Брой 03, 2015
Тема: ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Ангел
Иван ВАЗОВ
По небу полуночи ангел летел
И тихую песню он пел.
Лермонтов
Из тихите нощни небеса кроткият ангел на благата вест летеше радостно.
Летеше радостно той из нощните небеса и разнасяше из въздуха слово на радост и на утеха.
И викаше: "Христос воскресе!".
И това слово изпълваше с тържествен трепет пробудената твар, небесата, звездите, планините с техните зверове, широките моря с подводните жители на тъмнините им.
Христос воскресе!
При тая вест цялата природа тръпнеше от тиха радост.
И ето кроткият вестител от небесата се понесе ниско над земята, повтаряйки с трепетен глас сладките думи.
Мина над бедната колиба на сиромаха, викайки: "Христос воскресе!".
Сладостно чувство от непривична радост изпълни угрижената душа на сиромаха, лицето му се проясни и той отговори.
– Воистину воскресе!
Ангелът отлетя нататък; мина край прозореца на болния.
И болният, на своето страдалческо легло, се сепна радостно при светлата ангелска вест, която проникна, като слънчева луча, до възглавницата му. И сякаш целителен балсам падна въз страданието му. Той направи кръст с изнемощяла ръка и продума: "Воистину воскресе!".
И той се почувствува леко.
Ангелът мина край тъмното окно на затвора и извика през железните пречки: "Христос воскресе!".
Затворникът усети радост при тия думи, надежда окрили духа му, а очите му овлажняха от сълзи.
– Воистину воскресе!
И сладко стана на душата му.
Ангелът продължаваше летежа си ниско над земята. Той възвестяваше на стар и на млад, на здрав и на болен, на щастлив и нещастен, на зъл и добър великото събитие, от което се радваше земята и небето! Радваше се и палатът с чертози от мрамор и коприна, радваше се и сламената хижа на овчаря, затънтена в някоя крайна улица или в пущинака на някоя планина.
Защото Бог беше един за всички, баща на всички, и всички верующи бяха деца негови: и оня, що бе в порфира, и оня, що бе в дрипи – всички, които вярваха в него.
Възрадваха се и отровените от омраза сърца на съдещите се, на лихоимците, на оклеветените, на жестоките и на слабите. Тая нощ те забравяха лошотиите, свои и чужди; едно общо чувство на забрава и прошка ги приобщаваше към радостта на светлия празник, сродяваше ги в любовта, възраждаше ги чрез топлия лъх на вярата, великата утешителница и великата пролет и зимата на помръзналите в пороци или на чезнещите в страдания и безнадеждност души. В тоя час неприятелят бе готов да разгърне обятия на неприятеля си, проклятието – да се замени с целувка, юмрукът – с благословия. Сърцата бяха ясни и душите – добри.
И честитият ангел отминуваше от врата на врата, от прозорец на прозорец, от скръб на скръб със своята светла вест: "Христос воскресе!".
И оставяше по едно благо чувство, по една мера луча вред, дето хвърляше тия думи.
Замина и край един друг прозорец, глухо затворен с капак: "Христос воскресе!".
Никой не отговори отвътре.
Добрият херувим повтори.
И пак се ослуша.
Един груб глас, приличен на ръмжене, се обади в стаята.
Ангелът не искаше да си иде, додето не чуе благодатния християнски отговор, който навсякъде извикаха думите му. Той почука.
Прозорецът се отвори.
Тогава, при светлината на лампата, небесният вестоносец видя един човек странен. Лицето му беше изопнато и с черти, изпокривени от злоба, сухост и жестокост. Очите му блещяха от болезнен огън, който не топлеше, а лъхаше студ. Горчива ирония, по-отровна от отровата на змията, играеше лихо по бледните му, засъхнали устни. Бледавият цвят на лицето му, издълбано от ноктите на страданието или порока, или терзанията на съмнението, удряше на зелено, ставаше зловещо при трепливия светлик на лампата.
– Какво желаеш? – попита сприхаво тоя човек ангела.
– Печалний човече, дойдох и тебе да възвестя, че Христос воскресе – отговори ангелът.
Домакинът извика гневно:
– Не вярвам!
– Но чуй камбаните – каза ангелът, като посочи в нощта.
В това време въздухът се цепеше от радостния звън на Божиите храмове.
Човекът си затули ушите:
– Не чуя.
– Нещастний, зарадвай се! Целият свят се радва!
– Не мога! Когато бях дете, аз се радвах; когато бях юноша, аз вярвах в твоя Христос и бях най-щастлив през тая нощ. Несъзнателно, сляпо вярвах и по-после, както вярваха майка ми и баща ми, и дедите ми, в чиито души вековете бяха напластили своите мракове. И беше ми добре в тъмнината. Но аз възмъжах, прогледнах през очилата на светлината, убедих се чрез силата на ума, че всичко е лъжа. Сега съм човек, презирам някогашните си заблуждения, срамувам се от тогавашните си радости!
– Човече, а сега какво вярваш?
– Нищо!
И образът му се изкриви от нова злоба и страдание; демоническа студена усмивка на миг пак проигра по устните му, сменена веднага от грозна безнадеждност.
Ангелът въздъхна печално.
– Нищо не вярваш ли?
– Нищо, иди си! – И той хлопна и затвори прозореца.
Кроткият ангел хвръкна нататък, угрижен.
Небесата сияеха със звездите си, природата тихо ликуваше, верующето човечество се пълнеше от трепети на жизнерадостност.
Високо над един покрив ангелът се срещна с друг ангел. При звездното сияние последният забележи скръбта по лицето на небесния си другар.
– Защо си тъжен? – попита го той.
– Налетях на една умряла душа – отговори първият ангел и отлитна нататък.
Въздухът се цепеше от празничния звън на камбаните, който възвестяваше на човечеството възкресението на Христа из гроба – прокоба за конечна победа на доброто въз злото, на светлината въз мрака на грядущето, и хвърляше въз верующите души лъчите на упованието и надеждата.
Звездните небеса сияеха тържествено.
Всички статии на Брой 03, 2015
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
Електронният пръстен FingerReader чете на глас на хора с лошо зрениеРуски 3D очила за слепи
ГЛОБУС
Незрящи художници? И това е възможно.ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричСофия
ЛЕКАРЯТ СЪВЕТВА
Изследвайте се за глаукома, преди да е станало късноНе подценявайте грижите за тяхното зрение
ЛИТЕРАТУРА
Подари ми история"Никога не чета пред публика"
Литературен конкурс "70 години от рождението на Георги Братанов"
ОБЯВА
Пето заседание на XVI НОСП на ССБОФТАЛМОЛОГИЯ
Отслабва ли зрението от носенето на очила?РАЗКАЗ
За истинската обичСПОРТ
Обучителен семинарПоредна титла за Низам
Европейско първенство по голбал