Брой 12, 2015
Тема: ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
София
Пловдивски поливалентен творец се разхълца
И гласът на четящия своя разказ затрепери. Той се разхълца. Залата веднага откликна. Чух две жени от дясната си страна тихичко да хлипат. Спас Карафезов възкликна: "Оооо, Стефане, ти си бил много чувствителен!".
На 28 октомври в салона на Националното читалище на слепите се състоя среща с поливалентния пловдивски творец Стефан Стойчев. Освен журналист, работил за десетина печатни и електронни медии, той е автор на сатирични, поетични и белетристични текстове, по-голямата част намерили място в петте негови книги. Над седем години се занимава и с актьорско майсторство. Години наред участва в редица национални фестивали, като представя свой авторски хумор, а също и чужди произведения. От тях той е носител на много златни и сребърни отличия.
Срещата продължи почти час и половина. След представянето си гостът прочете по няколко неща от книгите си. А след това въпросите заваляха. Питаха го за него самия, за неговите професионални занимания, как е станал телевизионен водещ. Зададоха му и въпросите как е попаднал сред слепите и как се запознал с Ангел Сотиров. Стана дума и за неговите спортни занимания като футболист на ФК "Марица". Дори и за пловдивския кметски балотаж.
Идеята за тази среща принадлежи на Керанка Милушева. Тя именно това лято даде за сканиране и петте книги на пловдивския автор, които сега могат да се намерят безпроблемно в електронната библиотека към читалището на слепите. Оказа се, че част от присъстващите вече са бяха запознали с някои от книгите на брадатия дългокос интелектуалец, чийто съграждани го вземат ту за благ свещеник, ту за изявен художник от пловдивската бохема. Веднъж дори прегърбена о две бабичка се опитва да му целува ръка, а моята племенница е в захлас от артистичната му визия.
Самият живот, както при Максим Горки, е неговият престижен университет. А професионалните му метаморфози пък напомнят донякъде на тези, на които са подложени американският писател Джек Лондон и съвременният български писател Христо Стоянов. Преди да стане утвърден журналист и писател - какво ли не е работил! Стефан Стойчев е бил оператор-стъклодобивник, групов майстор, шофьор, дърводобивник в Коми, водач на товарно такси, управител на почивен дом, фотограф на свободна практика. Но в действителност той през цялото време е бил сякаш изцяло отдаден на изящната словесност, като я създава и представя.
От името на читателите и от мое име да пожелаем на Стефан Стойчев нови и все така успешни срещи с почитателите на неговото творчество! А защо не и още книги!!!
Ангел СОТИРОВ
Посещение на Гигинския манастир
На 14 ноември в слънчевата събота, когато лятото все още сякаш не искаше да си отиде, 50 ентусиазирани туристи потеглиха на път с автобус сред природата, за да посетят Гигинския манастир. Той се намира на 18 км югозападно от Брезник и на 5 км от село Гигинци в полите на връх Тумба в планината Църна гора. Манастирът се намира на 1000 м надморска височина и до него се стига по 5 км идеален асфалтов път. Екскурзията се организира съвместно от РСО София и Спортен клуб "Успех".
Гигинският манастир "Свети Свети Козма и Дамян" в годините е известен и като Черногорски манастир - заради името на близката планина, в чието подножие е построен през ХІ век в местността Китка. По време на Второто българско царство манастирът е важно духовно средище, като притежава богато стопанство и множество имоти, подарени от българските царе и боляри.
Гигинският манастир е един от малкото български манастири, които продължават да функционират и след османското нашествие и се налага като духовно и просветно огнище за населението в района. През ХVI век в обителта се помещава и килийно училище.
Около 1737-1739 г. манастирът е опожарен от турците, за да възкръсне малко по-късно благодарение на няколко хилендарски монаси, които откриват лековит извор в близост до сегашните постройки и решават да преместят обителта до аязмото. С помощта на местното население са построени килиите, стопанските постройки и сегашната църква.
След 1944 г. по време на тоталитаризма е превърнат първоначално в концлагер, по-късно е преустроен в пионерски лагер, а след това изоставен на произвола на съдбата.
През 1998 г. духовната дейност в Гигинския манастир е възобновена и започва възстановяването на стопанството и връщането на имотите. Изградени са водопровод и парно отопление, облагороден е целебният извор. В началото на май 2007 г. започва цялостно обновяване на манастирския комплекс, което включва реставриране на трапезарията, хамбара и църквата, изграждане на рухналото източно крило и възстановяване на централния корпус.
Днес Гигинският манастир е едно прекрасно място за поклонение и духовна наслада. Най-ценната сграда в манастира е църквата, построена през 1814 година. Тя е еднокорабна, едноапсидна, с две конхи и прекрасни стенописи от края на ХIХ век.
Монасите посрещнаха нашата група особено радушно и сред звъна на камбаните ни изнесоха увлекателна беседа за историята и традициите на манастира.
Участниците в екскурзията се разходиха сред красивата природа, хапнаха от вкусния курбан, с който монасите ни нагостиха в новопостроената трапезария, измиха лица и души с водата от лечебния извор, а любителите на природата посетиха и близката ферма за биволи.
Надя ТОМБУШЕВА
Всички статии на Брой 12, 2015
*ОТ ЕКИПА
ПоздравлениеВЕСЕЛА КОЛЕДА
Празнична трапезаГОДИШНИНА
И не се умори да продуцира!!!ИЗ ЖИВОТА НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ
АсеновградСофия
ОБЩЕСТВО
Внимание, отдръпнете се зад жълтата линия!Дарът на слепотата
ОБЯВА
„LG Wine Smart” за абонатите на Групата от началото на декемвриПАЛЕЧКО
Отгатнете гатанките на баба Тодора от Стара ЗагораСтихотворение
Царкинята върху граховото зърно