Брой 02, 2015

Тема: ГЛОБУС

Какво научих от временното си ослепяване в космоса


(Крис Хедфийлд)

- Кое е най-страшното нещо, което някога сте вършили? Или, казано по друг начин, кое е най-опасното нещо, което някога сте правили? И защо го направихте? Аз зная кое е най-опасното нещо, което аз съм правил, защото в НАСА са го изчислили. Ако погледнем назад във времето към първите 5 изстрелвания на совалки в космоса, шансът за катастрофа при тях е бил 1 към 9. И дори когато аз летях със совалка за първи път през 1995 година, 74-ия полет със совалка, сега, поглеждайки в ретроспекция, шансовете все още са били 1 на около 38, някъде 1 на 35-40. Не много добри шансове. Та, предстои ти много интересен ден, когато се събудиш в космическия център "Кенеди" и знаеш, че днес ще летиш, защото осъзнаваш, че преди денят да свърши, или ще се носиш славно и без усилие из космоса, или ще си мъртъв. И тогава отиваш в стаята за скафандри в центъра "Кенеди" – същата стая, в която нашите герои от детството – Нийл Армстронг и Бъз Олдрин – са се облекли и после са поели с ракетата "Аполо" към Луната. Там ми поставят и моя костюм, излизаме навън, качваме се на микробусчето и потегляме към площадката за излитания. И точно когато бусчето завива край сградата на космическия център "Кенеди", обикновено точно преди зазоряване, напред в далечината, огрян от огромните ксенонови светлини, се вижда космическият кораб - превозното средство, което ще те отведе далеч от повърхността на планетата. Екипажът седи онемял в бусчето, почти държащ се за ръце и гледащ как корабът става по-голям и по-голям. Качваме се на асансьора до него и пропълзяваме един по един на четири крака във вътрешността му. С движения, наподобяващи тези на червей, се добираш до стола си и лягаш по гръб в него. Люкът се затваря и изведнъж това, което е било един живот от мечти и отрицания, се превръща в реалност. Нещо, за което бях мечтал, което избрах да правя, още когато бях на 9 години, предстоеше да се случи след няколко минути. А що се касае до космическите работи, совалките са много сложни машини, най-сложно устроените летателни апарати, строени някога. И по тази причина космонавтите си имаме поговорка, която гласи – "Няма толкова сложен проблем, че да не можеш да го усложниш". И поради това се налага да осъзнаваш всичко, което се случва, докато си в пилотската кабина. Мислиш за всичко, което може да се наложи да направиш, за всички копчета и ръчки, които трябва да провериш. И колкото повече времето накъсява, това вълнение се усилва. И тогава, около 3 минути и половина преди изстрелването, огромните ауспуси с големината на църковни камбани се раздвижват напред-назад и целият кораб се разтриса, сякаш оживял под теб като слон, който се изправя от коленете си или нещо такова. И тогава, около 30 секунди преди изстрелването, совалката е напълно жива и готова да полети. Текат последни проверки, компютрите са на самоуправление, корабът е готов да напусне планетата. Петнайсет секунди преди изстрелването се случва това (Той пуска видео с отброяване до 0 на екрана зад себе си).
- Невероятно разтърсващо изживяване е да си на борда на едно от тези неща. Ти си в хватката на нещо много по-силно от теб самия, което те клати толкова здраво, че не можеш да се съсредоточиш върху уредите пред себе си. Това е все едно да си в пастта на някакво огромно куче, а същевременно да усещаш малко краче отзад в долната част на гърба си, избутващо те към космоса, засилвайки те бясно нагоре, пробивайки си път през въздуха. Намираш се в много сложно устроено място и със съсредоточено внимание наблюдаваш с постепенно нарастваща усмивка на лицето си как совалката минава през отделните стъпки. Две минути по-късно ракетата-носител се отделя и тогава на разположение са двигателите с течен водород и кислород. И все едно си в състезателна кола и си натиснал газта до долу. И никога не си изпитвал такова ускорение. И колкото по-лек и по-лек ставаш, толкова силата те притиска с по-голяма тежест, все едно някой излива цимент или нещо подобно върху теб. Накрая, около 8 минути и 40 секунди след излитането, най-сетне достигаме необходимата височина, подходящата скорост и правилната посока и двигателите се изключват. И сме в безтегловност. И сме живи. Това е неповторимо изживяване.
