Брой 09, 2014

Тема: IN MEMORIAM

Сбогом, Генко!


Тежка дума! Ако беше "Довиждане", би означавало до нова среща.
На 16 август тази година ни напусна един български писател. Отдавна не бях се чувал с него. Много обстоятелства ни свързваха. Разбира се, на първо място беше нашето участие в Съюза на слепите. Преди години при мен дойде директорът на шуменското предприятие Стефан Маринов. Тогава за пръв път чух за Генко. Беше ми разказана страшната трагедия. Приятел на баща му засегнал очите му с ловджийска пушка. Те са изхвърляли панички, които пръскали във въздуха с изстрели. Генко беше почнал работа в предприятието като работник, беше завършил образованието си по български език и литература във Висшия педагогически институт в Шумен (сега Университет "Константин Преславски"). Ние от централното ръководство основахме заводска организация. Издигнахме Генко за председател. Така започна моята връзка с него. Дано да не бъркам, но когато се създадоха и окръжните организации, мисля, че той пое отново ръководната функция. Има и други причини, които ни сближиха. И двамата сме родени в горещия юли, и двамата сме учили в техникуми, и двамата ослепяваме в миг. Това се случва в близки години на възрастта ни. Аз – навършил 18 години, а той – своите двадесет.
Беше моята първа командировка до Шумен. Генко ме посрещна в канцеларията си в предприятието. Обсъждахме заедно съвместната ни работа и неговите задачи. Когато приключихме, предложих да посетим новопостроения емблематичен монумент "1300 години България". Бяха отминали националните тържества. Поведе ни Димитричка Куманова - неговата сътрудничка. Водеше ни и двамата. Започнахме да изкачваме направените 1300 стъпала. Тялото на Генко беше наедряло. Той се задъхваше. От време на време спирахме. Добрахме се до върха. Може би там ни отведоха интересът и родолюбието. Бяхме като щастливи деца. Опипвахме краката на Аспаруховия кон. Докосвахме изваяните фигури. Тогава и през ум не ми е минавало, че от този разговорлив сладкодумец ще се пръкне един творец.
През 1996 година Генко беше назначен за управител на предприятието. Имаше вече издадена първата си книга – "Манастирът". Беше се проявил като умел разказвач. Изглеждаше ми странно как един духовен човек ще съчетае своите стремления с управленската си дейност. Да, но Генко комбинира успешно и двете неща. Вероятно му е помогнала подготовката в механотехникума "Христо Ботев". Обучавал се е той там да стругова, да шлайфа, да работи на фреза...
След първата му творба през 2000 година и пауза от 8 години той издаде своята "Мъжка импресия". След това скоро дойдоха "Закъсняла пролет" през 2009 г. и "Големият сняг" – 2011 г. Когато се върнах тази нощ към някои от разказите му, изпитах болка защо толкова късно открих неговото перо. Така ли се случва в живота - оценката да дойде по-късно!? Рисунъкът му е майсторски. Картините от природата са живи. Героите му са запомнящи се образи. Тънко е доловил женската психика. Тук любовта е тъй релефна, сякаш читателят ще я докосне.
През 2009 година Изворски е приет за член на Съюза на българските писатели. Него избират да бъде председател на журито, което определя лауреатите на литературната награда "Георги Братанов". Последният главен редактор на списание "Зари" е допринесъл за онази решителност, която е накарала Генко да пише. Един поет и един белетрист сляха своя изказ на чувства.
До един пишещ мъж неизменно трябва да има и една жена. Неговата съпруга Иванка го обгърна със своята нежност и обич. Тя му създаваше спокойствието и онази битова осигуреност, която насърчаваше Генко да твори. Родиха се техните синове. Единият стана ветеринарен лекар, а другият работи със семейството си във Виена.
Какво му е нужно на човек? Здраве и обич. Ще се добави и още нещо. Да ти е заложена дарба и да изразиш духовната си енергия в творчество. Разбира се, без шанс в живота не може. Мисля, че Генко получи този шанс и го оползотвори. Роден в столицата на 3 юли 1949 година, той заминава на село. Вероятно тогавашната политика е изпратила баща му да окрупнява земята и да ръководи колективния труд. Генко расте сред красива природа. Добрите селяни по-късно ще станат негови типажи. Завършва основното си образование в село Дибич. В онези отдалечени времена момчетата трябваше да имат професия. Затова Генко постъпва в техникума. Представям си какъв шок е преживял след случилото се нещастие. Генко отразява образа на слепия. Ще го намерите в "Закъсняла пролет". Впечатлява младият кавалджия без зрение със своята циганка и мургавото й дете.
Разлиствам есето му. Букви от точки. Ах, мили Генко! В него си изпял своята дълбока болка. Да бъдеш зависим по принуда, да нямаш свобода в пространството е жестоко. Към това бедствие, ако притурим и пренебрежението, съжалението и недоверието в твоите възможности... Бедата става пълна. Есеистът с възторг показва примери от професионалния път на своите събратя и защитава една кауза, за която всички ние се борим.
Скъпи Генко,
Ще дойде ден, в който ще ни забравят какви сме били, виждаме или не виждаме. Ще останем само в спомените на близките. Да, твоят ден дойде. Жалко, че толкова рано. Колко е хубаво, че ти вгради ранимата си душа в своите разкази. Спомням си думите от поезията на Иван Вазов – "и моите песни все ще се четат". Вярвам, Генко, че те ще се четат.
Прости ни, приятелю, че не можахме да видим твоята изправеност!
Поклон!

Спас КАРАФЕЗОВ



Назад

Всички статии на Брой 09, 2014

IN MEMORIAM
Възпоменание за Здравко Лекишев
Сбогом, Генко!
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Горна Оряховица
Добрич
Варна
ЛИТЕРАТУРА
Момина сълза
МЕДИЦИНА
Невро-психологични проблеми при хора със зрителни увреждания и възможности за зрителна рехабилитация, адаптиране и социална реализация
ПОКАНА
Управителният съвет на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания",
ПРОЕКТИ
Йога за хора със зрителни увреждания
СПОРТ
Българският голбал отново е номер едно
СЪОБЩЕНИЕ
Уважаеми читатели,
СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
Един юбилеен конгрес




Архив на изданието
1 2 3