Брой 07-08, 2014

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София


Сред красотата на съхранените традиции

Тази пролет е доста хладна и дъждовна, но още в първите топли и слънчеви дни ТСО "Съединение" с неоценимата помощ на РСО София реши да организира екскурзия до градовете Велико Търново, Габрово и Дряново, на която покани желаещите от София и региона да се разходят до старата българска столица и да посетят интересни места, свързани със съхранените традиции, които са и знакови по отношение на нашата история. Автобусът се оказа тесен да побере желаещите и заедно с още един автомобил на 10 юни сутринта потегляме за Велико Търново.
Днес това е модерен и красив град, запазил аристократизма на столицата на Второто българско царство. Групата се раздели на няколко лъча и всеки можеше да посети място, което досега не беше имал възможност да разгледа. Вариантите бяха безкрайно много – от величието на Царевец и Трапезица до църквата "Свети Четиридесет мъченици" и сградата на Великото народно събрание, където с приемането на Търновската конституция са поставени основите на съвременната Българска държава.
След кратък отдих на кафе и сок се насочваме към Арбанаси. Историята на Арбанаси е изключително богата, а имената на много негови жители са записани в героичния летопис на България. Съхранени са 144 къщи с приказна архитектура от епохата на Възраждането. Те са с богата вътрешна подредба, с резбовани тавани, китни чардаци, подредени с много умение и вкус. Запазени са 5 църкви и 2 манастира. В арбанашки манастир през 1794 г. за монах е подстриган народният будител свети Софроний Врачански, в Арбанаси той пише и своята велика творба "Житие и страдание грешнаго Софрония".
В църквата "Рождество Христово", където са съхранени уникални стенописи от ХІV – ХVІ век, се разминаваме с многобройни туристически групи от англичани, германци и дори представители на Страната на изгряващото слънце. След това потегляме към друга българска светиня – Дряновския манастир. Древната светиня "Свети Архангел Михаил" е основана по времето на цар Калоян след пренасянето на мощите на свети Михаил Войн от Потука в Търновград. Процесията нощува край река Дряновска до града и по християнските канони на свещеното място се определя да се издигне манастир. През вековете Дряновският манастир е средище на българската просвета и култура. На днешното място е възстановен през 1845 г. Този манастир, както и всички духовни средища, е пазител на българския дух през време на петвековното османско робство. В него са намирали убежище Васил Левски и отец Матей Преображенски – Миткалото, както и много други борци за свобода. Манастирът играе основна роля в подготовката на Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. На 29 април 1876 г. в Дряновския манастир влиза четата на поп Харитон. Обградени от силите на империята, въстаниците водят 9-дневна битка и повечето загиват за свободата на България. Разрушеният и опожарен манастир е възстановен частично и на 3 април 1877 г. главният му храм е тържествено осветен. Игуменът Пахомий Стоянов отслужва първата панихида за загиналите четници. Храмът е без стенописи, с пробит от куршум потир и дупки от шрапнели в зидовете, съзнателно оставени от строителите, за да не се забравят миналото и поуките от него. Благодарните потомци вдигат паметник-костница на загиналите въстаници през 1897 г. Съвременният манастир е сред 10-те най-почитани светини на Българската православна църква, национален исторически паметник и предпочитан туристически обект, разположен непосредствено до пещерата "Бачо Киро" сред изумително красива природа и величествени непристъпни скали.
Уморени и пълни с впечатления се настаняваме в ремонтираната и вече достъпна за посещения почивна станция на ССБ в Дряново, носеща името на легендарния поп Харитон. Много смях, музика и танци огласят боровата гора в топлата почти лятна вечер.
На следващия ден се отправяме към Габрово – града символ на българската предприемчивост. Правим панорамна обиколка с автобуса, минаваме покрай паметника на Рачо Ковача, разположен насред река Янтра, и се радваме на съвременния облик на този красив български град.
Скоро след това попадаме в магията на архитектурния резерват "Етъра", където сме очаровани от красотата на съхранените български традиции, от приказните възрожденски къщи, от работилниците, запазили майсторството на прекрасните ръчни занаяти – златарство, кожарство, тъкан текстил, керамика, производство на писани каруци (сякаш оживели от народните приказки). Пием кафе, приготвено на нажежен пясък, и похапваме бяло сладко на дървен чардак сред много дъхави цветя и здравец.
Автобусът потегля към София покрай Севлиево и село Български извор, а автомобилът се отправя към друга българска светиня – паметника на връх Шипка. Изкачвайки се по стъпалата към паметника, оценяваме величието на битката и отдаваме почит на хилядите загинали за свобода и справедливост. Стаяваме дъх пред експонатите от онзи славен момент, разположени на 7 нива в самия паметник, а горе на върха занемяваме пред величествената панорамна гледка. На юг се вижда цяла равна Тракия, наоколо е величествената снага на Балкана, на север са Търново и Габрово, а на изток, забулен в мъглата, показва очертанията си паметникът на връх Бузлуджа. Скланяме глава в знак на почит пред костницата, съхранила тленните останки на героите. После се спускаме към град Шипка и разглеждаме чудно красивата и отвън и отвътре църква "Рождество Христово", построена в памет на загиналите руски войни за освобождението на братския български народ. В Шипка отиваме на гости на Дечко Кънчев Гърбатулов, член на ССБ и легендарен звънар, който със сръчните си ръце в продължение на почти 50 години е бил камбаните в храма. Този прекрасен българин е съхранил в себе си цялата история на построяването на паметника, на експонатите в него, на камбаните и на църквата в града със славното име. Той увлекателно и дълго ни разказва за събития, хора и легенди. Само ограниченото време ни пришпорва да тръгваме и сме твърдо убедени, че безценните спомени на Дечко трябва да бъдат съхранени за поколенията, защото той е жива енциклопедия за много факти и събития, които дори и специалистите не познават.
Потегляме по романтичния подбалкански път на Розовата долина през Казанлък, Калофер, Карлово и Сопот. Жалко, че нямаме време да разгледаме красивите им къщи, музеите, както и родните домове на Вазов, Ботев и Левски, но у нас укрепва идеята за един чудесен маршрут за следваща екскурзия. София ни посреща със станалата традиционна буря, но в нас слънчево греят впечатленията от красотата на съхранените традиции.

