Брой 11, 2015

Тема: ОБЩЕСТВО

Достъпността не е прищявка

Държавата е за всички, независимо дали имат сензорни, физически, ментални, възрастови или други затруднения. Затова е държава, а не просто територия. Всяко общество е пъстра смесица от индивиди – именно това го прави общество, а не аморфна маса.
Много от проблемите, засегнати в настоящия текст, касаят столицата, но в общ смисъл те са валидни за цялата територия на страната.
Много хора се чудят и си задават редица въпроси, защото в крайна сметка би следвало градоустройствените планове да са именно в полза на обществото, а не да се следват отделни тесногръди интереси. Лесно могат да се поставят редица въпроси, на които е трудно да се даде смислен и адекватен отговор. Да, разбира се, би могъл да се използва чисто чиновнически подход при отговарянето, но той няма да свърши работа, защото реалните и истински въпроси се нуждаят от реални и истински отговори.
Защо метрото се изгражда в разрез с всякакви норми за действителна достъпност?
Защо новоизграждащата се и наречена "умна" светофарна система в София е недостъпна за хората с увреждания?
Защо надвисналите клони над пешеходните зони не се изрязват съобразно безопасността на пешеходците, което причинява сериозни неудобства и в някои случаи травми? Надвиснал клон на височина под 230 см представлява реална заплаха! Когато вали, клоните се свеждат още по-ниско!
Защо телефонните кабини, доколкото могат да се нарекат кабини, продължават да създават предпоставки за сериозни наранявания най-вече на хората със зрителни увреждания, които проверяват с белите си бастуни, че пространството пред тях е свободно и в следващия момент се удрят неподготвени в стърчащите във височина необезопасени части на тази кабина?
Защо столичният бул. "Витоша", който наскоро беше обновен, изобщо не е съобразен с нормите за достъпност за всички хора, независимо от увреждането им?
Защо на многобройните срещи в Столична община, на които лично съм присъствал и съм бил част от страната, която е настоявала за достъпност, на практика не беше обърнато никакво внимание и не последваха никакви видими резултати?
Защо говорещите табла, поставени на някои от спирките, са намалени докрай, а не са настроени така, че гласът да е увеличен толкова, колкото да може всеки човек, застанал в непосредствена близост до тях, да чува съответната информация? Какво стана с опцията таблата да се регулират спрямо фоновия шум?
Защо в София няма водещи линии, изключвам Централната ж.п. гара, която след последния ремонт има шанс да придобие облик на наистина достъпно място?
Защо социалните услуги не са съобразени с реалните потребности на бенефициентите?
Защо услуги, които са крайно необходими за някого, се дават на хора, които не са в потенциална или крайна нужда?
Въпросите могат да продължат до безкрайност, но целта трябва да бъде не решаване на отделни казуси, а системен и стандартен подход, който да има императивна сила, чийто контрол да бъде безкомпромисен и безусловен.
Всички сме свидетели на факта, че колосални средства се харчат за ремонти, транспортни и други обновления, строежи и прочее. По същество това е признак на прогрес, но ако се прави некачествено и без замисъл да бъде от полза за всички хора, тогава просто се харчат пари, без да има максимална и дълготрайна полза от тях.
Основните стълбове на всеки строеж, ремонт, транспортно или друго обновление би следвало да бъдат качеството и достъпността. Това не е мнение на строителен инженер или архитект, а на хуманитарист, но и гражданин, част от това общество, заради което се твърди, че се прави всичко.
Христоматиен пример е столичното метро – най-удобният транспорт за столичаните и гостите на София, но в него се наблюдава уникална имитация на достъпност. И това е така, защото наредбата, уреждаща достъпността, не се спазва. Имам предвид Наредбата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в София е, меко казано, под всякаква критика. Общинската наредба е приета през 2000 година. Да, няма грешка, приета е преди 15 години. Апропо, тя се основава на вече отменения Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, функционирал в периода 1995 - 2004 година.
Всичко може да се промени, но трябва да се работи, да има воля, организираност и да се спазват разпоредбите.
Всички новостроящи се или ремонтиращи се обекти за обществено ползване следва без изключение и безкомпромисно да се извършват в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.
Следва да се предприемат последователни мерки за осигуряване на достъпност до вече изградените архитектурни и транспортни съоръжения.
Следва без повече протакане и заравяне на главите в пясъка да се актуализират или изцяло да се обновят следните документи на Столичния общински съвет, които се отнасят до достъпността и интеграцията на уязвимите групи:
1. Правилник за организацията на Обществен съвет по достъпност и интеграция към Столичен общински съвет.
Общественият съвет за достъпност и интеграция е изключително важен орган, който, в случай че му се вдъхне живот, ще играе съществена роля за достъпността и интеграцията на хората в неравностойно положение. Целта е именно тази - Съветът да се съживи и да започне функционалната си и адекватна дейност. В него следва да имат представителство всички заинтересовани от проблематиката за достъпността и интеграцията на хората в неравностойно положение.
2. Наредба за изграждане на общодостъпна среда в София.
Тази наредба се нуждае от цялостно обновяване и осъвременяване. Новата наредба за общодостъпната среда в столицата следва изцяло да обхване спецификите на столичния град, а не да дублира текстовете на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
3. Наредба за предоставяне на социалните услуги "Асистенти за независим живот".
В тази наредба се налага прецизиране на критериите, които в този си вид и при дадени обстоятелства облагодетелстват хора, които не са в крайна необходимост, а други, които изпитват остра нужда от тази услуга, фактически са или лишени от нея, или ощетени.
Достъпната урбанизирана среда е от ключово значение за всички хора и най-вече това се отнася за хората, които имат затруднения поради напреднала възраст, увреждане или друго. Достъпната градска среда следва да е право за майките с детски колички, а не пречка за отглеждането на най-свидното, което има отделният човек и обществото като цяло - децата.
Следва да се вземе незабавно решение в заданието на всеки проект и всяка обществена поръчка, които се отнасят до архитектурата или транспорта, да има изрична клауза за прилагането на нормите за пълноценна достъпност и всеки обект първо да бъде оценен дали е съобразен с тях и едва след това да бъде пуснат в експлоатация, защото всичко друго е бутафория и безсмислено рязане и хабене на лентички.
Според член втори от Конвенцията за правата на хората с увреждания дискриминация по признак увреждане е и липсата на "разумни улеснения". Конвенцията за правата на хората с увреждания, която България ратифицира в началото на 2012 г., е документ, който дава необходимите условия за пълноценен и лишен от дискриминация живот за тях. Но тук дословно цитирам текст, който се отнася пряко до достъпността:

