Брой 12, 2015

Тема: ЮБИЛЕЙ

Прохождането на хора на слепите


С Марин МАТЕВ разговаря Ангел СОТИРОВ

Марин Матев е единственият жив от 48-те пионери на Професионалния хор на слепите. И въпреки че е на почти 88 години, Марин е с изумително запазен интелект и свръхуслужлива памет. Той е самата жива история на този хор, по-точно на неговия професионален период.

- Как попадна в Професионалния хор на слепите?
- След завършването на софийския Държавен институт (училище) за слепи през лятото на 1947 г. си отидох за два месеца на село. В средата на август се върнах в София и започнах работа в кошничарската работилница "Съгласие". През следващата година кандидатствах заедно с много други за работа в сформиращия се Професионален хор на слепите. И се оказах сред тези 48 късметлии.
- Кои бяха най-големите затруднения на прохождащия професионален хор?
- Първо - липсата на постоянно и подходящо място за нашите репетиции. Започнахме в салона на софийския Държавен институт за слепи, но там не можехме да останем задълго. Втори голям проблем бе липсата на репертоар. Наистина академик Петко Стайнов ни предостави две югославски песни, едната от които бе "Жалба за телето", на другата авторът бе някой си Готовац, хърватин ли беше, или сърбин, не мога да кажа. Учихме и песни на Николай Бехтерев, Михаил Шекерджиев, Парашкев Хаджиев. Друго голямо затруднение се оказа тъжното обстоятелство, че само няколко души от нас можеха да четат ноти. Това бяха Карамфилка Петкова, Христо Маринов, Никола Димитров - Французина и още един-двама, а и облеклото на повечето от нас бе доста опърпано.
- Каза облеклото - кога се сдобихте с униформено облекло?
- Чак след 4-5 години, през 1952-1953 година, ако не ме лъже паметта. Тогава на жените дадоха бели блузи, а на мъжете бели ризи. Но си концертирахме с нашите собствени обувки, поли и панталони. Това бяха години на голям недоимък, на купонна система за много стоки.
- Как се организираха вашите първи концерти?
- Те са организираха от хоровия секретар Боянка. Поради липса на пари те бяха в София и нейните близки околности. До предприятията, читалищата, клубовете и въобще до местата, където щяхме да концертираме, пътувахме с градския транспорт. Концертите ни бяха само от една част с продължителност 30-40 минути.
- Безплатни ли бяха за публиката?
- Да, винаги бяха безплатни.
- Колко време работи в хора?
- В него работих до 1991 година или цели 43 години!
- И накрая, разкажи някоя весела случка от живота на хора?
- Когато от Пловдив тръгвахме за село Лилково, където имаше бригадирски обект, твоят съгражданин Георги Димитров - Томбула, също сляп, ни викаше твърде въодушевено: "Хайде, напред към бригадирите! Да живее Стефан Ненков (тогавашен председател на ССБ), да живее Йосиф Сталин!!!". А по тогавашните правила "да живее Йосиф Сталин" трябваше винаги да е на първо място - в случая да предхожда "да живее Стефан Ненков". Поради своя алкохолен ентусиазъм Томбула се беше малко пообъркал. А до изключването на Тито от Коминтерна през юни 1948 г. почти 4 години също скандирахме и то много често: "Сталин, Тито, Димитров".



Назад

Всички статии на Брой 12, 2015

*ОТ ЕКИПА
Поздравление
ВЕСЕЛА КОЛЕДА
Празнична трапеза
ГОДИШНИНА
И не се умори да продуцира!!!
ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
Асеновград
София
ОБЩЕСТВО
Внимание, отдръпнете се зад жълтата линия!
Дарът на слепотата
ОБЯВА
„LG Wine Smart” за абонатите на Групата от началото на декември
ПАЛЕЧКО
Отгатнете гатанките на баба Тодора от Стара Загора
Стихотворение
Царкинята върху граховото зърно
ПОКАНА
Концерт
ПРАЗНИЧНО
Ромската Нова година
РАЗКАЗ
Бъдни вечер
СЛЕПИТЕ ПО СВЕТА
Индия
СПОРТ
Отворен турнир за купата на България
ТЕХНОЛОГИИ
Как слепи разработчици създадоха смартфон за незрящи
ЮБИЛЕЙ
Прохождането на хора на слепите




Архив на изданието
2007
2008
2009
2010
2011
2012
2013
2014
2015
2016
2017