Брой 03, 2015

Тема: ЛИТЕРАТУРА

Подари ми история


За една "неблагословена" инициатива

В средата на декември миналата година се роди една инициатива – кампанията "Подари ми история", която отправи сериозно предизвикателство към чувството за съпричастност на българите, а също и към попресиленото усещане за върховенство на Съюза на слепите в България.
Кампанията стартира по идея на Александър Велков - един от младите хора в системата, назначен и работил за известно време в РСО София като отговарящ за връзките с обществеността. Понастоящем Сашо помага безвъзмездно при организирането на различни инициативи на организацията, както и за поддръжката на нейния официален уебсайт. И така, след като споделя идеята си с председателя на РСО София г-н Алтънов и получава пълна подкрепа от негова страна, на официалния уебсайт на РСО София се появява кампанията "Подари ми история". Основният й апел е към българите, които са готови да подарят прочетени и записани от тях аудио-книги на незрящите хора. Кампанията не цели да се конкурира със централната фонобиблиотека на ССБ, нито пък претендира за същото качество, каквото имат аудио-книгите, записани в звукозаписното студио на Съюза. Идеята е по-скоро да се даде допълнителна възможност слепите хора да слушат различни литературни творби, прочетени с различни от привичните ни от години гласове. Другият аспект от кампанията е възможността да се види доколко българите са готови да полагат доброволчески труд, доколко е живо в тях желанието за благотворителност, а също и обичат ли те да четат.
Според Александър Велков това е и скрито послание към ССБ за начина, по който би следвало той да разпространява говорещите книги, тоест те да могат да се теглят свободно от определено интернет-хранилище, както това е организирано например с достъпа до аудио-книги в Турция и с ползването на електронната библиотека на Националното читалище на слепите.
Попитах Сашо за ефекта от това начинание и по-точно за неговата преценка дали у българина са все още живи добротата и желанието да помага.
"Аз мисля, че у всеки народ съществува чувството за съпричастност и не мога да го охарактеризирам като някаква типична наша национална черта, но да, много хора откликват на нашия призив и това показва, че ние сме тези, които трябва да търсим правилния начин да ги подтикнем към активност. Благотворителността трябва да идва по естествен път."
Доказателство за думите на Александър Велков е фактът, че след стартирането на кампанията в звукозаписното студио на ССБ се обадиха и дойдоха няколко човека, желаещи да станат едни от гласовете на нашите книги. Особено приятно е, че това са предимно млади хора и хора от средното поколение, а някои от тях с идването си дори не подозираха, че техният труд ще се заплаща, макар и мизерно.
И както това се случва понякога, през януари интернет-пространството внезапно беше буквално "взривено" от новината за кампанията. В течение на около десетина дни обществеността се активизира неимоверно. Телефоните прегряваха от предложения за участие, въпроси от медии към инициаторите и различни идеи, подемани от организации и частни лица. Тогава общественият интерес достигна своя пик и именно тогава Съюзът на слепите се разграничи от инициативата с аргумента, че от една страна това щяло да наруши нечии авторски права върху книгите, а от друга – че нямало кой да следи за художествените и звукови качества на дарените литературни творби. По този начин се получи едно твърде неприятно и конфузно противопоставяне между инициаторите на кампанията и ръководството на Съюза, което тотално отрече причастността си към инициативата. Много дълго може да се разсъждава по въпроса за авторските права и за огромната разлика между аудио и напечатан текст, а също и затова дали дарените на слепите аудио-книги са задължителни за прослушване, или са просто една алтернатива, та макар и с по-ниско качество. Друг е въпросът, че благодарение на кампанията в звукозаписното студио на ССБ се появиха нови четци на фона на нарастващия в последно време дефицит на гласове. Очевидно е, че основният конфликт беше следствие от това, че инициативата на софийската регионална организация не е била предварително съгласувана с централното ръководство на ССБ, за да получи благословия. И тогава логично възниква въпросът доколко регионалната организация е самостоятелен субект, способен да представлява ССБ, защото докато едно организиране на изложение на помощно-технически средства по повод 15 октомври не изисква непременно съгласуване с председателя на Съюза, а се излъчва по националните медии и следователно също е с национален мащаб, инициативата "Подари ми история" се оказа голям проблем.
