Брой 07-08, 2015

Тема: РАЗКАЗ

Куче за слепеца


Ърнест ХЕМИНГУЕЙ

- А после какво направихме? - запита я той. Тя му припомни.
- Това ми е много смътно. Съвсем не си го спомням.
- А помниш ли като тръгнахме на лов?
- Би трябвало. Но не мога. Спомням си как жените слизаха по пътеката към брега, с делви на главите си, и негърчето гонеше стадото гъски във водата. Спомням си как бавно вървяха и винаги слизаха или се изкачваха. Имаше силен прилив, плитчините се жълтееха, а в далечината отвъд пролива се виждаше островът. Непрекъснато духаше вятър, затова нямаше мухи, нито комари. Имаше само един навес върху дървени колове и глинен под - вятърът минаваше свободно. Денем беше прохладно, а нощем - свежо и приятно.
- Помниш ли, когато дойде голямата гемия и заседна при отлива?
- Да, помня. Моряците спуснаха лодките, слязоха на брега и тръгнаха нагоре по пътеката, гъските се плашеха от тях, а също и жените.
- Същия ден уловихме много риба, но трябваше да се приберем, защото морето беше бурно.
- Това си спомням.
- Днес си спомняш много неща - каза тя. - Не се пресилвай.
- Жалко, че не можа да отлетиш за Занзибар. Брегът над нас беше удобен за кацане. Можеше лесно да се приземиш и излетиш.
- В Занзибар можем да отидем винаги. Не се преуморявай - днес си спомни достатъчно неща. Искаш ли да ти почета? В старите броеве на "Ню Поркър" винаги има по нещо, което сме пропуснали.
- Не, моля те, не чети. Просто говори. Говори за добрите стари дни.
- Да ти кажа ли какво е навън?
- Знам. Навън вали.
- Да, вали силно. При такова време няма да дойдат туристи. Вятърът е много силен. Можем да слезем долу и да поседим край огъня.
- Можем. Всъщност туристите вече не ме дразнят. Дори ми е забавно да ги слушам, като говорят.
- Някои са ужасни - каза тя. - Но някои са симпатични. Струва ми се, че до Торчело стигат само най-симпатичните.
- Съвсем вярно - съгласи се той. - Не бях мислил за това. За да намериш нещо интересно в Торчело, трябва да си наистина мил и непридирчив.
- Да ти приготвя ли коктейл? - запита тя. - Знаеш, че не ме бива за болногледачка. Нито са ме учили, нито ми се удава. Но коктейли мога да правя.
- Добре, да пием.
- Какво искаш?
- Каквото и да е - каза той.
- Ще бъде изненада. Отивам долу да го приготвя.
Той чу как вратата се отвори и затвори, след това стъпките й по стълбите. "Трябва да я накарам да замине да се разсее - помисли си той. - Трябва да намеря начин да я придумам. Да измисля нещо практично. Този недъг ще ми остане цял живот, трябва да съумея да не разрушавам и нейния живот, да не погубвам и нея. Тя е тъй добра с мен, а не й е вродено да бъде добра. В смисъл - добра по този начин - ежедневно и скучно добра."
Чу я как се качва по стълбите и забеляза, че сега, когато носи двете чаши, стъпките й са различни - когато слизаше с празни ръце, вървеше иначе. Той чуваше как дъждът тропа по прозореца и усещаше миризмата на брезовите цепеници, горящи в камината. Когато тя влезе в стаята, той протегна ръка за чашата малко по-рано, отколкото трябваше. След това я почувства в ръката си, студена и висока, пое я и усети как тя я докосна със своята чаша.
- Това е старият ни коктейл - каза тя. - Вермут и джин с лед.
- Радвам се, че не си от ония момичета, които на коктейл с лед казват "леден риф".
- Не съм - каза тя. - Никога не бих го казала. Защото наистина сме преживели крушение на риф.
- Нашето крушение две педи под водата, когато разкрихме картите си и то окончателно - допълни той. - Помниш ли кога изхвърлихме тези думи от речника си?
