Брой 11, 2014
Тема: ОБЩЕСТВО
Делото на слепите и обществените промени
При разговор в тесен кръг или при различни дискусии сме обсъждали същността на нашето социално движение. Последиците от загубата на зрение са ужасяващи. Най-напред човек става зависим и губи свободата си на избор. За него пространството е бездна. Околната среда е пълна с опасности и препятствия. Още по-голяма беда е невъзможността да ползва всякакви източници на информация. Зрителният контрол доминира във визуалния свят. Оскъдни са професиите, които могат да бъдат упражнявани. Бедността, недоверието и дискриминацията се превръщат в спътник на живота му. Могат да се споменат още многобройни неблагоприятни страни по пътя за оцеляването. Тези, произтичащи от съдбата, препятствия са подтикнали слепите хора да се обединят в защита на техните права. Те са потърсили солидарност от държавата и обществото за решаване на проблемите им. Ако се запитаме какво представлява нашето дело, ще си отговорим, че то е подплатено от обществената грижа и личните усилия за обучение, труд и реализация в живота. В този план са протичали през повече от век индивидуалните и институционалните усилия в страната. През деветнайсети век слепите са живеели при своите близки в забвение. Благодарение на големия просветител и учен - професор Иван Шишманов, се полагат основите на тяхното образование през 1905 г. Неговата знаменателна заслуга се състои не само в основаването на института, но и в установената разпоредба слепите в България да завършват задължително основно образование. Това става две десетилетия преди държавата да приеме закона за основното образование. Чрез чуждестранни брайлови списания, предимно на есперанто, невиждащите ученици са се запознавали с постиженията в напредналите страни. Една друга благородна личност, известният офталмолог академик Константин Пашев, насочва своята дейност към всестранни социални грижи за слепите в България. Той се обръща към държавата и нейните органи за създаването на законодателство за превенция на слепотата, за образованието и професионалната заетост на тези, които вече са загубили зрението си. Бих искал да подчертая силно, че намесата на обществото винаги е провокирана от самите слепи хора, от необходимостта за тяхното утвърждаване и достойно съществуване. Плод на тази активност стават учредяването на организациите на слепите през 20-те години на миналия век, както и на Читалището на слепите. До началото на Втората световна война има приети норми в социалното законодателство за минимални грижи към самотните и бедни слепи и слабовиждащи граждани. Дружество "Покровител" създава и първия Дом-работилница за обучение в кошничарство през 1938 г. В Института за слепи вече е било застъпено професионалното ориентиране - изработка на пантофи, плетачество и музика.
През тези години получават популярност големият композитор Петко Стайнов, братът на Теодор Траянов - поетът Траян Тъмен, младите музиканти Димитър Домусчиев и Васил Коев. Даровити личности са били председателите на дружествата Никола Диклич, Стефан Ненков, Никола Попов, майор Илия Минков, Стоян Орозов, Вълко Ангелов. Ще спомена Никола Димитров и Димитър Несторов, които завършват акордьорство във Франция, финансирани от фонд "Саронов". Цитирайки тези имена, бих искал да изтъкна значението на личните качества, способности и интелект на тези наши заслужили дейци. В този период слепи и слабовиждащи хора изкарват прехраната си с амбулантна търговия, свирене на обществени места и изплитане на стъклария.
Преломен момент в нашето дело са годините след Втората световна война. През 1945 г. се основава Кооперацията на слепите, която доставя стоки на слепите продавачи. Основаният през 1935 г. и ръководен от бележития педагог и музикант Михаил Шекерджиев самодеен хор "Балкан" става професионален през 1948 г. Това са първите стъпки на заетост в преломните години, когато в страната има недоимък и липса на достатъчно средства за издръжка. Обединителният конгрес на всички дружества на слепите хора през 1951 г. начертава основните цели и задачи за бъдещето. Бих искал да спомена отново някои личности, които се борят за тяхното осъществяване. Те са много - от София и провинцията, и не биха могли всички да бъдат посочени. Сред тях са Стефан Ненков, Кирил Костов, Димо Мангъров, Димитър Домусчиев, Павел Димитров. Разбира се, най-ярката личност сред тях е Петко Стайнов, който получава най-високите звания от Българската държава. Неговата роля има значение за образованието, културата и труда на слепите хора при новите обществени условия.
