Брой 05, 2014

Тема: БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ

Над всичко остава радостта да се завърнеш на земята

С първия български космонавт Георги ИВАНОВ разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

На 10 април 2014 г. се навършиха 35 години от полета на първия български космонавт. Годишнината беше отбелязана с редица публични прояви и срещи на гражданите с Георги Иванов. Беше проведена и специална научна конференция организирана от Българската академия на науките. На конференцията и на срещите присъстваха и други негови колеги космонавти, както от Русия, така и от другите страни, участвали в програмата "Интеркосмос".
В тази връзка се обърнах към него с молба да сподели свои мисли специално за читателите на списание "Зари" и той беше така любезен да откликне на моята молба.
Преди всичко бих искала с няколко думи да напомня на нашите читатели кой е Георги Иванов. Роден е в Ловеч на 2 юли 1940 г. Като всички момчета в това време постъпва в Българската армия през 1958 г. Но още тогава той вече е направил своя житейски избор и се ориентира към обучение във Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия. През 1964 година се дипломира със специалност "Инженер-летец" и квалификация "Пилот" I клас. Напълно естествено остава в Българската армия и служи като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.
През 1984 г. защитава дисертация и получава научна степен "Кандидат на физическите науки".
На 1 март 1978 г. е одобрен за обучение за космонавт във втората група от програмата "Интеркосмос" и от този момент започват заниманията му в Центъра за подготовка на космонавти "Юрий Гагарин". След малко повече от година на 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб "Союз-33", с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов.
Читателите от моето поколение си спомнят възторга, вълнението, а после и притесненията за живота на космонавтите, които всички преживявахме в тези незабравими дни. Проблемът възникна от това, че поради техническа неизправност корабът не успя да се скачи с орбиталната станция "Салют-6". След 31 обиколки около планетата ни от Центъра за управление на полетите нареждат на космонавтите да се откажат от опитите за скачване и да извършат необходимите действия за връщане на Земята.
През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и нито за миг не се променя. По-късно научихме подробностите за необичайно трудното приземяване, за огромните, направо нечовешки натоварвания, на които са били подложени космонавтите по време на така нареченото балистично спускане. Така или иначе всичко завършва добре. Николай Рукавишников и Георги Иванов прекарват в космическото пространство 1 ден, 23 часа и 1 минута. Заслужено Георги Иванов влезе в историята като първия български космонавт, а България влезе в списъка на космическите държави и стана шеста поред в този сам по себе си твърде престижен списък.
Запитах г-н Георги Иванов:
- Знаем, че подготовката за полета е продължила повече от година, кое за Вас беше най-трудното в този период?
- След толкова години трудните моменти се забравят, остават спомените за една необикновена година в Звездното градче - последното стъпало на Земята преди всеки полет в космоса. За мен това беше повече от школа, космически университет, бих казал. Всеки ден беше работен, само дето постоянно имахме изпити, които бяха като че ли неизброими. Бяхме добри пилоти, трябваше да станем отлични инженери, изследователи, да владеем до тънкости цялата бордна техника. Ще изброя само част от задължителните дисциплини, задължителните познания за атмосферна физика, астрономия, метеорология, астронавтика, звездна механика, геофизика. Но в съзнанието ми живи и до днес са срещите, разговорите, приятелствата в голямото семейство на космонавтите. Не забравям и гордостта, че там, в Звездното градче, България беше на висока почит – големите ни учени академик Кирил Серафимов, Димитър Мишев, Митко Гогошев бяха създали вече серия космически прибори, които летяха в орбита около Земята. Да прибавя и най-високата оценка на българските космически храни на нашия институт. За жалост, забравяме днес за тази наша звездна слава.
- Ако е възможно, накратко разкажете какво чувства човек в състояние на безтегловност?
