Брой 03, 2015

Тема: СПОРТ

Европейско първенство по голбал


Малмьо, Швеция, 1-6 февруари 2015 г.

В периода 1-6 февруари в шведския град Малмьо се състоя европейското първенство по голбал в група C. В него взеха участие само 7 отбора - Великобритания, Русия, Португалия, Италия, Гърция, България и Хърватия. Със сигурност една от причините за този камерен състав е изключително високата цена, която домакините обявиха - 200 евро на ден за човек. Самият факт, че българският национален отбор съумя да вземе участие на този форум е изключително постижение. А и след Великобритания 2013 нямаше накъде по-зле да става.
Сериозната подготовка започна още от края на лятото на 2014 г., като към тренировките трябваше да се присъединят момчетата от клуб "Болид" - държавния шампион за миналата година. Разговорите с Българската параолимпийска асоциация вървяха интензивно, за да могат да се осигурят тези колосални за нас средства. Разполагаше се още с безрезервната подкрепа на Съюза на слепите в България и най-изявения в голбално отношение клуб, членуващ във федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" - Спортен клуб за интеграция "Витоша". И както обикновено става, когато парите хронически не достигат, разчиташе се на мъжка дума, воля и взаимни компромиси. БПА осигури таксата за участие, а тренировъчният процес все повече зацикляше, тъй като най-доброто в голбално отношение все някак си не можеше да се събере и да работи. Момчетата от "Болид" не се включиха пълноценно в този процес и трябваше да се вземе категорично решение, като най-подходящото в онзи момент беше да се анулира заявката, но парите вече бяха преведени и връщане назад нямаше. Така освен момчетата на "Витоша" за лагер-школата бяха повикани двама ученици от Младежки спортен клуб "Атлет" - Варна. Лагерът се проведе от 5 до 20 януари 2015 г. в спортната база на Белмекен. Треньор на националите стана Доброслав Илиев, който само допреди малко повече от 2 години се състезаваше. Това беше най-безпроблемният лагер. Всички изпълняваха стриктно указанията на треньора и никой не си позволяваше никакви волности. В подготовката се включиха Александър Стоянов, Веселин Кушнеренков, Ивайло Вътов, Костадин Димитров, Станислав Йорданов и Христо Радев. За огромно съжаление един трябваше да отпадне и в крайна сметка това беше Костадин Димитров.
Делегацията се оформи в състав - състезатели Александър Стоянов, Веселин Кушнеренков, Ивайло Вътов, Станислав Йорданов и Христо Радев, треньор Доброслав Илиев, преводач Стела Стефанова, водач на групата Иван Янев.
Българите пристигнаха на 2 февруари - ден по-късно поради неудобните полети за 1 февруари. Имаха официална тренировка, преди която направиха и разходка из центъра на Малмьо.
На 3 февруари имахме цели 3 двубоя.
Първият мач на българите беше и първи в програмата на европейското и ги изправи срещу хърватския тим. Преди повече от година на европейското във Великобритания последният ни мач беше срещу същите тези хървати, когато претърпяхме кошмарна загуба с 8:0. Сега имахме шанс за реванш. Получи се сладък, изключително сладък реванш. Не просто бихме, а буквално разпиляхме хърватите. Но разбира се, по установена традиция позволихме да ни поведат и то чрез дузпа. Веднага след това със следващия удар изравнихме. После хърватите докараха нещата до 3:1, като третото попадение отново беше от дузпа. После докарахме работите до 3:3, но хърватите поведоха пак, а ние отново изравнихме. След това поведохме и до края на полувремето дръпнахме със 7:4. През второто полувреме на терена имаше само един отбор и това беше този на България. В крайна сметка победа с 15:8. Треньорът Доброслав Илиев започна със стартова тройка: дясно крило Александър Стоянов, център Веселин Кушнеренков и ляво крило Ивайло Вътов. В края на мача дебют за националния отбор на България направи ученикът Христо Радев, който замени Сашо. Ицето направи уникален дебют, отрази почти всички топки в защита, а отсъдената дузпа в края на мача по разпореждане на треньора трябваше да изпълни именно Ицо, не оставяйки никакви шансове на хърватина и реализирайки своя първи гол за България.
Вторият сблъсък беше срещу Португалия. Много кораво начало и около 4 минути и половина нулевият резултат се запази. След това отново дузпа срещу нас и 1:0 за противника. За ужас обаче португалците, като разпечатаха вратата ни, изобщо не спряха, а продължиха да бележат и резултатът набъбна до 6:0. В края на полувремето успяхме да реализираме почетно попадение и така първата част завърши при резултат 6:1, като първият и петият гол за португалците бяха от дузпи. През второто полувреме се наблюдаваше коренна промяна. Българите нагънаха противника, който очевидно беше решил, че вече е спечелил. Много малко не стигна на нашите да направят чудото. Секунди преди края вкарахме за 8:9, но за повече не ни стигнаха силите и така загубихме тази среща. Отново през второто полувреме на терена се появи Ицето, който този път замени Иво, а иначе стартовата тройка си беше същата.