Но защо поемаме този риск? Защо човек би извършил нещо толкова опасно? В моя случай отговорът е много прост – бях вдъхновен още като малко момче и осъзнах, че това е нещото, с което искам да се занимавам. Гледах първия човек, стъпил на Луната, и за мен очевидно всичко беше просто – исках да се превърна в такъв човек. Но истинският въпрос е как се справяш с опасността от това и страха, който произтича от нея? Как се справяш със страха от опасността? Мисълта за постигането на тази цел и къде би ме отвело това ме насочиха да изживея живота си, вгледан във всяка малка подробност, която би довела до превръщането на всичко това във реалност – да можеш да излетиш, да помогнеш за изграждането на Международната космическа станция и тъй насетне. Когато си на борда на творение, тежащо милиарди тонове, носещо се около Земята с 5 мили в секунда (8 км/сек.), обикаляйки я 16 пъти за един ден, и на което се извършват експерименти, от които научаваме за материята, изграждаща нашата Вселена, около 200 експеримента, може би най-важното нещо е, че то ни позволява да видим света по начин, непостижим за другите същества, дава ти възможност да погледнеш надолу и да зяпнеш пред великолепието на вечността, пред тази самозадвижваща се картинна галерия от фантастична и постоянно меняща се красота, която представлява светът. И поради скоростта на движение виждаш изгрев или залез на всеки 45 минути. А най-великолепното нещо е да излезеш на разходка навън. Ти си в самостоятелен космически кораб, каквото всъщност е твоят скафандър. И ти се движиш в космоса заедно със света. Това е напълно различна гледна точка. Не гледаш нагоре към Вселената, а ти и Земята заедно отивате към нея. И се държиш с една ръка, загледан във света, който се върти около теб и сякаш бучи без звук, с плетеници от цветове, които просто те хипнотизират. И ако успееш да откъснеш очи от това, поглеждайки надолу под ръката си, виждаш всичко останало, което представлява необятна чернота. И ти се придържаш с една ръка за останалите 7 милиарда души.
Бях на първата си космическа разходка, когато лявото ми око "ослепя". И аз не знаех защо. Изведнъж лявото ми око се затвори, усетих остра болка и не можех да разбера защо окото ми не работи. Помислих си какво да направя. Казах си, че може би това е причината да имаме по 2 очи и продължих да работя. За съжаление при липса на гравитация сълзите не падат, а се натрупват, образуват нещо като топка, която става толкова голяма, че се прехвърля през носа ти като малък водопад и хоп – вече не виждах и с другото око. Бях сляп вън от космическата станция...
- Та, кое е най-страшното нещо, което някога сте вършили (Публиката се смее)? Може би се боите от паяци. Много хора се страхуват от тях. Мисля, че трябва да се боите от тях. Паяците са плашещи! Те имат дълги, космати крака. А паяци като този... (показва снимка на паяк на екрана зад себе си) ...са ужасни! Ухапе ли те - на крака ти се получава едно от онези големи образувания от мъртва тъкан. Всъщност може един такъв паяк сега да си седи на стола зад вас. Откъде знаете, че не е там? Ей-така един паяк се приземява върху вас и вие получавате онзи панически спазъм, защото паяците са страшни! Ето че се замисляте - има ли паяк зад мен, или не? Аз не знам. Има ли паяци като този от снимката тук, или не? Ако направите проучване, ще установите, че в света има около 50 000 вида паяци. От тях едва около 2 дузини са отровни. А ако сте в Канада, тук, заради студените зими, има едва около 700-730 различни вида паяци. И има един, само един, който е отровен, а неговата отрова дори не е истинска, а по-скоро се усеща като гадно щипане. А този паяк си има красива окраска, която предупреждава – "Аз съм опасен"! Той все едно носи знака за радиационна опасност на гърба си. Това е черната вдовица (Показва негова снимка на екрана). Ако дори и малко внимавате, може да избегнете ухапване от такъв, а и той живее ниско до земята. Ако се разхождате, никога няма да се закачите в негова мрежа и той да ви ухапе. Паяците като този плетат мрежите си ниско долу по ъглите. А и при черните вдовици женският паяк изяжда мъжкия. Него не го е грижа за вас. Така че в действителност следващия път, когато налетите на паяжина, не е нужно да се панирате и да реагирате като пещерен човек. Опасността е съвсем различно нещо от страха. А как да се справим с него? Как да променим поведението си? Просто следващия път, когато се натъкнете на паяжина, огледайте я добре, уверете се, че не е на черна вдовица и минете през нея. И после, когато видите друга паяжина, минете и през нея. Тя е просто нещо меко. Нищо страшно. А паяците, които плетат такива мрежи, не са по-опасни за вас от калинка или пеперуда. А аз ви гарантирам, че след като сте минали през 100 паяжини, ще сте променили из основи поведението си и пещерняшката си реакция. Вече ще можете да се разхождате из парка сутрин и да не се боите от паяжини, а също и в таванското помещение на баба ви, че дори и в собственото ви мазе.
И може да приложите този метод към всичко. Ако сте извън космически кораб и сте заслепени, естествената ви реакция би била да се паникьосате. Така мисля. Това би ви направило нервни и тревожни. Ние обаче сме взели предвид всички отрови. Ние сме се упражнявали с голямо разнообразие от паяжини. Ние знаем всичко, което смятаме, че трябва да се знае за космоса. Ние сме тренирали под вода хиляди пъти. И ние не се упражняваме само при ситуации, в които всичко е наред. Ние постоянно имаме упражнения за ситуации, в които нещата са се объркали. Така че постоянно се минава през паяжини. И не само под вода. Същото е и при виртуалната реалност с каска и ръкавици, за да изглежда истинско. Така че, когато най-накрая излезеш на разходка извън кораба, усещането е много по-различно от това, ако просто си излязъл за пръв път. И дори да си заслепен, твоята естествена реакция на паника просто не се случва. Вместо това, ти просто си казваш - добре, не мога да виждам. Мога да чувам, мога да говоря, Скот Верзински също е тук с мен – той може да дойде и да ми помогне.