В онова недалечно време на 50-те и 60-те години у нас се възприема от Съветския съюз моделът за заетост на слепите хора. След национализацията през 1947 г. и отменянето на частната търговия не е имало друг шанс за бързо решаване на проблема. Социалистическото правителството издава редица постановления, които дават на Съюза на слепите възможността да организира свои предприятия за заетост на лицата с нарушено зрение. Безспорни са заслугите на Иван Илиев, Тодор Шошев, Желязко Пеев, Христо Тодоров, Янаки Градев, Коно Горанов, Христо Белобрадов, Георги Даракчиев, Пенко Добрев, Веска Вълчанова, Георги Митев, Минчо Върбанов, Георги Папазов, виждащи икономисти и инженери, както и на други организационни и стопански дейци. Имало е спорове и остри дискусии с държавни и обществени институции и техните представители. И все пак ние сме намирали добър отклик и хуманно отношение към проблемите ни.
В началото се започва от няколко имота, да няма хартия и мастило, за да се стигне до невероятна по мащабите си икономическа система. Тя се е състояла от осем предприятия и 39 производствени филиала. През 1988 г. основните средства надхвърлят 85 милиона лева, а оборотните средства на предприятията и сметките в банката надминават 130 милиона лева. Ще спомена, че през същата година чистата балансова печалба на организацията е 18 милиона лева. Един тристаен панелен апартамент е струвал около 12 хиляди лева. В системата са работили над 7 хиляди души, от които 3900 са слепи и слабовиждащи. Сега това изглежда като приказка. В този период Съюзът на слепите изгради жилищно-производствени комплекси, построи стотици апартаменти, общежития, салони и помещения за културна дейност. Насърчава спорта и любителското изкуство в цялата страна. Участваше се в национални и международни прояви. Всичко това се финансираше от сметките на организацията. Тя насърчаваше образованието, като предвиди за тази цел помощи, стипендии, технически средства, щатни бройки за заетите интелектуалци извън Съюза на слепите, както и за подготовката на докторантите. След Националното читалище на слепите "Луи Брайл 1928" Съюзът доразви говорещата книга и създаде регионални библиотеки.
Концепцията, върху която се изгради това дело в периода до 1990 година, произтичаше от социалната политика на държавата. Смяташе се, че за хората с увреждания грижата е всецяло нейна и на обществото. Доминираше колективното начало, което до голяма степен уравняваше материалните и духовни потребности на слепите хора. Разбира се, през тези години имаше и алтернативна заетост. Намериха признание сред своите колективи учени, педагози, юристи. Към тях ще добавим и голямата група на масажистите, които започнаха обучение от 1976 година.
През месец ноември се навършиха 25 години от началото на демократичните промени в България. Каква равносметка бихме могли да направим за загубеното и новото в нашето дело?
1. Очевидно масовата трудова заетост на слепите хора в периода на социализма загуби онова значение, което имаше в миналото. Тогава тя се постигаше благодарение на неквалифицирания ръчен труд, предоставените монополни производства и големите финансови средства, които се влагаха в съюзната икономическа база. Съюзните предприятия в този си вид не можеха да издържат повече на конкуренцията и свободния пазар. При анализ на субективния фактор може да се съжали, че избраните висши ръководители след промените не отговориха адекватно на новата ситуация и на поставените от нея изисквания. Не се прилагаха иновации и гъвкавост, изгубиха се ценни имоти и активи, придобити на законно основание. В някои случаи общественият интерес се оставяше на заден план за сметка на личния.
2. Най-големият работодател у нас за слепите хора - Съюзът, редуцираше постепенно своята социална и материална база. Оставените от миналото огромни финансови средства и активи се трансформираха в работни заплати за поддържане на остатъчния персонал. Той не беше в състояние по-нататък да финансира онези мащабни образователни и културни прояви, характерни за стария период. През 1999 г. се закри и Професионалният хор на слепите.
3. Безработицата сред слепите хора в момента е изключително висока. Смисълът на цялата ни дейност е човекът без зрение да бъде ангажиран да се труди наравно с другите, да има самочувствие и да получи признанието на обществото. Това е празнотата, която бъдещето би трябвало да запълни.
Какво спечелихме след промените?
1. Осъзнахме необходимостта да разчитаме повече на себе си. Основаха се многобройни фондации и организации, които имат за цел решаването на нашите проблеми в различни аспекти. Заложи се преди всичко на индивидуалните качества. Многократно се увеличи броят на учащите се във ВУЗ и на специалистите с висша квалификация, които работят в различни отрасли на стопанството, образованието, културата, администрацията и обществения живот.
