отидете, яжте всичко, що ви сложат, без никакво издирване за спокойна съвест (1 Кор. 10:27) ". Но това са особени случаи. Важното е при това да няма лукавство – инак и целия пост можем да прекараме по този начин: под претекст, че обичаме ближния, да ходим по приятели или да ги приемаме у нас, гощавайки се с блажно.
Другата крайност е прекаленият пост, с който дръзват да се товарят християните, неподготвени за такъв подвиг. Във връзка с това св. патриарх Тихон пише: "Неразумните хора подражават на поста и трудовете на светиите с неправилно разбиране и намерение и мислят, че вършат нещо добродетелно. Ала дяволът, който ги дебне като своя плячка, хвърля в тях семето на самомнението, от което се заражда и израства вътрешният фарисей, който вкарва тези хора в състояние на съвършена гордост".
Според авва Доротей такъв пост е опасен: "Този, който пости поради тщеславие или защото смята, че върши нещо добродетелно, пости неразумно и поради това започва да укорява брата си, смятайки се за голямо нещо. А този, който пости разумно, не мисли, че върши добро дело и не иска да го хвалят като постник". Сам Спасителят е наредил да вършим добрите си дела тайно и да крием поста си от околните (Мат. 6:16-18).
Прекаленият пост може да доведе до раздразнителност и озлобеност вместо любов, което също свидетелства за неправилно постене. За всекиго има мярка в поста: за монасите – една, за миряните – друга. С благословия на духовника постът на бременните и кърмещите жени, възрастните, болните и децата може да бъде значително смекчен. "Към самоубийците следва да се причисли онзи, който не изменя строгите правила за въздържание дори и тогава, когато трябва да подкрепи отслабналите си сили с приемане на храна", казва преп. Йоан Касиан Римлянин.
"Законът на постничеството е следният – учи св. Теофан Затворник – в Бога с ума и сърцето си да пребъдваш, откъсвайки се от всичко, отсичайки всякакво самоугаждане не само в телесното, но и в духовното, вършейки всичко за слава Божия и за доброто на ближните, понасяйки драговолно и с любов постническите трудове и лишения в храната, съня, почивката, в утехите на общуването – всичко това със скромна мярка, за да не бие на очи и да не те лишава от сили да изпълняваш молитвените правила".
И тъй, постейки телесно, да постим и духовно. Да съединим външния пост с вътрешния, водени от смиреномъдрие. Очиствайки тялото чрез въздържане, да очистим и душата с покайна молитва, за да добием добродетели и любов към ближния. Тъкмо това е истинският пост, приятен на Бога, а значи и спасителен за нас.

Как да се храним по време на Великия пост

От гледна точка на кулинарията постите се разделят на 4 степени, установени от църковния устав:

• "сухо ядене" – хляб, пресни, сушени и туршиени плодове и зеленчуци;

• "варено без елей" – варени зеленчуци без олио;

• "разрешение за вино и елей" – пие се вино с мярка за укрепване на силите на постещите;

• "разрешение за риба".

Общото правило е: по време на Великия пост не бива да ядем месо, риба, яйца, мляко, олио, вино и да се храним повече от един път на ден.
През съботите и неделите можем да ядем олио, вино и да се храним два пъти на ден (освен през съботата на Страстната седмица).
Риба по време на Великия пост можем да ядем само на празника Благовещение и на Цветница.
В Лазарова събота (деня преди Цветница) се разрешава яденето на хайвер.
Първата седмица на Великия пост и последната – Страстната седмица – са най- строгото време. Например през първите два дни на първата великопостна седмица църковният устав нарежда пълно въздържане от храна. През Страстната седмица е наредено сухо ядене (храната не се вари и не се пече), а в петък и събота – пълно въздържане от храна.
Невъзможно е да се установи един и същ пост за монасите, духовниците и миряните с различни изключения за възрастни, болни, деца и така нататък. Затова Православната Църква е посочила само най-строгите норми, към спазването на които трябва по възможност да се стремят всички вярващи. Формално разделение в правилата за монасите, свещениците и миряните няма. Но към поста трябва да се подхожда разумно. Не трябва да се захващаме с това, което не е по силите ни. Неопитните в поста трябва да пристъпват към него постепенно и благоразумно. Миряните често смекчават поста си (това трябва да се прави по благословение на свещеника). Болните и децата могат да пазят лек пост - например само през първата седмица на поста и през Страстната седмица.
В молитвите се казва: "постете се с приятен пост". Това означава, че трябва да се придържаме към такъв пост, който ще ни бъде духовно приятен. Трябва да преценяваме трезво силите си и да не постим прекалено усърдно или, напротив, съвсем нехайно. В първия случай спазването на правила, които не са по силите ни, може да нанесе вреда и на тялото, и на душата ни, а във втория – няма да стигнем до необходимото телесно и духовно напрежение. Всеки от нас трябва да прецени своите телесни и духовни възможности и да се товари само с поносимото за него телесно въздържание, обръщайки главното внимание на пречистването на своята душа.
Тази години Великият пост започва от Сирни Заговезни на 2 март и приключва на 20 април - Великден.

Използван източник:
http://www.pravoslavie.bg





Назад

Всички статии на Брой 02, 2014

ЕСЕ
С Пупи няма нищо страшно
ИСТОРИЯ
Помен за Васил Иванов Кунчев
Личности, допринесли за Освобождението на България
Смисълът на Великия пост
ЛИТЕРАТУРА
Внимавайте, девойки, с любовта!
ЛЮБОПИТНО
Звукова система за незрящи пешеходци - проектът на Бургас за "Предизвикателството на кметовете"
МУЗИКА
Смесен хор на слепите "Академик Петко Стайнов" при ССБ - вече история или...?
НЕЗРЯЩИ ЗНАМЕНИТОСТИ
Хосе Фелисиано
ПИСМА ОТ ЧИТАТЕЛИ
Златна сватба
На колко години е ТСО в Добрич
ПРЕМИЕРА
Авва, Отче!
Предисловие
ПРОЕКТИ
Национална кампания "Запази зрението си"
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
За по-безопасното придвижване на незрящите в столицата




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017