Брой 08, 2007
Тема: ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Запознайте се с Вероника Лилова
Вече повече от 10 години гласът на Вероника Лилова е познат и харесван от незрящите любители на книгите. Нейният маниер на четене, подобно на Мария Захариева, се отличава с гладкост и ясна дикция.
Вероника е родена в Плевен на 12 юни 1958 г. Вярва в зависимостта на характера на човек от зодиакалния му знак и счита, че е типичен близнак. Постоянно се разкъсва от дваете лица на характера си - едното спокойно и хрисимо, а другото - кипящо от енергия и понякога доста конфликтно.
Средното си образование е завършила в Плевен - руска езикова гимназия, след което три последователни години кандидатства в Шуменския университет, специалност руска филология. Едва на третия път е приета и учи първата година от висшето си образование в Шумен. Там има късмета да срещне съпруга си, който по това време е завършвал военното артилерийско училище.
Във втори курс Вероника се прехвърля в Софийския университет и поради майчинство го завършва задочно.
Сега големият й син е на 26 години, а малкият - на 23. Като малки децата й много са боледували, което я принуждава доста време да си седи в къщи, и едва през 1987 г. Вероника започва работа като секретарка в строително предприятие, където работи 3 години.
Междувременно научава за съществуването на училището за деца с нарушено зрение, където по това време се търси възпитател с руски език. Започва работа там през 1990 г, и това е първият й контакт с незрящи.
Сега, 17 години по-късно, Вероника Лилова е все още в училище "Луи Брайл", но вече като преподавател по руски език. За себе си смята, че е щастлив човек, както в личен, така и в професионален план.
- По какъв начин възприе незрящите, при положение, че това е бил първият ти контакт с тях?
- В началото бях малко стресирана, може би защото в училището имаше едно малко детенце, което, спомням си, беше от Русе. Винаги, когато отидех на работа, го заварвах да плаче в столовата. Много страдаше за родителите си и това силно ме разстройваше - просто излизах навън и редовно си поплаквах. Тогава имаше в училището един колега, който много ми помогна да преодолея това състояние. Усещайки болката ми, редовно излизаше отвън с мен и ми говореше, че ще свикна, че е нормално за всяко дете да тъгува за родителите си. И така постепенно свикнах.
Сега учителката Вероника Лилова възприема незрящите деца просто като деца, не се отличават от останалите. Много от незрящите й колеги - учители и възпитатели, са нейни близки приятели, много от тях са й помагали, особено по време на следдипломната й квалификация, която е на тема "обучение на зрително-затруднени". Вероника е на мнение, че понякога един незрящ човек може да се справя в ежедневието много по-добре от някои виждащи хора. Като преподавател с 10-годишна практика в училището, тя отлично владее брайловата грамотност и работата със зрително-затруднените деца.
Тъй като в часовете по полезни умения, които е водела в средата на 90-те е имало и тренировки за правилен изговор, Вероника е четяла на глас художествена литература на учениците от по-горните класове. В един от тези часове, нейна ученичка й предлага да се яви на прослушване за четци в Съюза на слепите. Тъй като от малка е мечтаела да бъде говорител в радио или в телевизия, Вероника приема предизвикателството и след прослушването е одобрена за четец в звукозаписното студио на ССБ.
- Какви книги харесваш?
- Харесвам почти всякаква литература. Не обичам сълзливите романчета и не харесвам фантастика. Обичам исторически романи и психодрами. Допада ми да чета и учебници, но зависи какви, защото ми се е случвало да записвам икономическа литература, което много ме затруднява. Обикновено и самата аз научавам нещо. Искам да кажа, че идвайки тук, влизайки в студиото, аз просто забравям за проблемите си и тази работа много ми допада.
- Твоето мнение за четците - задължително ли е да са актьори?
- Смятам, че най-добрият вариант е човек, който знае как да владее гласа си и който допълнително има вътрешно чисто човешкото усещане как да предаде даден текст. Комбинацията от тези две неща е най-доброто, защото за себе си усещам, че, нямайки актьорския професионализъм, се старая да компенсирам с изключително емоционално навлизане в текста. Чрез съпреживяване се опитвам по най-добрия начин да предам на читателите собственото си възприятие. Не знам доколко успявам.
- Опитваш ли се да играеш?
- То е по-скоро въпрос на вътрешно усещане, но когато се е налагало да чета някои по-сладникави романи с повече сексуални сцени, не че съм пуританка, но ми е било много трудно да ги пресъздам. Считам, че това са едни чисто лични интимни усещания и поне аз не обичам да им давам външен израз. Случвало ми се е да чета и по-натуралистични изрази, но в края на краищата всичко е въпрос на рутина - свикваш и не е толкова трудно да ги възпроизведеш.
- Мислиш ли за себе си, че имаш рутина точно в тази си дейност?
- Мисля, че донякъде да, но също така мисля, че човек цял живот научава по нещо ново. Случвало ми се е например, като слушам някои от колегите актьори, които четат, да си казвам, че не съм заникъде. Тези хора са толкова по-добри от мен! И въпреки това смятам, че продължавам да се уча.
