Брой 10, 2015
Тема: ПРОЕКТИ
Млади европейски ентусиасти проучват нови възможности за социална емпатия
Руми РАФЕТ
Това беше мотото на младежкия културен обмен, който се проведе от 12 до 20 септември, организиран за четвърта поредна година от "Център за подкрепа на социалната интеграция – Приоритети". Обменът се осъществи с финансовата подкрепа на ЕС чрез реализиране на проект "Enthusiastic Youths Explore the Steps to Social Empathy in Europe (EYES to SEE)", финансиран от програмата "Еразъм плюс".
По традиция домакин на събитието беше хотелски комплекс "Хъшове", намиращ се сред живописна местност в близост до град Враца. Там на 12 септември беше поставено началото на осем незабравими дни, изпълнени с полезни дейности, интересни дискусии, обмен на многообразни практики и увлекателни игри. Тазгодишният обмен събра 45 момичета и момчета от пет държави – България, Полша, Молдова, Литва и Белгия. Имах неподправеното щастие да бъда част от българската група и ще се опитам да ви разкажа за най-интересното, което преживяхме.
Първият ден започна със събирането на всички участници в интерактивната зала на хотела – бяхме над четиридесет непознати, които в първите минути общуваха само с представители от техните групи. Време беше ледовете и сковаността да бъдат разбити. Лидерите на проекта – Георги Гергов и Никола Бакалов, ни накараха да се хванем за ръце и да изградим кръг на доверието, защото непринуденото общуване се нуждае от доверие. След това всеки се представи с няколко думи и последваха опознавателни игри. В края на занятието кръгът на доверието, започнал чисто физически с подаване на ръка на непознат и докосване, се затвори и емоционално – с усмивка и обещание за приятелство. Денят приключи с парти за добре дошли, подплатено с танци и много настроение.
Сутринта на втория ден беше посветена на изкуството, което може би най-лесно обединява хората и премахва границите – музиката. Научихме се как да правим музика без помощта на музикални инструменти, използвайки само телата си, но не само да издаваме звуци, а да го правим хармонично и да работим в синхрон, да бъдем отбор. Беше креативно и забавно. В този ден освен като музиканти се проявихме и като актьори. Разделихме се на случаен принцип в пет групи, а задачата ни беше да изиграем кратка сценка в рамките на няколко минути, която илюстрира проблем от ежедневието на хората с нарушено зрение. Всички групи бяха интернационални, добра предпоставка, за да упражниш английския си. Аз попаднах в група с представители от Молдова, Литва и Полша. Нямахме готов сценарий, ние щяхме да бъдем и сценаристи, и актьори. Това си беше предизвикателство. Все пак организаторите ни дадоха един жокер и насоки – трябваше да представим трудностите на незрящите на различни публични места, свързани с лошото и неадекватно обслужване. Другите четири групи ни показаха с какво може да се сблъска човек с увредено зрение в магазин, бар, ресторант, а ние пресъздадохме недостъпната атмосфера на един киносалон. Разбира се, след всяко занятие провеждахме дискусия, в която споделяхме впечатления и личен опит от подобни ситуации.
Вечерта беше посветена на България и българската култура. В началото бяха прочетени стихове на Никола Вапцаров в превод на английски, след това попяхме на гостите "Облаче ле бяло" и понеже сантименталните емоции станаха повече, ги разведрихме с една бодра ръченица и още по-бодро право хоро, на което се хванаха всички. Приключихме с много "трудна" викторина, в която им зададохме няколко въпроса, свързани с нашата родина. Например - "Коя е столицата на България?". Не пропуснахме да запознаем гостите и с традиционни български вкусове.
Следващите дни бяха наситени със занятия и събития, за чието подробно описание ще ми трябва доста повече от една статия. Имаше изключително полезна дискусия за себеопознаване, в която обменяхме мисли за страховете си, за силните и слабите ни страни.
