Брой 10, 2015
Тема: ЮБИЛЕЙ
Хорът на слепите вече на 80!!!
Той се появява преди малко повече от 80 години с чудесното име "Балкан". И само след 13 години този хор повече от половин век ще дава хляб на десетки слепи и слабовиждащи с певчески дарби. Хорът на слепите ще разнася славата на българското хорово пеене и далече извън пределите на България – Армения, Беларус, Германия, Гърция, Литва, Словакия, Турция, Унгария, Чехия.
На 28 юли 1935 година 35 ентусиазирани и музикално надарени невиждащи жени и мъже учредяват този певчески колектив. За председател е избран младият композитор Николай Бехтеров. Определя се дори оперативна и контролна комисия. Дирижирането на новосформирания състав се възлага на Михаил Шекерджиев, който е на тази длъжност до 1937 година. По спомени на Николай Бехтерев, разказани на среща с него, ръководена от колоритния Кирил Костов, имало е предложение името на хора да бъде "Йоан Кукузел", но учредителите са били смутени от факта, че почитателите на хоровото изкуство вероятно ще ги наричат фамилиарно "козлите". И така се стига до съвсем безобидното "Балкан".
И ако ми разрешите - едно малко лирично отклонение на тема "наименования на институции и организации". Изглежда на създателите на Хор "Балкан" въобще не им е хрумнало да поясняват, че хорът е смесен, че се състои от невиждащи певци, че е към еди-коя си организация. Разчитали са вероятно, че името му "Балкан" след определен период само ще говори достатъчно красноречиво за себе си. Но появявайки се с това прекрасно и кратко име, след години, на 17 ноември 1986, то ще се удължи и ще стигне цели 12 думи – Професионален смесен хор "Академик Петко Стайнов" при Съюза на слепите в България. И посредством своето свръхдълго наименование институцията може би е могла твърде успешно да кандидатства за рекордите на Гинес. Естествено, не трябва да упрекваме в ненужно слагачество и словоразточителност тогавашните ръководители на ССБ. Няколко години след установяването на тоталитарния режим селища и институции поголовно се преименуват с нови и обикновено по-дълги названия. Сигурно не съм съвсем прав, но на мен сякаш повече ми допадат по кратките наименования. Разбира се, когато е възможно.
Морална и материална подкрепа Хор "Балкан" получава най-вече от Дружеството на българските слепи. През месец май 1937 г. в залата на Военния клуб хорът изнася с голям успех първия си публичен концерт под диригентството на Димитър Домузчиев. А през следващата 1938 година съставът взема участие в певческия събор на народните хорове от Югозападна България, който се провежда в град Горна Джумая (сега Благоевград). Хор "Балкан" и хор "Родна песен" заемат първо място. В края на събора диригентите на хоровете-участници организират конференция с невиждащия диригент Димитър Домузчиев, за да обменят опит. Марин Матев, тогава на 10 години, свидетелства, че това постижение на все още прохождащия Хор на слепите е било голяма изненада и е намерило подобаващ отклик в тогавашните печатни медии. Учителите от Института (училището) за слепи са четели тези текстове на своите питомци. Макар и аматьорски, Хор "Балкан" е формиран от кадри с добра музикална подготовка. Музиката, както е известно на някои от читателите, е една от най-изучаваните дисциплини в Държавния институт за слепи.
Отново изцяло доверявайки се на брошурата "50 години Смесен хор при Съюза на слепите в България", с големи усилия и благодарение на действителните си постижения в областта на певческото изкуство Хор "Балкан" е привлечен в най-значителното тогава средство за масова информация – Радио София. Чрез своите изпълнения (около 30) в периода 1937-1940 година хорът успешно пропагандира проблемите и постиженията на българските слепи навсякъде в страната и в чужбина. И дава широка гласност на своето съществувание и на възможностите си. "Стреми се да докаже, че лишените от зрение не са само окаяни просяци, но ако им се даде възможност, те могат да работят, да бъдат полезни на обществото."
