Брой 06, 2014

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София


Рожден ден с изненади

На 20 май 2014 г. нашата очарователна колежка Надя Томбушева - член на УС на ТСО "Съединение" към РСО София при ССБ, член на РУС на РСО София и пълномощник на Общото събрание на ССБ, имаше чудесен юбилей – навърши 70 години. С висок дух и много слънчево настроение тя всеки ден в продължение на дълги години неуморно работи за хуманната кауза да помага на хората с увредено зрение в България. В РСО София много разчитаме на нея при решаването на всички възникнали проблеми. Винаги готова да помогне, да се включи в работата, да организира екскурзия, да подкрепи и насърчи, тя е пример за всички нас.
На 22 май тази година това слънчево и вечно младо по дух момиче ни поднесе поредната си чудесна изненада. Покани 26 човека в ранната утрин в близост до Централната ж.п. гара в София, а там чакаше автобус, с който потеглихме на път. След преход сред красивата природа на прохода "Петрохан" в Стара Планина, по време на който Надето почерпи всички с кифлички и кафе, се озовахме в изключително интересния Клисурски манастир в подножието на Балкана, в близост до село Бързия (старото име на Бързия е "Клисура").
Клисурският манастир "Свети Свети Кирил и Методий" е действащ девически манастир. Той е четвъртият по големина манастир в България. Бил е център на духовен живот още по времето на Втората българска държава. Според историческите извори при царуването на цар Иван Асен II (1240 г.) е основан манастир на същото място, наречен "Пустия". Манастирът е многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население. През епохата на Възраждането е възстановен от Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това и параклиса "Свети Никола", както и аязмото. През периода от 1887 до 1890 е съградена и църквата "Свети равноапостоли Кирил и Методий". Архимандрит Антим - ктитор и игумен на манастира, умира през 1922 г. Друг виден дарител на обителта е Илия Стоянов. Църквата и манастирът са реставрирани през 1936-37 г., като видът им е запазен и до днес. Реставрацията е дело на самоковски майстори, които изработват и иконостаса. Стенописите зографисват Георги Желязков и Георги Богданов.
Клисурският манастир функционира като мъжка света обител до 2008 г., с последен игумен архимандрит Антим. След това с благословението на видинския митрополит Дометиан манастирът бива населен от сестринство с майка игумения монахиня Таисия. В светата обител има иконописно ателие, в което сестринството изографисва икони по традицията на древната Охридска школа. Монахините от Клисурския манастир изработват икони според традиционната иконография и средновековната иконописна техника с яйчена темпера върху дъски от масивна дървесина и следват литургичния процес на рисуване на икони, описан в преданието на Българската православна църква.
Ентусиазираната весела група разгледа манастира и аязмото в близост до него, отпи ледено студена водица и потегли към Вършец, където ни очакваше нова изненада. Посрещна ни Весела Иванова - член на УС на ТСО "Съединение", която заедно със сина си адвокат Георги Иванов и щастливата юбилярка е организирала посещение в музея на Вършец, интересна беседа и разходка в центъра на града.
Град Вършец е разположен в подножието на връх Тодорини кукли, в северните склонове на Стара планина, сред голяма долина по поречието на река Ботуня. Геоложкото и географското му разположение го определят като климатичен курорт, известен с топлата си минерална вода и мек планински климат, създаващ благоприятни условия за провеждането на ефективно балнео и климатолечение, както и профилактика. В курортното селище живеят около 8000 души и то отстои на 85 км северно от София и на 30 км южно от областния център Монтана. Минералните извори на Вършец са използвани още по римско време и за това свидетелстват намерените останки от римски крепости, римски монети и малки керамични плочки. Във Вършец от 160 години насам се лекуват заболявания на сърцето, нервната система и на опорно-двигателния апарат. По състав минералната вода тук има свои аналози в Аржентина, Еквадор и Индия. Градът е разположен сред обширни гори и въздухът е чист, леко влажен и действа успокояващо.
В града се намира вторият по големина на Балканския полуостров градски парк след Борисовата градина в София. В центъра на парка се намира местността Иванчова поляна. Вършец е изграден около минерални извори и неговата история е свързана с балнеолечението. Тракийското божество Телесфор, чиято уникална бронзова скулптура от ІІ век преди Христа е открита по тези места, днес е символ на града. Миналото на града тръгва от късната античност под името Медека (медикус - лечебен), за да се стигне до обявяването му за национален курорт през 1950 г. и за град през 1964 г. Най-старият запазен писмен документ за съществуването му датира от VI век във византийски хроники. В местността Калето, където все още съществуват руините на древната крепост, са намерени медицински и фармацевтични инструменти, както и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, тъй като в тези гарнизони са лагерували военни части, за да пазят важните пътища за Сердика, Бонония и други. Старобългарското име на Вършец в превод означава топла, вряла вода.
В турски документи от XVI век Вършец съществува под името Виришниче. Годината 1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато вършечанинът Димитър Лучков е излекуван с минерална вода и е възобновена славата на минералната вода. През 1910 г. е построена първата държавна минерална баня, чиито управител е Дамян Иванов - първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво, любимо място за елитното общество на България. През 1930 г. е построена новата баня, която е в античен стил, построени са вили и хотели, наредени от двете страни на романтичната Алея на чинарите, както и прочутото Банско казино, което е било първото в България (по-късно наречено Царско, защото в него идвал и принц Кирил).
През 1934 г. в центъра на града е изградена така наречената Слънчева градина. По това време със застъпничеството на д-р Дамян Иванов Вършец се сдобива с втория по големина изкуствен парк в България след Борисовата градина - парк от 800 декара, с борови насаждения и специално пренесени екзотични видове. Прокаран е и оросителен канал през цялото селище за поддържане на равномерна влажност на иначе чистия планински въздух. През 1938 г. в електрифицираното казино на Вършец за пръв път се избира Мис Вършец. И понеже патриархалните тогавашни нрави не допускали участието на местни девойки, госпожица Олга Дръндарева отнесла титлата в Русе. През 2000 г. се изгражда Алпинеум, дарен от списание "Градина" (издавано от Г. Въглярска), а през 2002 в централната градска част е построена нова минерална чешма.
Пълни с впечатления от красивите места, които разгледахме, се отправяме към поредната изненада. Надето е решила да почерпи в приятен ресторант-градина. Всички вдигнахме чаши с пожелания за много здраве и дълъг живот, за много щастливи моменти, за много обич и радост на приятеля и колегата Надя Томбушева! Васил Долапчиев - председател на ССБ, поднесе голямата и за самото Наде изненада. Напълно заслужено Надя Томбушева бе наградена със Златна значка за цялостната си дългогодишна дейност в помощ на слепите хора!
Наздраве, Наде, и за много години!

Даниела ДАМЯНОВА



Назад

Всички статии на Брой 06, 2014

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
XVI Национално общо събрание на пълномощниците на ССБ
Програма за дейността на Съюза на слепите в България през 2014 г.
ДУХОВНОСТ
Брайловата Библия на български е вече факт
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Габрово
София
ПРЕЗЕНТАЦИЯ
Културни практики и интеграция на незрящите в България
ПРИЗНАНИЕ
Незрящият писател Йордан Хаджиев – почетен гражданин на град Габрово
СПОРТ
Информационен канал за спорт за хора с увреждания
Държавно първенство за девойки и жени по голбал




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017