Брой 12, 2015

Тема: ОБЩЕСТВО

Дарът на слепотата

Реч на Кобхамс Асукуо, нигерийски музикален изпълнител, текстописец и продуцент, изнесена на сцената на конференцията ТЕД

Трябва да ви призная нещо. Аз... Аз като цяло не съм особено добър в конференциите (слаб смях). И в словата. И поради това, когато жена ми седи до мен, тя държи бутилка вода или дъвка, или нежно и любящо ме сръгва, за да се увери, че все още внимавам. Трябва обаче да ви кажа, че макар тя да не е тук и да ми липсва, защото вчера беше рожденият ден на сина ни, не ми е била нужна нито дъвка, нито вода, защото бях толкова развълнуван в душата си от самото очакване на това да се случи. И... (аплодисменти). Може ли само да направя нещо? Не смятам, че ще е извън установения ред да ви помоля за вашето снизхождение и моля, станете на крака за момент и нека почетем екипа, организирал всичко това, екипа на ТЕД екс (силни ръкопляскания). Благодаря ви! Много ви благодаря! Моля ви, седнете! Благодаря ви!
Аз съм мечтател. И нямам... Нямам предвид в буквалния смисъл и буквалния контекст на заспиване и сънуване, макар че и това е много хубаво, защото тогава ми се случва да шофирам и играя голф (смях). Някои от нещата, които обичам да правя. Представете си по-скоро обикновен човек, който или седи на верандата, или лежи с лице към тавана и се унася в мечтания. За щастие, много от нещата, за които съм мечтал, са се превърнали в реалност в живота ми. Силно вярвам, че едно от средствата, един от елементите, които подхранват моето много силно въображение и способността да мечтая, е дарът на слепотата. И сега ще споделя с вас някои от нещата, които съм научил, няколко житейски урока, които може да са безценни и за вас, и които също научих чрез слепотата.
За начало ще споделя очевиден факт. Аз съм сляп по рождение. Никой друг в семейството ни с 6 деца не е сляп. Няма известна причина, няма връзка, няма обяснение. Само действителността, че не мога да виждам с очите си. Роден съм и израснах в Милитъри бакс. Нямам предвид хубавата част на Милитъри бакс, а другата страна. Живях в блок с 18 апартамента. Между другото - това беше малък блок от 18 апартамента с по 2 спални. В нашия апартамент живеехме родителите ми, аз, тримата ми братя и сестри и различните бездомни животни, които приютявахме, както и моторът "Хонда 118" на баща ми, който нощуваше във всекидневната с мен и братята и сестрите ми (смях) от страх, че едно от огледалата му може да бъде задигнато до сутринта (смях). В квартала ни като цяло винаги имаше нещо, което да очакваш с нетърпение. Особена черта на сутрините ми бяха новините за това чии и какви точно уреди са били откраднати (смях). Също така и кавги между съседи кой чие пиле е убил и изял по погрешка (смях). Всъщност някои от хората се опитваха да намерят решение за тази ситуация, като връзваха парченца червен конец за единия крак на пилетата. Не зная дали това сработваше.
За дете, родено без зрение, слепотата нямаше никакво физическо, психологическо или социално значение. Тъй като никога не съм виждал, аз не бях наясно с това, че съм без зрение. Ето защо напълно се наслаждавах на невинността на малкото момче: тичах надолу по стъпалата, прескачах канавки, играех твърдо, биех се още по-силно и попадах във всяка една проблематична ситуация, в която може да си представите едно мършаво и буйно дете. Няколко пъти се е случвало да налетя на стена, хора или мебели толкова силно, че страничният наблюдател да поклати глава и да каже на английски нещо съжалително (смях). Тоест, че съжалява себе си (смях). С други думи, че човекът, за когото изпитвам съжаление и се тревожа, не съжалява за себе си (смях). Разбира се, моят отговор на подобен тип мъмрене бе да се разкарам, да настигна моите приятели и да прикрия от неодобрителните очи на майка ми белезите, натъртванията и драскотините, които бях придобил.
