Брой 04, 2014
Тема: ЛИТЕРАТУРА
Гората - извор на здраве, извор на красота
"Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
и в марни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра,
виши колони непреклонни успокоената Гора…
Че дълги дни към хубост вярна в набег безцелен устремен
той вред в полето е настигнал следите на предвечна тлен
и сам е свърнал - на Гората в съкровищните самоти,
последна радост да изведа, последна скръб да приюти..."
Димчо ДЕБЕЛЯНОВ, "Гора"
"Като дойдеш на Чумерна окото ти има на що да се нагледа и на що да се порадва. Аз обичах да седя на това място и да оплаквам като Еремия своето поробено Отечество. Даже и момците ми които не считаха човешкия живот за нищо и които бяха готови всяка минута да проливат кръв на това място проливаха юнашки сълзи, запленени от величието на природата!"
Панайот ХИТОВ, из "Спомени от хайдутството"
Започнах изложението си на темата за гората със стиховете на любимия на много поколения българи нежен лирик Димчо Дебелянов и с откъс от спомените на един стар харамия - хайдушкия войвода Панайот Хитов. Двама различни герои - две различни съдби, но и двамата обичат природата. За първия е разбираемо - той е с нежна душа. Но Хитов е съвсем друга категория човек. Човек с кораво сърце, очакващ всеки ден да срещне смъртта, но красотите на Балкана въздействат на него и другарите му по един особен умилостивяващ начин.
Горите са красотата и богатството на България. И на света. Защото въздушните течения отнасят свежестта и аромата им по всички краища на Земята. Без горите светът не би могъл да съществува. Известно е, че горите на Амазония произвеждат до 60 % от кислорода на земята. Джунглата е толкова обширна и необятна, че дори и сега има още неизследвани територии. Горският фонд на земята е четири милиарда и сто петдесет и шест милиона хектара, като запасите от дървесина възлизат на 192 милиарда куб.м. За България те са четири милиона хектара горски площи и дървесината е около 485 милиона куб.м. Най-много гори има в Смолянско - около 65 %, Благоевградско и Пазарджишко. Най-малко са горите в Плевенския регион - около 7 % от територията на областта. Горите в Добруджа също са оскъдни, но се допълват от изкуствено залесените полезащитни пояси, които много помагат за опазването на посевите.
В състава на нашите гори съществува голямо разнообразие от дървесни видове. Горите заемат съществен дял от националното богатство на България. Нуждите от дървесина и нейният недостиг в световен мащаб налагат все по-пълното разкриване и използване на горските ресурси. Но голяма част от горските пространства са недостъпни, защото се намират на стръмни места, където не може да се прокара път. Друга голяма част се унищожава от пожари - случайни или умишлени. Трета част от горите се поврежда от различни плевели-паразити, болести и неприятели. Ето защо опазването и увеличаването на горския фонд е от изключително значение за целокупното ни стопанство.
Гората е съвкупност, общежитие от живи организми - растения и животни. Тя има свой собствен микроклимат, който спомага за развитието на цялата флора и фауна, които живеят под и върху горската почва, като непрекъснато взаимно си влияят.
Човешкото общество се е зародило в горите. Човекът още в най-ранното си развитие е намерил в гората не само подслон и храна, но тук се е научил за първи път да се лекува от различните заболявания, които са съпътствали живота му. И първите лекарства са му били билките и различните плодове и семена. Освен лечебните свойства за себе си човекът е забелязал, че някои горски растения помагат и на животните. Изследванията показват, че най-древните народи са познавали до 12 000 вида лечебни растения, за което има оставени писмени доказателства. Въпреки че химическата наука овладява все повече хоризонти, то различните горски билки не са загубили своето значение и досега.
Човекът е свързан с гората от люлката до гроба. От кибритената клечка до високите технологии - всичко е свързано с гората. От гората се добива не само дървен материал, но и десетки други ценни суровини, които няма откъде другаде да се добият. Всичко се използва от корена до върха. Дори и листната маса служи за фураж на добитъка. Много от суровините са нужни на химическата промишленост. Кората служи за дъбилните съставки. Добиват се смоли, колофон от дънерите. Хартията и тя се произвежда от дървесина. Хиляди хора са ангажирани в горските стопанства.
В нашата страна са построени стотици язовири, които се пълнят от планинските реки. А край тях са построени и много почивни станции и курорти. В това отношение България е с предимство пред редица други държави. У нас има хубави чисти гори и красива природа. Държавата печели от наплив на туристи - наши и чужди. Но има и алчни апетити на хора, които купуват и заграждат гората с телени мрежи. Аз се възмущавам и протестирам срещу това! Защото гората е общобългарска!
От памтивека гората е била хранилница и закрилница на хората. От стотици години се е огласяла от пеещите звънци на стадата овце и кози, намиращи в нея тучни пасища.
В горските дебри са намирали убежище и покой хиляди обругани и ограбени български синове и дъщери. Оттук са тръгвали на наказателни акции срещу своите мъчители. Тук се чувствали свободни, защото гората е била като крепост срещу тираните. Затова най-хубавите песни, които пеят българите, са хайдушките песни. Защото в тях се чувства волята на свободния човек.
И в потвърждение на това ще завърша с една кратка класическа песен, в която е отразена цялата обич на хората към гората - майка и закрилница.
„Майчица що е рождена
и тя си чедо изказва
на турци и на сеймени.
Гората майка хубава,
макар да я секат дървари,
макар да я кършат овчари,
скрий ли се в нея хайдутин -
никому нищо не казва.”
Българска народна песен
Димитър КЪНЧЕВ,
Добрич
Всички статии на Брой 04, 2014
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
АсеновградДобрич
София