Брой 04, 2014
Тема: ИЗКУСТВО
Макар и аматьори - искаме да го правим както трябва
Със Стела СТЕФАНОВА разговаря
Димитрина МИХАЙЛОВА
Стела Стефанова е младо момиче, което привлече нашето внимание в качеството си на ръководител на група за фолклорни танци. В нея участват момчета и момичета със зрителни увреждания. Стела е дипломиран бакалавър по специалността "Социална педагогика" и магистър по "Семейно консултиране". Понастоящем работи като педагог в Център за работа с деца на улицата.
- Вашата формация за фолклорни танци все повече започва да се появява по различни фестивали, бихте ли разказали за читателите на "Зари" нещо повече за нея? Да започнем с въпроса - кога и как е създадена тази младежка група?
- Създадена е съвсем спонтанно, за да запълни една празнота в нашия живот. Бяхме се събрали с приятели на разговор. Всички сме учили в училище за деца с нарушено зрение и като ученици нерядко заедно сме танцували. Установихме, че тези приятни занимания ни липсват, пък и доста сме се обездвижили. Така решихме да започнем отново да танцуваме.
Едно от нашите момичета имаше познат, който притежаваше необходимата квалификация да ни ръководи и виждайки нашия ентусиазъм, се нави да се занимава с нас изцяло на доброволни начала. И така започнахме. С негова помощ се учихме една година, но после му се наложи да ни изостави, тъй като вече не му оставаше свободно време.
- Колко време работихте с него?
- Малко повече от година.
- После продължихте ли с друг професионалист?
- Да, след това намерихме едно момче от спортната академия, което вече не работеше на доброволни начала, но с него се учихме само около десет месеца. Наложи се да се разделим по съвсем тривиална причина. Изчерпиха ни се всички възможности за финансиране на ръководителя. В крайна сметка се наложи самата аз да стана ръководител на танцовата група.
- Как се справяте като Вие самата сте с намалено зрение?
- Набавих си необходимата литература и чета за танците, които ще разучаваме, а ако ме питате как се справям при показването на стъпките на напълно невиждащите - това за мен не е проблем. Аз съм завършила средното си образование в училището за незрящи деца във Варна и за мен работата с невиждащи е нещо познато. Първо обяснявам словесно стъпките, после, ако е необходимо, обучаемият пипва моите крака или аз поставям неговите в необходимата позиция. Така става много достъпно и лесно.
- Колко танцьори играят във вашият състав?
- Отначало имаше много желаещи, но после, както обикновено се случва, бройката се редуцира само до тези, които наистина имат потребност да се занимават с това, и към момента сме 7-8 човека, но невинаги танцуваме всички заедно, тъй като сме с различно свободно време. Когато разучаваме нови неща, работя индивидуално с напълно слепите ни колеги.
- Колко от танцьорите във Вашия състав са напълно незрящи?
- Засега са две момичета и те танцуват не по-лошо от нас, които сме с остатъчно зрение. Те имат безпогрешен усет и чувство за ритъм.
- В танцовия състав в училището, в което сте учили, имаше ли напълно невиждащи деца?
- Не! И аз мисля, че това не е съвсем правилно, тъй като, ако децата от малки започнат да се учат, те много по-лесно ще усвояват танците и стъпките, ще развиват усет и чувство за ритъм, ще придобият повече самочувствие, ще им бъде много по-безпроблемно да контактуват с всички останали и с повече лекота ще се чувстват равностойни на своите виждащи приятели - дори и в дискотеките.
- От кои фолклорни области са танците, които изпълнявате?
- Носията ни е типично шопска, но изпълняваме танци от всички фолклорни области.
- За двете години, откакто сте се оформили като състав, имате немалко изяви - бихте ли споменали някои от тях?
- През лятото на 2012 и 2013 година участвахме на фестивала за хора с увреждания в Перник, като втората година получихме и отличие. Освен това, по покана на спортния клуб в града, гостувахме в Горна Оряховица. През 2012 г. взехме участие на фестивала за хора с увреждания в Поморие.
- Знам, че вече имате и международни участия, може ли да споделите нещо и за тях?
- По проекти към Столична програма "Култура" вече два пъти танцувахме пред турска публика, а по друг проект пак по същата програма, спечелен от спортен клуб "Витоша", танцовият състав и певицата Катрин Димитрова бяхме в град Хамбург, Германия, където се представихме пред българската общност. Това за нас беше неповторимо изживяване, защото освен българи бяха поканени и немци, почитатели на българския фолклор. Получи се отлична обратна връзка и настроението и емоциите бяха страхотни. Никога досега не сме имали такова изживяване и такава публика!
Това беше на 28 февруари, а веднага, след като се върнахме от Германия, участвахме в още два фестивала съответно в Монтана и в София, които не бяха само за хора с увреждания.
- Предполагам, че се досещате за тривиалния въпрос, с който смятам да приключим нашия разговор - а отсега нататък какво?
- Ние знаем, че не можем и значи нямаме и намерения да се опитваме да ставаме професионалисти, но макар и аматьори - искаме да го правим не по аматьорски. Смятаме да продължаваме да танцуваме и естествено вече имаме желание да участваме не само на фестивали за хора с увреждания.
Всички статии на Брой 04, 2014
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
АсеновградДобрич
София
