Брой 07-08, 2014

Тема: ЮБИЛЕЙ

И на осемдесет - все така работохоличен!!!


Ангел СОТИРОВ

Познавам Спас Карафезов почти от половин век. През 1966 година, когато беше юрисконсулт в ПП "Успех" – София, получих негова експресна юридическа консултация съвсем безвъзмездно по един мой пенсионен проблем. Дори забравих да му направя някакъв малък подарък… Времената тогава не бяха никак комерсиални. А може и да се дължи на моята интелектуална разсеяност или селска стиснатост… След време имах възможността да работя и в неговия екип на заместник-председател на ССБ цели шест години и седем месеца.
Благодарение на спасителското си име най-вече, а също и на други качества, през 1992 година, съвсем в началото на прехода от тоталитарно към нормално общество, на него се падна тежката и почти непосилна мисия да спасява Читалището на слепите. С тази нелека задача Спас Карафезов се справя брилянтно. В НЧС "Луи Брайл 1928" той осъществява дългогодишната си мечта да е пръв ръководител в институцията, да няма никакви началници над себе си. Тук г-н Карафезов изцяло разгъва своя управленски потенциал и амбициите си, показва перфектно на какво е способен, когато не трябва да съгласува всяка своя управленска стъпка с председателя Иван Илиев, с първия зам.-председател Константин Гайдаров или с председателя Янаки Градев. Писнало му е изглежда почти две десетилетия да бъде вторият, на моменти дори третият човек в йерархията на ССБ. Наистина за малко той оглавява Беговия клуб "Ахил", който е част от веригата спортни клубове за хора с увреждания с централа в Ню Йорк. Но времето на това негово председателстване е твърде кратко и може би съвсем недостатъчно, за да изяви напълно своя мениджърски потенциал. Точно в Читалището на слепите председателят Спас Карафезов допринася за голямото разширение на материалната база с един четиристаен апартамент (благодарение и на отзивчивостта и добрата воля от страна на Съюза на слепите), за създаването на електронната библиотека с нейните почти девет хиляди заглавия и построяването на асансьора, за което той воюва упорито и самоотвержено над десет години. Вероятно и най-предубедените към него хора, и най-настървените критикари на неговото ръководство надали ще могат с ръка на сърце да отрекат тези мои твърдения. Даже и отявлените негови противници (не вярвам да има такива) ще признаят изумителните му умения да размеква банкерски сърца, да отключва спонсорски и кредитни пориви у различни институции и организации.
Но по-зрелите поколения членове на ССБ, тези над 50-60 години, може би добре си спомнят Спас Карафезов и като заместник-председател на нашия съюз. Повече от 16 години той ръководи твърде успешно и неподражаемо организационния, културния и спортен живот на нашето сдружение. Зам.-председателят Спас Карафезов впечатлява силно със своята непринуденост и емоционалност, със своята неизчерпаема енергия към нови начинания, сигурно също и със странностите си. Благодарение на него десетки българи с тежко нарушено зрение, дори и тотално слепи, стъпват на ски, други пък за пръв път яхват коне. Стотици ученици и студенти трябва да са му признателни за учебната литература, която по негово време ускорено се издаваше на аудиокасети и на брайлов шрифт. Спас Карафезов още през първите си месеци като зам.-председател разтваря широко вратите на българските университети за младежите със зрителни проблеми. Невиждащите масажисти може би са забравили, а по-младите въобще не знаят, че именно Спас Карафезов извоюва професията "Масажист" да стане достъпна за българските слепи и слабовиждащи и мнозина от тях успяха професионално да се измъкнат от "черните оазиси" на специализираните предприятия, както доста сполучливо ги определяше доц. д-р Иван Ганев.
И аз също съм сред тези хиляди невиждащи хора, които са силно благодарни на Спас Карафезов за много неща. Особено съм му признателен за електронната библиотека към Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928". Всеки миг от денонощието съвсем безплатно мога да си изтегля едно или няколко от нейните девет хиляди заглавия. С дълбока благодарност си спомням и ски-курсовете на Мальовица, които по негова инициатива се организираха през 80-те години на миналия век. И аз, тотално сляпото селско момче от Тракийската низина, никога дотогава не виждало истинска ски-екипировка, можех да се наслаждавам на ски-спусканията в Рила като другите хора с нормално зрение. Разбира се, винаги с виждащ опитен придружител-скиор пред мен, който като звуков маяк ме насочваше и при нужда ме уведомяваше за завои и евентуални опасности.
