Брой 09, 2015

Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Монтана


Запомняща се екскурзия

Рано сутринта на 10 юли 2015 г. членове на ТО на слепите и ТО на глухите потеглихме от автогарата в Монтана. Времето бе облачно и мрачно, но това не повлия на доброто ни настроение. Пътувахме към Дупница. Не можахме да осъществим желаната от нас среща с колегите от предприятието "Тих труд" ЕООД и продължихме към Благоевград. Тук направихме продължителна почивка. Благоевград е областен и общински център с богата история. Разходихме се в чистия и добре подреден център. Отправихме се към квартал "Вароша". С уникална архитектура, тесни калдъръмени улички, разнообразни занаяти и исторически паметници посрещат тук гостите на Благоевград. "Вароша" е история, традиции, но и място за разходка и отдих. Кварталът е обявен за културен паметник. Посетихме и къщата-музей на Георги Измирлиев – Македончето, герой от Априлското въстание.
Оставаха минути до тръгването ни отново на път, но не можехме да откажем гостоприемството на г-жа Мария Картулева – председател на РСО Благоевград, и нейната сътрудничка, които ни посрещнаха с отворени обятия. Разгледахме офисите им и благородно им завидяхме. Благодарим за сърдечното посрещане.
Следващата ни спирка е Рилският манастир. Не достигат думите, с които да се опише Рилската света обител, това чудо на архитектурата и Вярата. Създаден през 30-те години на X век на мястото на стара постница, манастирът многократно е разрушаван и възстановяван. Негов създател е свети Иван Рилски. За самия манастир се знае, че е построен от учениците му, които са дошли да се обучават при него. След безброй премествания мощите му, оцелели по чудо, през 1469 година отново са върнати в обновения Рилски манастир и до днес са обект на поклонение.
Манастирът притежава изключително богата библиотека, а музеят е истинска съкровищница със своите 35 000 исторически експоната, произведения на приложното изкуство, икони, дърворезби, култови и етнографски предмети.
За определения ни час и половина не можахме да видим всичко, но колкото и малко време да имахме, не пропуснахме да видим чудотворната икона на Света Богородица, дарена според едно предание от Мара - сестра на цар Иван Шишман и съпруга на султан Мурад І. Впечатляващо произведение на изкуството е кръстът на Рафаил. Сътворен е от цяло парче дърво. За направата му монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи. Върху кръста са изваяни 36 момента от живота на Иисус Христос, 104 религиозни сцени и 650 малки фигури. 12 години работи монахът за създаването на този невероятен шедьовър и за съжаление накрая загубва своето зрение.
Рилският манастир е обявен през 1983 година от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.
След като разгледахме манастира и се насладихме на неговата красота и вълшебство, се запътихме към естествената българска лечебница и балнеокурорт - Сандански. Тук ни чакаха петима приятели от местната съюзна организация на глухите. Настанихме се в хотел "Анели", намиращ се в центъра на града и въпреки че бяхме уморени, побързахме да излезем и да се разходим в уникалния градски парк.
Сънят ни през нощта беше блажен след изминалия, изпълнен с положителна енергия и емоции, ден.
На другата сутрин потеглихме към Роженския манастир. Накъдето и да се обърнехме, погледът ни попадаше на приказните и внушителни пясъчни пирамиди. Мога да го опиша само с една дума - красота. Насладихме се на спокойствието, царящо в манастирската обител. Тук монахът надълго ни разказа историята за иконата на Света Богородица и как тя е била запазена от унищожение. Преданието гласи, че Богородица сама си избрала място до портите на манастира и затова започнали да наричат иконата Портаитиса (Вратарница). Близо до манастира се намира гробът на Яне Сандански.
Отново сме в автобуса. Навлизаме в покрайнините на мелнишките лозя. Ясно слънце е огряло над нас, за такова време човек може само да си мечтае. Преминаваме покрай гладки пясъчни скали, издигнали се над градчето, а върху тях се кипрят борчета и разнообразни малки храсти. Чудна гледка, за пръв път виждам такова нещо. Мелник е красиво градче с калдъръмени улички, дървени мостчета, суха пясъчна река, каменни настилки и зидове, дървени чардаци и стълби. Пренася те в други времена, тук цари самобитна атмосфера. Посетихме Кордопуловата и Пашовата къща. Не пропуснахме да си купим от прочутото мелнишко вино от уникалния български сорт "Широка мелнишка лоза".