2. Част от организациите и сдруженията на слепите получиха финансиране от държавния бюджет. Те имат свободата да изразходват самостоятелно както обществените, така и собствените средства, придобити от наеми, дарения и други източници, по решение на ръководните им органи. До 1989 г. ограничените ни участия в чуждестранни спортни прояви и форуми можеха да се осъществят само след като биваха утвърждавани от висшите партийни и държавни органи. Сега всички имат възможност, след като си осигурят необходимите средства, да пътуват свободно.
3. След приобщаването на България към Европейския съюз голяма част от организациите на слепите хора изпълняват проекти по европейски програми. Това е един шанс за тях да навлязат по-детайлно в новите технологии, да подобрят своя административен капацитет, образование и култура.
В продължение на половин век съществуваше дискусия относно интеграцията, имаше теза, че специалните предприятия и училища, нашите жилищни комплекси и общежития, както и организациите на слепите са форма на сегрегация. Днес виждаме, че организациите на слепите се размножиха, включително и като НПО. Това е нормално, защото те защитават различни специфични интереси. Добра практика стана обучението на слепи ученици в масовите училища. Никой няма да оспори и днес необходимостта от двете специални училища в София и Варна. Съюзът на слепите разпродаде своите жилища по време на голямата инфлация срещу няколко месечни заплати. Слава Богу, че с тях се сдобиха дългогодишни работници, което беше нещо като социална компенсация. Жалкото е, че сега няма такива жилища, които да се предоставят на младото поколение. Смущаващото е, че една сериозна част от закупените на ниски цени апартаменти се разпродадоха на външни лица. Заедно с това може да се съжали, че сега няма шанс за работа за нискоквалифицираните и без образование слепи хора.
Животът на всеки от нас се разгръща в онова време, което е отредено от съдбата му. В миналото слепите имаха по-голям шанс да работят в района на своето местожителство, да получат жилище, да се радват на по-висок социален стандарт. Днешните обществени условия откриват друг шанс. Нека се надяваме, че с увеличаване на съвкупния обществен продукт в нашата страна, нараснали инвестиции и успешна икономика ще се промени качеството на живот на слепите хора у нас. Първите признаци на този процес можем да открием в днешните възможности свободно да се избира пътят на обучението, включително и в чужбина, да се работи в различни фирми. Многобройни програми предлагат специализации. Имаме примери за успели наши млади хора без зрение в Европа. Мисля, че в обществото и в средите на политиците и държавните чиновници се създава ново отношение към проблемите на слепите хора. Нашата разяснителна дейност и медиите допринасят за ограничаване на дискриминацията и предразсъдъците. Държавата приема програми за трудовата заетост на хората с увреждания. Тя е подобрила режима за пенсиониране на лицата с изгубена работоспособност поради слепота или нарушено зрение. Върху основата на Европейския социален фонд и местните бюджети общините въведоха различни форми на социално подпомагане, програми за личен асистент и асистент за независим живот, както и други.
Всеки човек изгражда своето образование и професионална реализация, личен и семеен живот благодарение на индивидуалните си качества и обществената среда. Нека международните документи на ООН и Европейския съюз, ратифицирани в България, изграждат тази среда. Не бива да забравяме, че от ранна възраст сляпото или слабовиждащото дете трябва да бъде подготвено и поощрено по неговия житейски път. В епохата на социалните мрежи, информацията и компютрите бързото развитие на науката и технологиите е другият шанс за успешното решаване на проблемите на хората без зрение. Животът е най-великото училище за всички нас. Той ще посочи правилния път за утвърждаването и достойнството на слепите и слабовиждащите хора в България. От нас и обществената солидарност зависи как ще тръгнем по него.
На 1 декември 2014 година от 9 и 45 до 12 часа в Столична библиотека ще се състои кръгла маса на тема "Делото на слепите и обществените промени". Организатори са Съюзът на слепите в България и Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928".
Спас КАРАФЕЗОВ
Всички статии на Брой 11, 2014
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Велики ПреславВелико Търново
Варна
София
Добрич
Пловдив
Долни Дъбник
Видин
ИНТЕРВЮ
Живея така, че да мога да помагам на другитеКОНКУРС
Поетичен конкурс "70 години от рождението на Георги Братанов"ОБЩЕСТВО
Делото на слепите и обществените промениВреме е ЕС да престане да игнорира незрящите хора