- Много често ми задават този въпрос, отговорът не е лесен - в такива моменти човек е съсредоточен в изпълнението на сложна програма, вниманието е концентрирано върху непосредствените задачи и е отстъпило не много място на чувствата и вълненията. Но за това неземно състояние на безтегловност аз ще си позволя да цитирам редове от първата ми книга "Полети", тя е написана почти веднага след полета и предполагам, че няколкото реда са най-точни:
„….Отдели се третата степен на ракетата и за първи път започна моята продължителна безтегловност. Що е безтегловност? Щастие, но измамно или удоволствие на заем? Възхитителна свобода на движенията? Царство на плавните жестове? Държава на безгрижието или начин на работа и условия на тежък труд? Колкото приятна, толкова и коварна наслада? Или всичкото това вкупом? Аз не знам друго, по-необикновено усещане от безтегловност, беше отбелязал и Юрий Гагарин. А и сега виждам ясно как бордното табло леко се повдига нагоре, а аз като че ли лежа на пода, Николай Рукавишников ме успокоява – при него таблото е долу, а той се е лепнал на тавана - да, прелюбопитни рокади!".
- Какво се вижда от илюминатора на космическия кораб?
- Гледката е неописуема - синята планета Земя е изумително красива, може би защото от тази висота няма граници, които разделят хората, за жалост, видни са и пораженията, които е нанесъл човекът - ясно се вижда смогът над големите градове, топящите се ледници, посегателствата над вековните гори. При първата обиколка ясно различих и моята България, синята лента на Дунава, нашето море, зелената линия на Балкана. Извиках моя командир, исках да види красотата на моята страна, но прелитането над нея продължи само 40 секунди… Но бих добавил, именно картината от илюминаторите на космическите кораби трябва да разтревожи света, да подскаже и наложи нови закони в общуването с необикновената земна природа.
- Какво беше първото усещане след приземяването Ви, след този толкова драматичен полет?
- Знаете, че след отказа на основния и на резервния двигател на "Союз-33" единствената възможност за спасение беше да преминем в спускаемия апарат, в така наричаната капсула и да се доверим на балистично спускане, т. е. да се устремим към Земята, така както би полетял камък. И кой е казал, че това е меко кацане? Но все пак, когато парашутите на капсулата се отвориха, когато намалихме шеметната скорост, когато преживяхме досега с огнената плазма, с тези бушуващи вихри и температура над хиляда градуса, досегът със Земята беше повече от щастие! Сами отворихме люка, първото, което никога няма да забравя, беше мирисът на земя, на степ и гледката към едно поле с жълти лалета, прочутите гагарински тюлпани. След това видяхме вече и жълтите светлини на спасителните хеликоптери. Помислих си и днес бих го повторил отново – всеки космически полет е предизвикателство, опит да овладеем безкрайната вселена, човешки порив, смелост, техническо съвършенство, но над всичко остава радостта да се завърнеш на земята.
Благодарих на г-н Георги Иванов за отделеното внимание, а за нашите читатели искам да добавя, че спускаемият апарат на космическия кораб "Союз-33" беше предоставен на България и понастоящем се съхранява в Музея на авиацията край Пловдив. Казах "съхранява" и веднага искам да се поправя. Не се съхранява, а само се намира там, защото ширещият се навсякъде край нас вандализъм и с нищо непредизвикан стремеж към разрушение не пощади и тази реликва от най-новата ни история. Спускаемият апарат наистина се намира в Музея на авиацията, но е в окаяно състояние – изтърбушен и изпотрошен. Но както и да е. От това, че постоянно ни се налага да се сблъскваме с проявите на национален и въобще всякакъв вид нихилизъм можем още по-истински да усетим стойността на извършеното от Георги Иванов и колегите му по овладяването на космическото пространство, още веднъж с гордост да си спомним, че България е една от малкото страни в света, която има сериозно участие в космическите изследвания.

Назад

Всички статии на Брой 05, 2014

БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ

Над всичко остава радостта да се завърнеш на земята

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на ССБ

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
Велико Търново
Велики Преслав
Левски

ПРЕМИЕРА

Георги Холянов отново сред пловдивчани
Броеница шарена

ПРОЕКТИ

Приключи проект "Активно включване в информационното общество"

РЕХАБИЛИТАЦИЯ

Национална конференция на тема "Социални аспекти на нарушеното зрение", град Пловдив

СПОРТ

Балканско първенство по шахмат за незрящи
Благодарим Ви за всеотдайността
"Витоша" покори Сараево