Но Христо отново се извиси, защото при един от ударите той се изтърси на терена и така причини шум, което беше достатъчно основание за съдията да отсъди дузпа. И така младокът застана да пази наказателния удар и за негово голямо щастие го спаси. Очевидно е роден под щастлива звезда. Това е най-успешният голбален дебют в новата голбална история на България. Влизаш като смяна - вкарваш гол, следващия мач пак влизаш като смяна - спасяваш дузпа. В третия мач вече дебютантът започна като титуляр.
А този мач беше последен за деня, срещу гърците, които победихме на Евро 2013. Всъщност тогава само тях бихме. Треньорът каза на Ицето, че допусне ли гол - веднага го изкарва, а останалите двама бяха Сашето и Веско. Въпреки няколкото много добре отразени удари, Христо се пропука и мигновено беше заменен, но това далеч не помогна.
Продължавахме да получаваме гол след гол и не знаехме какво се случва, в това число и ние, които бяхме на пейката. Та нали имаше една увереност, че едва ли не гърците са ни в кърпа вързани! Първото полувреме приключи 9:1 за противника, а второто не продължи кой знае колко дълго, защото ни приключиха с 10 гола разлика - 12:2.
Не мога да си обясня какво стана, но със сигурност една от причините е поизчерпване на силите, а другата вероятно, а даже сигурно е, че подсъзнателно сме били решили, че е достатъчно само да излезем на терена, за да ги бием.
На 4 февруари имахме два двубоя. Първата среща беше срещу Великобритания, които влизаха в мача като фаворити. Но, както българският треньор казва - топката е кръгла и се върти, и нищо не се знае. Тъкмо така стана, поведохме на островитяните с 1:0, а после получихме право да изпълним дузпа, пропуснахме. Поданиците на Короната изравниха, но ние отново успяхме и дръпнахме с 3:1. Последва намаляване до 3:2 и отново български гол за 4:2. Така финишира първото полувреме след блестяща игра на родните национали. Второто полувреме започна и британците вкараха за 4:3, ние отбелязахме за 5:3, след това последва намаляване до 5:4 и тогава на сцената излязоха съдиите, които буквално се изгавриха с нашия отбор и удариха невероятно рамо на противника. Първо свирнаха дузпа за пипане на маска и то на най-опитния в нашия отбор - Веско. Да, имаше сблъскване между него и Сашо, но дори да е имало съприкосновение - то е по-скоро инстинктивно, а не умишлено. За пръв път в неговата голбална кариера му отсъждат подобна дузпа. Но дузпата си е дузпа и англичаните изравниха. Впоследствие ние поведохме с 6:5, но веднага след това отново съдиите отсъдиха повече от несъществуваща дузпа и то отново на Веско.
Този път за това, че е вдигал шум по време на атака. И докато за маската не мога да взема категорично отношение дали има дузпа, или не, по обективни причини, то за дузпата за шум, категорично и безусловно мога да кажа, че нямаше никаква, абсолютно никаква дузпа. Така лордовете се добраха до 6:6. След това последва нова дузпа в тяхна полза за висока топка и 7:6 в наша вреда. Вече не оставаше никакво време, но въпреки това съдиите като че ли икономисаха няколко секунди и така с общи усилия България беше победена. От 7 гола на англичаните 5 им бяха от дузпи, услужливо отсъдени в тяхна полза. Това беше най-добрият мач на българския национален отбор от години насам. Когато съм си мечтал за качествен и стабилен отбор, мисля, че именно нещо такова съм имал предвид. Момчетата нито за миг не се изнервиха, нито за миг не се поддадоха на съдийските гаври. Тройката в този двубой си беше титулярната - Александър, Веселин и Ивайло.
Втората среща за деня на българите беше срещу Италия. Горките италианци нямаха нито една спечелена точица. Но пък ние ги реанимирахме. За този двубой няма какво да се каже. Първото полувреме завърши 5:1 за италианците, които поведоха с 5:0. Крайният резултат е 12:4. През последните две минути на мача треньорът направи двойна смяна и в игра влязоха Станислав и Христо, които замениха Веско и Сашо. Ние изпуснахме всички дузпи, които бяха отсъдени в наша полза, но пък италианците въобще не ни върнаха жеста и си бележеха своите. Както казах, за този мач няма какво да се каже. България беше беззъба, обезверена и неадекватна. Надали и италианците са мислили, че толкова лесно ще спечелят сблъсъка. Нашите много се изнервиха особено през второто полувреме и отново основание им дадоха съдиите, но този път българите не успяха да се овладеят и често споменаваха както самите съдии, така и много близки техни родственици от женски пол. Не мога да кажа, че тези споменавания бяха лишени от основание, тъкмо наопаки, съдиите си го заслужиха, особено в мача срещу поданиците на кралицата.