Даниела ДАМЯНОВА

Честит рожден ден, Дианче!

Нашата прекрасна колежка и верен приятел Диана Минчева от ТСО "Надежда" при РСО София навърши два пъти по 25 години на 11 юни 2014 г. Чудесният юбилей бе отпразнуван с много настроение на 15 юни сред зеленина и цветя от мощна весела компания, която и пожелава:

Да е весела, усмихната и здрава,
да е обичана до самозабрава,
да е обградена от верни приятели,
да е стожер на мечтатели,
да се радва на успех и късмет,
да е щастлива в пътя си напред!



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2014

ЗА ЕДНА БЛАГОРОДНА ИНИЦИАТИВА
Истинското добро никога не търси причини
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Пловдив
София
Левски
КУЛТУРНО-СПОРТЕН ОБМЕН
Полъхът на стара Битоля
ЛИТЕРАТУРА
Беласица - лето 1014 - българската голгота
ПРОЕКТИ
Информация за изпълнението на проект "Създаване на център за подкрепа и целева ориентация на хора със зрителни увреждания (ЦПЦОХЗУ) с изнесени офиси"
Национален турнир по спортна табла
Кънка Витова взе златото на държавния шампионат по шахмат за незрящи
Държавно първенство по шахмат за мъже със зрителни увреждания
СЪБРАНИЕ
Годишно събрание на Асоциацията на невиждащите есперантисти в България
ЮБИЛЕЙ
И на осемдесет - все така работохоличен!!!
Вместо изповед
Един неспокоен и целеустремен дух
80 години СГБ




Архив на изданието
1 2 3