В същата брошура се посочва, че едни от основателите на Хор "Балкан", които най-активно допринасят за неговото организационно укрепване и за художественото му израстване, са Димитър Домузчиев, Александър Тодоров, Йорго Колев, Донка Йоргова, Карамфилка Петкова, Екатерина Ташкова, Йорданка Талева и много други. Марин Матев, мой свръхценен осведомител, е озадачен, че сред тези имена не е намерило място и името на изключителния бас Христо Маринов, който също е пеел в Хор "Балкан". През периода 1938-1940 година Хор "Балкан" има още няколко концерта. Той се явява пред публиката вече в униформено облекло, което си осигурява с много големи трудности. През 1940 г. дирижирането на състава поема младият и талантлив диригент композиторът Васил Коев. Поради трудните военни условия от 1941 до 1944 г. хорът прекратява своите репетиции и концертните си изяви. Но веднага след 9 септември 1944 г. по инициатива на Васил Коев и Христо Маринов Хор "Балкан" възобновява дейността си. Много от неговите основоположници с признателност и обич разказват за неуморната организаторска дейност на Васил Коев. Той търпеливо събира певците, търси и намира корепетитор. По време на Отечествена война хорът посещава военни болници, пее за победата и мира пред български и съветски войни. През 1946 г. хорът осъществява и своето първо концертно турне - в Русе и други крайдунавски селища.
На концерт на хора на софийския Държавен институт за слепи във Военния клуб, състоял се на 5 декември 1947 година, дирижиран от Димитър Домузчиев, присъства и тогавашният министър-председател на България Георги Димитров. Височайшето присъствие осигурява напористият контрагент Елена Христова, припомня си Марин Матев. Стоян Бабеков, тогавашен хорист, споделя, че Георги Димитров се ръкува с част от хористите. Лиляна Ганчева от село Шипка, също хористка, приветства Георги Димитров, който я вдига на ръце и я разцелува. След концерта Димитър Домузчиев дава на премиера идеята за създаване на професионален хор от слепи певци. Георги Димитров прегръща тази идея и по негово разпореждане още през следващата 1948 година започва сформирането на Професионалния хор на слепите. През същата година комисия, включваща композиторите Петко Стайнов, Георги Димитров, Любомир Пипков, Филип Кутев и Светослав Обретенов и диригентите Драган Прокопиев и Крум Бояджиев подбират през месец юли 50 хористи от над сто кандидати. Сред тях са и семейство Ани и Любчо Богатеви – напълно виждащи хористи. Ани е сопрано, а Любчо – баритон. Същата комисия на 4 април избира и диригентите на хора – Васил Коев за главен диригент и за негов помощник Марко Марков. И един куриозен факт, споделен под секрет от Марин Матев - сред кандидатите за диригенти са Димитър Домузчиев, Михаил Карамихайлов и Кирил Костов. На последния член от комисията казва: "А бе, Костов, що не си гледаш свирката, а си тръгнал и ти диригент да ставаш?". По това време Кирил Костов е вече щатен флейтист-солист в Радио София. Подборът на диригенти и хористи се извършва в сградата на "Покровител" (вече сграда на софийския Държавен институт за слепи, сега сграда на ЦУ на ССБ). Софийските невиждащи явно са се вълнували от избора на диригентите. Сред неколцината кандидати са били и трима ученици на Петко Стайнов – Васил Коев, Михаил Карамихаилов и Марко Марков. Свръхинтересно за незрящата публика е било кой от тримата ще извади "късата клечка", сиреч кой няма да попадне в диригентската двойка.
В споменатата вече по-горе свръхценна брошура се посочва, че "със специален протокол от 1 октомври 1948 г. е утвърден съставът на новия професионален хор от 50 певци". Той отначало става поделение на Комитета за наука, изкуство и култура (КНИК), впоследствие на Министерство на народното здраве. Пак по спомени на Марин Матев, единствен жив от тези 50 артист-хористи, заплати започват да получават едва от първи януари 1949 година. По изключение, през есента на 1948 година определени възнаграждения са получавали само хористите несофиянци, за да могат някак да преживяват. Заплатите, твърди Марин Матев, са били много ниски, защото са били приравнени по някаква таблица към възнагражденията на миманса от театрите.
Отначало хорът репетира в сградата на "Покровител", след това на много други места, като по-дълго се задържа в Арменския дом. Но най-дълго, около 30 години, хорът е обитавал кино "Доктор Петър Берон".
Първоначално Марко Марков е изпълнявал и ролята на корепетитор, но когато започват да разучават по-тежки творби, тогава привличат специален корепетитор. Съставът има и сериозен репертоарен проблем. Академик Петко Стайнов се опитва и в това отношение да помага на прохождащия хор, и му предоставя две сръбски песни, една от които е "Жалба за телето". Все пак през февруари 1949 година Професионалният хор на слепите изнася първия си концерт в зала "Алианс франсез". Минават няколко години, преди хорът да се появи и на сцената на зала "България".