Виждате ли, първоначално аз не приемах добронамереното хорско съжаление, защото не разбирах за какво бе цялата тази суматоха. Когато пораснах и придобих повече разбиране за заплетеността на живота за човек без зрение в свят, направен за зрящи хора, аз бях изправен пред надвисващата със застрашителни размери възможност за неуспех в живота ми. Но това, което всъщност аз приемам за много по-лошо, бе фактът, че хората бяха готови да оправдаят моя неуспех заради недъгавостта ми.
И това ме отвежда до първия ми урок - не оправдавайте неуспеха, по никаква причина и на никаква цена (аплодисменти)! Нямам предвид, че трябва да сме несъстрадателни или нетърпеливи спрямо онези, които са по-малко способни и които определяме като "хора в неравностойно положение". Вярвам, че трябва да споделяме един с другиго бремето си, защото всички преживяваме спадове в живота си. Това, което имам предвид, е следното - може и да ни се случи неуспех, ние обаче трябва да се погрижим, по същия начин, по който ни е сполетял, така и да отмине. Вместо това наблюденията ми показват, че когато има някакъв житейски, наглед непреодолим недостатък в системата, в града ни, в управниците ни, дори в собствените ни характер и тяло, ние сме склонни да намираме извинение за неуспеха. Ние го пренебрегваме, оправдаваме го, подхождаме снизходително и дори ни е удобно с него. Понякога дори намираме различни определения за провала. В моята страна ние от време на време го наричаме "нигерийско прецакване" (смях). И ако нещо не работи така, както трябва, ние поклащаме глава и автоматично правим какво? Виним "нигерийското прецакване" или НП, за краткост (смях). И после продължаваме с живота си. Но, вижте, като оправдаваме неуспеха и го отдаваме на някакъв недостатък на системата, ние изпускаме възможността да преминем наглед непреодолимите пречки и да издигнем себе си и другите.
Бях наистина, наистина вдъхновен от великолепната реч, която Джейсън Ньоку изнесе, и това как той се е справил с неуспеха. Предполагам, че едно от нещата, заради които съм тук, е да кажа (и съм уверен, че вие ще се съгласите с мен), че съзнателно или не той може и да се е провалял много пъти, но никога не е оправдавал неуспеха.
Когато бях на 10 години, аз посещавах началното училище за незрящи. Превъртаме лентата на бърз кадър до деня на моето завършване. Учителите и други доброжелатели ни даваха съвети относно навлизането в света на зрящите. Бяхме предупредени, че ще попадаме на хора, които ще са като цяло подли спрямо нас, че ще ни взимат белите бастуни, ще ни махат ролките хартия от пишещите машини, ще ни връщат по-малко ресто от необходимото и в общи линии ще се възползват от нас. Защото сме слепи. От опит мога да кажа, а и съм уверен, че много от вас са се убедили, че общественото мнение не е съвсем вярно. Ето защо аз реших сам за себе си да не се затормозявам с разни задигащи бели бастуни, махащи ролки хартия и тем подобни. Аз реших да не приема точно този съвет. Не зная дали беше осъзнато, но аз просто реших да вярвам. Осъзнах, че и без това има толкова много неблагоприятни неща в живота, които могат да ти се случат, без значение дали си сляп, или не, че просто няма защо да подхождам с допълнителна предпазливост. Това е вторият ми урок. Той е труден, но го научих от слепотата - вярвай, дори понякога да нямаш причина да го правиш.
