Брой 03, 2014

Тема: ПЪТЕПИС

Отново съм на път


Крача бодро през един от ръкавите на летище София – терминал две. Чувам някъде напред двигателите на самолета, усещам миризмата на керосин и това поражда една особена тръпка, позната на хората с дух на пътешественици. Ще летим за Виена, а оттам с автобус за Братислава и после пак с автобус до Проважска Бистрица. В това градче ще се проведе международна среща по проект "IT chance". Аз съм в делегация на фондация "Бъдеще 21 век", която е партньор по проекта.
След час и двадесет минути полет кацаме в някогашния център на Австро-Унгарската империя. Не знам защо тази империя я свързвам с фантастичната кухня и добрия войник Швейк. Не можем да издържим на изкушението за кратка разходка във Виена. В центъра на града ни посреща мразовит февруарски вятър. Приютяваме се в катедралата "Свети Стефан" и намираме за особено уютно едно място, където от пода излиза топлина. Тази катедрала е построена през ХVІ век. Тя е по-малка и с по-различна архитектура от "Свети Петър" в Рим, но е една от най-големите забележителности в австрийската столица.
Нямаме време за дълга разходка, защото ни предстои още много път. Автобусите от Виена за Братислава тръгват на всеки половин час, а влаковете – всеки час. Словаците спокойно могат да идват на работа в Австрия, а вечерта да се прибират вкъщи. От друга страна австрийците пък биха могли да се наслаждават на евтините ресторантчета в Братислава и фантастичната чешка бира. Разстоянието между двете столици е около 60 километра. Автобусът го взема за 1 час. Автогарата, на която пристигаме навява спомени за социализма. Качваме се на друг автобус и потегляме за Проважска Бистрица – крайната точка на нашето пътуване. Предстои ни да изминем още 120 километра, но с многото спирки в различни градчета пътуването продължава три часа. Не е отегчително, защото автобусът е доста луксозен. Пристигаме привечер и бързо се насочваме към хотелчето. То също напомня за социализма, но от ресторанта долу се носят фантастични аромати, които изпълват коридорите. По-късно установихме, че в този ресторант можеш чудесно да хапнеш и да пиеш чаша бира за 4 евро. Със същите пари във Виена можеш да изпиеш само чаша бира.
На другия ден отиваме към местното бюро по труда, където ще се състои срещата. В началото директорката на бюрото изнесе кратка информация за състоянието на трудовата заетост в градчето. Оказа се, че от 40 хиляди души население 4 хиляди са регистрирани като безработни. Имайки предвид, че от тези 40 хиляди част са пенсионери, значи безработните в работоспособна възраст са повече от 10%. В момента регистрираните инвалиди без работа са 155 души от града и още 80 от околните села. Директорката обясни, че за едно работно място сега чакат 200 души с увреждане. И тук, както и у нас, има програми за временна заетост или защитено трудоустрояване. Бюрото по труда плаща и средства за адаптирането на работно място за инвалид. Преди години е била развита тежката индустрия, но сега заводите работят само частично.
Проект "IT chance" е посветен на това да се проучи какви потенциални възможности има хора с увреждания да работят в колцентрове. Една от задачите е да се направи въпросник, чието попълване да очертае картината на тези възможности в определена страна. Партньорите по проекта са от България, Полша, Великобритания и Португалия. За съжаление се счита, че незрящите, които ползват екранен четец, трудно могат да работят в колцентър, защото не могат бързо да реагират на информацията, която се появява на екрана. Това, разбира се, не се отнася за слабовиждащи, неползващи говореща програма. За останалите категории инвалиди пречките се свеждат до достъпа до работното място и подходящото обучение. Водещият българската делегация Райчин Рачев постави на дискусия възможността инвалиди да работят към колцентър от дома си. Работа от дома е нещо, което все повече навлиза в развитите страни. Английските представители информираха, че част от колцентровете във Великобритания са изнесени в чужбина. Не е учудващо, ако за някаква информация от твоя мобилен оператор установиш, че си се обадил в Индия.
