Брой 08, 2007

Тема: IN MEMORIAM

170 години от рождението на Васил Левски


На 18 юли се навършват 170 години от рождението на най-великия син на България Васил Левски. Едва ли могат да се намерят думи, за да се изрази величието на делото на Левски. Левски е символът на възродената жажда за свобода. Левски е личността, от която България винаги ще има нужда. За това нека всички заедно да почетем кръглата годишнина от рождението на Апостола. Неговата саможертва е неподражаем пример за поколения българи. Нека заедно да запазим в душите и сърцата си спомена за Дякона. Нека да предадем на българите от  утрешния ден заветите на Апостола на свободата.

Васил Иванов Кунчев е роден на 6/18 юли 1837 година в Карлово в семейството на занаятчията Иван Кунчев и Гина Караиванова. Учи в Карловското взаимно училище, а след това в Старозагорското класно. Под влияние на вуйчо си хаджи Василий през 1858 година Васил Кунчев става манастирски послушник под името Игнатий, а две години по-късно става и дякон. През пролетта на 1862 година от Карлово през Ниш двадесет и пет годишният дякон Игнатий отива в Белград и постъпва в Първа българска легия, организирана от Георги Стойков Раковски . Тук Васил Кунчев получава първото си бойно кръщение в битката с турския гарнизон на 3 юни същата година.
След неуспеха и разтурянето на легията, Левски се връща в България. По донос на вуйчо си хаджи Василий е арестуван и за кратко лежи в затвора в Пловдив. Със застъпничеството на д-р Р.Петров, лекар в Първа българска легия и на руския вицеконсул в Пловдив - българина Н.Геров, той е освободен. Известно време е учител в село Войнягово, Карловско (1864-1866) и в добруджанското село Еникьой (1866-1867).
През ноември 1866 година Левски отива в Яш, за да търси връзка с Г. Раковски и да разбере бъдещите му политически планове. По това време активизирането на българската емиграция е свързано с подготовката на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. По препоръка на Раковски Левски е избран за знаменосец в четата на Хитов, която през 1867 година след тримесечен преход по Балкана се спасява на сръбска територия. Повечето от четниците се включват в състава на организираната през есента  от Добродетелната дружина Втора българска легия в Белград .
Васил Левски също постъпва в легията, но претърпява сериозна операция. По-късно прави опит да се свърже със своите другари, но е арестуван в Зайчар и прекарва известно време в затвор. След разгрома на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в горещото лято на 1868 година, българската политическа емиграция преживява криза.
Левски се завръща в Румъния и също преосмисля досегашния опит. През зимата на 1868 година той се запознава с Христо Ботев. Васил Левски усеща, че неуспехите се дължат до голяма степен на политическата апатия вътре в страната. Той започва да търси изход в целенасочената и последователна агитация в България, в ангажирането под различни форми на възможно повече слоеве от българското общество. И се решава да провери правилността на своите разбирания на практика.
На 11 декември 1868 година с параход от Турну Мъгуреле Левски тръгва за Цариград. От османската столица започва първата обиколка на Апостола на свободата във вътрешността на страната, която е подпомогната от Българско общество и е финансирана лично от Димитър Ценович с тридесет турски лири (турската лира е златна монета, равна на 100 или повече гроша).
До 24 февруари 1869 година, когато се връща в Румъния, Левски посещава Пловдив, Перущица, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен, Никопол. Целта на тази обиколка е да се набере информация за реалното състояние, за степента на готовност за борба и за политическите настроения на българското население.
След двумесечен престой в Букурещ Левски предприема втора обиколка в България (1 май - 26 август 1869). Иван Касабов, който стои зад политическата група Млада България, отпечатва Прокламация от името на Привременното правителство в Балкана, която трябва да легитимира действията на Васил Левски. Той посещава Никопол, Плевен, Карлово, Пловдив, Пазарджик, Перущица, Стара Загора, Чирпан, Сливен, Ловеч, Търново, Габрово, Севлиево, Трявна. Някои изследователи приемат, че по това време Левски създава и първите комитети в Ловеч, Плевен, Карлово и другаде, но тези твърдения се основават на несигурни документални податки, главно мемоарни свидетелства.
От август 1869 до май 1870 година Левски е във Влашко. Взема участие в дейността на читалище "Братска любов". Подписът му е сред тези на 24-те лица, упълномощили Димитър Ценович и Любен Каравелов да вземат участие в Учредителното събрание в Браила за създаване на Българско книжовно дружество (септември 1869 година). От това време са интензивните контакти на Левски с Любен Каравелов, който на 7 ноември 1869 година издава брой първи на своя политически вестник "Свобода". Около неговата редакция се групират съмишленици, които ще поставят началото на новата организация - Български революционен централен комитет (БРЦК).
Но обединението около един център и една идея не се оказва лесно осъществимо. След продължителни разгорещени спорове как на дело да се приложат вижданията на съмишлениците около БРЦК, през пролетта на 1870 година Левски напуска Букурещ и решава сам да се заеме с осъществяването на идеята за създаване на комитети вътре в родната страна и с практическата подготовка на неизбежната революция.
Макар дейността на Левски през 1870 година да е слабо документирана, установено е, че за около година и половина той изгражда широка комитетска мрежа. Начело на Вътрешната революционна организация (ВРО) Дяконът поставя Ловешкия комитет, а постоянните връзки с емиграцията се осъществяват по специално изградени конспиративни канали, основният от които минава през Турну Мъгуреле чрез търговеца Данаил Хр. Попов. През есента на 1871 година Васил Левски с помощта на Ангел Кънчев изготвя Проектоустав на БРЦК , известен като Нареда на работниците за освобождението на българския народ. Документът е разпратен на частните революционни комитети и на дейците в емиграция, за да бъде обсъден. Апостолът натрупва богат идеен и практически опит и в края на 1871 и началото на 1872 година тактическите му виждания за осъществяването на бъдещата революция са прецизирани и оповестени в обширната кореспонденция, която той поддържа.
С разрастването на комитетската мрежа в страната и за по-добро координиране на действията с комитета в Букурещ става очевидна необходимостта от провеждане на общо събрание. То се провежда в румънската столица от 29 април до 4 май 1872 година. След продължителни дискусии делегатите приемат програма и устав и избират Любен Каравелов за председател на БРЦК. Левски получава пълномощно единствен да представлява БРЦК във вътрешността на страната и да ръководи работата от името на централното ръководство.
След Общото събрание Левски се завръща в България и пристъпва към структурни промени във Вътрешната революционна организация. Ловешкият централен комитет е приравнен по статут с останалите комитети. В практиката на комитетските дейци окончателно се налагат конспиративните принципи, тайната полиция и революционният терор.
През лятото и есента на 1872 година за улеснение и прецизиране на работата Левски създава и първите окръжни центрове. По същото време обаче се появяват и симптомите на криза в революционната организация, породени основно от липсата на пари. В известна степен те са резултат и от нарастващата съпротива срещу еднолични решения на Левски по важни стратегически и тактически въпроси.
В тази ситуация на 22 септември 1872 година Димитър Общи осъществява успешно обира при Арабаконак. В ръцете на комитетските дейци попадат 125 000 гроша. Скоро турската власт залавя извършителите. Предварителното следствие и съдебното дирене на Извънредната комисия установяват мащабите и дейността на Вътрешната организация и връзките и с БРЦК в Букурещ. Част от заловените, начело с Димитър Общи, правят самопризнания и разкриват ролята на Васил Левски.
На път за Румъния, където трябва да се срещне с Каравелов, за да обсъдят ситуацията, Левски се отбива в Ловеч за комитетския архив. Вследствие на предателство сутринта на 27 декември 1872 година е заловен в ханчето на село Къкрина. Изправен е на съд в София. На 6/18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен.




