Брой 11, 2015

Тема: РАЗКАЗ НА БРОЯ

Облог


Уж пролетта беше дошла, но зимата все още напираше и не искаше да си отиде. Навън духаше силен студен вятър с лапавица от дъжд и сняг.
В такива дни селската кръчма беше пълна. Мъже, българи и турци, пиеха вино и ракия, някои играеха на карти, други чукаха с плочките на доминото по масите и шумно разговаряха. Над главите им се носеше гъст облак от тютюнев дим, но това не пречеше на никого. Кръчмарят хвърляше от време на време в огнището до тезгяха по една едра суха цепеница и наоколо се разпръскваше приятна топлина.
На едната маса в ъгъла зад вратата седяха двама съседи от селото, а на другата, зад гърба им, местният турски чифликчия Арап ага. И тримата пиеха ракия. Пред чифликчията имаше две чаши, едната вече беше празна.
- Няма да дойде, Василе! В такова време, както се казва и куче да вържеш на двора няма да стои - настоя единият съсед.
- Ще дойде! - възрази Васил. - Толкова години винаги е идвал. До полунощ е бил тука, не е прескачал деня. Ще дойде!
- Не знам - поклати глава другият. - В такова време... Няма да дойде. Скрил се е нейде и чака да отмине тази хала.
- Ще дойде! - Васил тупна с ръка по масата.
Чифликчията, дочул нещо от разговора им, с трета чаша в ръката, се обърна и с глас на пийнал човек попита:
- За какво се препирате бе, гяури? Я кажете да чуем!
- Ага, гледай си ракията и не се бъркай в чуждата приказка! - отряза го раздразнено Васил.
- Брей, много си сербез бе, на колко ракии си? - подхвана отново чифликчията.
- Колкото са - мои са! Ти си гледай твоите! - отряза го пак Васил.
- Е, е, не се перчи толкова де! - подхвана този път насмешливо турчинът. - Кажи за какво ви е препирнята? Ще я оправим! Да не е за някоя булка, а? Каква е - кадъна или българка?
- Абе...! - Васил се надигна от стола.
Почувствал, че ще стане скандал, съседът дръпна Васил за ръкава и го накара да седне. Обърна се и като се стараеше да говори по-спокойно, обясни на турчина:
- В двора на Васил има голяма върба с щъркелово гнездо. Васил казва, че на днешния ден щъркелът идвал всяка година. А аз казвам, че в такова време няма да дойде.
- Ами че няма да дойде. В такова кучешко време... Скрил се е нейде завалията, трепери и чака - заключи Арап Ага.
- Ще дойде! - извика високо Васил.
- Няма да дойде! - удари по масата чифликчията.
- Ще дойде! - Васил също удари по масата и скочи.
- Ха, щом си толкова ербап, хайде на бас! - извика предизвикателно агата.
- За какво?
Той не очакваше, че Васил ще се съгласи и се замисли за миг.
- Ако твоят щъркел дойде, давам ти чифлика си. Ама ако не дойде, ще ти взема жената. Каквато е вакла и напета ще ми краси двора - завърши той самоуверено и с ехидна усмивка.
- Става! - Васил подаде ръка и двамата удариха ръцете си.
Селяните наоколо, които слушаха, наскачаха от изненада. Един извика:
- Абе, Василе, ти да не си полудял да залагаш жена си заради един щъркел?
Васил не отговори, допи ракията си, тръгна към вратата и пътьом каза:
- Ще отида да видя, може и да е долетял.
- Кажи на жена си да се приготви. Ще дойда да я взема със зурни и тъпани - подхвърли след него агата.
Васил не отговори, отвори вратата, леденият вятър го блъсна в лицето и той бързо я затвори след себе си.
Спря се в двора, огледа се, погледна към гнездото - беше празно. Отвори къщната врата, посрещна го приятна топлина и сладък мирис на топъл хляб. Жена му седеше на миндерчето, протегнала крака само в терлици, и плетеше. Двете му момчета играеха насред стаята. Жена му повдигна глава, погледна го и попита неспокойно:
- Какво ти е? Нямаш лице. Да не си препил?
- Нищо! - каза тихо Васил и се обърна към децата.
- Идете в другата стая, ще приказваме с майка ви.
Като останаха сами, Васил щипна жена си по голия крак:
- Направи ми място.
Тя прибра краката си и той седна до нея. Разказа й какво се беше случило. Жената рязко изправи глава и впи в него изплашен и в същото време гневен поглед.