Запомнил съм Спас Карафезов като ръководител и с неговата голяма човечност, рядка толерантност и забележителна неотмъстителност. Не мога да забравя също, че той и тогава имаше сериозни проблеми с пространствената ориентация. Непрекъснато правеше настойчиви и отчайващо безуспешни опити да напуска кабинета си през прозорците или през библиотечните шкафове. За сегашните му съекипници от любимото на много зрително затруднени читалище г-н Карафезов е "изумителният патриарх", "нашият любим тати". Негови приятели, признава си Спас Карафезов в едно от най-добрите си есета, пък го определят като "красиво луд". "Навярно са близо до истината", продължава да се изповядва талантливият есеист.
Твърди се, не без сериозни основания, че у всеки от нас дреме не само поетът, но и детето. Понякога (да не кажа почти винаги) Спас Карафезов е едно възторжено дете, голямо и непораснало лъчезарно дете, което непрекъснато прави някакви гафове. Но световноизвестният индийски духовен учител и философ Ошо твърди, че "грешките са неотменни спътници на творчеството". А за проф. Леон Митрани, преподавателят ми по психокибернетика, "творчеството е да направиш нещо грешно, нещо сбъркано според другите". И творецът Спас Карафезов не се страхува да греши. Но сякаш поради неговото детско излъчване всеки (или почти всеки) му прощава великодушно всичко. И въпреки привидната своя управленска спонтанност не зная друг общественик в България, който да е направил толкова много за българските зрително увредени хора. Като че ли и за него важи с пълна сила крилатата фраза на Иван Вазов - "лудите, лудите – те да са живи"… Почти същото казва и британският драматург и писател Джордж Бърнард Шоу, твърдейки, че точно неразумният човек променя света, че всеки прогрес се дължи тъкмо на неразумния човек!
Неуморното и неспокойно перо на Спас Карафезов е дало живот на стотици текстове – статии, очерци, есета, спомени. Част от тях, разбира се, най-стойностните, са намерили място в книгата му с чудесното заглавие "Сърцето вижда". По настойчивите препоръки на Мира Попова и на Йордан Йосифов - Адмиралът чета и препрочитам текстове от нейната трета част "Опити за есета и спомени" и усещам, признавам си с известно неудобство, че ме обзема не само определена естетическа наслада и възхищение, но и сякаш не съвсем бяла завист. Спас Михалич, така се обръщахме към него в кръжока по руски, наистина си пише тук направо като професионален писател. Оказа се, че въпреки нашето полувековно познанство, аз не знаех през какви перипетии той е преминал, за да запише право в Софийския университет, не съм подозирал въобще за неговите писателски дарби и постижения. Умелото боравене с изящната словесност при Спас се обуславя най-вероятно и от художническата одареност, която се проявява още в неговото детство и юношество. В прогимназията е рисувал заедно със скулпторката Ива Хаджиева и с Христо Явашев – световноизвестния художник и майстор на опаковките. Спас Карафезов е автор и на още една книга, отново с много хубаво наименование – "Светлината на книгите" (2014). С нея той прави сериозен опит да отрази историческото развитие на Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928". С тази си немалка съчинителска продукция Спас Карафезов несъмнено доказа на някои силно предубедени към него "съюзни академици", че и той е вече безпроблемен интелектуалец.
Трябва непременно да отбележа, че освен активен сътрудник Спас Карафезов почти 20 години е член на редакционната колегия на списание "Зари". Той дори около 30 месеца (1988-1990) е и негов главен редактор.
Може би е правило, че почти до всеки успял мъж стои жена-вдъхновителка. Повече от 40 години плътно до Спас Карафезов стоеше прекрасната му втора съпруга Венцислава Свещарова. Тя му беше здрава опора и мъдър съветник, отзивчив шофьор и оправна домакиня, неуморен и добронамерен негов цивилизатор. Всеизвестно е, че определящ за сексуалното привличане, а също и за здравото приятелство е принципът на допълването. Там се коренеше и тази непоклатимост и плодотворност на техния 45-годишен брак. В брилянтното си есе "Вместо изповед" Спас подчертава, че съпругата му Венци запълва със своя интелект и доброто си сърце празнотите на неговия характер и възпитание. И за по-любопитните представители на читателската аудитория ще отбележа, че Венци и Спас са отгледали син Любомир и дъщеря Искра, от които имат двама внуци. И за малко да пропусна - като истински интелектуалец Спас има два брака. От първата му съпруга Радост Бояджиева, преподавател по руски език, той има син Светозар и още две внучета.