- След като свалих лъва. Нали беше чудесен екземпляр? Горя от нетърпение да го видя.
- Аз също.
- Извинявай!
- Помниш ли кога изхвърлихме тази дума от речника си?
- А аз почти я казах.
- Знаеш ли - продължи той, - много хубаво е, че дойдохме тук. Запаметил съм всичко тъй добре, че изпъква пред мен съвсем осезаемо. Още една дума, която скоро ще изхвърлим от речника си. Нищо. Все пак е чудесно. Когато слушам дъжда, виждам го как плющи по камъните, в пролива и в лагуната, представям си как дърветата се извиват при всеки порив на вятъра, как изглеждат черквата и кулата при различно осветление. Да изберем по-добро място за мен - не бихме могли. Наистина е чудесно. Имаме хубаво радио, модерен магнетофон, ще мога да пиша по-добре отвсякога. Ако не бързаш с магнетофона, можеш да налучкаш подходящата дума. Ще работя бавно — тогава виждам думите, които казвам. Когато не съм намерил подходящата дума, не ми звучи добре и мога да започна отново, докато стане както трябва. В много отношения по-хубаво не би могло и да бъде.
- О, Филип!…
- Недей! - каза той. - Тъмнината е просто тъмнина. Но това не е истинската тъмнина. Вътре в себе си виждам добре, главата ми се избистря все повече, паметта и въображението ми отново работят. Сама ще видиш. Нима днес не си спомням по-добре?
- Паметта ти непрекъснато се възстановява. И закрепваш.
- Вече закрепнах - каза той. - Така че ти…
- Какво аз?
- Би могла да заминеш за известно време, да си починеш от всичко това, да промениш обстановката.
- Не ме ли искаш?
- Искам те, разбира се, мила.
- Тогава защо трябва да говорим за заминаване? Знам, че не умея да се грижа за теб както трябва, но умея неща, които другите не умеят, и ние се обичаме. Знаеш, че ме обичаш, че имаме неща, които никой друг няма.
- И прекарваме чудесно на тъмно - каза той.
- И денем прекарвахме чудесно.
- Всъщност знаеш ли, че тъмнината ми харесва? В някои отношения така е дори по-добре.
- Не прекалявай, като лъжеш - каза тя. - Не е необходимо да си чак толкова благороден.
- Слушай как вали. Докъде е стигнал отливът?
- Продължава и е дори по-сияен от друг път, защото вятърът гони водата. Пешком може да се стигне почти до Бурано.
- Да, но има едно място, което не може да се премине - каза той. - А има ли много птици?
- Повечето чайки и гларуси. Въртят се около плитчините и когато се издигнат, вятърът ги подхваща.
- Само водни птици ли има?
- Има и други, трупат се на плитчините, които се показват само при силен отлив и вятър като сегашния.
- Как мислиш, ще се запролети ли най-после?
- Не знам - отвърна тя. - Засега поне не дава такива признаци.
- Изпи ли си чашата?
- Почти. А ти защо не пиеш?
- Пия бавно, за да имам за по-дълго.
- Допий я - каза тя. - Помниш ли колко лошо беше, когато не можеше никак да пиеш?
- Знаеш ли, когато слизаше долу, мислех си, защо да не отидеш в Париж, после в Лондон, ще се видиш с хора, ще се развлечеш, а после ще се върнеш - тогава вече ще бъде пролет - и ще ми разкажеш как си прекарала.
- Не - отвърна тя.
- Смятам, че би било разумно. Тази глупава история ще продължи дълго - краят й не се вижда - трябва да се приучим да я понасяме по-леко. Не искам да изсмуквам всичките ти сили. Нали знаеш, че…
- Моля те, не казвай толкова често "нали знаеш".
- Ето, виждаш ли? Това е едно от нещата. Бих могъл да се науча да говоря така, че да не те дразня. Когато се върнеш, може би ще ме обичаш повече отвсякога.
- А какво ще правиш нощем?
- Лесно е.