Разбира се, хорът участва и в бригадирското движение - и то в бригадирска премяна и с бригадирски канчета за храна. Още през пролетта на 1949 година той предприема специално турне в Северна България по бригадирските обекти язовир "Александър Стамболийски" и железопътната линия Самуил – Силистра. В Южна България хористите посещават обектите "Копринка" и "Лилково". Освен на песни за новото време слушателите са се наслаждавали и на Чудомировски хумор, представен от Марин Матев. Неговият репертоар е включвал "Косачи", "Лъжлив Съби" и "Бръснарят".
През 1952 година хорът подготвя интересен репертоар – програма, съставена само от творби на слепите композитори Петко Стайнов, Николай Бехтерев, Димитър Домузчиев, Васил Коев, Христо Спасов и други. Концертът е изнесен в Клуба на културните дейци. Но за съжаление съставителите на емблематичната юбилейна брошура са пропуснали да посочат диригента на този концерт.
От 1956 г. хорът реализира веднъж, а по-късно два пъти годишно свои концертни турнета в страната. Поставя се началото на традицията на ежегодно изнасяне на премиерни концерти в зала "България". Средногодишно концертите на хора наброяват около 65, осведомява ме хипермнестичният Бабеков.
Към състава академик Петко Стайнов има много високи изисквания. "Хорът е платен, но все още не е професионален" е неговата крилата фраза години наред, съобщава ми Стоян Бабеков. Чак през 70-те и 80-те години на миналия век хорът стига своите художествени висоти, твърдят експертите. Сигурно за този период се отнасят и оценките на проф. Марин Големинов - " …като чуя по радиото, че някой хор пее чисто и с чувство, знам, че пее хорът на слепите". Тогава хорът започва да представя и вокално-симфонични творби като "Реквием" от Волфганг Амадеус Моцарт, "Стабат матер" от Антонин Дворжак, "Наздравица" от Сергей Прокофиев. Естествено, под диригентството на Стоян Бабеков.
Твърди се от тогавашни съвременници като че ли доста основателно, че артист-хористите от Професионалния хор на слепите през 50-те години на миналия век са били много влиятелна сила и че те на конгресите през 1955 и 1959 година са сваляли съюзните председатели. Аз бих добавил, че някои хористи също имат голяма заслуга и за свалянето на председателя Иван Илиев през юни 1975 година. Професионалният хор на слепите почти три десетилетия сякаш наистина е "нервната система на ССБ", както го определя метафорично Петър Стайков.
В диплянката на Хор "Академик Петко Стайнов" се посочва, че неговият репертоар обхваща произведения от български и чужди автори – предкласика, класика, романтизъм, съвременна музика, църковнославянски песнопения, авторски обработки на български фолклорни песни, вокално-симфонични творби. Проведени са десетки турнета в страната и чужбина, изнесени са стотици концерти. Изпълненията на Хора на слепите са издадени на грамофонни плочи, аудиокасети, два компактдиска. Рангел Попов убедено твърди, че на Хорът на слепите са направени над 300 записа в Българското национално радио.
Диригенти на хора на слепите са били, освен Шекерджиев и Домузчиев, и Васил Коев, Марко Марков, Михаил Карамихайлов, Стоян Бабеков, Красимира Спиридонова и Петър Матев. За кратко време хора са дирижирали Николай Бехтерев и Иван Славов. Абсолютен шампион по диригентски стаж е Стоян Бабеков – 29 години и пет месеца. Вицешампион по този показател е неговата свирепа конкуренция маестро Михаил Карамихайлов, дирижирал Хора на слепите почти четвърт век. И то само като главен диригент!!!
Корепетитори на хора по-дълго време са Мими Щърбанова, Ирина Щиглич, Стефи Хадживасилева. За по-кратък период тази роля са изпълнявали също и Емилия Михайлова, Алексей Алексиев и Петър Матев.
С гласовата техника на хористите са се занимавали именити вокални педагози като Руско Русков, Петър Петров, Катя Спиридонова, Лазар Максимов и други. Същите са помагали за развитието на вокалната техника и на солистите. Това се е налагало, защото и хористите, и солистите в голямото си мнозинство са без специално музикално образование.