- Ти да не си полудял бе! Дотолкова ли съм ти отмиляла, че заради един щъркел ме даваш на турчина.
- На никого не съм те дал и няма да те давам, нито си ми отмиляла - възрази твърдо Васил. Посегна да я погали по косите, но тя рязко се отдръпна. - Ще му взема чифлика на турчина и ще ти го подаря. Ще те направя чифликчийка. Да се разхождаш по чардаците му.
- Не ти ща чифлика, не ти ща нищото! - жената повдигна престилката, изтри влагата от очите си и отново изплака: - Цял подир обяд, както поръча, седя тука и гледам. Няма го твоя щъркел и няма да дойде!
- Ще дойде! Ще видиш! - Отново се присегна, погали я по главата и стана. - Като дойде, прати момчетата да ми обадят.
В кръчмата всички обърнаха погледи към него.
- Няма го още! - отговори накъсо, седна и махна на кръчмаря: - Донеси ми още една ракия!
- Каза ли на жена си да се приготви? - подхвърли чифликчията, без да се обръща.
- Казах й, че ще я направя чифликчийка - отговори в същия тон Васил.
- Аз ще я направя! - опита се да го подразни турчинът.
- Ще видим кой - отговори небрежно Васил и се обърна към съседа си.
Времето вървеше бавно. Някои от хората започнаха да се разотиват, но повечето седяха край масите. Чакаха с любопитство да видят края на спора.
По едно време чифликчията извади големия си джобен часовник и каза високо:
- Васил ефенди, докога ще чакаме? Още два сахата и ще превали полунощ. - Казвай, Васил чорбаджи! - чифликчията беше изпил доста ракия и гласът му звучеше насмешливо и предизвикателно.
- Ще чакаме! - промърмори небрежно Васил и в този момент вратата се отвори с трясък. Със студения вятър в кръчмата нахлуха Василевите момчета.
- Тате, дойде! - извикаха в един глас и започнаха да обясняват, изпреварвайки се едно друго. - Блъсна, се в джама и падна. Ние с мама го взехме вкъщи на топло. На крилото му имаше лед.
Васил прегърна децата и тръгна към вратата. Всички се втурнаха след него. Влезе вкъщи и след малко се върна с птицата на ръце. Тя въртеше глава и гледаше уплашено, с широко отворени очи. Опита се да се измъкне от ръцете му, но той я притисна към гърдите си.
- Стой, приятелю! Тази нощ ще си ми на гости, ще спиш на топло. Утре ще идеш в гнездото си. - Погали го по главата и добави тихо, съвсем по детски: - След два-три дни ще дойде и щъркелката. Те винаги така правят, първи идва той, оправя гнездото, а след това я посреща.
Отнесе птицата, върна се, огледа се и видя чифликчията. Той беше застанал встрани със срамно лице. Васил го приближи и го попита високо, така че да чуят и другите:
- Е, Арап ага, какво ще кажеш?
- Нищо, ти спечели - глухо отговори чифликчията. - Ела утре да ти дам кетапа на чифлика. Аз не се отмятам от думата си.
- Виж, ага, не ти ща чифлика. Дръж си го! Аз немъчена стока не искам, не ми трябва. Халал да ти е! Ама едно запомни, друг път с българин на бас да се не хващаш!
Усмихна се и му подаде ръка. Двамата мъже си стиснаха силно ръцете. Чифликчията се обърна, тръгна към портата и пътьом подвикна:
- Хайде да вървим в кръчмата!
Като насядаха край масите, чифликчията викна на кръчмаря:
- На всички по ракия с мезето! Аз черпя!
Чуха се одобрителни възгласи, някои изпляскаха с ръце. Кръчмарят хвърли цепеница в огнището и започна да разлива ракията. Отново стана шумно и никой не забеляза, че отвън беше стихнало, вятърът вече не духаше, дъждът беше спрял. Зимата се беше уморила и отстъпила на пролетта.

Владимир ЖЕЛЕВ



Назад

Всички статии на Брой 11, 2015

БЕЛЕЖКА
Един интересен факт
ВЪТРЕШНО СЪЮЗНА ДЕЙНОСТ
Общо отчетно-изборно събрание на пълномощниците от РСО София
Една перспективна среща в Етрополе
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Велики Преслав
Пловдив
Троян
Видин
Добрич
Долни Дъбник
Велико Търново
ОБЩЕСТВО
Нова онлайн услуга за хора с нарушено зрение в НБУ
Достъпността не е прищявка
ПРОЕКТИ
Излезе първа част на "Метроводител за незрящи"
РАЗКАЗ НА БРОЯ
Облог




Архив на изданието
1 2 3 4 5 6
8 9 10 11