Както можете да се досетите, учих този урок отново и отново (смях). В детството ми аз бях дете, с което човек можеше много да се позабавлява и на което да върти добри номера. Обичам да гледам на себе си така. По-големият ми брат ме бе научил как да прескачам отворени улични канавки. Така, всеки път когато се разхождах с приятели и те ме уведомяваха, че наближаваме отворена канавка, аз скачах, без да задавам въпроси (смях). Е, много скоро открих, че моите приятели ме караха да скачам, дори когато нямаше шахти за прескачане (смях). Просто така, за да можем всички да... Тоест, за да може те да се посмеят. Е, в крайна сметка всички се посмяхме добре. Но дори и след като ги хванах, аз продължавах да скачам всеки път, когато кажеха "Скачай!". Избрах да им вярвам, защото, честно казано, да остана вън от миризливите отходни канавки беше много, много важно за мен (смях). Някои от вас може да попитат - не може ли човек да е прекалено доверчив? Аз смятам, че доверието няма срок на годност. Слепотата ме научи да продължавам да се доверявам, да продължавам да се надявам, да продължавам да вярвам. И, между другото, ако случайно не сте чули, за щастие, появиха се технологии, които не просто премахнаха ролките хартия от брайловите пишещи машини, но и тях самите, замествайки ги с компютри и екранни четци. А що се касае до историята със задигането на бял бастун, все още очаквам да се срещна с някой мой приятел, на когото са му взели белия бастун (смях). В действителност, имаше момент, в който твърде много се отчаях и през първата ми година в университета аз... аз... си купих очукан "Мерцедес-Бенц". Повреди се още в деня, в който го купих. Спомням си как с моя приятел, който помести в стаята си "Хюндай", се опитахме да сменим гума и на всеки, който ми се обадеше, казвах: Знаеш ли, имам малък автомобилен проблем (смях). Малко гордост за мен. Е, за щастие, можем да си позволим по-добри коли и имам верен шофьор, както и бдителните очи на жена ми, така че... Знаете... Никакви крадци на бели бастуни и такива работи.
И като заговорихме за жена ми... Тя и аз ПОНЯКОГА ходим да пазаруваме заедно. Забележете, че наблегнах на думата "понякога" (смях). И докато повечето мъже биха споделили моите чувства по отношение на пазаруването, аз рядко му се наслаждавам поради малко по-различна редица причини. Защото пазаруването е женски спорт и аз наистина вярвам в това (смях). Същността му е в пира за очите, попадащи върху различни стоки и други такива. Може да си представите в общи линии колко бързо аз бих загубил интерес (смях). Преди време с жена ми влязохме в магазин в свободната зона на летище. Искахме да купим шише вода. Преди да разбера - тя беше спряла, прелистила списание, избрала книга, взела пакетче желирани червеи... Наглед обичайни действия от нейна гледна точка, но за мен това беше доста притеснително (слаб смях). Ние отидохме, за да купим определен артикул, но в крайна сметка търсихме други неща. И точно тогава ми просветна - понякога зрението ни разсейва (силен смях и аплодисменти). Трябва да ви кажа, че когато жена ми отиде да пазарува, без значение колко добри са намеренията й да купи само нещата от списъка, тя някак винаги успява да се върне с повече неща. Тя обича да казва, че са "на сметка" (смях). Тя знае много за пазаруването „на сметка“, продажбите, тези на половин цена и тъй насетне. И трябва да ви кажа, че съпругата ми е фантастична, великолепна жена. А трябва да добавя това, защото после се прибирам вкъщи при нея (силен смях). Не ме разбирайте погрешно. Зрението е скъпоценен дар. Зрението е наистина скъпоценен дар. Но по пътя към вашата дестинация това, което виждате, може също силно да отвлече вниманието ви от крайната цел. Така научих, че трябва да си сляп, за да си съсредоточен. Фокусът е един вид слепота. Сигурен съм, че повечето от вас могат да ме разберат, защото вие сте били съсредоточени върху целите си и постигането на успехи, като сте били слепи за други неща от живота. Културата, в