Брой 09, 2015
Тема: ПОЛИТИКА
Защо и аз на избори?
"Не се тревожи, че нямаш висок сан. Тревожи се дали си достоен за висок сан."
Конфуций
"...има една разлика между изборите, начертани в избирателния закон, и изборите в действителност."
Из "Бай Ганьо прави избори", Алеко Константинов
Столицата е за всички, в това число майките, които бутат в количките бъдещето на България, възрастните хора, които са се трудили и изграждали България, хората с увреждания, които така или иначе са част от това общество и в голямата си част са негов продукт. Столицата е за всички, независимо дали имат сензорни, физически, възрастови или други затруднения. Всяко общество е пъстра смесица от индивиди и именно това го прави общество, а не безлична маса.
Всички сме свидетели на това, че колосални средства се харчат за ремонти, транспортни и други обновления, строежи и прочее. По същество това е признак на прогрес, но ако се прави некачествено и без замисъл, че е в полза на всички хора, тогава просто се харчат парите, без да има максимална и дълготрайна полза от тях.
Основните стълбове на всеки строеж, ремонт, транспортно или друго обновление би следвало да бъдат качеството и достъпността.
По отношение на достъпността има наредба, която урежда въпроса, но тя не се спазва или ако се спазва – това е частично и бутафорно.
Христоматиен пример е столичното метро – най-удобният транспорт за столичани и гостите на София, но се наблюдава уникална мимикрия на достъпност.
Та към въпроса – защо и аз на избори?
Отговорите са многобройни, но в най-кратък вариант става дума за следното:
* Защото искам София да бъде по-добро място за живеене.
* Защото искам всички хора в София да имат възможност да се придвижват максимално безопасно и лесно, в това число възрастните хора, майките с колички и хората с увреждания.
* Защото искам в София, когато се харчат пари за строежи, ремонти и транспорт, те да са съобразени с оная същата наредба, която е толкова страхотна на хартия и на сайта на МРРБ, че чак на човек му се иска да живее в оная страна, в която са я приели същата тази наредба. А тази страна е България! Та аз искам тази наредба да оживее и да се спазва.
* Защото искам София да бъде наистина една европейска столица, а не ориенталско кътче.
* Защото искам столицата на родината ни да бъде достъпна за хората, в това число възрастните хора, майките с колички и хората с увреждания. Достъпността е от полза за всички, но за посочените групи е от жизнено важно значение.
* Защото искам да получа отговор на редица въпроси, сред които са и тези, но и много други:
- Защо метрото се изгражда в разрез с всякакви норми за реална достъпност?
- Защо новоизграждащата се светофарна система в София е недостъпна за хората с увреждания?
- Защо надвисналите клони над пешеходните зони не се изрязват, което причинява сериозни неудобства и в някои случаи травми?
- Защо говорещите табла по спирките, където ги има, на практика са нефункционални?
- Защо бутоните на вратите на тролеите и трамваите в столицата не са адаптирани за хора с увреждания, а фактически са недостъпни за тях?
- Защо булевард "Витоша", който наскоро беше обновен, изобщо не е съобразен с нормите за достъпност?
- Защо на многобройните срещи в СО, на които лично съм присъствал и съм бил част от страната, която е настоявала за достъпност, не беше обърнато никакво реално внимание и не бяха взети предвид нормативно оправданите от наша страна предложения, които са задължителни за достъпността?
- Защо децата ни няма къде да спортуват?
- Защо наемите на общинските спортни обекти, доколкото ги има, са на непосилни за обикновените хора цени?
- Защо хората с увреждания просто няма къде да тренират и да се състезават в българската столица?
- Защо социалните услуги, предлагани от СО, не са съобразени с реалните потребности на бенефициентите?
- Защо услуги, които са крайно необходими за някого, се дават на хора, които не са в потенциална или крайна нужда?
Защо...? Защо...? Защо...?
Много са "защо"-тата, дори бих казал, че са безбройни и в случай че получа доверието на софиянци, ще отдам цялата си енергия и капацитет за получаването на отговорите и за намирането на решенията, за да могат всички хора в София да се чувстват сигурни и да изпитват удоволствие от това, че живеят, работят и отглеждат децата си в една европейска столица. И когато асансьорът не работи (който и да е асансьор) и майката с количка не може да се придвижи, да получи адекватен отговор на въпроса "Защо не работи?". И на втория въпрос, който е също от изключително значение и важност - "Кога ще бъде оправен?".
Ще работя за централизиран, реален, за истински, за функционален телефон за информация и сигнали, защото сегашните са пълна и невероятна бутафория, доколкото ги има, разбира се. Това е личен опит.
Получавайки доверието на столичани, аз обещавам, че изцяло, без никакви резерви и въпросителни, те получават моята отдаденост, интелект и ентусиазъм.
За пръв път се явявам на местни избори, защото установих, че единствено чрез политиката могат да се направят реалните и бленувани промени, към които съм се стремял много години.
Фактът, че съм на трето място в листата, е ясен знак, че политическата сила, която представлявам - "Движение 21", извежда на преден план като приоритет именно социалната сфера. Колко партии се интересуват реално от тази проблематика? Въпросът, разбира се, е риторичен, така че няма да давам отговор.
При наличието на преференциален вот моята кандидатура за общински съветник е алтернатива на царящото бездушие, с което се сблъскват постоянно хората и най-вече тези от по-уязвимите групи като възрастните, майките с колички и хората с увреждания. Бих искал да бъда техният мажоритарен кандидат, а след това и представител в Столичния общински съвет, който по същество е местният парламент, изправен срещу това незадоволяващо обикновения човек статукво.
Бидейки на трето място в листата за общински съветници на политическа партия "Движение 21", аз бих искал да бъда подкрепен от всички, които искат архитектурна достъпност, транспортна достъпност, достъпност до услуги и въобще ключовото понятие е именно достъпност.
Трябва също да кажа, че бях издигнат и ще участвам в надпреварата за районен кмет на район "Искър" в София.
Вярвам, че София и всички ние, които живеем тук, можем да постигнем онова, за което завиждаме на така наречените развити градове. От нас зависи да не си хвърляме фасовете по улиците, да не толерираме нередностите, да помагаме на себеподобните си на улицата или в транспорта и прочее.
Вярвам, че ние можем да събудим нашето съзнание и да го предадем и на по-дълбоко заспалите от нас.
На всички вас, софиянци, бих искал да кажа, че давайки ми вашето доверие, няма да съжалявате нито за миг, защото в мое лице в Общинския съвет на София ще имате един постоянен работяга, който ще иска, ще проучва, ще предлага, ще пита, ще настоява, ще работи за общото благо, защото без общо благо няма как да има частно благо, така че искаме ли лично благо - следва всички заедно да си организираме общото благо.
д-р Иван ЯНЕВ
Иван Янев е роден на 23 февруари 1977 г. в Перник. Като дете след инцидент губи зрение. Завършва УДНЗ София. Завършва история в СУ "Свети Климент Охридски", където впоследствие защитава и докторска дисертация по история. Работи в Министерството на образованието и науката. Семеен, с две деца – момичета.
Всички статии на Брой 09, 2015
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
ДобричКърджали
Монтана
София
Пловдив
Плевен