Най-изявени солисти на хора в неговия над полувековен професионален период са Карамфилка Петкова (сопрано), Бонка Стефанова (сопрано), Султанка Минева (сопрано), Христо Маринов (бас-баритон), Никола Димитров - Французина (тенор), Стефан Паскулов (бас), Крум Янев (тенор) и Цветана Влайчева (сопрано). Последните двама са виждащи артист-хористи. Поради изключителния си глас Карамфилка Петкова се сдобива с почетното прозвище "Славея на хора". Христо Маринов пък по препоръка на Арам Хачатурян още в началото на 50-те години на миналия век, уточнява Марин Матев, става лауреат на Димитровска награда, най-високата държавна награда за онова време.
Бивши виждащи артисти от Хора на слепите се изявяват успешно като певци и в чужбина. Това са Иван Петров - Йохан, Тодор Григоров, Михаил Светлев, Христо Каменов. Последните двама, информира ме Стоян Бабеков, макар и вече на възраст по-зряла, продължават да радват публиката.
Според Стоян Бабеков много композитори като Тодор Попов, Димитър Петков, Георги Димитров, Добри Добрев, Георги Костов са държали Хорът на слепите пръв да представи техните творби. Точно това е ярко доказателство за неговото художественото израстване през 70-те и 80-те години на миналия век.
И тъкмо към моя висококомпетентен и неизтощим консултант – композитора Бабеков, имам също определени грехове. В качеството си на главен специалист по културната и спортната дейност в съюзната Централа в продължение на 36 месеца бях натоварен с определени отговорности към Хора на слепите. Без да имам и грам музикална подготовка, ние заедно с Ани Захариева трябваше да се опитваме почти всекидневно да бъдем арбитри и да умиротворяваме жестоко враждуващите помежду си "бабековисти" и "карамихайловисти". Едната част от хора бяха заклети фенове на главния диригент Михаил Карамихаилов. Другата част бяха пък до смърт предани на младия, напорист и амбициозен диригент Стоян Бабеков. "Карамихайловистите" обвиняваха Бабеков, че има афинитет към песни на млади, неутвърдени композитори, че поставял за разучаване религиозни произведения, че прекалено акцентирал на техническата, а подценявал художествената страна при разучаването, че по военному държал за дисциплината. Те се опитваха дори да докажат посредством медицински експертизи, че Бабеков има едностранна глухота поради прекаран менингит. Това негово допълнително сензорно увреждане уж го правело тотално непригоден за диригентски занимания. "Бабековистите" от своя страна атакуваха главния диригент, че не си разучавал предварително достатъчно добре партитурите, че бил по-слаб музикант от Бабеков, че излъчвал доста височко някои диригентски знаци (улавяни и от публиката), че идвал на работа небрежно облечен. "Карамихайловистите" определено са имали подкрепата даже и на академик Петко Стайнов, чийто ученик и любимец е тяхната диригентска икона. "Карамихайловистите" имаха силно влияние и над тогавашния първи заместник-председател на ССБ Владимир Радулов. Той почти през седмица ми разпореждаше да осигурявам на диригента Бабеков поредното дисциплинарно наказание. Аз се опитвах да разубедя свръхтемпераментния си началник. Но изглежда недостатъчно твърдо, макар и да бях заместник партиен секретар, а също и член на съюзния Централен съвет. В края на краищата изпълнявах неговите повели. Подготвях с Камелия от служба "Личен състав" твърде нескопосани заповеди, не нарочно, а поради бързане и управленска малограмотност. Ако маестрото възразеше, те всички до една щяха да паднат, защото ние никога не посочвахме в тях провинението на наказвания. А това се изисквало от Кодекса на труда. За щастие и Стоян Бабеков като че ли ми е простил прегрешенията към него, защото в последните години е мой отзивчив консултант, не пропуска да ме поздрави за рождения ми ден, кани ме дори на гости в Божурище. А ние трябва да простим и на Владо Радулов дисциплинарните изстъпления, защото с Бабеков знаем сентенцията на академик Андрей Пантев - "Интелектуалецът не може да бъде управляван, но той не може и да управлява". Впрочем и старшият научен сътрудник д-р Иван Ганев бе също прекрасно потвърждение на тезата на академика.
За Марин Матев е съвсем нормално при наличието на двама диригенти да се появят сред хористите фенове на единия и на другия. Още при първите диригенти на Професионалния хор на слепите - Васил Коев и Марко Марков, това явление се проявява, макар и отначало двамата диригенти да са добри приятели. Най-често по-младите подкрепят по-младия диригент, а по-възрастните – по-възрастния. И така допълнително стимулират конкуренцията между тях.
"Капеларите" шеговито разправяли, че диригентите на Хора на слепите се гонели, но не могли да се стигнат, защото не виждали.