Назад

Всички статии на Брой 08, 2007

IN MEMORIAM
170 години от рождението на Васил Левски
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ИНФОРМАЦИЯ
ССБ открива "Лятна практика 2007"
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Запознайте се с Вероника Лилова
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Вести от Добрич
С един куршум - два заека
ИНФОРМАЦИОННА БАНКА "ЗАРИ"
Виното предпазва от кариес
Оцветител в наденици и кюфтета предизвиква рак
Медикаментозното лечение на наднорменото тегло помага на лекарствата за кръвно да действат
Стволови очни клетки ще лекуват слепота
ЛИЧНО МНЕНИЕ
Заговор на петима държавници срещу болните и възрастните
ОБЩЕСТВО
София - по-удобна и по-достъпна за незрящите
Читалищен форум
Новини от Европейския съюз на слепите
ОФТАЛМОЛОГИЯ
Клетъчни трансплантанти възстановяват зрението
ПИСМА НА ЧИТАТЕЛИ
Поет на всички времена
ПРАЗНИЧНО
15 Август - Голяма Богородица
ПРОЕКТИ
Техническа помощ на Института за публична администрация и европейска интеграция за разработване на програми и провеждане на обучение за малцинства и уязвими групи
СЪРЕВНОВАНИЯ ПО ГРАМОТНОСТ
София
Силистра




Архив на изданието
1 2