"Член 9
Достъпност

1. За да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават да предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на достъп, равноправно с всички останали, до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационни системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени и достъпни за широката публика, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят, между другото към:
(а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места;
(б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и служби за бърза медицинска и друга помощ.
2. Държавите - страни по настоящата Конвенция се задължават също да вземат подходящи мерки за:
(а) разработване, обнародване и мониторинг на прилагането на минимални стандарти и указания за достъпност на съоръженията и услугите, отворени за, или предоставяни на, широката публика;
(б) осигуряване съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни заведения и услуги, отворени за, или предоставяни на, широката публика;
(в) осигуряване обучение на заинтересовани лица и институции по проблемите на достъпността, засягащи хората с увреждания;
(г) осигуряване поставянето в сгради и други съоръжения, отворени за широката публика, на обозначение на Брайлова азбука или в други лесни за четене и разбиране форми;
(д) предоставяне на форми на помощ с участието на живи помощници и посредници, включително водачи, четци и професионални преводачи на езика на знаците, с оглед улесняване достъпа до сгради и други съоръжения, отворени за широката публика;
(е) насърчаване прилагането на други подходящи форми на помощ и подкрепа за хора с увреждания, с оглед улесняване достъпа им до информация;
(ж) подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи, включително Интернет;
(з) способстване още в ранен етап за проектирането, разработването, производството и разпространението на финансово достъпни информационни и комуникационни технологии, за да бъдат достъпни за хора с увреждания при минимална себестойност.".
Прекрасен документ, който поставя в максимално добра позиция в обществото хората със специфични възможности. Бедата е, че тази конвенция в България не се спазва и още по-тягостното е, че няма индикации, че ще започне да се прилага.
Разполагаме с множество нормативни актове, които, бидейки прочетени, вдъхват истински оптимизъм и задоволство, че поне на теория успяваме да организираме нещата. Неприятният момент е, че практическото приложение на редица норми остава извън реалността.
Положението с Наредба № 4 на МРРБ, третираща достъпността, е именно такова. Защото тази илюзорна достъпност, на която сме свидетели най-вече в столицата, е един неуправляем хаос, един черен хумор от страна на Столична община и общинските служби и предприятия, които извършват архитектурни и транспортни ремонти и строежи. Държавата по същество носи отговорността за пълната липса на последователност при достъпността, защото Наредбата е национален нормативен акт, разработен и подписан от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Това безхаберие и бездушие пряко рефлектира върху хората, за които реалната достъпност е не просто прищявка, а единствена възможност за достойно съществуване, образование и работа.
Всеки човек, без изключение, може да бъде полезен на своето общество, стига да бъде поставен на съответното правилно място и да има съответните подходящи условия за това.
Приканвам и не бих пожалил никакви усилия да се намери обща допирна точка по въпроса с достъпността - архитектурна, транспортна и достъпност до услуги. Това е базисен атрибут, без който няма никакъв, абсолютно никакъв шанс да се продължи нататък, а именно да имаме интегрирано и приобщаващо образование, адекватно здравно обслужване, адекватна заетост и нормален стандарт на живот.
Тук трябва да си подадат ръка всички хора, за които достъпността е основен фактор за самостоятелен и независим живот - хора на инвалидни колички и с други опорно-двигателни затруднения, хора със слухови увреждания, хората със зрителни увреждания, хората с ментални увреждания, възрастните хора, които в значителната си част страдат от редица допълнителни, усложняващи техния бит, увреждания или заболявания. Не на последно място достъпността е от първостепенно значение за майките с малки деца. Убеден съм, че каузата за достъпност ще бъде подкрепена също от всеки интелигентен човек, независимо дали има затруднение, или не, защото достъпността е основна ценност на съвременното общество, защото достъпността повишава капацитета на обществото като цяло, защото всички тези хора ще имат възможност сами да се придвижват, да се образоват, да се трудят, да пазаруват, да се забавляват, а не да бъдат в тежест на когото и да било, защото няма нищо по-ценно от това човек да бъде независим, а не да чака и търси нечия помощ, която често не получава.
(следва)

д-р Иван ЯНЕВ

Назад

Всички статии на Брой 11, 2015

БЕЛЕЖКА

Един интересен факт

ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ

Общо отчетно-изборно събрание на пълномощниците от РСО София
Една перспективна среща в Етрополе

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

София
Велики Преслав
Пловдив
Троян
Видин
Добрич
Долни Дъбник
Велико Търново

ОБЩЕСТВО

Нова онлайн услуга за хора с нарушено зрение в НБУ
Достъпността не е прищявка

ПРОЕКТИ

Излезе първа част на "Метроводител за незрящи"

РАЗКАЗ НА БРОЯ

Облог