Брой 03, 2014

Тема: 70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ БРАТАНОВ

Спомен за Поета

Какъв ли щеше да е сега, почти 14 години откакто се насити на земната суета и реши да се оттегли, за да ни гледа отгоре как се лутаме, вкопчени в желанието си да оцелеем на всяка цена? Коя ли небесна арфа сега изпълва душата му с истински неподправен възторг и какви ли стихове продължава да вае талантът му? Стихове, които вече никога няма да бъдат отпечатани на хартия...
Животът на този удивителен човек бе кратък, дори по нашите земни мерки, но нали казват, че Бог призовава любимците си по-рано.
Георги Братанов ни напусна преди да се навършат и два месеца, след като отпразнувахме 56-ия му рожден ден. Боже, какъв невероятен купон направихме тогава! Бяхме се събрали точно на 17 март – датата, на която той се е родил през 1944 г. в Ямбол. Започнахме да празнуваме в късния следобед в Централно управление, където по това време вече беше преместена редакцията. В началото бяхме по-тесен кръг, но постепенно към нас се присъединяваха наши колеги, а когато Георги Братанов най-сетне разпъна акордеона, песните ни изпълниха сградата с истинско, неподправено веселие. Тогава не можехме да предположим, че този чудесен импровизиран банкет заедно с Георги Братанов ще се окаже и прощален. Самият той тогава сякаш беше в стихията си – свиреше и пееше и никак не му се прибираше рано точно на този ден. Мисля, че тогава го видях наистина много щастлив, че е заобиколен от хора, които го обичат и ценят.
Такъв човек беше той – когато работеше, работеше здраво и дори понякога се превръщаше в невероятен мърморко, защото искаше всички да сме перфектни в работата си. Когато обаче решаваше, че е време да поотпуснем, той се преобразяваше. Разликата в годините ни изчезваше и Георги Братанов винаги беше душата на компанията с неизменния си акордеон, чувството си за хумор и множеството увлекателни истории, които ни разказваше. Бидейки находчив и сладкодумен разказвач, той умееше и да слуша, и в подходящия момент беше винаги готов и да посъветва. Обичаха го, защото през всичките години, в които е бил сред нас, той никому не стори зло – умишлено или не – и винаги се стараеше да бъде честен и коректен с колегите си.
За краткото време, в което лично аз имах възможността да работя заедно с него, сме преживявали какви ли не неща – от невероятно напрегнати ситуации до изключително забавни и комични случки. Никога няма да забравя как, вече спечелила доверието му, бях изпратена в командировка в Обзор, където се провеждаше поредна среща на Балканския консултативен съвет. Всъщност това беше един от първите сериозни материали, които ми предстоеше да напиша самостоятелно, и след като се върнах, аз споделих с него притесненията си по този повод. Все пак бях доста млада и все още неопитна по това време.
Тогава Георги Братанов ми предложи да преслушаме записите заедно и да ми помогне в написването, като помощта му трябваше да се състои в това - аз да мисля и да диктувам, а той да печата на пишещата машина. И така, захванахме се за работа. Точно в този ден в редакцията нямаше никой друг.
Материалът тръгна като по чудо много гладко и обещаваше да се получи твърде обемист. Но, печатайки вече третата или четвърта машинописна страница, ненадейно в стаята влезе една от виждащите ни колежки от Централно управление. С голямо изумление тя постоя, позагледа ни и попита: "Господин Братанов, защо пишете напразно?". Оказа се, че всичките ни старания бяха отишли на вятъра, тъй като лентата на пишещата машина се беше измъкнала и шефът през цялото време е отпечатвал празни листове. Първо много се ядосахме, но след това много дълго се смяхме на случката.
Всъщност Георги Братанов ползваше непрекъснато пишеща машина и всичките му творби се появяваха на бял свят по този начин.
Първите му произведения се отпечатват през 1962 г. в ямболския вестник "Народен другар". Тогава е бил едва на 18. Последователно работи като журналист и редактор в този вестник, кореспондент e на вестник "Народна младеж" и на програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" на Българското национално радио. Бил е председател на Окръжния клуб на младата художествено-творческа интелигенция в Ямбол и уредник в дома-музей "Васил Карагьозов". През 1977 година светлината си отива завинаги от очите му. От 1984 г. е член на Съюза на българските писатели.
От 1990 г. до преждевременната си кончина на 5 май 2000 г. той беше главен редактор на нашето списание.
Георги Братанов е автор на тридесет книги с поезия, белетристика, сатира, драматургия, публицистика, както и книги за деца. Негови творби са публикувани в изданията: "Ще ви потрябвам", "Молитва към човека", "Нощни светове", "Превъзмогване", "Баладични часове", "Мираж", "Хипноза", "Ключ за горната земя", "Топъл дъжд", "Изтича времето", "Върхът на дъното", "Доминанти", "Осветени пространства", "Нежна революция", "Неравноделен живот", "Зъбер", "Кабиле спи", "Таверна "Демократики", "Пластове", "Заключен сред безкрая", "Кафене "Балкански рай", "Кон за кокошка", "Вселената на есенния миг", "Чуждо време", "Врата към небето" и други. Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски и финландски език.
През 2000 г. ССБ съвместно със Съюза на българските писатели учреди ежегодната награда за поезия и проза "Георги Братанов". От 2002 г. Младежкият дом в град Ямбол носи неговото име.
Помня, че при всяка своя новоиздадена книга той ни подаряваше по една с личен автограф, защото все още не беше изгубил способността си да пише с химикалка.
Помня също и колко много плакахме, когато се върнахме от Ямбол, където си взехме последно сбогом с Поета. Тогава, действително, колкото и изтъркано да звучи, ние се чувствахме като изгубени деца, защото бяхме свикнали той постоянно да ни напътства и помага, да взема решения и да поема отговорността.
Не зная дали тогава плакахме за него, заради себе си или въобще заради несправедливостта на живота. Просто седяхме, четяхме негови стихове и чувствахме тежестта на огромната загуба и сковаващия студ от празнотата, която остана след като Георги Братанов ни напусна.
И пак си мисля – какъв ли щеше да е сега? Един все така солиден господин, само че на 70, а не на 56, какъвто остана в спомените ми. С още поне два романа и множество стихове зад гърба си. Как ли щяхме да отбележим неговия 70-годишен юбилей? А и колко много още би ни помагал да израстваме професионално…
Къде ли е сега Поетът и коя ли небесна арфа гали душата му с някоя прекрасна, неземна мелодия? Като превъзходен разказвач може би някога, ако се срещнем отново, той ще ни разкаже.

