Брой 10, 2015

Тема: ПРАЗНИК НА СТАРА ЗАГОРА

Есенна среща на тиха уличка


С Дина ЖЕЛЕВА - председател на регионалната организация на ССБ в Стара Загора, разговаря Димитрина МИХАЙЛОВА

След стихването на бурните аплодисменти и безбройните поздравления, които последваха представлението на "Зех тъ, Радке, зех тъ" от Сава Доброплодни, поставено на старозагорска сцена от артистите от театралната трупа "ВИЖ", председателят на РСО Стара Загора към ССБ Дина Желева ни покани в клуба на организацията, където ми се предостави възможността да поговорим за техните радости, болки и проблеми в работата. Попаднахме в едно наистина райско кътче - на тиха уличка, в дворче с много зеленина и дървета от рядко срещащ се вид. Почерпиха ни с плодовете на едно от тези дървета, наречено хинап - тъмночервени плодчета с вкус близък до този на фурмите и ошава. Сред зеленината и вече есенната позлата на дърветата близо до пейките и чешмата се вижда една красива двуетажна къща, построена в интересен архитектурен стил от началото на миналия век. Помолих г-жа Желева да разкаже откога регионалната организация ползва тази архитектурна ценност:
- Къщата е построена през 1927 година. Предоставена е на нашата организация за безвъзмездно ползване от общината през 1994 година.
- Тогава така ли изглеждаше?
- Тогава беше една руина. Дворът беше разграден. Няма да пресиля, ако кажа, че беше едно квартално сметище.
- Как успяхте да й предадете сегашния облик и същевременно да запазите автентичния й вид?
- Знаете, стара къща много трудно се поддържа. Тук всичко беше на пръст. Започнахме първо със смяната на електрическата и водната инсталация. Оправихме двора. Направихме оградата и с много работа постигнахме това къщата да изглежда по този чудесен начин. На долния етаж подът е покрит с теракота. А всъщност всичко в къщата е дърво, включително и таваните. Използваме доста оптимално цялата площ. На първия етаж се помещават териториалната ни организация, базовата фонотека и компютърният ни център, а на втория - регионалната организация. Другата стая използваме за провеждане на мероприятия и различни спортни и културни занимания. При хубаво време ползваме най-рационално и двора. Таванът е над цялата къща, което ни дава възможност да го използваме за съхранение на архива на организацията и изобщо като складова база. Както виждате - стремим се функционално да използваме всяка педя.
- Как успявате да поддържате къщата в този кокетен вид? Предполагам, че непрекъснато се нуждае от ремонти?
- Почти всяка година със средства на общината правим много сериозни ремонти. Стараем се да пазим автентичния облик, защото това е рядкост в модерните градове, което изисква много средства. Особено тежка беше ситуацията през тази година, защото покривът на къщата протече и течът стигна чак до първия етаж. На мен ми беше неудобно да поискам средства, тъй като цялата община беше сериозно пострадала. Все пак се пресрамих и се обадих на кмета и той, независимо че бюджетът на общината вече беше утвърден, все пак намери начин и ни отпусна необходимите средства, с които направихме ремонт и оправихме оградата. Тук е моментът да отбележа, че, още откакто сме в тази сграда, се създаде традиция през няколко години ние да получаваме от община Стара Загора под формата на дарения било пари, с които да поддържаме този вид на къщата, било готово обзавеждане и тъй насетне.
- Често споделяте Вашата болка от липсата на рехабилитационен център, който да е в помощ на вашите членове. Ще ми кажете ли нещо по този въпрос?
- Още през 1997 г. ние стартирахме заедно с Варна по един проект за създаване на рехабилитационни центрове. Сама виждате във Варна какъв възход постигнаха в тази дейност! За съжаление ние успяхме да задържим нашия център само до 2000 година. Случи се така, че поетапно ни бяха отнети и двете бройки за рехабилитатори. Една изключително амбициозна директорка на дирекция "Социално подпомагане", която по-късно стана директор на Център за деца с психически увреждания, имаше огромното желание да направи нещо уникално за България, като предложи едното крило от предоставената й огромна сграда да се ползва от незрящи и инвалиди с други увреждания. Сградата обаче се намираше съвсем в края на града и за нашите хора това се оказа крайно неудачно. Така, за голямо съжаление, идеята за наш рехабилитационен център отмря напълно.
