Брой 04, 2014

Тема: ПРАЗНИЦИ

Лазаровден и Цветница


Уважаеми читатели,

Екипът на редакция "Зари" поздравява всички именници, празнуващи на Лазаровден и Цветница, които предхождат най-светлия християнски празник - Възкресение Христово! Нека заедно да си припомним евангелските текстове за възкресяването на Лазар и посрещането на Христос в Йерусалим.


Откъс из Евангелие от Йоан

Глава 11
1. Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.
2. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
3. Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
4. Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
5. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
6. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
7. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
8. Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
9. Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
10. а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
11. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
12. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
14. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
15. ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
16. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
17. Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
18. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
19. и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
20. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
21. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
22. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
23. Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
25. Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
26. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
27. Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
28. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31. Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
32. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34. и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35. Иисус се просълзи.
36. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38. А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
39. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40. Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41. Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44. И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
45. Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него.
46. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус.
47. Тогава първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казваха: какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.
48. Ако Го оставим тъй, всички ще повярват в Него, – и ще дойдат римляни, та ще ни разорят и страната и народа.
49. Един пък от тях, на име Каиафа, който нея година беше първосвещеник, им рече: вие нищо не знаете,
50. нито помисляте, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине.
51. И това не от себе си каза, но като беше нея година първосвещеник, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52. и не само за народа, но за да събере наедно и разпилените чеда Божии.
53. От тоя ден, прочее, се сговориха да Го убият.
54. Поради това Иисус вече не ходеше явно между иудеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в града, наричан Ефраим, и там стоеше с учениците Си.
55. Наближаваше Пасха иудейска, и мнозина от цялата страна отидоха в Иерусалим пред Пасха, за да се очистят.
56. Тогава диреха Иисуса и, стоейки в храма, думаха си един другиму: как ви се струва? Дали не ще дойде на празника?
57. А първосвещениците и фарисеите бяха дали заповед, ако някой узнае де е, да обади, за да Го уловят.

Глава 12
1. Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите.
2. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
4. Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече:
5. защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?
6. Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
7. А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми.
8. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.
9. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.
10. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря,
11. защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
12. На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13. взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14. А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15. "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".
16. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
17. Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
18. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.
19. А фарисеите казаха помежду си: видите ли, че нищо не помага? Ето, цял свят тръгна подире Му.
20. Между дошлите на поклонение по празника имаше някои елини;
21. те се приближиха до Филипа, който беше от Витсаида Галилейска, и го молеха, думайки: господине, искаме да видим Иисуса.
22. Дохожда Филип и обажда на Андрея; Андрей пък и Филип обаждат на Иисуса.
23. Иисус им отговори и рече: дошъл е часът да се прослави Син Човеческий.
24. Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.
25. Който обича душата си, ще я изгуби; а който мрази душата си на тоя свят, ще я запази за вечен живот.
26. Който Ми служи, нека Ме последва; и дето съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И който служи на Мене, него ще почете Моят Отец.
27. Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час.
28. Отче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: и прославих, и пак ще прославя.
29. А народът, който стоеше и чу това, казваше: гръмна се; други пък казваха: Ангел Му говори.
30. Иисус отговори и рече: не за Мене беше тоя глас, а за вас.
31. Сега е съд над тоя свят; сега князът на тоя свят ще бъде изпъден вън.
32. И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе Си.
33. А това говореше, като даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
34. Народът Му отговори: ние сме слушали от Закона, че Христос пребъдва вовеки; а как Ти казваш, че трябвало Син Човеческий да бъде издигнат? Кой е Този Син Човеческий?
35. Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас; ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина. Като каза това, Иисус се оттегли и скри от тях.
37. Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38. за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?”
39. Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40. "Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря".
41. Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42. Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43. защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44. А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45. и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.



Назад

Всички статии на Брой 04, 2014

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБ
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
Добрич
София
ИЗКУСТВО
Макар и аматьори - искаме да го правим както трябва
ЛИТЕРАТУРА
Гората - извор на здраве, извор на красота
ЛЯТО 2014
Цени и графици за ползване на почивните бази на ССБ
ОБЯВА
Общо събрание на пълномощниците
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Очната катаракта - злосторникът, който медицината успешно побеждава
ПЕСЕН НА БРОЯ
Гергьовден
ПРАЗНИЦИ
Лазаровден и Цветница
ТВОРБИ ОТ СЛЕПИ АВТОРИ
Запознайте се с Меги




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017