След съставянето на въпросника и уточняването на някои подробности около изготвянето на финалния доклад по проекта срещата завърши. Вечерта в един от най-луксозните ресторанти в градчето се събраха повечето от участниците в конференцията. Ресторантът носеше странното име "Наморник". Преведено това означава "Крайморски". Словакия няма море, а и менюто тук не е никак морско. Очевидно това е някакво желание все пак да се създаде малко морско настроение. Цените не са никак високи. За пет евро ям шест пилешки крилца, поднесени на дъска, и пия нефилтрирана "Старопрамен" 12%. Съжалявам, че нямаше с кого да споделя едно цяло печено свинско бутче. За сетен път се убеждавам, че Словакия е много подходяща за кулинарен туризъм.
На следващия ден посетихме действащ колцентър към една фирма за търговия с домакински уреди и съдове със седалище в Словения. В този колцентър работят в момента 70 човека, като само един е с увреждане. Мениджърът обясни, че е имало моменти, когато са били трудоустроени 16 инвалиди. Той самият каза, че няма нищо против да взема на работа такива хора. Колцентърът сега има възможност да приеме още 20 души. Заплатата варира от 400 до 600 евро на месец. Тя е обвързана с реализираните продажби и е имало случай някой да получи до 1300 евро. Залата, където работеха тези 70 човека, беше като кошер. Когато някой се измори, може да се оттегли в стая за почивка. Обучението за работа в центъра трае три дни. Трудоустрояването в този сектор на хора с увреждания очевидно има перспективи. Как всичко това ще бъде направено у нас е въпрос на бъдещето.
Връщаме се до Братислава с влак и после пак с влак до Виена. Направи ми впечатление, че пероните на гарите в Словакия и Австрия са много тесни, но в средата има релефна линия с надлъжни черти, която ясно показва на незрящия къде трябва да се движи. Този вид ориентири ги има и в залите на гарите. Светофарите във Виена издават звук, подобен на почукване, като силата му се влияе от околния шум.
Финална разходка в австрийската столица. Докосвам се до паметниците на Моцарт и Йохан Щраус. Отново ме обгръща февруарският ветрец. Събота привечер е и огромно множество хора се разхождат в центъра на града. Заведенията са препълнени. Често се чува тропот на коне и край нас минават файтони, създаващи усещането, че сме в деветнадесети век. Някакъв особен аристократизъм се чувства в центъра на този град. Времето е ограничено и няма възможност за пълно потапяне в атмосферата на Виена.
На аерогарата пия ментов чай за 3 евро и 90 цента. Готов съм да дам и 10 евро, защото ми е студено. В самолета усетих, че вдигам температура, но пътешественикът трябва да е готов да приеме всякакви предизвикателства. Стюардесите поднасят малко пакетче солети и по една вафла – пародия на вечеря. Капитанът с немски акцент съобщава, че след 5 минути кацаме на летище София.

Йордан МЛАДЕНОВ



Назад

Всички статии на Брой 03, 2014

70 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ БРАТАНОВ
Спомен за Поета
В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА СЛЕПИТЕ
92% от депутатите искат достъпни уебсайтове, сега Съветът трябва да действа
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Сборен годишен организационен отчет на ССБ за 2013 г.
ЗАБЕЛЕЖКА
Уважаеми читатели,
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Пловдив
Бургас
Асеновград
Велики Преслав
Добрич
ЛИТЕРАТУРА
80 години от рождението на Христо Фотев
НОВИ КНИГИ НА БРАЙЛ ПРЕЗ 2013
Книги, издадени на брайл в Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" през 2013 г.
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очни клетки от починали връщат зрението на слепи хора
ПОЕТИЧЕН КОНКУРС
"70 години от рождението на Георги Братанов"
ПРОЕКТИ
Изкуството - среща на два свята и форма на интеграция
Силата да живееш за другите
ПЪТЕПИС
Отново съм на път
ТЕХНОЛОГИИ
Разработват таблет за незрящи
"Правец" се завръща
ЮБИЛЕЙ
Живот, отдаден на хората




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017