Първата записана от Вероника книга е била точно от нелюбимите й - Сандра Браун, а мечтата й е да запише поезия.
"Много обичам любовна лирика, но доколкото разбрах, поезията по-трудно се записва и по-трудно се възприема, прочетена от някого на глас.".
- Според теб, трябва ли да се провеждат срещи между четци и читатели?
- Определено да. Смятам, че такива срещи биха били много полезни, защото в края на краищата, читателите са тези, които ще ни кажат какво сме направили, доколко сме се справили и какво още можем и трябва да правим. Аз съм срещала читатели съвсем спонтанно и ненадейно те са ми казвали, че много харесват гласа ми и начина ми на четене, което естествено ми носи голямо удовлетворение.
- Мислила ли си за това, че гласът ти е съхранен на електронен носител и вероятно ще остане и ще бъде слушан от много поколения напред във времето?
- Никога не съм мислила за това, но определено е хубаво и вълнуващо. Кой знае обаче как ще се възприема, защото в нашето училище съм взимала за учениците произведения, записани преди много години от четци, които не познавам дори като имена и на мен лично, те ми звучат доста архаично. Самата интонация е друга, а и самата литература е била различна. Та може би донякъде е вълнуващо, че ще останеш в паметта, от друга страна, може би ще е и смешничко, знам ли?
- Какво би казала на читателите, които харесват твоето четене и на тези, които не харесват как четеш?
- На тези, които ме харесват благодаря и се радвам, че успявам чрез гласа и интонацията си да стигна до тях. А тези, които не харесват как чета нека се вслушат по-внимателно и може би ще усетят това, което бих искала да им предам.
Истината е, че няма книга, няма произведение, което да не съм прочела и със сърцето си, колкото и клиширано да звучи. Четейки, аз наистина преживявам всичко и искам то максималлно точно и достоверно да стигне до съзнанието и душата на тези, които ме слушат.
Като човек, Вероника Лилова има слабост към цветята, което е почти нейно хоби. Била е пушач, но след като за втори път се е отказала, вече две години и половина не пуши. Развесели ме, като каза: "Обичам пийването", докато уточнихме, че става дума за чашка-две вечер със семейството й, или в компания. Сподели, че семейството й са купонджии и често се събират с приятели. Смята себе си за справедлив човек, особено по отношение на близките и учениците си. Като учител е строга и взискателна, между другото, гласът й го издава. Общувайки с учениците, обаче, никога не забравя, че срещу себе си има личности и се отнася с уважение към тях.
- Имаш ли време да четеш книги за себе си?
- Имам време, но не го правя. Вероятно в студиото засищам този глад. Забелязвам, че в последните години чета за себе си предимно жълти вестници за разтоварване.
- Море, или планина?
- Море.
- Имаш ли любими ученици?
- Имам, но изобщо не го афиширам.
- А те дали го усещат?
- Не знам. /усмихва се/ Едното е много мъничко, за да го усети, а другата всички учители я харесват.
- Една такава симпатия стимулира или пречи?
- Зависи от детето. Всичко е като при големия човек, но при всички случаи е хубаво за самочувствието на ученика.
- Според теб, кое преобладава на книжния пазар - стойностната литература, или кичът? Доволна ли си от това, което се записва тук?
- Общо взето, досега съм имала късмета да чета повече сериозна литература. Лично аз не мога да се оплача, но в крайна сметка, подборът на книгите зависи и от читателите. Има читатели и читатели и ние сме длъжни да задоволяваме техните вкусове и потребности. В последно време животът ни е доста напрегнат и хората сякаш са склонни да четат по-лека и сладникава литература, за да се разтоварват. Затова не мога да бъда съдник. Вярно е, че когато са ми давали да чета книга, която не ми е допадала, вътрешно негодувам, но никога не съм си позволявала да проявявам претенции там, където работя.
- Имаш ли съзнанието за полезност в тази си работа?
- Да, определено да. Дай Боже да съм здрава, с удоволствие ще продължавам да идвам тук и да правя записи за вас.
Разговора води
Марина ПЕТКОВА
Всички статии на Брой 08, 2007
IN MEMORIAM
170 години от рождението на Васил ЛевскиВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
ССБ открива "Лятна практика 2007"ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Запознайте се с Вероника ЛиловаИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Вести от ДобричС един куршум - два заека
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Виното предпазва от кариесОцветител в наденици и кюфтета предизвиква рак
Медикаментозното лечение на наднорменото тегло помага на лекарствата за кръвно да действат
Стволови очни клетки ще лекуват слепота
ЛИЧНО МНЕНИЕ
Заговор на петима държавници срещу болните и възрастнитеОБЩЕСТВО
София - по-удобна и по-достъпна за незрящитеЧиталищен форум
Новини от Европейския съюз на слепите
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Клетъчни трансплантанти възстановяват зрениетоПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ
Поет на всички временаПРАЗНИЧНО
15 Август - Голяма БогородицаПРОЕКТИ
Техническа помощ на Института за публична администрация и европейска интеграция за разработване на програми и провеждане на обучение за малцинства и уязвими групиСЪРЕВНОВАНИЯ ПО ГРАМОТНОСТ
СофияСилистра
