Брой 07-08, 2015

Тема: НАСАМЕ С КЛАСИКАТА

165 години от рождението на Иван Вазов


ПАИСИЙ

"О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?... Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..."
Паисий (1762)

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки!
Тамо вдън горите атонски високи,
убежища скрити от лъжовний мир,
место за молитва, за отдих и мир,
де се чува само ревът беломорски
или вечний шепот на шумите горски,
ил на звона тежкий набожният звън,
във скромна килийка, потънала в сън,
един монах тъмен, непознат и бледен
пред лампа жумеща пишеше наведен.

Що драскаше той там, умислен, един?
Житие ли ново, нов ли дамаскин,
зафанат от дълго, прекъсван, оставян
и пред кандилото сред нощ пак залавян?
Поличби ли божи записваше там?
Слова ли духовни измисляше сам
за във чест на някой славен чудотворец,
египтянин, елин или светогорец?
Що се той мореше с тоя дълъг труд?
Или бе философ? Или беше луд?
Или туй канон бе тежък и безумен,
наложен на него от строгий игумен?
Най-после отдъхна и рече: "Конец!
На житие ново аз турих венец."
И той фърли поглед любовен, приветен
към тоз труд довършен, подвиг многолетен,
на волята рожба, на бденьето плод,
погълнал безшумно полвина живот -
житие велико! Заради което
той забрави всичко, дори и небето!
Нивга майка нежна първенеца свой
тъй не е гледала, ни младий герой
първите си лаври, ни поетът мрачен
своят идеал нов, чуден светлозрачен!
И кат някой древен библейски пророк
ил на Патмос дивний пустинника строг,
кога разкривал е въз гладката кожа
тайните на мрака и волята божа,
той фърли очи си разтреперан, бляд
към хаоса тъмний, към звездния свят,
към Бялото море, заспало дълбоко,
и вдигна тез листи, и викна високо:
"От днеска нататък българският род
история има и става народ!

Нека той познае от мойто писанье,
че голям е той бил и пак ще да стане,
че от славний Будин до светий Атон
бил е припознаван нашият закон.
Нека всякой брат наш да чете, да помни,
че гърците са люде хитри, вероломни,
че сме ги блъскали, и не един път -
и затуй не можат нази да търпят, -
и че сме имали царства и столици,
и от нашта рода светци и патрици;
че и ний сме дали нещо на светът
и на вси словене книга да четат;
и кога му викат: "Българину!" бесно,
той да се гордее с това име честно.
Нека наш брат знае, че бог е велик
и че той разбира българский язик,
че е срам за всякой, който се отрича
от своя си рода и при гърци тича
и своето име и божия дар
зафърля безумно като един твар.
Горко вам, безумни, овци заблудени,
със гръцка отрова що сте напоени,
дето се срамите от вашия брат
и търсите пища в гръцкия разврат,
и ругайте грешно бащини си кости,
и нашите нрави, че те били прости!
Та не вашто племе срам нанася вам,
о, безумни люде, а вий сте му срам!

Четете да знайте, що в стари години
по тез земи славни вършили деди ни,
как със много кралства имали са бран
и била велика българската държава;
как свети Борис се покръстил в Преслава,
как е цар Асен тук храмове градил
и дарове пращал; кой бе Самуил,
дето си изгуби душата във ада,
покори Дурацо и влезе в Елада;
четете и знайте кой бе цар Шишман
и как нашто царство сториха го плян;
кой бе Иван Рилски, чийто свети мощи
чудеса се славят до тоя ден йоще;
как се Крум преславний с Никифора би,
и из черепа му руйно вино пи,
и как Симеон цар угрите прогони
и от Византия приема поклони.
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива.
Четете и знайте, що съм аз писал,
от много сказанья и книги събрал,
четете, о братя, да ви се не смеят
и вам чужденците да не се гордеят...
На ви мойта книга - тя е вам завет,
нека се преписва и множи безчет
и пръска по всички поля и долини,
де българин страда, въздиша и гине.
Тя е откровенье, божа благодат -
младий прави мъдър, а стария - млад,
който я прочита няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае."

Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит,
със поглед умислен, в бъдещето впит,
който много бденья, утринни пропусна,
но пачето перо нивга не изпусна
и против канона и черковний звън -
работи без отдих, почива без сън.

Тъй мълвеше преди сто и двайсет годин
тоз див Светогорец - за рая негоден,
и фърляше тайно през мрака тогаз
най-първата искра в народната свяст.

1882, Пловдив

ЛЮБОВ ТРЯБВА

Иван ВАЗОВ

Почтено чувство е да негодуваш,
да бъдеш съдия над всички строг
и с реч от яд пламтяща да бичуваш
недъзи, слабости, разврат, порок.

Добро е нещо да жигосваш века,
греховний свят да теглиш ти на съд,
да фърляш злъчни клетви въз човека,
повтаряни, откакто е светът.

Но има нещо по-добро, о брате,
от твоя гняв и благороден бес,
а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е,
и много труден, много славен днес.

Да любиш – то е да знайш да прощаваш,
да имаш в себе си велика мощ;
да любиш – то е храбро да съзнаваш,
че си кат всички, може би по-лош;

то значи ти да вярваш в тържеството
на божий луч у бедний человек,
не с дума – с дело да ратуваш с злото,
за язви вместо бич да имаш лек.

Да съди всякой знае – злият тоже...
Омразата – тя пълни днес света!
Тук требува любов! – тя само може
светия кръст да вземе на Христа!



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2015

АБСУРД
Петима квестори пазят незрящ ученик да не препише на матурата!
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
Програма за дейността на Съюза на слепите в България през 2015 година
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Запознайте се с Даниела
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Плевен
Кърджали
ИНТЕРВЮ
Екстремно изживяване
КОНКУРС
И се нареди сред баш майсторите
Щастливец
ЛЮБОПИТНО
Историята на едно специално кино в Пекин
Доброто няма почивен ден. Разказ за една разходка със слепи хора в парка.
НАСАМЕ С КЛАСИКАТА
165 години от рождението на Иван Вазов
ПРОЕКТИ
"Гражданска инициатива за уеб-достъпност в публичния сектор"
ПЪТЕПИС
По долината на река Сома
РАЗКАЗ
Куче за слепеца
СПОРТ
Държавни първенства по шахмат за жени и мъже със зрителни увреждания
ТЕХНОЛОГИИ
Български таблет за незрящи с престижно отличие




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017