Брой 09, 2014

Тема: ЛИТЕРАТУРА

Момина сълза

(приказка-легенда)

На момичето от фонтана в Хисаря

Саран бей се събуди от следобедната си дрямка, протегна се, та чак костите му изпукаха. Седна. Взе от масичката дългия си чибук с натъкната дебела цигара, който винаги беше там - до главата му. Щракна с огнивото, запали, дръпна три пъти дълбоко с наслада от тютюна, това беше едно от удоволствията му, пусна бавно три големи кълба дим и плесна с ръце. Тутакси вратата се отвори и на прага застана един млад гавазин.
- Влез! - махна с ръка беят.
Гавазинът се поклони и влезе.
- Седни! - и той му посочи трикракото столче до миндера.
Гавазинът пак се поклони и седна.
- Е, казвай последните новини!
- Все същото, бей ефенди - разпери отчаяно ръце момчето. - Ханъмите как ли не я кандърдисваха. Какво ли не й думаха, три дена гладна я държаха и сега само хляб и вода й дават, и нищо. Тя все едно и също като папагал повтаря: "И на парченца да ме нарежете няма да се потурча, вярата си аз няма да дам!".
- Брей, че гяурски инат! - намръщи се беят.
- Голям инат - разпери ръце пак другият.
- Ами дали е пипана? - беят направи жест и гавазинът го разбра. - И на колко е?
- Ханъмите я гледали и казали, че е цяла. На седемнадесет е.
- Кюрпе значи! - беят се ухили и едрите му пожълтели от тютюна зъби блеснаха.
Гавазинът кимна.
- А ако не я харесам - ще я дам на тебе. Какво ще кажеш? - тупна го по рамото беят и пак се засмя, показвайки едрите си зъби.
- Както ти кажеш, бей ефенди - усмихна се гавазинът и като помълча малко добави - Бей ефенди, какво толкова й се молиш. Щом ти е мерак, тикни я в харема и ...
- Не ги разбираш ти тия работи! - беят придоби сериозен вид и продължи - Тя е млада и ще ражда деца. Аз искам децата й да знаят, че са от майка мюсюлманка, а не от гяурка. Ние ще ги плодим, а те ще ни множат и така ще затрием гяурското им семе. Разбра ли?
Гавазинът само сви рамене.
- А сега слушай! - поде беят със строг глас. - Ще идеш и ще кажеш на ханъмите да я съблекат и ще ми я доведеш гола.
-Аз? Гола? Ама как? - заекна от изненада момчето.
- Щом аз казвам - ти! - продължи със същия тон беят и като смигна, добави по меко - И ти ще си оплакнеш окото в гяурско голо. Хайде, върви!
Младежът добре познаваше характера и нравите на бея. Той беше човек е много странности и сам казваше за него: "Особен човек е беят. Всеки път може да измисли и да направи такава щуротия и дивотия, че шапката ти да падне". Затова не каза нищо, стана, поклони се и излезе.
Гавазинът въведе голото момиче, понечи да излезе, но беят го спря с очи и му посочи прага. Той застана послушно и си помисли: "Какво ли пак е решил?".
Саран бей погледна момичето изпод вежди. Не беше висока, но личеше, че е яка селска мома и започна да я опипва отгоре надолу с похотливия си поглед. Лицето й беше кръгло, бяло, с леко розови страни. Под тънките й като изписани черни вежди гледаха две красиви като две зрели череши черни очи. Устата й – току-що разцъфнала розова пъпка. Ръцете й – бели и красиви. Гърдите й не бяха големи, но добре закръглени и стегнати, с набъбнали розови пънчета. Коремът й гладък с едва забележимо пьпче, а под него съблазнително се чернееха току-що наболи черни копринени къдрави космици. Кълките й и яките й крака бяха бели като мляко. Дощя му се да я грабне и да я хвърли на миндера, но се сдържа, примлясна с устни, преглътна и се изправи. Приближи се до нея, хвана я за брадичката и така я повдигна, че да я гледа в очите.
- Я виж каква си хубавица! - заговори беят, като се стараеше гласът му да звучи по-меко - А си толкова глупава! Можеш цял живот да живееш в охолство и злато, а пък ти се запъваш като магаре на мост"...
Пусна брадичката й и с два пръста стисна зърното на гърдата й така силно, че момичето простена от болка, инстиктивно замахна и отблъсна ръката му.
- А, заболя те! - показа беят едрите си жълти зъби и по лицето му се разля ехидна усмивка, и с цяла шепа я хвана под корема. - Ще те заболи повече, ама ще ти е сладко...
Момичето порозовя от свян, дръпна се назад, но той я стисна здраво и я придърпа плътно към себе си.
- Ти си инат, ама аз съм по-инат - така да знаеш! - изсъска в лицето й. - Ще се потурчиш! Това казвам аз. А щом аз съм казал - така ще е! - отблъсна я и кимна на гавазина - Обърни!
Той хвана момичето за раменете и го завъртя. Беят със садистична наслада прокара ръка по гладкия й гол гръб и звучно я шляпна отзад.
- Ох, бабан, голям кеф ще падне! - и той смигна заговорнически на гавазина. Той не реагира, знаеше, че това беят го казва на себе си.