Всъщност ние сме упражнявали спасяване на безпомощен член на екипажа. Тоест, той може да ме понесе и да ме натъпче обратно в кораба, а и аз мога да намеря пътя си обратно. Това не е кой знае колко голяма работа. А ако продължиш да плачеш още известно време, каквото и да е било онова нещо в очите ти започва да се разрежда и започваш да виждаш отново. А ако преговаряш с Хюстън, те ще ти позволят да продължиш да работиш. Ние свършихме всичко, за което бяхме излезли навън, а когато се върнахме вътре, Джеф взе малко марля и почисти коричката около очите ми. Оказа се, че е смес от лосион и сапун, която е попаднала в окото ми. Сега използваме "Без сълзи" на "Джонсънс", какъвто би трябвало да използваме от самото начало (Публиката се смее на шегата). Но решението на такава ситуация е в разликата между възприемана и действителна опасност, в това къде е реалният риск, какво е онова, от което наистина трябва да се боим, а не просто първичния страх от това, че нещо лошо може да се случи. Това може из основи да промени реакциите ви на различни ситуации и да ви позволи да отидете на места и видите и вършите неща, които иначе биха били недостъпни за вас - да видите сърцето на Сахара, да съзрете Ню Йорк като в сън или Големите езера като няколко сбрани локви. Може да видиш границите на Сан Франциско и как водата пада под моста по такъв начин, какъвто не би могъл, ако не си открил начин да покориш страховете си. Можеш да видиш една красота, а това не би могло да ти се случи по никакъв друг начин.
Време е да се върнем у дома. Тримата се покатерваме обратно в кораба. Корабът се откача от станцията и пада обратно към Земята. Тези две части от него (показва ги на снимка на екрана зад себе си) се стапят и изгарят в атмосферата. Това, което остава, прилича на малък куршум, в който ние се возим. В своята същност това е като да се возиш на метеорит към вкъщи. А това е страшно! Така и трябва да бъде. Но не крещиш, както би станало, ако изведнъж се окаже, че летиш с метеорит към Земята (Публиката се смее). Не. Двайсет години преди това ние сме започнали да учим руски. Когато научихме руски, започнахме да учим орбитална механика на руски език. След това учихме теория на управлението на космически апарати. След това стигнахме до симулатора, в който се упражнявахме отново и отново, и отново. Всъщност ние можем да летим с този метеорит, можем да го насочим към която и да е част на повърхността на Земята с радиус от 15 километра. И когато летяхме с този метеорит, ние не крещяхме. Ние се смеехме. А когато големият парашут се отвори, ние знаехме, че и да не се отвори, има резервен парашут. И има един от онези механизми, с които се приземихме. И може да видите (пуска видео на екрана) на какво прилича едно такова приземяване. И започваш да се търкаляш, но ти си подготвен за това, защото си в специално изработена седалка. Накрая руснаците те намират и те измъкват навън, а ти можеш да погледнеш в ретроспекция и да видиш едно невероятно изживяване. Ти си взел мечтите на онова 9-годишно момче, които бяха невъзможни и всяващи страх, всяващи ужас, и ги изпита, и намери начин да се препрограмираш, да отстраниш първичния си страх, за да ти позволи да се завърнеш с такива изживявания и вдъхновение, които за много хора иначе биха били невъзможни.
Помолиха ме да завърша, като посвиря на тази китара. Зная тази песен и искам да почета с нея гениалността на Дейвид Бауи, но също така смятам, че тя е и израз на това, че ние не сме машини, които изследват Вселената. Ние сме хора и умеем да се приспособяваме, да разбираме и да отнесем собствените си възприятия до едно ново място (Започва да свири и пее).

Преведе за вас от английски -

Иван КАРАСТОЯНОВ




Назад

Всички статии на Брой 02, 2015

120 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕО МИЛЕВ
Българският народ днес
3 МАРТ - ДЕН НА ОСВОБОЖДЕНИЕТО
Генерал Столетов
IN MEMORIAM
И Марин се пресели в по-добрия свят
ГЛОБУС
Какво научих от временното си ослепяване в космоса
Слепият приключенец
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
ИНТЕРВЮ
Културни практики и интеграция на незрящите в България
ЛЮБОПИТНО
Интелигентен бастун за хора с увредено зрение
На Свети Харалампий се освещава медът в храмовете
МЕДИИ
Нещо ново в ефира
СПОРТ
Проект
ХУМОР
Денят на виното и любовта
Мъдри мисли за мъжете, жените, виното и любовта




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10 11