- Младите хора остават ли във вашия град?
- Ние работим много с регионалните ресурсни центрове, непрестанно контактуваме с преподавателите на интегрираните ученици, даже сме ги пращали на обучение в НЦРС -Пловдив в курсовете по компютър и брайлово обучение. Предоставяме на учещите се помагала и други помощни технически средства. Помагаме, доколкото можем, но като завършат, те търсят своята реализация и обикновено остават в по-големите градове, защото възможностите за намиране на работа там са по-големи. Разбира се, и тук остават някои от младите хора. Искам с болка да споделя, че като че ли у повечето от тях няма този ентусиазъм, това въодушевление, което е необходимо, за да успеят в живота. Струва ми се, че те трябва да бъдат малко по-сериозни и отговорни.
- Освен театралната трупа имате ли и други художествени състави?
- Аз много се гордея с нашата художествена самодейност. Мисля, че тя е една от най-добрите в България. Много се радвам, че когато работехме по голям проект, спечелен от Съюза на слепите, нашият труд беше оценен и всички наши състави бяха допуснати до участие в него. Съставите "Хасковски бисери", "Романтика" и съставът за художествено слово от Харманли, който днес чухте, участваха в Кърджали. Театралната ни трупа от Стара Загора участва с разказите на Чудомир в Сливен. Самодейността в Казанлък е също много добра. В Чирпан имаме малка вокална група. Имаме много добри поети, хумористи и художници като Боряна Коскина от Казанлък и Румяна Георгиева от Тополовград. Правим доста значими мероприятия. Предоставяли са ни много хубави зали. Мога да кажа, че освен станалите вече традиционни наши участия по повод празника на града - 5 октомври, ние отбелязваме и всички значими събития на Съюза на слепите с големи концерти и изложби с различни произведения на изкуството като плетиво и дърворезба. С такива изложби се представяме и на празника на град Хасково, също така и в Казанлък. Смятам, че в областта на културата имаме много добри традиции, които с голямо въодушевление поддържаме и развиваме. Опитваме се да привличаме колкото може повече млади хора, но това става доста трудно. Искрено се радвам, че в театралната ни трупа има няколко млади ентусиасти. Липсата на средства до голяма степен ни ограничава. Желанието на всички ни е да се отделят повече средства за културни мероприятия.
- Как набавяте средствата за тези мероприятия?
- Основно ни помагат общините. Каквото не достига, го набавяме и от собствени средства, и, разбира се, със собствени сили и личен труд. Нямаме пари да плащаме на художествени ръководители, което все пак се отразява на качеството на представения продукт. Много е трудно, защото всичко е на доброволни начала.
Искам да благодаря на общинското ръководство и специално на кмета на града г-н Живко Тодоров за помощта, която ни оказва, въпреки че за целия град времената съвсем не са леки.



Назад

Всички статии на Брой 10, 2015

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
В Управителния съвет на ССБ
ДЕН НА БЕЛИЯ БАСТУН
Флашмоб: 15 октомври - Международен ден на белия бастун
ПОКАНА
Общо събрание на ФСХЗУ
ПРАЗНИК НА СТАРА ЗАГОРА
Театралната сцена е и за нас
Есенна среща на тиха уличка
ПРОЕКТИ
Млади европейски ентусиасти проучват нови възможности за социална емпатия
Език на толерантността
Приключи обучението по компютърна грамотност на първата група по проект BG05/1397
РЕХАБИЛИТАЦИЯ
С дух на приятелство и взаимопомощ
ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ НА КОЛЕГИТЕ
30 години списание "Есперанта файреро"
ЮБИЛЕЙ
Хорът на слепите вече на 80!!!




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017