На 5 февруари беше и последната среща на българите. Тя беше срещу Русия, която бе безспорен фаворит на това първенство. Руснаците имаха до момента само победи. От този мач нашите можеха само да спечелят. Именно това обсъждахме в съблекалнята. Казах да заложат на девиза "Всичко или нищо", защото от сблъсъка с братушките наистина само можехме да спечелим. Титулярната тройка излезе и започна много добре, но руснаците поведоха с 1:0, после изравнихме и отново московците поведоха и то доста - резултатът набъбна до 4:1. Намалихме с още 1 попадение, руснаците вкараха още 2, а ние върнахме 1 и така полувремето приключи при 6:3. За това полувреме може да се каже, че нямаше нито една дузпа за нито един от двата отбора, а противникът вкара мача в едно удобно за него русло - без да се напрягат, да водят комфортно. Но всичко интересно тепърва предстоеше. Второто полувреме противникът дръпна с още 2 гола и така резултатът стана 8:3. След това българите се преобразиха и започнаха да вкарват. Стигна се до 8:7 за Русия и именно в този сюблимен момент бе отсъдена и единствената дузпа в мача и тя бе в полза на България. Пропуснахме я и резултатът се запази 8:7. Но въпреки пропуска, успяхме да изравним и секунди преди края равенството беше факт - 8:8! В спорта обаче освен качества е нужен и късмет, а ние го нямахме в пореден мач и в самия край Русия отбеляза гол и така с 9:8 грабна победата. Невероятен мач, но за огромно съжаление загуба и то поредна на това европейско първенство с 1 гол разлика. Точката беше повече от заслужена, но Фортуна не беше на същото мнение.
Така в крайното класиране България остана на VІ място - преди Хърватия и след Гърция. ІV място за Италия, ІІІ място за Португалия. Финал играха Русия и Великобритания, които в редовното време завършиха 5:5 и се стигна до продължения и правилото за златен гол. Поданиците на Елизабет II вкараха този гол и триумфираха, а Русия трябваше да се задоволи с второто място.
България направи невероятни мачове с отборите от тройката и ужасяващи мачове с отборите от втората част на класирането. Тенденцията, която се заформи, в крайна сметка се трансформира като закономерност - когато играем със силни, да правим невероятни срещи, а с непретенциозните и недотам силни отбори да играем така все едно сме излезли на терена да поразкършим я ръченица, я кизомба.
Всички мачове на родните голбалисти бяха публикувани на www.vitoshabg.com мигновено след тяхното приключване. В спортния имейл канал на федерацията и мейл листата на клуб "Витоша" пусках репортажи за всичко, което се случва, и всичко, което ми правеше впечатление.
Но адмирации за отбора и особено за тези трима мохикани - Веселин, Александър и Ивайло, които знаеха, че нямат кой знае какъв избор и каквито и контузии и болежки да имаха, трябваше да стискат зъби и да играят. И то здраво да играят! Никакво напрежение, спокойна игра и в крайна сметка исторически мачове срещу Хърватия, Португалия, Великобритания и Русия.
Безспорно и категорично може да се каже, че участието на България на това европейско беше адекватно с оглед цялостната ситуация в страната, още повече че много по-заможни държави отсъстваха, а бедна България съумя да окомплектова и да изпрати отбор, който въпреки множеството предизвикателства, представи изключително достойно държавата. Благодарение на Българската параолимпийска асоциация, Съюза на слепите в България, Спортен клуб за интеграция "Витоша", "Успех Филтър ССБ" ЕООД София и федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания" стана възможно участието за шести пореден път на българския национален отбор по голбал на европейско първенство.
Многократно съм писал и говорил какво е необходимо, за да имаме постоянно, а не спорадично ниво както в голбала, така и в останалите спортове, така че няма да отегчавам повече читателите, но мога да ги уверя, че са необходими гигантски усилия и стриктна последователност, за да постигаме реални спортни успехи, защото в противен случай спортът ни ще бъде единствено за рехабилитация, в което, разбира се, няма нищо лошо, но спорт без успехи е като пернишка печка без кюнци.

Иван ЯНЕВ



Назад

Всички статии на Брой 03, 2015

ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
Електронният пръстен FingerReader чете на глас на хора с лошо зрение
Руски 3D очила за слепи
ГЛОБУС
Незрящи художници? И това е възможно.
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
София
ЛЕКАРЯТ СЪВЕТВА
Изследвайте се за глаукома, преди да е станало късно
Не подценявайте грижите за тяхното зрение
ЛИТЕРАТУРА
Подари ми история
"Никога не чета пред публика"
Литературен конкурс "70 години от рождението на Георги Братанов"
ОБЯВА
Пето заседание на XVI НОСП на ССБ
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Отслабва ли зрението от носенето на очила?
РАЗКАЗ
За истинската обич
СПОРТ
Обучителен семинар
Поредна титла за Низам
Европейско първенство по голбал
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
Ангел




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10