ЗАРИ - Специализирано издание на Съюза на слепите в България

Брой 07-08, 2015

Тема: ИНТЕРВЮ

Екстремно изживяване

С Иван ЯНЕВ разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

- Всички наши читатели те познават като основател на спортен клуб "Витоша", като човека, който е организирал много турнири по голбал, шоудаун, шахмат и всякакви спортни състезания за незрящи. Познават те и като спортиста, който е донесъл много радост на феновете на голбала, като един от безкомпромисните защитници в националния ни отбор, но едва ли сме очаквали, че ще станеш първият незрящ в България, който е почитател на високия адреналин, а именно изживяването да скочиш с парашут. Как се стигна до това?
- Чувал съм, че във Великобритания незрящ човек обявява, че е готов да скочи с парашут, като за този скок благотворително парите отиват в Националния кралски институт за слепи. Това ме провокира и се реших на подобно изпитание, защото адреналинът си е адреналин, но ако беше само за удоволствие, не съм се замислял дали бих го направил.
- Искаш да кажеш, че този скок е с благотворителна цел?
- Да, ние го обявихме в полза на каузата "Електронни очи".
- Каква подготовка ти беше необходима?
- След като реших, че ще го направя, ми трябваше най-вече психологическа подготовка. До този момент не познавах нито един парашутист. Не съм имал пряк досег нито с парашутисти, нито с военни, които основно се занимават с това. Подготвях се психически и се информирах от Интернет, че в България съществуват няколко места, където може да се извърши това.
- Имаше ли някакви изисквания, които ти поставиха?
- Да не съм над сто килограма. Други кой знае какви условия нямаше.
- А после…
- После минаваш инструктаж на земята, който в моя случай беше по-подробен, тъй като трябваше тактилно всичко да усетя, да се запозная по-детайлно.
- Какво е усещането при скока?
- Най-екстремни са първите 40-45 секунди. Летиш с над 200 км, а в моя случай километрите бяха точно 224. Когато седнах на прага на самолета, въздушната струя тотално ме заглуши. Прибави към това и липсата на зрение… Всъщност това са мигове, в които сетивата ти буквално не работят, защото си заглушен, не виждаш, а въздушната струя е много силна. Честно казано, точно в този момент, когато и краката ми вече висяха надолу, си зададох въпроса - а бе, дали трябваше да го правя? Не можах да си отговоря, защото в следващия момент вече летях надолу през глава. За тези няколко десетки секунди ми минаха някои картини от миналото, в един момент се усети тласъкът, когато се разтваряше парашутът, и настана тишина, тъй като в тези безкрайно кратки мигове не можеш да си поемеш въздух, ушите са ти заглъхнали, общо взето малко не знаеш на кой свят си. Но като се отвори парашутът, вече нещата се успокояват и започваш да се наслаждаваш.
- Колко продължава полетът с парашута?
- Около 4-5 минути. Много зависи от вятъра.
- От каква височина скочи?
- От три хиляди и петстотин метра, а на около 1500 м се разтваря парашутът.
- Може ли по-подробно да обясниш за начина, по който се извършва самият скок? Какво представлява самата екипировка?
- Това са колани, които ти минават през раменете, през кръста и през краката. Нарича се сбруя или раница. Аз бях със спортно облекло - анцуг. Върху него се слагат тези колани с четири катарами - две на раменете и две на кръста, с които се закачваш за инструктора, който фактически е зад теб. Самолетът беше малка "Чесна", в който пилотът беше на седалка, а ние бяхме насядали на пода. На земята вече сме поставили тези колани, с тях влизаме в самолета. Сядаме и той започва да се издига. Целият полет трае около 15 минути. Преди скока става закачването на четирите катарами за инструктора. Ние бяхме общо 5 човека в самолета. Първо скочи един парашутист, който снимаше с камера отдолу нагоре, след това скочихме ние с инструктора и след нас скочи вторият човек, който снимаше с камера отгоре надолу, т. е. имаше двойно заснемане.
След като скочихме и се превъртяхме няколко пъти във въздуха, парашутът се отвори и започнахме равномерно да падаме. С потупване по рамото инструкторът ми сигнализира, че вече мога да си разтворя ръцете. Тогава си отпуснах ръцете и ги размахах настрани. В този момент вече е безопасно.
- През времетраенето на скока имаш ли някаква връзка с инструктора като например слушалки?
- Няма нищо такова. Инструкторът се пада зад теб и ти знаеш това. Само с докосването се осъществява връзката. Когато се разтвори парашутът, инструкторът разкопчава катарамите на кръста, оставаме закопчани само с тези на раменете и аз падам всъщност малко по-надолу от него, той остава една идея по-високо. Този момент е много важен, защото ако не се направи добре, при приземяването инструкторът пада върху теб и ще те събори. В моя случай приземяването беше десетина секунди преди да кацнем, по негово усмотрение. Тогава краката трябва да заемат водоравно положение, все едно си седнал на шезлонг, така кацането стана много меко, само едно хлъзгане по тревата. При добър синхрон инструкторът също се хлъзга по тревата. Ние направихме възможно най-безболезненото кацане.
- Кое е най-важно при скока с парашут?
- Двата най-важни момента това са – първият - при скока, когато вече си се оттласнал от прага на самолета, тялото ти да бъде извито като банан (главата нагоре и краката назад) и вторият важен момент е позата на тялото при приземяването.
- Къде се случи всичко това?
- Това се извърши на летището в Ихтиман. Скокът беше благотворителен, предоставен от парашутен клуб "Скай дайв". БНТ бяха докарали техника за сателитно излъчване, за да може преди скока, а и по време на самия скок, всичко да бъде предадено в реално време, на живо. Направиха ми клип, който заедно със снимките, заснети от двамата парашутисти, ще ми остане незабравим спомен от това изпитание. Всъщност клубът и БНТ помогнаха по този начин да бъде популяризирана кампанията, за да могат да се набират средства.
- Удовлетворен ли си?
- Да! Можеш ли да си представиш, че още докато е вървяло директното сателитно излъчване на скока във фейсбук, една дама е обявила дарение от 200 лева, а една фирма от 1000 лева. С този скок още веднъж обърнах вниманието на хората върху нашата кампания, поисках от тях средства, с които да ни подпомогнат. Аз не мога да даря средства, но за каузата мога да скоча с парашут, а тези, които могат да дарят, нека го направят. Това всъщност беше идеята. И нямам основания да съм недоволен.