Кампанията за набиране на говорещи книги не е свързана с разходи или неправомерно изтичане на финансови средства. Това е всъщност една много светла и добра инициатива и вместо да се разграничи, Съюзът на слепите в България трябваше да застане зад нея, независимо от малкото вътрешно недоразумение с непредадената своевременно информация, още повече че по един или друг начин се ползва от положителните резултати, които тя даде. Ако беше подкрепена от такава голяма и авторитетна организация, каквато е Съюзът на слепите в България, кампанията щеше да донесе многократно повече ползи на слепите хора. При огромния отклик, който получи кампанията, можеха да се осъществят множество ползотворни контакти с големи и по-малки издателства, които да предоставят безвъзмездно книги на студиото за звукозапис. Освен това все още доверието в големите организации е много по-голямо и доброволците, особено ако представляват някаква културна институция, организация или издателство, винаги биха предпочели да работят със институцията "Съюз на слепите в България", както се случи с издателство "Сиела", които се обърнаха с предложение към Съюза и то пак благодарение на кампанията. Затова разграничаването на ССБ от инициативата по мое мнение беше твърде емоционално и прибързано.
В тази връзка въпросът ми към Сашо Велков е:
- Случи ли се отлив на доброволци, след като ССБ официално се разграничи от инициативата?
"По-скоро се получи някакво объркване. Всъщност аз очаквах да се получи и отлив на желаещите, но това обикновено се случва с всяка подобна инициатива – в началото има много ентусиазирани хора, след това остават най-активните. В резултат на това объркване, обаче, продължавам да получавам записи от хора, които си мислят, че "Подари ми история" все още е с подкрепата на ССБ и че аудиото ще отиде във фонобиблиотеката, въпреки че сме изпратили вече над 1000 писма, за да уточним, че това не е така. Всички записи вече са свалени от сайта на регионалната организация и в момента те не се качват никъде. Преместихме се на един блог, където успяваме да публикуваме поне каталозите."
- Къде тогава ще "живее" "Подари ми история"?
"Може би точно тук е мястото да представя едни наши партньори. Това са "Time heroes", които изиграха голяма роля в популяризирането на кампанията и може би благодарение на тях ефектът беше толкова голям. "Time heroes" е платформа за различен тип доброволчество, чрез което да бъдат подпомагани нуждаещи се хора
(https://timeheroes.org/).
Желаещите да положат доброволчески труд се регистрират на тази платформа и избират в различните категории какъв вид доброволчество желаят да извършват. Именно от тях имаме уверение, че ще бъдат осигурени доброволци, които да направят уебстраница, където да качваме записите. В момента те са около десетина гигабайта обем, а като заглавия са между 300 и 400, като се надявам количеството им да се увеличава. От "Time heroes" поеха и ангажимента да осигурят средства за закупуване на външен хард диск, за да могат книгите да се съхраняват и на допълнителен носител. Надявам се в близките няколко месеца това да се случи."
- Произведения от какъв жанр получаваш най-често?
"Произведенията са от различни жанрове, като някои са цели книги, други пък са отделни поетични творби. Записани са от хора от всякакви възрасти – от деца до много възрастни хора. Сред доброволците има хора с всякакви професии, дори професионални актьори. Получаваме записи от цялата страна, както и извън нея."
Много любопитни истории, както и човешки драми съпътстват инициативата. Една от първите включили се в нея е приятелка на Александър, която е помолила свои приятели да й запишат по едно произведение за рождения ден, които тя дарява на незрящите. Друг случай е отзовала се жена, която отглежда двете си деца с увреждания и изразява желание да "подари истории", които е записвала в оскъдното си свободно време между грижите за децата. Към кампанията се е присъединила и жена с онкологично заболяване, която изпитва потребност да направи нещо добро за някого между процедурите. Идваха и различни хора, желаещи да записват на място в звукозаписното студио, като поне двама от тях в момента вече записват и говорещи книги за ССБ.
След като кампанията експлодира в общественото пространство, журналисти от БТВ са съдействали, като са се свързали с издателство "Захари Стоянов" и с Иван Гранитски, които вече предоставят част от изданията си безвъзмездно за звукозапис.
По мнение на Сашо, което напълно споделям, ние сме тези, които да търсят съдействие и подкрепа от издателствата и надали за подарени от доброволците аудиокниги някой би завел дело, за да си търси авторските права, още повече кампанията обявява, че няма да се публикуват за сваляне книги, издадени в последните три години.