- Води я! - той посочи вратата. - Да я облекат и да я нахранят. Утре ще има сватба. Кажи на ханъмата да дойде при мене!
Гавазинът дръпна момичето за ръката, но то се спря на прага, обърна глава към бея и почти извика:
- И на парченца да ме режете - пак няма да се потурча! Вярата си няма да дам!
Двамата мъже се стъписаха от чутото.
- Ааа! Ти си знаела и да приказваш! - изкрещя беят, лицето му побледня, след това се наля с кръв.
Той замахна и я удари силно отзад. Момичето политна, но гавазинът я задържа.
Води я! Какво си ме зяпнал, че сега ще я... - задъхан от злоба изкрещя беят на гавазина и отново удари момичето.
Като остана сам, все още разярен, Саран бей изруга, пое си дъх и изръмжа:
- Абе, трябваше да я..., ама не ща да си развалям кефа за утре.
Седна, грабна чибука и нервно запуши.
- Викал си ме, беим - тих женски глас го сепна. Младата жена с тънък копринен воал стоеше на прага.
С очи й посочи мястото до себе си:
- Ела! Седни!
Жената влезе, поклони се и седна на посоченото й място. Беят дръпна воала от главата й, погали я по меките къносани коси, прехвана я през кръста и я придърпа по-близо до себе си. Тя го погледна гальовно и почти прошепна:
- А пък аз помислих, че ще я оставиш при себе си...
- И това ще стане - каза сухо беят, поглади я отново по косите и продължи - Слушай сега. Утре ще имам гости. Искам гяурката гола да ни черпи с пексимети, щом не иска да се потурчи.
- Гола! - жената трепна от изненада - Ами ако не иска?
- Ще, ще! - сопна се беят. - Ще я съблечете и ще я намажете с гюлово масло. Ако се заинати, ще й кажеш, че ако се съгласи, може да я пусна да си иде при баща си, а ако се инати, вечерта ще я хвърля на гавазите и на другия ден, както е омърсена и гола, ще я пусна насред селото.
- Хитър човек си ти, беим - жената го погледна пак закачливо и почувствала мъжката му топлина се притисна по-силно до него.
Петимата мъже седяха на миндера в стаята за гости, подпрени на копринени възглавници, и шумно с наслада сърбаха от големи шарени филджани гъсто черно кафе,
- Кога ще видим твоята нова изненада, бей? - попита един от гостите, като намигна многозначително.
- А каква ще е изненадата - за очите или за ръцете? - обади се моллата, който седеше до бея.
- Нека да изпием кафето пък ще видим - усмихна се под мустак беят. Той плесна с ръце, влезе гавазинът, взе подноса с чашите, поклони се и излезе. Домакинът отново плесна два пъти с ръце, влезе друг гавазин.
- Тука ли е? - попита беят.
- Тука е, бей ефенди! - поклони се гавазинът - Пуснете я!
Вратата се отвори. Една ръка бутна голото момиче вътре и затвори вратата зад нея. Разнесе се приятно ухание на гюлово масло. Почувствала върху себе си петте похотливи мъжки погледа, тя се дръпна назад и големият сребърен поднос подскочи в ръцете й, и едва не го изпусна.
- Брей, бей! Къде го намери това чудо? - възкликна моллата, като изяждаше с жаден поглед момичето.
- При мене лошо няма - усмихна се отново под мустак беят и махна с ръка – Хайде, къзъм, почерпи ни!
Момичето пристъпи от крак на крак и плахо приближи до първия гост. Когато стигна до моллата, той вместо към пексиметите посегна към кълката на момичето. Беят се прокашля:
- Молла, сега само се гледа.
Момичето се спря пред бея. Той протегна ръка към пексиметите, но момичето изведнъж рязко вдигна подноса високо над главата си и с все сили го стовари върху главата на бея. Той силно изохка и политна назад. Удари главата си в стената и падна настрана. Останалите мъже стояха като втрещени от случилото се минута-две и след това като по команда скочиха и вкупом се надвесиха над бея. От устата му се стичаше струйка кръв, беше си прехапал езика.
Моллата го обърна по гръб. Попипа го по челото. Хвана го за ръката. Приложи ухо към гърдите му, дълго се прислушва. Накрая се изправи, дълбоко въздъхна и разпери ръце:
- Свършил е завалията...
Обърна се и видя момичето. То стоеше сред одаята като вкаменено с подноса в ръцете си. Протегна ръка, хвана я за врата и така силно я стисна, че тя изпищя от болка и изпусна подноса.
- Уби го, гяурко мръсна! - изкрещя той отново, с рязко движение я свали на земята и се стовари отгоре й.
Изредиха се и четиримата и не по един път. Гавреха се и я насилваха всякак. Отвън чуваха писъците, но на никого не правеше впечатление, значи гостите се развличат с гяурката. Като се наситиха, оставиха я просната на килима и си излязоха.