Все още Спас Карафезов активно се занимава със спорт. На млади години е поливалентен спортист – шахматист, гребец на ЯЛ 6, лекоатлет и плувец, на по-зряла възраст – изявен маратонец и отявлен турист. Той е първият тотално сляп спортист, преплувал река Дунав още през далечната 1962 година. И завоювания медал от тази водна надпревара невиждащият плувец след време ще подари на академик Петко Стайнов при едно семейно гостуване у изявения наш композитор. Венец на спортните занимания на Спас е участието му в Нюйоркския маратон през 1994 година. Той е голям почитател на пешеходния туризъм. В хубави дни и сега може да го срещнете по Витоша, придружаван от приятели или от дъщеря му. До началото на 80-те години на миналия век е покорявал цели три пъти връх Мусала.
И още едно, като че ли най-любимото, хоби на Спас Карафезов – срещи с държавните мъже на България. Дълбоко съм убеден, че няма друг съюзен или читалищен деец с толкова много рандевута с видни български политици: с Тодор Живков, със Симеон II и със сегашния президент Росен Плевнелиев – само по една среща; С Желю Желев – две; с Георги Първанов – четири.
Спас Михайлов Карафезов е роден в Габрово - българския Манчестър. Родителите му са обикновени трудови хора, както той сам ги определя. Спас се обучава в техникум по текстил и мечтае да следва химия в чужбина. Но съдбата има съвсем други планове за него. Една година преди да завърши техникума, така се наричаха тогава професионалните гимназии, той заболява от вирусен менингит, в резултат на който губи изцяло зрението на двете си очи и слуха на дясното си ухо. И въпреки тежкото си двойно сензорно увреждане - той продължава обучението си в прочутата Априловска гимназия, отначало като частен ученик, а последния единайсети клас завършва като редовен ученик. Впоследствие учи в Софийския университет, специалност "Право". И така - вместо инженер-химик, завършил в странство, неумолимата орис отрежда на Спас Карафезов в началото да бъде скромен юрисконсулт в малко специално предприятие за слепи, впоследствие като щедра компенсация тя му помага да стане многолетен мениджър, утвърден журналист и доказал се самороден писател. За съжаление неговата дълбоко лелеяна мечта за научно-преподавателска кариера в областта на правото не се случва, но жизнените му постижения, аз съм дълбоко убеден, не са изобщо по-малки от тези на професорите. Сигурно има десетки български професори с по-малко публикации от него, по-малко известни, по-малко цитирани и с по-малко реализирани идеи. Най-вероятно като свръхкомпенсация на тежкото двойно сензорно увреждане е този постоянен и неистов устрем у Спас Карафезов към управленчески позиции, към себедоказване, към себеутвърждаване. Това са ползите от сензорните и физическите увреждания според създателя на индивидуалната психология австрийския психолог Алфред Адлер - тема, която и самият Спас Карафезов се опитва доста успешно да разработва като докладчик пред Седемдесетия световен конгрес на слепите есперантисти през 2004 година в Белград.
На шестия ден от седмия месец г-н Спас Карафезов навърши 80 години. Да му благодарим отново за всичко добро, което е направил и прави за хората с тежко нарушено зрение! Да му пожелаем и през новото десетилетие досегашния несекващ работохолизъм! И, разбира се, добро здраве и креативно дълголетие!



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2014

ЗА ЕДНА БЛАГОРОДНА ИНИЦИАТИВА
Истинското добро никога не търси причини
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
София
Левски
КУЛТУРНО-СПОРТЕН ОБМЕН
Полъхът на стара Битоля
ЛИТЕРАТУРА
Беласица - лето 1014 - българската голгота
ПРОЕКТИ
Информация за изпълнението на проект "Създаване на център за подкрепа и целева ориентация на хора със зрителни увреждания (ЦПЦОХЗУ) с изнесени офиси"
Национален турнир по спортна табла
Кънка Витова взе златото на държавния шампионат по шахмат за незрящи
Държавно първенство по шахмат за мъже със зрителни увреждания
СЪБРАНИЕ
Годишно събрание на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България
ЮБИЛЕЙ
И на осемдесет - все така работохоличен!!!
Вместо изповед
Един неспокоен и целеустремен дух
80 години СГБ




Архив на изданието
1 2 3 4