След Мелник решихме да посетим църквата "Свети Георги" в село Златолист и да се потопим в очарованието на това място. Въоръжихме се с търпение, тъй като пътят дотам е с лоша настилка. Шофьорът ни бе експерт в професията си и умело преминаваше по трудните и тесни участъци. Но онова, което видяхме зад църковната ограда, си заслужаваше усилието. Твърди се, че църквата "Свети Георги" в Златолист и църквите в Катунци и Рупите формират нещо като "български бермудски триъгълник" на свети места с много силна енергия. Тук последните 30 години от живота си прекарва Преподобна Стойна (1883-1933), ясновидка, за която леля Ванга е казвала, че притежава поне три пъти по-големи дарби от нея. Хората я търсели, за да лекува болестите им, да дава съвети, да разгадава съдби и дори да отключва късмет. Един по един за по минутка заставахме в средата под купола върху мраморната плоча с изобразен двуглав орел, вперили поглед в иконата на Спасителя, и сякаш Той одобрително затваряше и отваряше очите си. Говори се, че хора с нелечими болести, пренощували в църквата и записали се в тетрадката пред иконата, намират тук изцеление. В двора на църквата има яворово дърво, което е на повече от 1300 години. Вслушали се в поверието, че заставайки под короната му, болките ни ще изчезнат, всички прегръщахме ствола на огромното дърво, дълго стояхме в сянката му и се люляхме на трите люлки, закачени на неговите клони. Беше много емоционално преживяване. Доволна съм, че посетихме това, докоснато от Бога, място.
Отправяме се отново на път. Отиваме към Петрич и Самуиловата крепост. Спираме пред входа на красив парк край река Струмешница. Национален парк-музей "Самуилова крепост" тържествено е открит на 23 октомври 1982 година. Останките от средновековното укрепление и селището са консервирани, а районът около него е благоустроен. Към парка-музей води красива алея. В далечината се вижда величествената бронзова фигура на цар Самуил в цял ръст, но с превити колене. Владетелят е прекършен не от поражението, а от болката по своята осакатена армия. От двете му страни на пана са изобразени релефите на войниците – едновременно трагични и величави. Съобразно християнската доктрина, пленените войни-християни трябва да бъдат освобождавани след края на войната. Византийският император Василий ІІ потъпкал това правило. Самуиловата крепост при село Ключ е място не само на една голяма трагедия, но и свидетелство за жестокост, непозната дотогава в историята, за нечувано военно престъпление. Няма и не може да има друго определение за ослепяването на 14 000 обезоръжени и беззащитни пленници. И това е по-скоро повод за срам, а не за гордост за Българоубиеца. По спечелен европейски проект съоръженията тук се реставрират, има указателни табели, атракции като стрелба с лък и други. Остава ни хубавата гледка от наблюдателницата.
Програмата е изпълнена! Прибираме се в Сандански. В механата на хотела до ранни зори разговаряхме и пирувахме с приятелите от организацията на глухите в града. Поздравихме нечуващите си приятели с 12 юли – Деня на глухите в България. Приели съдбата си, всички ние търсим не съчувствие, а реално присъствие в обществения живот.
В неделя ни очакваха нови предизвикателства. Отправихме се към местността Рупите и дома на Ванга.
Рупите са разположени в кратера на изгасналия вулкан Кожух. Тук в двора на църквата е и гробът на пророчицата, пред който се поклонихме. Скулпторът проф. Емил Попов е изваял паметник на Ванга по повод 100-годишнината от рождението й. Той е монтиран върху специална основа пред мостчето, което води към църквата. Ванга е седнала на стол, ръцете й са отпред.
Невероятната красота на тази местност е способна да създаде у всекиго чувство на хармония и спокойствие. Около Рупите цари един ореол на мистика и енергиен заряд, неслучайно Ванга избира това място за свой дом. Иска ти се да седиш тук с часове и да се любуваш на откриващата се панорама. Тук всичко се движи, тича, лети, играе, плува… Нагазихме в топлите минерални води. Малки рибки нападнаха нозете ни и усетихме приятен лек гъдел. Във водите плуваха костенурки и по-големи рибки. На близкото дърво бе застанал щъркел. Явно го ядосахме, защото затрака с клюна си. Стана много весело.
Сбогувахме се с Рупите и потеглихме към дома. Прекарахме три запомнящи се дни в компанията на близки и приятели. Доказахме, че макар и от различни организации, можем да живеем и да се веселим заедно.
Благодарим на кмета на Монтана г-н Златко Живков, че ни подари това пътуване, което ни накара да забравим сивото и напрегнато ежедневие.

Снежана АТАНАСОВА



Назад

Всички статии на Брой 09, 2015

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Добрич
Кърджали
Монтана
София
Пловдив
Плевен
ИНТЕРВЮ
Блиц
КОНЦЕРТ
Летен купон с "Веселите момчета"
ОБЩЕСТВО
Вече пазаруваме сами в "Билла"
ПОЛИТИКА
Защо и аз на избори?
ПРЕМИЕРА
С дъх на море
ПЪТЕПИС
На международна регата по Дунав




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017