Дълго спориха какво да е наказанието й. Един предложи да я обесят насред село. Друг предложи да я набият на кол и да й го забият отпред. Накрая решиха да я изгорят жива на поляната край селото и да изкарат всички от българската махала да гледат.
- Да им е за урок на вироглавите гяури! - заключи моллата.
На третия ден по изгрев слънце я изведоха от кауша, където я бяха запрели, както си беше гола, без хляб и вода. Само нощният пазач се хвалеше, че нощем, като му се приспяло, влизал при гяурката да го разсъни.
Турчинът, който я изведе, метна на гърба й един скъсан чувал, върза ръцете й отпред, хвана края на въжето и я поведе. Зад тях вървяха други двама с пушки. От глада и насилванията тя едвам се крепеше на краката си. Залиташе и се препъваше, затова турчинът често се обръщаше и й подвикваше:
- Хайде, върви де, не се влачи!
Минаваха през турската махала. Макар че беше ранен час, тук-таме иззад високите зидове и малките портички се подаваха рошави мъже и покрити с фереджета женски глави. Те подвикваха мръсни думи, плюеха към момичето, а някои хвърляха и камъни. Един камък я улучи в главата, тя се олюля и падна. Турчинът я изправи и я поведе по-нататък. Стигнаха до поляната.
Посред поляната имаше голяма грамада от дърва с побит в средата й кол. На другия край стояха купчина хора - това бяха българите от селото, които турците по тъмно бяха изкарали от домовете им и ги бяха докарали тука да гледат.
Спряха до грамадата. Един циганин огледа момичето с алчен поглед, дръпна чувала и започна старателно да го маже с катран, накрая я мацна по лицето, пъхна метлата в кофата, обърна се към наблизо застаналите турци и гръмко отрапортува:
- Готово, молла ефенди!
Моллата дойде при момичето и заговори високо, така че да го чуят и другите:
- Ако сега се потурчиш, ще ти дадем по-лека смърт и ще поживееш още един ден - утре заран ще те обесим! Ако пак се инатиш, ще те изгорим... - кимна към кладата и добави с ехидна усмивка - Още сега!
Отговор не последва. Момичето повдигна вързаните си ръце, прекръсти се, изплю се в лицето на моллата, обърна се и тръгна към кладата.
Моллата изтри плюнката с опакото на ръката си, изсумтя и изсъска през зъби:
- Качвай я и пали!
Циганинът хвана момичето през кръста, качи я върху дървата и я завърза за кола. Изсипа чувал суха слама върху дървата, а върху сламата изсипа катрана. Запали накатранената метла, с нея подпали сламата и я хвърли в огъня.
Огънят лумна и пламъците погълнаха момичето. Оттам не се чу нито звук. От после говореха, че тези, които били по-близо, видели как от очите й, преди да я скрият пламъците, капнали на земята две големи черни сълзи.
Купчината от хора се раздвижи. Чу се глух ропот и женски плач. Някои криеха очите си с ръце, други се опитваха да побягнат, но въоръжени около тях османлии ги блъскаха обратно. Един женски писък процепи въздуха:
- Майчице, има ли Господ да види, майчице!...
През нощта задуха силен вятър и разпиля купчината пепел, останала от кладата. Сетне разказваха, че на другия ден още по тъмно дошла някаква жена, цялата в черно, събрала в една торба обгорелите кости и ги отнесла незнайно къде.
Мина време. Една сутрин рано, като изкарваше стадото си на паша, селският пастир мина през поляната и с учудване видя голяма локва, а наоколо беше сухо и дъжд скоро не беше валял. Лъхна го топлина, наведе се, топлата вода бликаше от земята. Вечерта, като се върна, разказа за новия извор. Хората започнаха да черпят от него вода - и за миене, и за пиене. Разчу се, че изворът е лековит. Много хора се хвалеха, че ако имали болки в стомасите си, като пиели вода от извора, болките им минавали.
Наоколо имаше и други топли извори, но този не беше като тях, водата му беше по-топла и по-бистра - като сълза. Тогава хората си спомниха за двете горещи сълзи на изгореното момиче, че те бяха капнали на това място, където бликна изворът. И го нарекоха "Момина сълза".

Владимир ЖЕЛЕВ

Назад

Всички статии на Брой 09, 2014

IN MEMORIAM

Възпоменание за Здравко Лекишев
Сбогом, Генко!

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Горна Оряховица
Добрич
Варна

ЛИТЕРАТУРА

Момина сълза

МЕДИЦИНА

Невро-психологични проблеми при хора със зрителни увреждания и възможности за зрителна рехабилитация, адаптиране и социална реализация

ПОКАНА

Управителният съвет на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания",

ПРОЕКТИ

Йога за хора със зрителни увреждания

СПОРТ

Българският голбал отново е номер едно

СЪОБЩЕНИЕ

Уважаеми читатели,

СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

В управителния съвет на ССБ
Един юбилеен конгрес