Непременно в това мое изложение трябва да отбележа и удивителния продуцентски подвиг, който извърши Рангел Попов през 2012 година. В продължение на дълги осем години къртовски труд той успя да подготви колекция от 20 диска, съдържащи около 250 избрани творби на хора. По два диска имат изключителните солисти Христо Маринов и Стефан Паскулов. Неуморен и вещ съветник на г-н Попов е маестро Стоян Бабеков. Твърде похвално е, че колекцията е придружена от опис на песните и брошура на плоскопечатен и на брайлов шрифт. Тя представя развитието на хора до 1999 година. В нейния текст открих определени неточности в наименованието на хора, датировка на мнимата негова кончина (а хорът все още го има) и други пристрастия. Но изглежда е съвсем нормално и в толкова малък текст да има и такива неща. Още повече като си спомня какви бурни страсти и безпощадни борби за надмощие кипяха в този състав почти половин век. Знайно е, че хората на изкуството са с по-изострена сетивност. И затова те са по-спонтанни, по-емоционални, по-бойки. Обичайно явление при тях е и творческата завист - и то в не съвсем светли краски. Разбира се, тези непрецизности и явен субективизъм на придружаващата колекцията брошура в никакъв случай не намаляват значението на забележителния продукт, произведен от продуцента Попов. Наложително е също да спомена и спомоществователите на този проект - Софийска община и Национално читалище на слепите "Луи Брайл 1928". Възможно е финансирането и да е било неособено щедро, което силно да е затруднявало изпълнението на проекта. Но да не забравяме, че навременната помощ е двойна помощ.
За свои годишнини и по други поводи Хорът на слепите е получавал различни награди и отличия. Той е носител на наградата "Златна лира" на СМД, на ордените "Червено знаме на труда", "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен. Хорът се окичва и със златен медал от Конкурса на сродни състави в Минск (Беларус).
Възкресител или по-точно спасител на Хора на слепите е неговият диригент от февруари 1997 маестро Петър Матев. Той посредством фондация "Хор на слепите академик Петко Стайнов" поема смело и отговорно нежеланото от ССБ звено. Поделението, което ССБ на 23 юли 1999 година се опитва май без особени колебания да ликвидира. Разбира се, сега Хорът на слепите не брои 70 души. Неговият числен състав е сведен само до 24-28 хористи, от които около 65 процента са със сериозни зрителни увреждания. Но него все пак го има, макар и в този почти камерен формат. Хорът обикаля страната, изнася годишно между 8 и 15 концерта. Преди десетина години той е концертирал дори и в съседна Гърция. Хорът се финансира посредством защитата на проекти. Парична подкрепа хорът е получавал от Министерството на културата, Агенцията за хората с увреждания, Фонд "Социална закрила", Софийска община и други. При разработването на проектите се залагат винаги и определени средства за възнаграждения на хористите. Свежото попълнение на състава са Миглена Павлова, Ростислав Давидов, Ивайло Донков. Негови солисти са Нели Стойчева (сопрано), Радостин Георгиев (бас), Ивайло Донков (тенор). Въпреки чудовищните си музикални дефицити, склонен съм да смятам за несъстоятелна позицията на дълбоко уважавани от мен приятели, че след като хорът вече не е към ССБ, той не е приемник на Професионалния хор на слепите. Та нали след 1948 година Професионалният хор на слепите дълго време също не е към ССБ, а повече от 10 години е държавно звено – първо е структура на тогавашния КНИК, по-късно е поделение на Министерството на народното здраве.
Ние, свързаните с Хора на слепите, нека се поздравим с този достолепен юбилей! Да пожелаем на всички бивши негови служители крепко здраве, дълги години живот и интересни занимания. На сегашните хористи и техния талантлив диригент маестро Петър Матев – успешни концерти и препълнени зали в страната и чужбина! А на самия хор – дълголетие, дълголетие, дълголетие!!!
Ангел СОТИРОВ
Снимки: Петър МАТЕВ
Всички статии на Брой 10, 2015
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Флашмоб: 15 октомври - Международен ден на белия бастунПОКАНА
Общо събрание на ФСХЗУПРАЗНИК НА СТАРА ЗАГОРА
Театралната сцена е и за насЕсенна среща на тиха уличка
ПРОЕКТИ
Млади европейски ентусиасти проучват нови възможности за социална емпатияЕзик на толерантността
Приключи обучението по компютърна грамотност на първата група по проект BG05/1397
