Брой 03, 2015

Тема: ЛИТЕРАТУРА

"Никога не чета пред публика"

На 11 март в Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928" се проведе среща с поета и преводача Димитър Милов. Той е роден през 1953 година в дупнишкото село Тополница. Завършва гимназия в Дупница. Отбива военната си служба в Гоце Делчев като танкист. Завършва висше образование в София по бизнес-администрация и международни икономически отношения - специалности, които не са често срещани при хората, посветили се на изящната словесност.
Великата му несбъдната мечта е да стане актьор. Пет пъти кандидатства във ВИТИЗ, но безуспешно. Утешава се с две неща - първо, че преди него същата участ е имал и придобилият световна слава унгарски поет Шандор Петьофи, който също няколко пъти безуспешно е кандидатствал в театралната школа, и второ, че "българският театър не е загубил нищо, защото щях да бъда един посредствен актьор, тъй като не мога да се преструвам".
Ето защо той се посвещава на читалищна дейност, с която се занимава вече повече от 33 години. През 1981 година става редактор в списание "Читалище". После става негов отговорен секретар, а след това и зам.-главен редактор – оттогава, та и до днес.
До 1989 г. изданието е към Министерството на културата. В процеса на всевъзможни промени се появява постановление на Министерски съвет, с което се отнема правото на отделните министерства да имат свои периодични печатни издания. Тогава списанието минава към Съюза на българските читалища, но той отказва да го финансира и така се стига до създаване на фондация "Читалище 1870". Тази година списание "Читалище" ще чества 145 година от излизането на първия си брой в Цариград. Цяла плеяда български възрожденски деятели са негови главни редактори, като се започне от първия - Марко Балабанов, след него - екзарх Йосиф, последван от Петко Рачов Славейков, Драган Цанков, Тодор Икономов и Стефан Бобчев.
Вероятно поради лошото време на срещата присъстваха по-малко хора, отколкото е обичайно, но това имаше и своята положителна страна, защото даде възможност на поета да изрецитира доста свои стихотворения. Неслучайно казвам изрецитира, защото той не ги четеше, каквато е обичайната практика, а демонстрира завидна памет не само по отношение на собствените си произведения, но и към творчеството на други поети. С това Димитър Милов хвърли в почуда и изпълни с възхита, е, разбира се, и с малко незлоблива завист присъстващите.
След като чухме стихотворението, посветено на раждането на неговата дъщеря Михаела - "Седми декември", поетът сподели, че има рядко срещащата се възможност да работи там, където по-рано е сключил своя граждански брак. Той има снимка, направена в община Средец, на която е заснет как изнася булката на ръце, а сега работи в същата община.
От стихосбирката "Шепот на тополи" чухме няколко стихотворения, посветени на неговото родно село. Поетът сподели, че най-сериозно го натъжава измамата от близък човек и най-много се възхищава на добротата. Тези чувства и усещания изразява в своите стихотворения.
Поради младежката си убеденост, че ще стане актьор, той за разлика от много други поети не започва да пише от ранното си детство. Първите си опити прави на полето на сатирата, докато е бил ученик в гимназията, но самият той ги оценява като твърде несериозни. Но след като започва да пише в мерена реч, авторът не прави никакви творчески опити извън поезията.
Димитър Милов е познат на българските читатели и като преводач от грузински, унгарски и персийски. Превел е "Антология на млада грузинска поезия" и 4 тома на персийските поети, като е започнал с "Краля на персийската поезия" - Бахар. С огромно удоволствие работи върху новите преводи на Саади, Нима Юшидж - един много модерен автор, и най-голямата иранска поетеса Парвин Етесами.
По настояване на аудиторията поетът изрецитира свои стихове, посветени на особеното състояние на човека и чувствата, които се пораждат от този отричан и тъй много желан причинител – алкохола (виното, коняка, водката и дори уискито).
За своята поезия Димитър Милов е получавал много награди, включително и литературната награда "Георги Братанов" на Съюза на слепите в България и Съюза на писателите, наградата "Димчо Дебелянов" и други.
До днес са издадени 10 негови стихосбирки. Понастоящем е изпълнителен директор на фондация "Читалище 1870".

Димитрина МИХАЙЛОВА

***

РИЗА ЗА БЛИЖНИЯ

Димитър МИЛОВ

На Евг. Евтушенко

Навярно вината в таланта се крие –
едни те обичат, а други – напротив.
Но виното нека с усмивка допием,
че истинско то е, че то е живота.
Какво че завиждат за дарбата ярка,
какво че завиждат за пъстрите ризи!
Отдавна ти имаш запазена марка
дори и за своите малки капризи.
Събличаш душата. О, участ позната!
И знаеш – така е съвсем уязвима.
Но всичко това е в реда на нещата,
защото ти даваш на болката име.
На тяхната завист ти гледаш невинно,
не струва и трън да ти бъде в окото.
Но нека допием тръпчивото вино,
че истинско то е, че то е живота:
че истинска обич сега се разлива
и радост внезапна в душите навлиза...
Единствено – знаем, поетът щастлив е,
стихът му щом стане за ближния риза.

Назад

Всички статии на Брой 03, 2015

ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

Електронният пръстен FingerReader чете на глас на хора с лошо зрение
Руски 3D очила за слепи

ГЛОБУС

Незрящи художници? И това е възможно.

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Добрич
София

ЛЕКАРЯТ СЪВЕТВА

Изследвайте се за глаукома, преди да е станало късно
Не подценявайте грижите за тяхното зрение

ЛИТЕРАТУРА

Подари ми история
"Никога не чета пред публика"
Литературен конкурс "70 години от рождението на Георги Братанов"

ОБЯВА

Пето заседание на XVI НОСП на ССБ

ОФТАЛМОЛОГИЯ

Отслабва ли зрението от носенето на очила?

РАЗКАЗ

За истинската обич

СПОРТ

Обучителен семинар
Поредна титла за Низам
Европейско първенство по голбал

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Ангел