Марина ПЕТКОВА

***

Какво ще сме след осем хиляди години?
Прашинки някакви на дъното
сред пясъците сиви.
А над нас ще бяга
бързотечно пак реката на живота
и никога през ум не ще й мине,
че ние съществуваме под нея.
Какво от туй, че толкова сме страдали от щастие, от ревност и раздели!
Какво от туй, че любовта ни беше болка!
Прашинки някакви на дъното
след осем хиляди години.
И все пак
вярвам аз, че и тогава
на хората ще бъде нужно злато.
И може би по най-модерен начин
сред пясъците сиви
ще търсят точно нас -
любовта ни ако е успяла
в прашинки златни да ни прероди.

Георги БРАТАНОВ

 

Назад

Всички статии на Брой 03, 2014

70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ БРАТАНОВ

Спомен за Поета

В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ

92% от депутатите искат достъпни уебсайтове, сега Съветът трябва да действа

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Сборен годишен организационен отчет на ССБ за 2013 г.

ЗАБЕЛЕЖКА

Уважаеми читатели,

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Пловдив
Бургас
Асеновград
Велики Преслав
Добрич

ЛИТЕРАТУРА

80 години от рождението на Христо Фотев

НОВИ КНИГИ НА БРАЙЛ ПРЕЗ 2013

Книги, издадени на брайл в Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2013 г.

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Очни клетки от починали връщат зрението на слепи хора

ПОЕТИЧЕН КОНКУРС

"70 години от рождението на Георги Братанов"

ПРОЕКТИ

Изкуството - среща на два свята и форма на интеграция
Силата да живееш за другите

ПЪТЕПИС

Отново съм на път

ТЕХНОЛОГИИ

Разработват таблет за незрящи
"Правец" се завръща

ЮБИЛЕЙ

Живот, отдаден на хората