- О, да, сигурно е лесно. Може би ще ми кажеш, че ще се научиш и да заспиваш?
- Ще се науча - каза той и преполови чашата. - Това влиза в плана. Нали разбираш как стоят нещата. Ако заминеш да се поразвлечеш, аз ще бъда с чиста съвест. За пръв път през живота си ще бъда с чиста съвест, следователно ще заспивам автоматично. Вземам една възглавница, казвам си това е чистата ми съвест, прегръщам я и заспивам. Ако случайно се събудя, просто започвам да си мисля разни весели, неприлични неща. Или да вземам чудесни, хубави и разумни решения. Или да си припомням разни работи. Нали знаеш, че ми се иска да се развлечеш…
- Моля те, не казвай "нали знаеш".
- Ще внимавам да не го казвам. Изхвърлих този израз от речника си, но все забравям. Във всеки случай не желая да бъдеш кучето на слепеца.
- Не съм и ти знаеш, че не съм. Освен това се казва куче-предводач, а не кучето на слепеца.
- Знам. Ела, искаш ли да седнеш при мен?
Тя се приближи, седна до него на леглото, двамата се заслушаха в дъжда, който тропаше силно по прозореца, и той се сдържаше да не започне да опипва с пръсти главата и милото й лице, както правят слепците, а по друг начин не можеше да възприеме лицето й. Прегърна я здраво и я целуна по косите. "Ще се опитам да я уговоря друг ден - каза си той. - Трябва да бъда разумен. Тя е тъй мила, обичам я толкова много, а съм й причинил толкова много неприятности, че трябва да се науча да се грижа за нея, доколкото мога. Ако мисля за нея и само за нея, всичко ще бъде наред."
- Няма вече да казвам "нали знаеш" - заяви той. - Можем да започнем с това.
Тя поклати глава и той почувства, че тя трепери.
- Казвай го колкото искаш - каза тя и го целуна.
- Моля те, мила, не плачи.
- Не искам да спиш с някаква си противна възглавница.
- Няма. Ще гледам да не е противна. "Престани - каза си той. - Престани веднага."
- Слушай, carina - каза той. - Сега ще слезем долу, ще обядваме на нашето старо място до огъня и аз ще ти разкажа какво чудесно зверче си ти, какви щастливи зверчета сме ние двамата.
- Наистина сме.
- Ще обмислим всичко.
- Не искам да ме отпращаш.
- Никой не те отпраща.
Но когато слизаше по стълбата, опипвайки внимателно всяко стъпало, хванал се за перилата, той си повтаряше: "Трябва да я накарам да замине, да я накарам да замине колкото може по-скоро, без да я огорчавам. Защото не се справям особено добре с новото положение. Това поне съзнавам. Но какво друго мога да сторя? Нищо - мислеше си той. - Нищо не мога да направя. Все пак може би малко по малко ще свикна да се справям."



Назад

Всички статии на Брой 07-08, 2015

АБСУРД
Петима квестори пазят незрящ ученик да не препише на матурата!
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В управителния съвет на ССБ
Програма за дейността на Съюза на слепите в България през 2015 година
ГЛАСОВЕТЕ НА НАШИТЕ КНИГИ
Запознайте се с Даниела
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Плевен
Кърджали
ИНТЕРВЮ
Екстремно изживяване
КОНКУРС
И се нареди сред баш майсторите
Щастливец
ЛЮБОПИТНО
Историята на едно специално кино в Пекин
Доброто няма почивен ден. Разказ за една разходка със слепи хора в парка.
НАСАМЕ С КЛАСИКАТА
165 години от рождението на Иван Вазов
ПРОЕКТИ
"Гражданска инициатива за уеб-достъпност в публичния сектор"
ПЪТЕПИС
По долината на река Сома
РАЗКАЗ
Куче за слепеца
СПОРТ
Държавни първенства по шахмат за жени и мъже със зрителни увреждания
ТЕХНОЛОГИИ
Български таблет за незрящи с престижно отличие




Архив на изданието
1 2 3