Освен всичко организаторите бяха включили в програмата излети и посещения на природни и културно-исторически обекти. Посетихме увеселителен парк "Приказката" – разположен сред природата, той предлага различни атракции и изпитания. Имахме възможност да пробваме уменията си в стрелбата с лък, да се разходим из въжената градина, в която въжетата са на няколко метра над земята, а по-смелите можеха да се покатерят по алпийската стена с височина дванадесет метра. Чудесна беше и разходката до Божия мост – естествен скален мост, който е обявен за природна забележителност. По-голямата част от участниците преодоляха трудния и хлъзгав терен и се спуснаха под самия мост, а малцината, които не бяхме толкова екстремно настроени, се насладихме на един слънчев пикник. Оказа се, че нашите чуждестранни гости се бяха подготвили добре за своето пътуване и още в самото начало обясниха на ръководителите, че не е допустимо човек да дойде до Враца и да не види пещерата Леденика. Естествено това тяхно желание беше удовлетворено. За някои от тях, като например участниците от литовската група, се оказа съвършено ново изживяване, тъй като те за пръв път си направиха разходка под земята. Организираха се и две пътувания до Враца – в първото от тях посетихме културно-исторически обекти като Етнографско-възрожденският комплекс "Свети Софроний Врачански", където ни беше представена експозиция, свързана с най-характерното от традиционната народна култура на врачанското население от XIX в. и първите десетилетия на XX век. За втори път посетихме Враца, за да могат гостите да си закупят сувенири, които да отнесат по родните си места заедно с хубавите емоции от обмена, за да им напомнят за България.
Не мога да подмина без да кажа няколко думи за една от най-значимите дискусии. Тя беше свързана с онлайн комуникацията. За добро или лошо в днешни дни много от хората общуват посредством модерните технологии, а това безспорно си има плюсове и минуси, особено когато единият от събеседниците е със зрително увреждане. За целта на обсъждането се разделихме на четири групи. Всяка група трябваше да разгледа различен аспект от предимствата и недостатъците в онлайн комуникацията между хора без и със зрителни увреждания. В резултат бяха изготвени четири списъка с опорни точки, които обсъдихме заедно и достигнахме до извода, че хората със зрителни увреждания също имат немалко предимства и трябва да използват активно средствата за онлайн комуникация.
В богатата програма място намериха и интересни лекции и дейности за самоусъвършенстването, както и за езика на тялото, представени от гостите ни от Молдова и Литва. А изкуството не остана на заден план – имахме вдъхновяващо занятие, посветено на модерната поезия. В него, колкото и невероятно да ми се струваше в началото, заедно създадохме кратки, но въздействащи късчета поезия. Имахме и продължение на театралната дейност – акцентът пак беше поставен върху проблемите на хората със зрителни увреждания, но този път трябваше да покажем трудностите в домашно-битова и работна среда – прекалено обсебващи родители, нехайни работодатели, които не се съобразяват със специфичните потребности на лицата със зрителни затруднения. Неща, с които повечето незрящи се сблъскват, но които често остават в сянката на забързания съвременен живот.
Още няколко думи за вечерите - те бяха запазени за културата и традициите на различните държави. Българската вечер беше последвана от белгийска – в която ни беше представена кратка история на държавата, имаше песни, викторина и нещо много сладко - белгийски шоколад. Полската група също разказа за страната си и ни попя - докато ги слушах, сякаш се отнесох на крилете на музиката на много километри в техния роден край. Беше вълшебно! Литовците се бяха подготвили подобаващо – посрещнаха ни с обичаите, с които са се посрещали гостите в Литва – с ритуално измиване на ръцете. На входа на залата преминахме под изкусно сплетен венец от цветя, а там ни поднесоха хляб и сол. И тази вечер ни даде нови знания за една малко позната страна, имаше музика, танци и викторина, която след българската вечер се превърна в традиция. Успях да отговоря на един от въпросите и като награда ми беше вързана литовска гривна. Тя е на ръката ми и докато пиша тези редове – скъп спомен за хубавите хора, с които за осем дни обменихме опит, емоции и най-вече приятелство.
Няма да разказвам за последния ден, защото разделите ме натъжават и защото вярвам, че това не беше раздяла, а обещание за нови срещи – някога, някъде. Пък и нали споменах за онлайн комуникациите, а организаторите предвидливо са съставили списък с координатите и имейлите на всички участници и сега обменът продължава с диалог и приятелства в социалните мрежи.
Освен че създаде нови познанства и приятелства, този обмен спомогна за идентифициране и преодоляване на социалните бариери, за повишаване на мотивираността на участниците и превръщането им от пасивни наблюдатели в активни актьори на сцената на техния собствен живот.
Всички статии на Брой 10, 2015
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Флашмоб: 15 октомври - Международен ден на белия бастунПОКАНА
Общо събрание на ФСХЗУПРАЗНИК НА СТАРА ЗАГОРА
Театралната сцена е и за насЕсенна среща на тиха уличка
ПРОЕКТИ
Млади европейски ентусиасти проучват нови възможности за социална емпатияЕзик на толерантността
Приключи обучението по компютърна грамотност на първата група по проект BG05/1397