Изключително добър ефект от създаването на трайни връзки с издателствата би било и едно евентуално предоставяне на книги и в електронен формат, както това се прави в Националното читалище на слепите. Защо и Съюзът да няма своя електронна библиотека, стига да има кой да я поддържа и обогатява? На фона обаче на непрекъснатото намаляване на щатния персонал и съвместяването на дори напълно несъвместими длъжности от един и същи служител перспективата за едно такова начинание е, меко казано, съмнителна.
- Изпита ли някакво огорчение или разочарование, когато Съюзът на слепите не подкрепи инициативата "Подари ми история"?
"Да, донякъде съм разочарован, донякъде съм огорчен. Опитвам се да разбера каква е причината за тази реакция и едно от обясненията ми, без да съм сигурен, че е адекватно, е в притеснението, че може да ни бъде отнета поредната привилегия да поддържаме фонобиблиотека във връзка с авторските права. Няма как да не съм разочарован, защото аз съм вече на 36 години и ми се иска да имаме силни организации, които да ни подкрепят, да имаме достъп до повече литература, да имаме достъп до образование и възможност за реализация. Затова в случая аз имах нужда една солидна организация да застане зад мен, та дори и по този начин, което на практика не се случи. Тази реакция от страна на централното ръководство беше по-скоро реакция на пасивност, защото според мен всяко отклонение от установените от десетилетия канали, по които протичат нещата, предизвиква притеснение и дискомфорт."
Получава се, че Съюзът непрекъснато декларира как трябва да се дава път на младите хора, които в същото време биват обвинявани в пасивност, но при една такава инициатива, поета от един от тях, Съюзът се стряска и с присъщото си пренебрежително отношение не застава зад него, при все че нищо не рискува.
Независимо от това "Подари ми история" продължава да живее отделно от ССБ, макар и с по-бавен интензитет, отколкото в началото, и не като конкурент, а по скоро като допълнение и алтернатива на съюзната фонобиблиотека. Добре е обаче дори при неодобрение на дадена инициатива на инициатора да бъдат разяснявани мотивите за подобни позиции, а не да го оставят със смътни догадки и предположения, създаващи предпоставки не само за бъдеща пасивност, но и за тотално нежелание и отричане.
- Случи ли се за момент да изпиташ притеснение за своето членство в съюза, или пък опасения за налагане на някакъв вид наказание?
"Честно казано, това никога не ме е интересувало. Смятам себе си за прекалено незначителен човек що се отнася до системата на ССБ. Никога не съм заемал каквато и да е ръководна длъжност или пък ключова позиция, така че си мисля, че надали на някого би му се занимавало с мен. Ако трябва обаче да разширя мнението си по този въпрос, смятам че изключването на хора от Съюза би следвало да става в изключително крайни случаи. Слушал съм за формулировката "уронване на престижа", която по мое мнение звучи малко пресилено. Нещата, които членовете получават като облекчения единствено чрез ССБ, не са много, но за незрящите са достатъчно значими - като например същите тези говорещи книги, които за членовете са безплатни, докато за нечленуващите се предоставят срещу такса. Така че на фона на множеството наистина важни неща, които трябва да се правят, изключването на хора ми се струва просто смехотворно. Затова дори не съм си ангажирал съзнанието с подобни мисли."
Страницата, на която може да се прочете информация за кампанията, както и да се намерят каталози на наличните литературни творби, е:
https://podarimiistoria.wordpress.com/.

Марина ПЕТКОВА



Назад

Всички статии на Брой 03, 2015

ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
Електронният пръстен FingerReader чете на глас на хора с лошо зрение
Руски 3D очила за слепи
ГЛОБУС
Незрящи художници? И това е възможно.
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
ЛЕКАРЯТ СЪВЕТВА
Изследвайте се за глаукома, преди да е станало късно
Не подценявайте грижите за тяхното зрение
ЛИТЕРАТУРА
Подари ми история
"Никога не чета пред публика"
Литературен конкурс "70 години от рождението на Георги Братанов"
ОБЯВА
Пето заседание на XVI НОСП на ССБ
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Отслабва ли зрението от носенето на очила?
РАЗКАЗ
За истинската обич
СПОРТ
Обучителен семинар
Поредна титла за Низам
Европейско първенство по голбал
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Ангел




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10 11 12