която живеем, цени зрението повече от слепотата. Това е разбираемо. Ето защо на слепотата се гледа като слабост. Въпреки това - от слепотата и нейната слабост, от цялата й слабост, аз извлякох много сили за житейското ми пътешествие. Когато изгубих воала на детската невинност, бруталната реалност на слепотата ме погледна в очите. Самосъжалението и чуждото снизхождение надвиснаха над мен със застрашителна сила. Някои хора, сигурен съм, биха намерили извинение за мен, ако се бях провалил. Но за мен бе по-удовлетворително да скъсам с техните очаквания за посредственост и успешно да се ориентирам и договоря пътя си в живота. Дори и да е разрошило перата на онези, които са били истински загрижени за мен - помните онези думи за човека, който не съжалява за себе си (смях).
Днес изпитвам същото това чувство, докато си мисля как светът гледа на развиващите се страни в Африка и как дори някои от нас, африканците, гледат на нашето общество. Ние се държим с континента Африка като с дете с увреждане. И трябва да ви кажа, че дори след като изслушах речта на Чима Манде и тя по един брилянтен начин разказа своята история, по пътя ми насам аз забелязах как някой правеше анонс за моята благотворителна работа във Великобритания, Африка и други страни (слаб смях). Почти си помислих... Почти си помислих, че е било умишлено (смях). Затова трябва да направим така, че те да слушат ТЕД екс (слаб смях). Бях започнал да казвам, че се отнасяме с континента Африка като с дете с увреждане. Ние бързо намираме оправдание за неуспеха на това бедно дете. Африка е все още твърде млада, все още страда от колониализма, все още е ограбена, никога не е имала истински лидери... Очакваме неуспеха й, когато всъщност наистина не можем да си го позволим. Но от време на време даден човек или група хора се появяват и решават да не намират извинение за неуспеха на това дете. Вместо това - те насърчават потенциала на това дете. Понякога самото дете решава да излезе навън, накуцвайки, и да стори нещо или необичайно, или разтърсващо, или простичко, дори когато няма причина да го прави или поне не и видима такава. Африка решава да остане сляпа за наглед непреодолимите трудности около нея и може би успява да стори нещо голямо и епохално или нещо тихо и простичко, като например това да не позволи нейната привидна недъгавост да я лиши от радостта на живота.
Приятели, бих искал в заключение да повторя тези три съвета или урока, които научих от слепотата - не оправдавайте неуспеха, по никаква причина и на никаква цена; вярвай, дори понякога да нямаш причина да го правиш; и накрая, като нямам предвид това в буквалния смисъл, трябва да сте слепи, за да сте съсредоточени. Много ви благодаря (силни аплодисменти)!

***TЕД (на английски - Technology Entertainment and Design) е световна поредица от конференции, собственост на частна фондация с нестопанска цел, създадена, за да популяризира "идеи, ценни за разпространяване".

За читателите на "Зари" преведе от английски:
Иван КАРАСТОЯНОВ

Назад

Всички статии на Брой 12, 2015

*ОТ ЕКИПА

Поздравление

ВЕСЕЛА КОЛЕДА

Празнична трапеза

ГОДИШНИНА

И не се умори да продуцира!!!

ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Асеновград
София

ОБЩЕСТВО

Внимание, отдръпнете се зад жълтата линия!
Дарът на слепотата

ОБЯВА

„LG Wine Smart” за абонатите на Групата от началото на декември

ПАЛЕЧКО

Отгатнете гатанките на баба Тодора от Стара Загора
Стихотворение
Царкинята върху граховото зърно

ПОКАНА

Концерт

ПРАЗНИЧНО

Ромската Нова година

РАЗКАЗ

Бъдни вечер

СЛЕПИТЕ ПО СВЕТА

Индия

СПОРТ

Отворен турнир за купата на България

ТЕХНОЛОГИИ

Как слепи разработчици създадоха смартфон за незрящи

ЮБИЛЕЙ

Прохождането на хора на слепите